Археологически находки '98

Всяка година пролетта в Археологическия институт с музей при БАН (АИМ) се събира археологическото войнство от музеите в цяла България да отчете изминалата работна година пред научната общност и резултатите от археологическите разкопки. Археологическите отчети '98 бяха особено благодатни за всички археолози от 4-те секции на АИМ: Праистория, Антична археология, Средновековна археология и Тракийска археология.
На вниманието на читателите ще бъдат представени находките на секцията по Антична археология, тъй като долуподписаната е специалист само в тази област.
Археологическите разкопки са ограничени като време и като площ, но независимо от това, колегите отчетоха забележителни научни резултати от изминалия сезон.
На първо място е Аполония (Созопол) със съвършено нови сензационни данни за най-ранна керамика от края на VII в. пр. Хр. и това е керамика от гръцката колония Аполония, а не от некропола край града. Толкова ранен материал не е откриван досега в нито една от гръцките колонии по нашето Черноморие. Археологическите разкопки в града се ръководят от археолозите д-р Цоня Дражева - директор на Археологическия музей в Бургас, и Димитър Недев от Археологическия музей в Созопол. Под тяхно ръководство се провеждат и спасителни археологически проучвания в Созопол. При разкопките на средновековна църква в старата част на града се откриха вторично използвани два антични надписа - един посветителен, вграден в основите на жилищна сграда, и един надгробен. В тази си част античният пласт е изцяло унищожен, а в насипа се откриват фрагменти от елинистическа керамика, датирана 4-2 в. пр. Хр.
Подводните археологически проучвания бяха представени от директора на Градския музей в Каварна д-р Асен Салкин, ръководител на подводна археологическа експедиция "Добруджанско Черноморско крайбрежие - 98". Експедицията продължава изследванията на акваторията на нос Калиакра, Русалка и Шабленската Тузла на север от фара Шабла. При изработването на археологическата карта на Каварненската селищна система бе фиксирана гъста поселищна мрежа в крайбрежната ивица от Античността до Средновековието. При гмурканията пред Шабленската Тузла за първи път бе открита ранна керамика, вероятно от бронзовата епоха.
Спасителните разкопки на късноантичен некропол край курорта "Русалка" бяха проведени с участието на студенти от Нов български университет под ръководството на д-р Йордан Гатев от АИМ. Излязоха фрагменти от керамични съдове от елинистическата, римската и късноантичната епоха.
Ранновизантийските терми в Месемврия (Несебър) и базиликата от обекта "Еркешко градище" (втората половина на IV век) представиха д-р Христо Прешленов от АИМ и д-р Димо Кожухаров - директор на Археологическия музей в Несебър. При термите изключителен интерес сред археологическата общност предизвика запазената in situ мраморна база, коринтският капител, както и намерените тухли с печати. Начинът на градеж, тухлите с печати и останалите находки, потвърждават направената датировка на термите - VI в.сл.Хр. и те са действащи до края на VIII век. В IX век са преустроени (вероятно в жилища), входовете им са зазидани - това вече е по времето, когато хан Крум е превзел града. В момента термите са укрепени, а обектът е един от редките проучени ранновизантийски паметници от този вид. От базиликата при "Еркешко градище" са запазени ценни стенописи с човешки изображения от края на IV век, които в момента са под грижите на консерватора на музея Петя Пенкова.
Едни от най-интересните нови открития на изминалия археологически сезон са от големите римски градове по нашите земи.
Българо-полският екип в римския военен лагер Нове (до Свищов), с ръководител д-р Анджей Бернадски от Университета в Познан, и Павлина Владкова от АИМ представи новооткритата епископска базилика с резиденция с огромни мащаби. Това е най-системно изследваната базилика у нас, датирана V-VI век, с хипокауст, баптистерий, и над 3000 фрагмента вътрешнодекоративна украса. Преди на това място е имало големи терми на 1-ви Италийски легион, открит е също военен лазарет - единствен в региона на Долния Дунав, разкопано е и военното комендантство. Открити са и огромно количество надписи, даващи данни за религиозния и политически живот на Нове.
Българо-германските разкопки в кастела Ятрус (V-VI век) край с. Кривина, Русенско, докладва д-р Людмил Фердинандов Вагалински - АИМ, представител на екипа от българска страна. Екипът, с ръководител д-р Герда фон Бюлов от Римско-германската комисия във Франкфурт на Майн, е обработил значителен археологически материал - от опожарен пласт излиза съкровище от 260 бронзови монети, като най-ранните дават 408 г.сл.Хр. като terminus post quem за насилствения пожар. Последвалото откритие на 101 бронзови монети вероятно ще прецизира тази датировка.
Българо-английските разкопки в Никополис ад Иструм (до Велико Търново) представи ръководителят от българска страна - ст.н.с. д-р Людмила Слокоска от АИМ. Съвместно с английския екип, воден от проф. Ендрю Полтър от Университета в Нотингам, те копаят агората, изследват кастела и установяват хронологията на града, както и на късноантичното село на това място.
При разкопките на римския град Улпия Ескус при с. Гиген, Плевенско, под ръководството на ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева, с участието на студенти от СУ "Св. Климент Охридски" и Нов български университет се открива ранната крепостна стена на античния град от началото на II в.сл.Хр. и находки, даващи богата информация за бита и всекидневния живот на населението в този голям градски център в района на днешна Северна България.
И накрая, най-интересният археологически отчет - за епископската базилика № 4 в Сандански с екип проф. Александра Милчева - ръководител на секцията по Антична археология към АИМ - БАН, и д-р Владимир Петков - директор на Археологическия музей в Сандански.
Това са спасителни разкопки на раннохристиянска базилика от V-VI век в центъра на града, с много богата вътрешно-пластична украса и подова мозайка. За първи път в раннохристиянска базилика изцяло е очертан атриумът (дворът) с великолепен портик с колонади и запазени in situ бази, капители и колони от атриума.
Мозаечно пано от базиликата "Епископ Йоан", V век
Базиликата е имала втори етаж с галерии, южната стена е запазена с прекрасни стенописи, имитиращи мрамори с растителни орнаменти. Запазената мозайка на базиликата е с украса в геометричен стил. За първи път в такъв обект се среща съчетание на растителни и геометрични орнаменти.
Открит е баптистерият на базиликата, със стенни мозайки, за чиято консервация и реставрация има грижата реставраторът Петър Попов от НИПК.
Надявам се, настоящият археологически сезон '99, който вече е в разгара си, да бъде също така благодатен за всички колеги-археолози.

Елза Нинова