Държавата не е виновна!

Не, държавата е виновна! Така мислят мнозина. Защото тя все още не е успяла да създаде точна схема за поведение по отношение на българската култура и в частност за книгоиздаването. Националният център за книгата към Министерство на културата се опитваше да насърчава българската книга с програмата си "Помощ за книгата" в продължение на няколко години, но неотдавна се отказа от нея. Директорът на центъра г-н Светлозар Жеков смята по този повод, че когато няма осигурени пари, е порочно да се насрочват сесии за подпомагане на литературни и издателски проекти за определени дати.
Освен това книгоиздатели, ползвали помощ от държавата, споделят, че тя ги ограничава по отношение на тиражите и цените и така вместо към стабилизация и печалба, ги води по-скоро към загуба.
Пак според г-н Жеков, създаването на национален книжен фонд, в който да постъпва не само държавната субсидия, но и дарения от неправителствени организации и спонсори, би било по-полезено. Така би могла да се издаде 25-30-томна луксозна поредица на творби на български класици, печатани преди години в осакатен вид, макар и много скъпа, тя би си струвала в името на справедливостта.
В редица чужди държави творчески фондове, културни ведомства и кметства финансират и творчески отпуски на известни писатели, за да творят. У нас за подобни жестове може да се разчита най-вече на Центъра за изкуства "Сорос".
Михаил Неделчев построи следната утопия: "Запознавам се по някакъв начин с една от тези странни дами, които сега живеят в Кейптаун, например. И понеже българската държава по никакъв начин не се грижи за издаването на българска и световна литературна класика, аз успявам да убедя дамата да ми даде пари за няколко тома българска класика. Естествено знам, че тези пари не са "чисти", че са източени от някоя банка, но какво от това. Аз не мога да източа банка, но мога с тези пари да издам "чиста" литература. След това си идвам в България с моите книги и се предавам на държавата, като й представям пълен отчет за направените разходи, а тя да ме прави каквото си иска! Ако може да продаде книгите и да ме оневини."
Този разговор се проведе на Първата национална конференция за книгата, състояла се на 16 и 17 ноември в зала 10 на НДК. Остана да виси въпросът от кога "първа", отпреди демокрацията, отпреди тоталитаризма, отпреди... Но едва ли това е най-същественото, след като целта й беше да изясни статуса на издаването и разпространението на книги в България.
В обявената програма всичко изглеждаше обмислено и стройно подредено: Състояние, проблеми и предизвикателства пред българското книгоиздаване; Международно законодателство в полза на книгата и действащата българска книжна политика; ДДС и книгата; Книги за деца и юноши; Учебниците - тревога за бъдещето; Полиграфия и книга; Литературна и културна периодика; Кризата в книгоразпространението и отражението й върху книжния сектор; Книжарници; Улична търговия; Формиране на национална книжна политика; Многотомните поредици - пред изчезване или възраждане; Книгата и бизнесът; Илюстрация и дизайн на книгата; Полиграфия и книга; Литературна и културна периодика; Национални и международни панаири на книгата; Книгата и новите технологии; Книжният пазар на пл. "Славейков" и т. н. докладчиците - все от гилдията.
Двата дни не стигнаха на издатели, разпространители и полиграфисти, за да споделят проблемите си и да потърсят пътища за решаването им. Както често се случва, и тук имаше хора, които "не бяха в час" и изпробваха търпеливостта на аудиторията.
"Държавата не е безразлична към проблемите на книгоиздаването, но едва сега започва да се пълни със съдържание нашата програма за книгата", заяви при откриването на форума министърът културата проф. Емма Москова. А при закриването каза: "Вие дадохте урок на държавата как да се отнася към издателите и книгоразпространението".
В докладите, обсъжданията и репликите не липсваха есеистични описания на баталиите, разразили се през последните девет години в българското книгоиздаване. Но здравият разум все пак не позволи жалбите за съдбата на българската книга и заклеймяването на виновните да доведат до умилителни спомени за многохилядните тиражи отпреди десетина години, които вместо към библиотеките безславно поемаха към пещите за претопяване.
На взаимоотношенията между държавата и книгоиздателите - по условие антагонистични, сега се търсеше нов ракурс. Конференцията трябваше да провокира добронамереност, разбирателство и съгласие. Министерство на културата, в лицето на Националния център за книгата, понесло "дамгата на сатрап на националната култура", заяви позицията си: държавата няма да загърби българската книга и книгоиздаване, ще се търсят възможности за намаляване на данъците, за преференциални облекчения, ще се отпускат субсидии по различни проекти.
Че "държавата е алчна майка, която вместо да прати детето си на училище, бърка в джоба му и прибира стотинките" е частица от обвиненията, които държавните служители трябваше да оборят с аргументи. Аргументи не достигаха. Поне на този етап. Защото мнозина от присъстващите споделят безусловно казаното от Раймонд Вагенщайн, човекът, чието име е свързано с немалко успешни прояви и като издател, и като разпространител. Той заяви: "Възхищавам се на Данчо Панайотов, един от най-известните книгоиздатели и разпространители, собственик на верига "Хеликон". Той има най-хубавата частна книжарница в Бургас и за това, което той прави там, му благодаря. Но искам да оборя три негови тези. Първата, че държавата не е виновна по отношение на данъчната си политика. Опитът показва, че има много хора, които са успели, както съм успял аз, както е успял и той в Бургас. Но нека не мислим в категориите на ранния капитализъм. Държавата не трябва да ме дебне "зад ъгъла" и да ми взема парите, когато й скимне. Във Франция нито една книжарница не би просъществувала, ако ги нямаше специализираните държавни програми за подпомагането им. Крайно време е такива да се създадат и у нас. На мен френското правителство за френската ми книжарница тук ми дава 25 % отстъпка. Държавата трябва да подпомага съхраняването на националната култура. Теза втора: Не пипайте ДДС, защото то така или иначе няма да се отрази на търговската отстъпка. Да направим една проста аритметика. Една книга има бюджет, който е 100 %. От тях средно 30 % отиват за производство, но може и повече. 22 % отиват за ДДС. Станаха 52 %. Средната търговска отстъпка е 25 %, понякога и повече. Станаха 77 %. Най-ниските възможни авторски права са средно 7 %, но отиват и към 10 %. Станаха 84 %. В останалите 16 % трябва да се вкарат хонорари на преводачи, на художници, персонал, заплати, наеми, транспорт и т. н. И цялата тази сметка е реална само при положение, че издателят продаде целия тираж на книгата си. Тогава остават някакви си 5-6 % "печалба". И всико това, без да се отчита търговският риск.
Ако се увеличат цената и тиражът, може да се намали процентът на производствените разходи. Но сега покупателната способност на населението спада и не можем да си позволим нито цени като в Германия, нито по-големи тиражи. Всички сме съгласни, че формирането на ДДС е закономерен, неизбежен процес. Но падането му под 20 % до 5% дори, както е в много страни, е въпрос на цивилизация, въпрос на грижа за образованието. Трябва да действаме като общност с общи идеали. Четенето, знанието, образованието, стремежът към квалификация не бива да се облагат с данъци. Теза трета: Всяка жаба да си знае гьола - книжарите да си гледат тяхната работа, издателите също. Нищо не пречи един човек да бъде едновременно издател и книгоразпространител, стига да умее да го прави. В един момент аз имах 5 книжарници, сега имам само три. А те са естественото място за купуване на книги, не улиците. И който иска, трябва да може да открива и издържа книжарница."
Гражданите ни ругаят за високите цени на учебниците неоснователно, каза Йоанна Томова. Не учебниците са скъпи, а е малка покупателната способност на българските семейства. В много страни ДДС за учебници просто няма, а у нас това е тема за министри и прокуратура.
Естествено мнозина са убедени от собствен опит, че действащото законодателство е неудобно, то не стимулира, то пречи. Държавата, също естествено, никога няма да се откаже от данъци, защото тя съществува благодарение на тях. А частникът, и той естествено, винаги ще търси начин да плаща по-малко, ако "вратичките" в закона му позволяват. И именно в тези "вратички" може би е тайната на по-нормалните отношения в книгоиздателската дейност.
В световен план най-високата ставка на ДДС е в скандинавските страни - от 20 до 25 % , но тя се компенсира със значителна финансова подкрепа за библиотеките. В Австрия тя е 10 %, Германия - 7 %, Финландия - 12 %, Унгария - 12 %, Исландия - 14 %, Украйна - 20 %, Албания - 20 %. В Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Великобритания, Русия, Босна, Грузия, Казахстан ДДС върху книгите е 0 %! Неспоменатите държави имат ДДС между 3 и 7 %.
Както и да се погледнат тези данни, приетият в България 22 % ДДС върху книгите подкрепя казаното от председателя на Асоциацията на българските издатели Никола Кицевски, че кризата в бранша е очевидна и въпросът как да оцелее българската книга при сегашните условия ще е валиден още дълго време; че производителите се борят с неимоверни трудности; че хубавата книга е скъпа; че има спад на купувачите читатели; че поне пет пъти по-евтино трябва да се продават книгите в България; че данъците, които действат в момента у нас, фактически облагат знанието и го убиват, а когато знанието умира, ще умре и държавата и т. н. Тези констатации изцяло или отчасти се повториха от почти всички изказали се на конференцията. Те до голяма степен присъстваха и в доклада на Дейвид Кингъм от Съвета на Европа, наречен "България - един книжен сектор в затруднение". (Откъси от него бяха публикувани във в. "Култура" в бр. 36 от 11 септември т. г.)
В този доклад се казва, че "България има всички предпоставки за успешна книжна индустрия - високо равнище на грамотност, сериозна традиция в писането, четенето и притежаването на книги, както и предприемчиви хора, готови да поемат рискове в много трудния икономически климат; българската книжна индустрия функционира в пазар, където е налице катастрофален упадък на покупателната способност на хората; правителствените разходи за библиотеките чрез държавната система са паднали в много случаи почти до нула; съществуват сериозни затруднения, следствие от колапса на централизираната система за разпространение; високата ставка на ДДС и върху книгите е тежко бреме; няма национална политика за книгоиздаването; има решимост от финансовите органи да не допускат отстъпки или насърчения от какъвто и да е вид!"
Дори да имаме резерви към картина, видяна и описана от "чужд човек", не можем да отречем, че тя поразително прилича на картината, описана от българските участници.
Ето част от потока на темите, по които те говориха:
По масите, под найлоните при дъжд уличната търговия предлага ограничен брой заглавия, до 300 за не повече от месец, защото и за уличните търговци, както за мнозина от издателите, най-хубава е продадената книга.
Електронизацията на производството и разпространението на книгите е част от живота на сегашното и бъдещото общество, но не трябва да се фетишизира.
Финансовата помощ на чужди производители превръща книгите в полуфабрикат, който само ще се претопля в България.
Хората, които са скарани с писането и четенето, да отидат в килера за прислугата.
Площад "Славейков" е най-хубавата книжарница на открито в България, но той не е центърът на България.
И т.н.
Георги Цанков заяви, че не е склонен да приеме няколко мита за българската действителност: че у нас се издава много пошло четиво; че българите четат еротика; че американска литература е "заляла" пазара. Аргументът му - защото българските издатели нямат пари, за да плащат за боклуци.
Потомственият издател Игор Чипев смята, че не бива книгите да се делят на български и преводни, че не е наложително създаването на Национален съвет за книгата към Министерство на културата и че едва ли министерствата на културата и финансите ще съдействат за решаване на проблемите, ако са представени в този съвет.
Идеята за Национален съвет е препоръчана в доклада на експерта на Съвета на Европа Дейвид Кингъм. В него се препоръчва и приемането на Закон за книгата или внимателно прецизиране на съществуващото законодателство по членове, които пречат и които помагат. И още: по цялата верига - производство и разпространение на книги - има точки, които могат да се адаптират към днешните условия; на много места в България разпространителска мрежа отдавна няма; да се използват намалени тарифи по пощите, както е било преди десетина години.
Според статистиката на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" месечно у нас се регистрират по около 10 нови издателства, а броят на търговските организации, регистрирали книгоиздаване като една от дейностите си, е около 1600. Предполага се, защото никой не знае точно, че активно издават книги само около 450 фирми, като 40 или 50 имат значителна по обем дейност. През 1988 г. в България е имало 27 държавни издателства и над 100 други, прикрепени към различни ведомства. Повечето от тях сега са в процес на приватизация. Не е тайна, че някои издателства, тъй наречените семейни, правят по 2-3 книги годишно, те не плащат данъци и авторски права, както е законно и както го правят останалите.
Михаил Неделчев: "Има нещо, което аз наричам "прекален икономизъм". Нашето общество е асиметрично устроено, то е прекалено вгледано в уродливата икономика, която самото то създава и насърчава, и смята, че тя може по някакъв начин да разреши общочовешката ни и духовна драма.
Специализираните и в някаква степен официонализираните издания, които са по-специфични, от сферата на тесни професионални области, също изживяват своя драма. Най-често те имат лош ритъм на издаване, периодичността им е нарушена. Друг основен ефект на публичността около нашите издания е това, че е невъзможно днес авторът на "Култура" да е автор на "Литературен форум" например. Има определена ревност между издателствата и тя достига дотам, че авторът на съответното издание върши прегрешение, ако негов текст попадне в "другото". Но това все пак се преодолява напоследък. Сега работим по програма на Центъра за изкуства "Сорос" за създаване на асоциация на малкотиражните издания. Ще издадем каталог на нашите издания и ще работим в една-единствена посока - разпространение на нашите издания. Убедени сме, че те трябва да запазят конкуренцията между тях, но и да имат общи места за разпространение - частни или специфични малки книжарници."
Цветан Милев, издателство "Парадокс": "Не искаме много от правителството, само да е национално отговорно. Но ако е вярно, че около 60 % от българите не четат, то тези хора са най-подходящият електорат за всяко едно правителство, но не и за национално отговорното."

Маргарита Гочева