Жанета Вангели, "F.Y.R.O.M. Експеримент"  Жанета Вангели, "F.Y.R.O.M. Експеримент"

Артистична треска
в Македония

- Когато тръгваше за Македония, ти бе едва ли не потресен от многото художествени събития, които се правят там. Това ми напомни за нашата активност отпреди 8-10 години, когато нестабилната обществена ситуация като че ли стимулираше художниците за трескава работа, изложби, семинари и т.н. Има ли според теб основания за такова сравнение?
- Основания за сравнение винаги има, особено между София и Скопие. За разлика от София обаче, Скопие като център на изкуствата е бил част от един значително по-голям контекст - бившата Югославия. Това предопределя значително по-високото ниво на професионално образование и информираност както при художниците, така и при изкуствоведите - критици и куратори. Обаче по очевидни причини в последните години контекстът в Скопие е значително по-ограничен. Активните институции и професионалисти в Скопие понастоящем се намират в ситуация на преоценка, пренастройка, преориентация в търсене на нови пътища за реализация на своите идеи. Много от нещата, за които завиждахме на колегите в Скопие, като например Музея за съвременно изкуство, в момента са блокирани от липсата най-вече на пари, на ново законодателство в сферата на културата, на частни източници за спонсорство и т.н. От друга страна, изключително активният бивш Център за съвременно изкуство "Сорос" в Скопие е в процес на трансформация и тепърва напипва своята нова идентичност. Един друг музей - Музеят на град Скопие, чиято активност не е единствено свързана със съвременното изкуство (новият директор сподели, че те очакват изложба на тракийските съкровища от България), придобива значително по-голяма роля, първо, защото е по-малък и съответно лесен за мениджмънт, и второ, защото там функционира Отвореното графично студио, чийто куратор, колежката Сузана Милевска, е може би най-активният професионалист в момента там.
- Тази пренастройка, за която говориш - как се осъществява тя? Какви посоки виждат колегите? Набелязват ли се те в многото артистични събития? И как, съвсем практично, ги финансират?
- Струва ми се, че пренастройка означава осъзнаването на факта, че професионалистът трябва да разчита на самия себе си. Държавата е в състояние на обърканост и основните приоритети са в сферата на отношенията с НАТО, Европейския съюз, балканската реинтеграция, икономическата политика, етническия мир и т.н. Министерството на културата все още спонсорира различни инициативи, но не е изработило нови програми със стратегически характер. Очаква се ново законодателство в сферата на културата и предефиниране на ролята и функциите на отделните институции. От друга страна, Центърът за съвременно изкуство (бившият "Сорос") вече не е единствено източник на пари, но и институция със свои собствени инициативи - изложби, издаване на книги, CD ROM. Но може би най-важният пример за пренастройка в новите условия е дейността на колежката Сузана Милевска. Формално тя е куратор в Музея на град Скопие и отговаря за Отвореното графично студио. Но прави много повече от конкретните си задължения, като намира средства за реализация на проектите си чрез кандидатстване за спонсориране във всички възможни посоки и сътрудничество с всички възможни институции - местни и чуждестранни. Тоест тя не чака някой да обърне внимание на нейните идеи, а сама търси техния активен "маркетинг". Понастоящем в Скопие текат три нейни инициативи. Първо, лятна школа под наслов "Образът на другия", в рамките на която около 30 студенти от цяла Европа общуват с преподаватели също от цяла Европа в нещо като уъркшоп за културоложки изследвания. Бюджетът само за тази инициатива е 100 000 долара. Между другото един от преподавателите беше Ивайло Дичев. Втората инициатива е изложбата "Пийп шоу" в галерията CIX, принадлежаща на Центъра за съвременно изкуство. Третата инициатива е изложбата "Винаги вече апокалипсис" в Института по сеизмология, която, изненадващо, е първата групова международна изложба в Скопие.
- Няколко пъти спомена, че Центърът за съвременно изкуство не е вече "Сорос". Защо?
- Това е в резултат на цялостната трансформация на системата от клонове на фондацията, създадена от Джордж Сорос. Както е известно, той никога не е обещавал, че ще изсипва пари до безкрай в черната дупка, наречена Източна Европа. В последната година трансформацията на бившите центрове за съвременно изкуство върви в посока на комбинирано спонсорство. Това значи, че ако самата институция намери 50% от планирания бюджет за дадена година от външни източници, то местният клон на фондация "Отворено общество" осигурява останалите 50%. Тоест ако са планирани 100 000 долара бюджет, но служителите осигурят само 30 000 от външни източници, то те могат да разчитат само на още 30 000 от основния си спонсор - Сорос. Очевидно целта е изградената мрежа, наличните технически и кадрови ресурси да бъдат активизирани максимално и в бъдеще да станат съвършено самостоятелни. Центърът в Скопие, доскоро ръководен от Небойша Вилич, а в последните осем месеца от Мелентие Пандиловски, винаги е бил пример за това как предоставените възможности се използват като мощен инструмент за развитие на местната художествена сцена. Разбира се, и там, както и тук, има много спорни моменти, вероятно защото все пак сцените са относително малки, интересите се преплитат и конфронтират.
- Но все пак Центърът въпреки промените активно прави изложби...
- И не само изложби. Например в последните месеци тече програмата "Корени и ризоми (мрежи)", в рамките на която лектори от Македония и чужбина (в края на септември лектор ще бъде Томас Макевили от списание "Артфорум", Ню Йорк) работят с група млади художници от Скопие. Това е пак нещо като уъркшоп, занимаващ се с концептуалната страна на съвременното изкуство, с Интернет, комуникативни проблеми и т.н. Непрекъснато тече програма от изложби в галерия CIX. Представят се съвсем млади художници и някои чужденци. За всяка от изложбите се издава малък, но луксозен каталог и се работи съвместно с художника за реализацията на изложбата. В момента Центърът е въвлечен в две групови изложби на македонски художници. Първата, собствена инициатива, е изложбата "Художници и бежанци", реализирана в пространствата на Музея на град Скопие с куратор Мелентие Пандиловски. Този проект цели незабавна артистична реакция на драстичните събития в региона от последните месеци. Изложбата има подчертано репортажен характер и се състои от фотоинсталации, интерактивни инсталации, обекти и т.н. Бих отбелязал като особено сполучливи фотографиите на Елизабета Аврамовска от лагери на косовски бежанци, инсталацията и видеопърформанс на Исмет Рамичевич, която се нарича "Болка + храна = сувенир". В тази работа фотографии от бежански лагери са монтирани на дъното на чинии от алпака, използвани там, а на видео тече пърформанс - процес на миене на чиниите. Бих отбелязал също така инсталацията на Жанета Вангели "Експериментът F.Y.R.O.M." (Former Yugoslav Republic of Macedonia), в който се обиграва раздвоената идентичност на Македония между местното и интернационалното. Като директно послание звучи инсталацията на Виолета Чаповска "300 000", в която гигантско количество купони с думите "Депортирана", "Изнасилена", "Изхвърлена", "Безпомощна" и т.н. са струпани в три куфара. И като по-дистанцирана рефлексия - интерактивният CD ROM на Кристина Миляновска и Емил Петров, назован "Лабиринт". Основната мисъл на тази работа е, че човек разбира, че се намира в лабиринт, едва когато излезе от него.
Другата изложба, свързана с галерията CIX, е резултат от сътрудничеството между Сузана Милевска и Центъра за съвременно изкуство. Заглавието на изложбата е "Пийп шоу" и според концепцията на куратора художниците се занимават с актуалния проблем за воайорството в неговите по-скоро културологични измерения. Идеята на Сузана Милевска за реклама на изложбата е блестяща: тя публикува реклама за пийп шоу в най-тиражирания скопски ежедневник, без да обяснява, че става дума за художествена изложба. На предоставения телефон, който всъщност е домашният й номер, се обаждали мераклии, за да питат дали девойките ще са млади... В резултат огромна тълпа се събира на откриването, за което има и входна такса - билет от 10 денара (около 35 стотинки). Сред най-интересните работи в тази по същество камерна изложба (също както и актът на воайорството) е пърформансът на Деян Спасович, наречен "Моля, подайте ми кърпата!". Художникът взима душ през цялото време на откриването в тоалетната-баня на галерията. Във всички прозорци, входната врата и завесата на душа старателно са изрязани кръгли дупчици, през които зрителите могат да воайорстват - според колежки, тялото на художника било интересно, но малко по-балканско от добрия вкус. Пред входа на банята има купчина от пешкири. В момента, в който някой от зрителите подаде пешкир на къпещия се, последният се загръща с него и излиза да се разхожда сред посетителите. Инсталацията на Христина Иваноска представлява превръзки за очи, подобни на черните ленти върху очите на арестантите, само че в случая те са бели и върху тях са отпечатани очи на конкретни личности. Превръзките висят на балкона, като че ли са току-що изпрани, зрителят може да вземе една от тях и да симулира воайорство под друга идентичност. Работата на Славица Янешлиева "V.A.M." (Асоциация на воайорите в Македония) е фоторепортаж от най-популярните места в Скопие, където човек може да се чука на открито или в паркирана кола - паркът "Водно", паркинга до Музея на град Скопие (където спират автобусите от и за София) и т.н. На особено заслужили воайори авторката издава членска карта. Исмет Рамичевич визуализира с помощта на две фотографии и два вестника познатата на всеки ситуация, когато някой наднича през рамото ти, за да се възползва от току-що закупения ти сутрешен вестник. Проблемът е не че те ограбват, а по-скоро - че се нарушава неприкосновеността на личния ти периметър.
- Разбирам, че можеш безкрайно да разказваш за тези изяви, но ти самият в коя изложба участва и с какво?
- Аз участвах в изложбата "Винаги вече Апокалипсис", проект на Сузана Милевска, посветен на годишнината от голямото земетресение в Скопие на 26 юли 1963 г. Иска ми се първо да изразя благодарност за отправената покана и да отбележа, че Сузана Милевска е на път да се превърне в институция сама по себе си.
- Всъщност у нас тя е известна, поне в артистичните кръгове - тя участва в конференцията към изложбата "Ars Ex Natio". Не предполагах обаче, че има такъв размах...
- Удивително. Мисля, че тя най-рано се е ориентирала в новите условия. Така например да организираш изложба в прочутия Институт за сеизмология е само по себе си голямо постижение. Разбира се, помощта на Ана Стойкович, една от участничките в изложбата, е била решаваща, тъй като баща й е сътрудник в института. Тук има гигантска платформа за симулиране на трусове, върху която се изследват макети на църкви, мостове, сгради. За съжаление платформата не можеше да се използва за целите на инсталация, тъй като стартирането й струва около 4000-5000 марки. Но пространството е безкрайно интересно - нещо средно между шизофреничен завод и лаборатория на дядо Господ, включително и гробище на електронноизчислителна техника, използвана в последните 30 години. Идеята на проекта е да се осмислят популярните напоследък визии за края на света, свързани и с напрегнатата обстановка в региона. Оказа се, че човек може да се шегува с края на света, но природните бедствия от типа на земетръсите, трябва да се взимат крайно насериозно. Така например Ана Стойкович прави паралели между човешките болести и земетресението като заболяване на земната кора. Хусеин Алптекин от Истанбул идентифицира "тялото" на Земята с тялото на жената и прави дигитален цитат по работата на Курбе "Произходът на света", наречен "In Vagina Veritas". Жанета Вангели вижда края на света в упадъка на ценностите, Зоран Насковски от Белград - просто в репортажни снимки от войната в Югославия, а Зденко Бужек разказваше вицове от типа "черен хумор" в директна телефонна линия на живо от Загреб.
- А твоят принос към Апокалипсиса?
- Представих малка компютърна игра, в която човек може да разстрелва персонажите от прочутата гравюра на Дюрер "Четирите конника от Апокалипсиса". Когато успее, получава като награда лицето на подсмихващия се Исус, който казва "Никога вече Апокалипсис". При друго разиграване "наградата" е Интернет връзка с уеб сайт на американското правителство, където има информация в реално време за земетресения.
- Може ли да се каже, че Скопие в момента се "тресе" от по-оптимистични размествания на пластове?
- Разбира се. И най-оптимистичният признак е, че водещите куратори активно работят с една група от 10-15 съвсем-съвсем млади художници. Минал е моментът на ступор и се набелязват нови посоки и в сферата на изкуството, и в сферата на инфраструктурата.

Разговаря Диана Попова



Разговор
с Лъчезар
Бояджиев