Балкански сюжети

Кметът на Истанбул Резжеп Ердоган осигури преизбирането си. Проевропейският истанбулски елит досега с голямо подозрение следеше всяка дума и всяка политическа идея на кмета, защото неслучайно името му е синоним на забрадката, джамията, Корана и останалите атрибути от репертоара на политическия ислямизъм. С идеята си за въвеждането на виза за Истанбул обаче кметът несъмнено е спечелил сърцата дори и на антиислямистите край Босфора. Виза за Истанбул, за да бъде спряно нашествието на анадолската сиромашия. 400 до 500 хиляди анадолци годишно прииждат в гечикондуците - това са бедняшките квартали край Златния рог, поглъщащи все по-голяма част от хинтерланда на десетмилионната турска метрополия. Как точно ще изглежда тази виза, Ердоган още не е разказал, ала във всеки случай цялата идея се свежда до даването на право на жителство само при условие, че кандидат-истанбулецът разполага в града с жилище и постоянна работа. Ердоган някак си трябва да се е запознал с регламента за получаване на софийско жителство в съседния Тодор-Живков Булгаристан, или пък някой ще му е разказал за съветската "прописка" за Москва, Ленинград и Киев, ала ето че сега, без да му мигне окото, цариградският кмет порадва на турския политически пазар тази открадната идея като своя. Преди да го осени тази идея, Ердоган разказваше, че само рязкото подобряване на условията на живот в Анадола ще спре сиромашкия поток към Истанбул, ала с това прозрение избиратели не се ловят, а до общинските избори през април остават броени месеци. Идеята "Виза за Истанбул" се котира много добре, особено след като от няколко седмици министър на вътрешните работи е Кутлу Акташ, бившият губернатор на Истанбул. Заклет Кемалист и секуларист, министърът със сламка би изпил кръвта на ислямисткия кмет на Цариград, ала идеята му за виза за Истанбул променя принципно нещата.

Германия и Русия от дълги години се карат за така нареченото трофейно изкуство, което Съветската армия отмъкна от съсипаната Германия след 1945-та като частична компенсация за понесените щети. Когато обаче през 1993 година руското правителство съобщи, че в хранилищата на музея "Пушкин" в Москва се таи и легендарното "Троянско съкровище" или "Златото на Приам", не само германците наостриха уши.
Митичното "Троянско съкровище се озова в Германия благодарение на археолога Хайнрих Шлиман, който през 1873 година го изкопа в недрата на предполагаемата антична Троя. Прочутият археолог и измамник започва разкопките си с разрешението на султана, ала срещу задължението да дели с Отоманската империя всички намерени съкровища. Това естествено и през ум не минава на Шлиман, когато се натъква на колекцията от златните бокали, диадемите и на секири, обсипани със скъпоценни камъни и припознати като съкровището на злощастния Приам. През 1875 година Отоманската импария по съдебен път се опитва да защити правата си върху съкровището, ала то си остава в Берлин до 1945 година, за да изплува отново преди шест години в Москва.
Наскоро турският министър на културата Истемихан Талай за пореден път поиска Германия да върне на Турция откраднатото според Анкара съкровище. "Контрабандата си остава контрабанда", аргументира министърът. Външното министерство в Бон за пореден път отговори, че законен собственик на съкровището си остава Германия, а Русия бидейки фактическият собственик, изобщо смята за излишно да привежда аргументи в подкрепа на правото си върху съкровището. В спора естествено се намеси и Гърция с аргумента, че древна Троя била гръцка колония, поради което всичко оцеляло от нея си е гръцка собственост. Същевременно обаче Гърция изненадващо се солидаризира с турското предложение съкровището да намери мястото си в един нов музей, заплануван на един от хълмовете на Хисалъка, където някога може би се е извисявала легендарната Троя. "Ние сме два народа с ограбени съкровища, затова националните ни интереси са свързани", коментира също изненадващо турският министър на културата неочакваната солидарност на Атина.
Турция впрочем иска от Германия не само "Съкровището на Приам", което Германия и да иска, не може да й даде, но и така наречения "Пергамонски олтар", прехвърлен през миналия век от античния град Пергамон в Берлин и разположен в прочутия едноименен музей в германската столица. При това този "олтар", изобразяващ на дължина 113 метра и 2,30 височина битката между богове и гиганти, току-що бе основно реставриран и засия в първичното си великолепие. И този паметник Съветската армия отмъкна през 1945 година, но през 1958 го върна на братската ГДР. Според становището на турския министър на културата Талай "Пергамонският олтар" нелегално бил изнесен от страната. Според Германия обаче "Пергамонският олтар" съвсем законно бил докаран в Берлин въз основа на споразумение със султана, и при това бил спасен от сигурна преработка за строителен материал. Кметът на град Бергама пък, разположен край античния Пергамон, събрал междувременно 20 милиона родолюбиви подписа с искането олтарът от Берлин да бъде върнат на мястото му.

Жерминал Чивиков