Паметникът
на лъже-Света-София:
Падението

Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира, сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града, за да вика минувачите, които си вървят право по пътя: "който е глупав, да свърне тука", и на малоумния казва: "крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен". И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са вдън преизподнята.
Притчи Соломонови, 9, 13-18


Падна. Статуята на лъже-Св.-София, жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира, падна от високите места на града, от високия пиедестал на бившия Партиен дом, където искаха да я издигнат. Беше знаменателно падение - едно от най-важните събития за годината. Но слепите не го видяха и глухите не го чуха.
А събитието е важно и знаменателно, защото се случи нещо много, много рядко у нас: каузата на истината надви каузата на временновластието, компетентността събори невежеството, словото се оказа по-силно от метала. Българската интелигенция спаси своята чест - умствената чест на България.
Но победата в никакъв случай не е окончателна. Напротив. Предстои най-трудната част от просветителската и общественовъзпитателна работа. Защото онези, които бяха замислили да издигнат този монумент на невежеството върху най-високия пиедестал в сърцето на столицата, не са се отказали съвсем. Възнамеряват все пак да го издигнат - макар и на много по-ниско.
Казвам паметник на невежеството, но чие? Естествено не на всички, а само на онези, които застават зад този паметник. Засега това са: Стефан Софиянски - понастоящем кмет на столицата, Стоян Янев - понастоящем главен архитект. Георги Чапкънов - скулптор, инициативен комитет "България 2000" и др. Въпросното невежество си е тяхно, на тези хора, и статуята е адекватното му въплъщение.
Но. Те искат да издигнат този паметник в центъра на столицата и тогава невежеството придобива обществен статус. То става мое и твое. То става на цялата заспала българска интелигенция. То хвърля своята непрогледна сянка върху Богоименния ни град Св. София. А с това аз не мога да се примиря. Иначе ставам съучастник в престъплението.
И тук думата "невежество" е евфемизъм. Става дума за много по-лоши неща. Защото дори да го е имало първоначално обикновеното умствено невежество, непознаването на Словото, на историческата истина, на християнското богословие и символика - то в много голяма степен този вид невежество беше напълно разпръснато. В поредица статии беше обстойно разяснено, че българската столица носи името на Иисус Христос Премъдростта Божия (т.е. Света София), че въпросната статуя е един опит за противохристиянска подмяна на Христос-Премъдрост с един лъже-кумир, в който никой не вярва. И че дори в рамките на езическата митология е допусната пародийна мешавица между три различни елински богини - Тюхе, Нике и Атина. Разяснено беше неволното (поради незнание) "бабешко" подменяне на Божията Премъдрост Христос с мъченицата Св. София - в едноименната столична базилика през началото на нашия век. Както и последвалото в началото на 30-те години възвръщане към истинското богословско тълкувание на името на храма.
Тъй че за чисто интелектуално невежество вече не може да става и дума. Навлизаме в по-мътните води на себелъженето, на съзнателното съучастие в злотворството. В едно свое интервю във вестник "24 часа" Георги Чапкънов казва:
"Не сме хора като света. Всеки гледа към другия злонамерено и прави това, което го ръчка Рогатия - да развали, да провали... Живеем в лошо време и на лошо място."
Няма лошо време и лошо място. Всички времена и всички места са благословени свише по благодат. Само човекът може със собствени усилия да се самоизгони от рая.
Не всеки гледа към другия злонамерено. Има човеци, които гледат на теб братски и ти казват: брате, ти правиш това, което те ръчка Рогатия и аз искам - с твоята братска помощ - да разваля, да проваля това антихристиянско дело.
Аз не искам талантливият скулптор и добрият човек Георги Чапкънов да съсипе цялата си досегашна кариера с една пошла съблазън. Старата съблазън - да се уповаваш на временновластниците и временновластието. Тя повтаря своите мъдрости: дума дупка не прави, и още - кучетата си лаят, керванът си върви. Формулите на абдикиралия разум, на абдикиралата духовност и на абдикиралата интелигенция. И още - какво значение имат някакви си статии в някакви си вестници, които ги чете "една шепа хора"?
Но няма защо да се лъжем. Временновластието винаги е било по-слабо от истината. Духовното винаги е по-силно от материалното. Словото е по-силно от метала. И не е нужно да си кой знае какъв пророк, за да знаеш: настоящата скромна статия, ето тук върху този лист в малотиражния вестник "Култура" ще остане, а писаното в многотиражките ще умре. И статуята на невежеството ще умре, както трябва да умре всяка от козните на Рогатия.
Длъжни сме да мислим за идващото след нас поколение и да му оставим добър пример. Да не отстъпваме от дадения ни дар и от възложената ни чрез него длъжност. Иначе солта ще изгуби силата си.
Духовенството и интелигенцията са длъжни да отстояват истинската йерархия, познанието, ценностите, Пътя. Българското духовенство трябва да бъде десет пъти по-интелигентно, българската интелигенция - сто пъти по-духовна. И всеки път, когато съблазните на невежеството, временновластието, честолюбието и егоизма се вдигнат на поход срещу Държавата на Духа, ние трябва да знаем, че е заплашено и Цялото, и всеки от нас по отделно.
Христос е дал своето име Премъдрост Божия (Света София) на един-единствен град в цялата вселена. Ние днес сме недостойните наследници на този град, който носи призванието да бъде бисерът на света. Ще постъпим ли като обхванати от бесове свине, които не са разбрали нищо от Бисера?
Ще допуснем ли точно тук - в Богоименния град - и точно сега в навечерието на Двухилядолетието да подменим Христа чрез един истукан на нашето неразумие и юродство?
Да не бъде!
Духовенството и интелигенцията имат и тази задача да бъдат имунна система на обществото. Да болят, когато текат смъртоносни обществени процеси. Защото болката спасява.
А най-страшното е, когато едно обществено тяло вече няма имунна система. Когато то вече няма сензор за болка. Когато вътре в отделния човек умственото и духовното падение стигне до онзи долен праг, под който болестта вече изобщо не се осъзнава.
Боли ме сърцето от статуята на лъже-Света-София: толкова ли е тежка диагнозата ни? Дваж повече ме боли сърцето, когато чуя средноинтелигентни и добронамерени ракови клетки да казват: няма абсолютна истина! Всичко е относително! Цитират дори Евангелието: не съди, за да не бъдеш съден! Обвиняват ме - вероятно с основание, - че говоря прекалено категорично, че държа неподходящ тон. Че дори да съм сто пъти прав, не е християнско така да обвинявам ближния си.
Добре. Съгласен. Но кажете: когато брат ми е на крачка от падението в пропастта - как да не му извикам да спре? Когато е зинал да отхапе от отровния плод - как да не му го избия от ръката?
Когато брат ми е болен от духовен рак и трябва да вземе спешни мерки да спре метастазите, преди да е станало късно - как да не му кажа името на болестта? И това съдене ли е или просто диагноза?
Ето какво. Аз ще съобщя диагнозата и точното название на болестта, а ако някой може да облече тази диагноза в по-сладък сироп, ще му бъда истински благодарен:
- политиката на настоящото общинско ръководство в областта на духовното, историческото наследство и културата е противодуховна, антиисторична и некултурна; примери: Изворът, името и празникът на града, ротондата Св. Георгий, Витоша, Софийската Митрополия, Банята, Халите и т.н.
- статуята на лъже-Света-София е най-ярка емблема на замещение на истинските стойности с ерзац; в случая се снизява висшето понятие за Св. София Премъдрост Божия (т.е. Христос) до един псевдо-митологичен фалшификат;
- първоначално никой от въпросното столично ръководство, както и Георги Чапкънов, не знаеше какво означава Света София; не го разбират по същество и сега, но вече научиха, че не е онова, като преди са си мислили; сега те знаят, че са се провалили, но нямат почтеността да си го признаят; не търсят истината, а когато тя ги потърси - крият се от нея;
- нито един от тях не е християнин и дори не знае какво всъщност значи да бъдеш християнин; не са причастни в живота на Църквата; отношението им към Църквата е политическо, материалистично, като към светска институция; изповядват един непоследователен, объркан и антимарксически марксизъм;
- искат да излъжат обществото чрез псевдо-политическа манипулация чрез понятия като "вместо петолъчката върху Партийния дом" (дори когато там вече се вее националното знаме), а сега пък "вместо статуята на Ленин"; лъжата се състои в това, че статуята на Ленин отдавна я няма, от нея няма никакъв помен, тъй че няма какво да се замества; целта е да се излъже "синият" електорат в столицата, като невежественият проект се представи за анти-ленински, а следователно "син"; пълно пренебрежение към умствените възможности на софиянци;
- задкулисно вземане на решенията при пълна непрозрачност, без консултация с общественото мнение, без консултация със знаещи, без конкурс, без публично излагане на проект и публична дискусия, без законосъобразна процедура, без лична отговорност от страна на общинското ръководство: така провалът на идеята за статуя върху Партийния дом остана без последици - никой не пое отговорността за него, никой не обясни този провал, не даде аргументи, не каза как е възможно едно общинско ръководство изобщо да има такъв стил на работа;
- митологичният хибрид Тюхе-Нике-Атина продължава да се спряга неправомерно с понятието Света София и със светиците-мъченици Вяра, Надежда и Любов, с които няма нищо общо;
- общинската администрация, кметът и другите личности, които поддържат институционно идеята за статуя на лъже-Света-София, не отговарят на критиката, която аргументирано им се отправя от различни личности и институции; не изпълняват законните си задължения да отговарят писмено на отправените към тях писмени критики;
- огромното мнозинство от българската интелигенция не разбира, че пасивното й поведение по подобни принципни въпроси е пълно обезценяване на всяка интелектуална дейност, а оттам и удар върху всички и всеки от тях: себеобезсмисляне, себепредателство, себеунищожаване.
Оставена на себе си, цялата тази смъртоносна тенденция навлиза в порочния кръг на своето самометастазиране и би довела до още по-напреднало разтление на жизненоважните обществени тъкани. Защото става дума за покушение върху не нещо друго, а образа на Самия Христос, и то на Неговия Собствен терен - в сърцето на града, носещ Неговото име, и то именно в навечерието на най-великия юбилей от Боговъплъщението.
Но именно това ние няма да допуснем.
Защото България не е столицата на световното невежество. Българите не сме неразумните юроди на света, които нищо не са разбрали и нищо не са научили. Българската интелигенция не е скочила в собствения си ковчег и не се е самозакопала.
А лечението на болестта е много, много лесно и просто, общодостъпно и всеизвестно: покаянието. Да се вземеш в ръце и да кажеш като човек: сгреших. Което ти се привижда като много срамно, а всъщност е единственото измъкване от този срам. Което ти се привижда като отказване от една творба, а всъщност сам`о по себе си е една много по-висока творба. Защото творбата е човекът.
Но цялата красота и единствен смисъл на това себеотрицание е само дотогава, докогато имаш свободен избор. Когато не си принуден. От силата. След това вече не е покаяние, а поражение и подвиване на опашката. Аз не искам да виждам люде с подвити опашки.
Самият аз нямам никаква власт и никаква сила. Не съм никакъв авторитет и затова не говоря от себе си. Знам обаче каква е Неговата сила. И още - знам каква е силата на словото. И всичко казано дотук беше само един предупредителен шепот - с въздържане на истинската словесна стихия. Но занапред ще ми е все по-трудно и по-трудно да я удържа. А тя си играе с истуканите като със сламки, троши като лешници броните на нашите самоизмами, пука балоните на временновластието и приковава с карфица всеки на истинското му място. Тя превръща себе си в паметник по-траен от бронза и камъка. И след като се наиграе до насита - полага всичките си победи в нозете на Премъдростта Божия.

Георги