Ето бележката, към която задочно ме призовава Димитър Грозданов в разговора си със Свилен Стефанов, публикуван в "Литературен вестник", бр. 31 (7-13.10.1998). Не знам дали тя ще му хареса обаче. Това, че Лъчезар Бояджиев не счита фестивала "Процес-Пространство" за важна проява, е негово мнение и негово право да го има. Аз не мога да "поправям" това мнение, дори ако съм участвала в организирането на първите две издания на фестивала (1992 и 1993 г.), а следващите съм следила (доколкото мога) и отразявала в статии (с моето мнение за всяко от тях). Що се отнася до сп. "Изкуство" ("Art in Bulgaria" - трябва да се добави, за да не се бърка с изданието до 1990 г.), то в него съм работила от създаването и първото му издание (февруари 1993 г.) до октомври 1996 г. Какво е ставало в него през изминалите две години не мога, а и не искам да знам. Димитър Грозданов говори и за предишното сп. "Изкуство" - не бил споменат в справка за главните му редактори, публикувана във в. "Култура". Проблемът е, че авторът на справката я бе направил по архивите на СБХ, а там, незнайно защо, Димитър Грозданов не е фигурирал. Сега е моментът да се добави - като зам.-председател на СБХ ще му е лесно да направи това, за да предотврати бъдещи недоразумения.
Тук идва неприятната част, но вече няма как да я отмина, имайки предвид публикуваното в "Литературен вестник". Била съм свидетел как Димитър Грозданов промени и де факто фалшифицира проекта си за Сао Паоло и въпреки това не успя да спечели конкурса; как години наред обвинява за неуспеха си всеки друг, но не и собствената си некадърност и немарливост; как създава около себе си интриги и пръв се жалва от тях по системата на крадеца, викащ "Дръжте крадеца"; как започна да се изявява като художник покрай жена си Албена Михайлова и после си присвои авторството на произведенията й... Спирам дотук, за да не затъна съвсем в отвратително калния дискурс на Димитър Грозданов. От опит знам какви дълбини в тази насока постигат някои от редакторите на сп. "Изкуство/Art in Bulgaria". Не мога и не искам да се състезавам с тях - това просто не е моята дисциплина.
Впрочем не за първи път Димитър Грозданов отговаря на публикация във в. "Култура" в друго издание. Тази некоректност изглежда маловажна на фона на всичко останало, но пък ни дава правото да предоставим страниците си на засегнатите за отговор.

Д.П.