Сбогом на софийския
ландшафт

Всеки петък в шест часа следобед сподвижници на Инициативния комитет "Бъдеще на централни минерални бани" се събират в мълчалив протест в градината пред банята, след като изчерпиха всички цивилизовани средства за въздействие върху градската управа. Инициативният комитет възникна в резултат на спонтанния гняв при второто обсъждане на конкурса за адаптация на минералните бани и се идентифицира с просветеното обществено съзнание. Въпреки вътрешните противоречия, той устоя в своята цялост близо година, за да подскаже, че процедурата за вземане на решения за града трябва да се промени из основи.
Като затвори банята и я остави без поддръжка повече от десет години, общинската управа сама създаде проблема ЦМБ. Сегашната практика "няма баня - няма проблем" не е ефективна, защото отсъствието й от софийския ландшафт няма да мине без последици за града и неговите обитатели.
В епохата на модерните термални центрове София се отрича от баните в градската среда.
Скритият смисъл на "най-красивата баня в света" е в съответствието на архитектурата на местния ландшафт. Композицията на бул. "Витоша" формира южната ос на града като източник на информационни и енергийни ресурси от древността до днес. С вечно променящите се пейзажи, непрестанните въздушни, водни и топлинни потоци Витоша е студеният полюс на котловината, причина за променливото време и продължителността на зимата. Още в древността физиологическите неприятности, свързани с променливото време, успешно се смекчавали с къпане и стоене в постоянно течаща топла минерална вода. Вероятно по указанията на Асклепий се развило до съвършенство удоволствието от комфорта и красотата на римските терми. Като обекти на удоволствието от водата минералните бани никога не са били свързани само с хигиената, нито в римската епоха, нито след това.
Ландшафтът не е чист лист хартия, на който се материализират всякакви идеи.
Битието на баните става проблематично заради неясния статус на ландшафта в градската култура. Дори в опазващите ландшафта документи като "Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти'98" ландшафтът е определен като "съществен компонент на жизнената среда", докато екологичният подход изисква той да бъде осмислен като всеобща обител, в която е вплетена цялата наша сетивност. Ландшафтът се утвърждава като понятие, свързано с екологията, когато започнаха да изчезват от града дори пейзажите към Витоша, а много преди това - дъбовите гори, ябълковите градини, билките, историческите знаци, архитектурните паметници, руините, пътеките, древните пътища. Ние все повече имаме нужда от природни кътове, природни феномени, локално време... и всичко останало, което формира културния ландшафт на града.
Ландшафтната топонимия на Стара София (Коньовица, Баталова воденица, Булини ливади, Редута) разкрива разнообразието на ландшафта от хълмове, реки с бързеи, вирове, бродове, блата, бостани, махали с живописни имена - непрекъснато редуване на местности, всяка от които е осмислена, назована и дори възпята. За софийските старожители всяко място е било важно и неповторимо. Ландшафтът е бил осмислен като съвършено цяло, в което се долавя ритъмът на пространствения континиум.
Губи ли софийският ландшафт своята идентичност?
Модерността дели града на части според тяхната полезност. Описван в семантиката на лозунгите (вж. "Харта'98"), ландшафтът е загубил ролята си на постоянна величина, поемайки неясното от етимологична гледна точка обозначение "устойчиво развитие" - като че ли по-присъщо на човешките взаимоотношения, отколкото на изначалната му същност. Съвременните администратори, архитектите, дори природозащитниците разглеждат ландшафта като лишена от самооценка субстанция - предмет на изследване, творчество, управление. Забравят сякаш, че всяко място е извечно, наситено със смисъл. Дори когато опазват някои негови полюси, като паркове, градини, природни забележителности, паметници на културата, те не трябва да заемат доминираща позиция. Ако отстояват тезата за устойчивост, трябва да приемат само подходящите, отредените за хората местности и природни богатства.
Хотели от веригата Хилтън възникват по един и същи начин върху исторически хълм в Будапеща и в Южния парк на София, отричайки така естественото предназначение на двете места. Паркът не е подходящ за обитаване и само в своята цялост и непрекъснатост изпълнява ролята си в градската среда.
Ландшафтният и историческият анализ доказват точността в ситуирането на баните според естественото им предназначение и именно тяхната оригинална функция се прекъсва с превръщането им в музей.
Как да се опази ландшафтът?
Управата на града гледа на него като на източник на ресурси и терени за строителство. В епохата на одухотворената цивилизация, когато боговете Ескус, Скомбър, Бакхус, Деметра, Крепостната богиня и др. са управлявали местностите, София е била разположена върху тераса с дълбоки подпочвени води, докато в съседни местности те са почти под повърхността. Заедно с благоприятното отстояние от Витоша минералните извори определят добрите хигиенни качества на застрояването. Комфортът на обитаване се постига с градоустройствени средства, подчинени на особеностите на местния ландшафт: план, издължен в посока север-юг, улична мрежа, осигуряваща ветрозащита през зимата и проветряване през лятото, строителство с масивни тухлени стени, с които се постига устойчив микроклимат при силно променливото локално време. В тази среда термите олицетворяват връзката човек - минерална вода, носеща здраве, удоволствие и одухотвореност. Плодородието, здравословният климат на високото място, минералната вода, обилието от реки и потоци древният обитател на котловината е приемал с благодарност и интелигентност, основани на познанията за ландшафта. Устойчивата традиция в строителството била гаранция за устойчивостта на ландшафта.
И до днес строителството е изкуство, което прави науките полезни. И все пак през миналата година в София умряха хора в неприсъщи за планинския град горещини. Прохладното софийско лято, естествената последователност на сезоните са изгубени в градския климат, създаден от неподходящо и повсеместно застрояване. Страданието на обитателите е резултат от управлението на градската територия. За града, разположен в котловина, в дни на летен антициклон проветряването се извършва заради непосредствената близост на Витоша, определяща здравословността на южната ос, върху която сградата на баните е последният знак за това достойнство. Баните са антитеза на хотел Хилтън. В глава пета от Закона за топлите и минерални извори е постановено: "Предвид грижите, които столичното общинско управление взема за ползване от населението на София на минералните води и жертвите, които то проектира да направи за устройството на удобни помещения, държавата отстъпва на града София вечното ползване на казаните минерални извори". (ДВ от 13.12.1891г.)
С възхищение отбелязваме изграждането на баните две десетилетия по-късно, просветения способ за ситуиране, архитектурния план, съобразен с възможностите на конкретното място и конкретното време.
Поставен в улей между "Лозенец" и квартал "Иван Вазов", хотел Хилтън закрива обаятелната гледка към Витоша, все едно задрасква завинаги Вазовите стихове и описания на тази гледка.
Упоритостта, с която градската управа преправя традиционно изградени градски части, допълва хаоса на града и усилва неприятните ефекти за градския микроклимат. Любителите на история могат да определят явлението като етап от тоталната универсализация на града след фазите на индустриализация, урбанизация и техническо усъвършенстване. Безразличието на обитателите на града към променящия се ландшафт може да се обясни с изгубеното чувство за принадлежност към традицията. Повечето от тях са пришълци, които търсят други ценности в града. Някогашните обитатели на котловината, относително постоянна група от хора, са имали познанието и грижата за ландшафта, от който пряко са получавали средства за живот.
Днес задължението към ландшафта е делегирано на малка група хора - градската управа, която сега подсъзнателно или целенасочено разделя градската среда с миналото й, като превръща централните минерални бани в музей. Когато функционират като бани, те носят в себе си духа на древния музеум - средище на музи, изкуство, наука и морал, за разлика от съвременната представа за музей - вместилище на вещи.
Комбинацията между старата сграда и съвременното разбиране за връзката човек - минерална вода е модерният термален център. Изваждането на оригиналната функция от черупката й е профанация на проблема.
Анализът на проблемите по южната ос на града показва една и съща черта на административната процедура. Идеята за хотел Хилтън в Южния парк се реализира чрез конкурс, наречен "благоустройство на Южния парк". Конкурсът беше проведен, защото се намериха желаещи да "благоустрояват". Имаше обсъждане и беше установено, че в заданието отсъства силуетен, исторически и ландшафтен анализ и възможността да се появи екологичен проблем беше очевидна. Хотел Хилтън, отнел по проект десет декара от Южния парк, вече е в строеж, въпреки протеста на еколозите. Затова пък със съдействието на градската управа бяха прокламирани два варианта на "Харта за защита на паркове и ландшафти". Дни след първата копка на хотел Хилтън в София се проведе международен форум "Устойчиви градове на Европа" под покровителството на кмета Софиянски. Остава да се потвърди казаното от видния геолог Макхарт: "Основен критерий при усвояването на всяка територия е икономиката и ако кой да е начин за използване на земята се явява икономически изгоден, то той се осъществява, без да се визират особеностите на териториите. Ако обаче отсъства икономическа необходимост, то и най-подходящите за използване земи няма да предизвикат желание да бъдат използвани".
Идеята баните да станат музей се реализира чрез конкурс за "адаптация на ЦМБ". Конкурсът се състоя, защото имаше желаещи да "адаптират" по начина, изложен в заданието - да се сменят оригиналните имена на помещенията на баните с тези на съвременен музей. Имаше обсъждане, което изтъкна, че заданието е несъстоятелно (до такава степен, че всеки от участниците си изработи собствено).
Наскоро общинската управа обяви конкурс за централна градска част, в която банята не фигурира. Заданието беше предварително обсъдено в САБ. Отново зейна критика за несъстоятелността му относно ландшафта. За подобни случаи Лагет ("Градове и геология") пише: "Планиране, което игнорира природните условия, в края на краищата предизвиква такива изменения в околната среда, за които не може да се мисли без съжаление, граничещо със срам".
Само преди шейсетина години проблемите на града са зреели първо в главите на неговите обитатели, имало е сблъсък на възгледи и чак след избистряне на истинското решение градската управа е провеждала съответстващата процедура. И тези решения са били все правилни, защото са се раждали в кипежа на обществената загриженост за града.
Защо днешната градска управа не разлисти списание "Улпия Сердика" от 30-те години на века?!

Арх. Теменужка Чалмова