В брой 37 на в. "Литературен форум" в текст, наречен "Не ме изкушавайте, лицемери", директорът на вестника Марин Георгиев споделя няколко лични "открития", за които го поздравяваме; част от тях обаче изискват малък коментар.
Че Стефан Цанев и Недялко Йорданов са фигури, които доста отдавна повече шумят, отколкото творят, е "откритие" само за М.Г.; за "Култура" то е очеваден факт; и тя го е огласявала още по времето, когато се казваше "Народна култура", а Марин Георгиев кротко се гушеше в пазвите на онзи творчески съюз, чийто секретар беше Недялко Йорданов. По-късно, когато т.нар син елит млееше от възторг и устройваше овации на Стефан-Цаневия "Пир по време на демокрация", "Култура" единствена заяви, че пиесата е боклук, от който не добър, никакъв театър не
става; и други неща е казвала "Култура" за двамата поети - че тиражират кич, представяйки го за висока култура, че са евтини морализатори и спекуланти, че произвеждат вторична литература, която сами обявяват за уникална; и т.н., и т.н.; само че това "Култура" го е правила и продължава да го прави директно, откровено, без да използва фигурата на съпругата на министър-председателя за разчистване на лични сметки.
Въпреки профанските интерпретации на М.Г., и за средно грамотния човек би трябвало да е ясно, че
памфлетът на Никола Георгиев се занимава не с поети, а с явления. Но това между другото.
А сега за някои други "открития" на М.Г. И по-точно: че Коруджиев трябва да бъде защитаван (от кого? та той е една от най-"охраняваните" фигури); че "Култура" воюва за нов НСРТ (защо? тя присъства в него, въпреки че това едва ли е най-същинската й роля). За да стигнем до едно от главните "открития": че "сегашният културен елит ще се окаже мним, а обявените от него за плебеи - по-истински и по-стойностни". Възможно е елитът и плебеите отново да си разменят местата, както е ставало неведнъж в историята на България. Невъзможно е обаче авторът на горното "откритие", веднъж самоопределил се като слуга, да си смени социалната роля. Всякакви парадигми, както правилно констатира М.Г., могат да се променят, само ратайският статут (манталитет) е вечен. Особено когато е плод на личен избор. От него и мощният политически гръб на Елена Костова не може да го извлече.
И накрая, последното "откритие" на М.Г.: "Култура" живее още в социализма, а той сам, с голи ръце, се справя с капитализма и чака да им "свърши раят на иждивенците", та да им заеме мястото. Тук видимо М. Г. пропуска дребната подробност, че неговият вестник е частен; той доста сръчно го измъкна под носа на онзи творчески съюз, чийто орган беше, и успешно си го "приватизира". "Култура" не извърши тази кражба; "Култура" остана собственост на държавата (преди в лицето на Министерството на културата, а сега - на държавното предприятие ИПК "Родина"). Логично е при това положение държавата да е издател на вестника. Макар че, дали държавните пари минават през издателско-полиграфическия комплекс, или през фондация "Бъдеще за България", в крайна сметка е все едно.

Копринка Червенкова