Хилендарската кондика
Св. Богородица Троручица, икона от Хилендарския манастир
Св. Богородица Троручица - прочутата икона в Хилендарския манастир, пред която се е молил св. Йоан Дамаскин, когато по заповед на управителя на Дамаск му отсичат ръката, която по чудесен начин отново зараснала.
Св. Йоан изковава и прикрепва към иконата ръка в памет на събитието и така тя става с три ръце. Иконата е подарена в Палестина на св. Сава Сръбски и се превръща в светиня на сръбския народ.
Съгласно преданието за спасението на иконата пред надвисналата османска опасност, тя е натоварена на магаре, което само стигнало и спряло пред Хилендарския манастир и така било определено новото й място.
От иконата са правени много копия, каквото е това на храмовата икона на Троянския манастир.


Хилендарската кондика от XVIII в. Представена от Божидар Райков. Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и Народна библиотека на Сърбия. София, 1998.


Изданието е част от програмата на археографските отделения на националните библиотеки в София и Белград за реципрочно публикуване на ръкописни паметници от двете страни. Първото издание е "Софийска илюстрована Александрия, фототипно издание, Белград, 1987". Оригиналът се съхранява в България в НБКМ и за издаването му е предоставено копие на сръбската страна.
Сега в София се осъществи издание на паметника, чийто оригинал се намира в манастира Хилендар на Атон, по предоставено от сръбските колеги фотокопие. Представяното издание е съобразено с археографските изисквания за публикуване на ръкописи и исторически документи и включва: наборен текст на целия оригинал, подробни анотации на съвременен български език на всички записи в ръкописа и пълно факсимиле на оригинала.
За съществуването на Хилендарската кондика е известно от 1897 г., но интересът към нея е свързан с имената на проф. Божидар Райков и дългогодишния ръководител на "Хилендарски проект" проф. Матея Матеич. Божидар Райков въвежда и наименованието "Хилендарска кондика", в оригинала паметникът е назован тефтер. У нас е прието кондика да се нарича записна книга на църковно настоятелство, манастир, митрополитски съвет, община или занаятчийски цех с предимно финансово-имуществен характер. Тези документи още се наричат дефтери или кодекси.
Кондиката не е високо интелектуална книга или страстна идея, облечена в красиви слова. В Хилендарската кондика от 1701 до 1794 г. монасите са вписвали ежедневието на своя манастир, битките с безпаричието и дълговете, дългите пътища на странстващите монаси-таксидиоти. Лаконични отчети за заеми, за донесените помощи и дарения - пари, домашни животни, имоти, посуда, сечива, утвар; опис на книги, църковни реликви, мощи и икони, които монасите са вземали от манастирските съкровища, та разнасяйки ги сред миряните, да съберат повече средства (такава реликва на Хилендарския манастир е Честното древо - част от Светия кръст, подарена от император Йоан Ватаций на Св. Сава); стотици имена, които да се четат в манастира за здраве и помен - това е съдържанието й. Но зад това изгрява чудното сияние на православния светилник Атон. Стават осезаеми дивните духовни връзки между православните на Балканите в навечерието на модерното време, което ще ги раздели с неизбежния си национализъм. Пътеките от и към манастира минават през Балканите, през размирието и кърджалийството, подпалило османска Румелия, но никак не спряло стопанския ритъм на ежедневието й, отвеждат отвъд към голяма Европа - към Кесария, както наричали Австрия, към Златната ябълка - Венеция, към Великорусийската империя и Мала Русия, към Божигроб и Цариград,
към Мала Азия, Бачка в Унгария и Немция, Далмация и Дубровник.
Регистърът на Хилендарския манастир от XVIII в. е документ за великите мъже, за любимците на историята и сред тях на първо място за нас стои Паисий Хилендарски. Таксидиотът, който се споменава
няколко пъти на страниците й. Хилендарската кондика е документът, където е изписана годината на смъртта му - 1773, както и мястото, където го е застигнала - Ампелино, квартал на Станимака (днешен Асеновград). Самият Хилендарски манастир "Св. Богородица" на Света гора е основан през XII в. от великия сръбски жупан Стефан Неманя - монах Симеон. Той е правен, за да се превърне в "средище на всички средища на Средновековна Сърбия, техен духовен, църковен, книжовен и литургически модел" (проф. Димитрие Богданович). Вглеждайки се в историята на Хилендар, откривам, не без помощта на аналогии с нашата история от IX в., как великите мъже на Сърбия са съставили програмата за развитието на сърбите. Няколко века след българския Златен век историята се повтаря в Сърбия, където младият културен бум предшества краха на балканското средновековие. Така първите сръбски светители-държавници са подготвили "светите духовни припаси" за вековете след четиринадесетия на живот без държава в Османската и Австрийската империя.
Но манастирският дефтер е и документът за историята на ежедневието на Румелия. Той показва как се е правело и как е съществувало обществото на Балканите. Не патриархално-родовите групи на безвремието, а общините, настоятелствата, енорийските епитропства. Официалните сиджили на османските съдии и книгите с респонзите - правни решения на балканските еврейски равини, търговските книги на дубровничани, църковните книги на арменските църкви за кръщавките, венчилата и покойниците, релациите - отчети на местните католически функционери, дефтерите на църковно-общинските институции на православните са написани на различни езици и на странни за нашето време азбуки, понякога са доста различни по форма и съдържание. Но всички тези документи отразяват живота на малките религиозни групи, на атомите на бъдещите модерни балкански общества, където се е трупала традицията на самоуправителен живот, на общото начинание.
Дори езикът на кондиките от XVIII в. е общ балкански сленг, левантинско смешение на думи и калки - старословенски, както казва един професор от Белград, български, сръбски, гръцки, турски, руски, латински словеса, пътували свободно през "необременените" с утвърдена езикова норма балкански езици. Този странен език днес затруднява четенето на текстовете на Кондиките. Неслучайно с тяхното издаване се захващат най-големите ни археографи и историци - проф. Иван Снегаров, проф. Петър Динеков, проф. Иван Дуйчев, проф. Надежда Данова.
Кондиките са първите документи на лишените от собствени държави и бюрокрация балкански общества.
Те възхождат към приписките за дарения и поменниците, към манастирските типици и писмените договори. Но те се създават в небюрократизираните институции на балканските народи, та може би затуй и в националното ни архивохранилище Народната библиотека кондиките като специфичен исторически извор някак свободно се дисперсират сред ръкописи и документи. Днес в Ръкописно-документалния център на НБКМ се пазят Кондики и възхождащите към тях документи както в сбирката от славянски и чуждоезични ръкописи, така и в Българския исторически архив - архива на Възраждането; докато османските кадийски книги са в Ориенталския отдел. Тъничката Кондика на Охридската архиепископия от XVII в. на гръцки език със записи на решенията на съвета на архиепископията; Дефтера на Търновската община от XVIII-XIX в. също на гръцки език, където година по година са изписвани имената на търновци в техните махали, за да си разпределят сами помежду си държавните данъци, които после да предадат на османската държава; софийските общински, църковни и занаятчийски кондики на български език от първите години на XIX в. насетне, както и кондиките на множеството манастири около града, съставящи т. нар. Софийската света гора; през XIX в. във всеки български град се появяват - белег за добре устроени институции - регистри на митрополии, на занаятчийски цехове, на отделни църкви и училища, на общините - част от тях са обособени в документалната серия Кондики в БИА. Сред славянските ръкописи се пазят трите Слепчански поменика от 1792 до 1862 г. с имена за помен, записи за дарения на манастира, за посещения на цели еснафи, имена на поклонници; Катасника (поменник на дарители) на Черепишкия манастир, започнат в 1682 г. от йеромонах Герасим. В множество извънстолични музеи и архивохранилища се пазят ценни екземпляри - Кондиката на Пловдивската митрополия; Кондиката на пловдивския абаджийски еснаф, начената от средата на XVII в. - един от най-ранните подобни документи, известни на Балканите; двете Кондики на Търновската митрополия; не са малко такива документи и в чужди архиви - там, където е имало институции на православните от нашите земи - общини, настоятелства, манастири.
Всичко това представлява една и съща типологична група извори. Обикновено в тях става дума за имот, за пари, дори когато това са пари, дадени за помен и за спасението на душата. Но от тези пари и имоти не просто се поддържат църквите и манастирите, метосите и училищата. Далият повече получава почетната титла ктитор, епитроп-настоятел, чорбаджия - маркерите на неформалната лидерска йерархия. Покрай това се отработват традициите на общото правене, на справянето сами. Опитът се трупа в ежедневните разправии с парите за данъци, в разпределянето за благотворителност и обществени дела пари в цеховата каса от глобите и задължителния принос на новопроизведените майстори; в набирането на пари да си построят църква и после да я поддържат - заплата за свещеник, ремонт на покрива, плата на зографина, поръчка да се препише, подвърже, обкове напрестолно Евангелие. А от някое време хората са взели да записват сметки, още по-късно и уставни положения. Така се ражда документът, който е първият в новата ни история. Документът на добилите огромен опит самоуправителни общности, които са в основите на новото време и в които се моделира, или поне би трябвало да се моделира, възгледът за обществения договор.
Сред колегията в библиотеката и акадмичните среди има почитатели на тези паметници; витае мисълта за програма за издаване на кондиките, може би за тяхното каталогизиране. Би било чудесно, ако това издание вдъхнови за такова начинание. Защото публикуването на исторически извори е най-бавната, квалифицирана и дълготрайна изява в бавния темп на научния живот. Представяното тук издание е сред знаците на академична жизненост.
Колективът в София - проф. Б. Христова, Н. Вутова
, Елена Узунова, художникът Кънчо Кънев - от години работи със сръбските колеги от Белградската библиотека и специално с проф. Александър Младенович.
Но създателят на представяната книга е Божидар Райков. Професорът на НБКМ, какъвто той ще остане в моите, в нашите мисли. Той толкова мислеше и искаше тази книга, вече измъчен от болестта, която без време го отнесе от този свят, той продължаваше да работи върху Кондиката. Които бяха край него, узнаха какво значи това - до последен дъх, до последната частица на
волята...
Имаше предложения максимално да се опрости изданието, да остане само фототипно. Но колективът отхвърли подобно осакатяване на идеята на Божидар Райков за книгата; иначе трябваше да зачеркне целия му труд по разчитането на текста, по анотациите и
увода, всичко това, което беше планирал за справочния апарат към изданието. Както в библиотеката той можеше да вижда близките и глобалните цели, както зад цялото виждаше развитието на един човек, така проф. Райков видя всички пластове на този изключителен извор - Хилендарската кондика от XVIII в.

Eто и няколко цитата от Кондиката, осъвременен текст:

Лето господне 1718, месеца априлия. Да се знае како аз Пахомие скевофилакс [ковчежник] молих братию: да би що могли помочи овей светей църкви. И я архимандрит Макарие дадох гроша 20, а взех кръста 2 и 1 броеници. И я проигумен Филотей дадох 5 гроша, взех 2 броеници коралови [...]
Лето 1701, месеца марта, ден 1. У Хилендару: сий тефтер полагает ся в исодиясници [склада], описовати в нем всякои вещи манастирски.
Кой ковчежник на годину що харча учини, и кой путник [пътуващ монах] колику предава [от] пътя. И иние вещи монастирские [...] сахана с первази - 4; от калай малечка тевсийка за сирени - 2; и от бакър - 3; тенджера с капаци 11; ръжен 4; секира 14; мотика великий - 5; мотика малий - 13; казмий - 7; търнореза - 8; сърпове - 21; [...]
Да е на знаие бартии нашой хилендарской како избраха мене по [след] Теуфилиу, дадоше ми игуманство и ключ од хранилището да съм игумен и ковчезник аз грешний хаджи Методие йеромонах и не предаде ми Теофил више него 2 гроша. Наший дълг, кой [е] у Солун - 22 кесии или 11 000 гроша. Този дълг е бил и при Пахомий, и при Виктор Кусичанин, и при Теофил и при мени. Свалихме съборно [по решение на братството] от девет Евангелия сребро и от една прибедреница свалихме сребро и бисер; и сребро и бисер от една митра и свалихме от 25 кръстове сребро и продадохме [...] в Солун.
Да се знае како дадохме ние хилендарци що имахме заложено у монасиру Лавру: Първее Евангелие гърчко на цар Андроника, все златом исписато; второе Евангелие цар Стефана на кожи рукопись; и руска два щампа, и едно сръбски рукопис на хартии. Све пет Евангелия уковани от обе стране сребром и позлатени [...]
1765 г., месеца януария, 6-го. Прийде поп Данийл от Габрова и приведе поклоннике, иже и дадоша милостине готових аспри 300 гроша и во вещи 50 гроша. [...]
1773, априлия 5. Знати ся како прийде господин отец духовник Григорий старий от Софиа со отцем Викентием йеромонахом - предадоша пет кесии готови аспри и във вещи хиляда осамстотин петедесет гроша със метоха заедно що са направили нов у Софии. [...]
1777, месеца ноеври 17 ден. Преиде проигумен кир Партениа от Елена, придади [събраното] от бившия ковчежник кир Висарион [...] гроша 1110 и десет кандилу гроша 280; мулета 6, коня 2, пищови 25, мулета и кон 1 [...] Да са знае що са дали от опщо и няколику християни що са дали сума гроша 300 - то е зел проигумен кир Герасим за монастирско по(д)новление за изгорелу.
Писа Димитрие и Марко кило ориза. [...]
Свищов град. Писа Николае
- гроша 5; Георгие - гроша 10; Георгие - гроша 4; Петра - гроша 3; Атанасие - гроша 5; Йоан - гроша - 3. [...]
1741. Видин. Писа господар Димитрие себи парусию - гроша 8; Паки Георги усопшему - гроша 10; Паки Илии четиредесетница - гроша 10; Писа господар Димитрие матери Кали - гроша 8; Едно муле 30 гроша, паки гроша - 20 [...]
1741, януария 13. От Пазарджика: Иоаники - проскомидия [поръчана литургия] гроша 5; Скарлат - проскомидия гроша 5; Зоица - проскомидия гроша 5; Мариа - проскомидия гроша 5; Стоича - проскомидия гроша 5; Влко [...]
Лето 1775, юния 29. Приде пречестнейший господин отец проигумен кир Герасим от Ески Загара със спътниците си поп кир Даниила и поп кир Макария и Серапиона йеродиакона, и предаде готови аспри гроша 7620 и във вещи 1380; сума всего 9000 гроша.

Светлана Иванова