За Враца, Рогозенското
съкровище и музеите

Едно откриване на гостуваща изложба във Враца ме срещна със съкровището от Рогозен. В Националния исторически музей централната зала, отредена за него, пустееше от известно време. "Пътува в САЩ" беше традиционният отговор за затвореното помещение.
Враца знойно ухае на липи. Величествените планински склонове на Вратцата и последните каменни завеси на Ритлите неизменно са пленяващи. И в централния площад - с кулата, с паметника на Ботев и с Окръжната художествена галерия - всичко е непроменено. Единствено надписът Исторически музей и художествена галерия отбелязва известна промяна в организацията на културните институти на Враца. Слели са се в едно.
Тук още не е отшумяла сензацията по експортирането на съкровището от София и въдворяването му - официално - в Историческия музей-Враца. Любезните музейни сътрудници ме насочват към залата на съкровището. Мимоходом отбелязвам колко функционална, съразмерна и качествено строена е сградата на архитектите Соколовски, Камиларов и Хаджистойчев (завършена 1976 г.). Подстъпът към музейните зали е постепенен, плавен, а окръжаващото осветление е обилно, равномерно и премислено.
По аналогия с датата на построяване ми изниква споменът за подобна по предназначение сграда в Благоевград от архитект Иван Битраков.
Безукорно бели стени, тактично насочена бяла светлина, сребърни предмети върху сини платнени плоскости, които открояват очертанията на съдовете. Така е изложено Рогозенското съкровище във Враца. Дискретни бели табла по стените с графични детайли от украсата на някои съдове и подходящ шрифт на надписите не отвличат зрителя от главното. Специално обезопасено е стъклото на витрините, а насочващите се камери, които са монтирани на тавана, са с миниатюрни отвори. Вносни са матовоохровите гранитогресни плочки по пода, а климатичната инсталация - свръхмодерна, саморегулираща се, е закупена от Германия... Астрономическа за мен цифра на цялото оборудване... Съпровожда ме плътен глас, който предлага и точни технически данни, но не ги натрапва.
Чудесно се възприема Рогозенското съкровище в новия си "стар дом"! Светло, безукорно чисто и изрядно изпълнено е всичко, което е разположено в специално "задънената" част от музея. Тя естествено е отредена само за него. Охраняването е много важен мотив за избора на мястото и за тактичната архитектурна промяна, която е извършена. Но неизкушеният зрител едва ли анализира експозицията и стойността й. Той се чувства леко и светло сред скъпоценностите.
В подстъпа към Рогозенското съкровище има витрина с книги. Тук са разположени множество разнородни публикации за него - от първите съобщения до луксозните издания, ефектните плакати за изложби и по-малък диплянки. До тях редица от библиотечно оформление Български северозапад спира вниманието ми. Номерата на серията Научни изследвания се увеличават и очевидно издателската, популяризаторската работа на музеите от района не е секнала и в последните трудни за културата ни години.
______
За музеите - за тяхното състояние, финансиране и променящи се задачи - е говорено много и е писано. Продължава уточняването, обсъждането на новия проектозакон за недвижимите и движими паметници на културата. А какво ставаше и става в множеството музеи по страната? Настъпваха разнородни промени. От "окрадени сбирки", приватизирани старинни дългогодишни експонати до пустеещи зали на обезателното революционно-работническо движение. Общините и кметовете не отпускат пари, а музейните работници са със символичните заплати на социалния минимум. Някои служители напускат. За археологически летни експедиции няма средства, а иманярството процъфтява, със скъпа техника при това. Но успоредно с подобни факти се раждат и нови неща: усвояване на старата турска баня в Пловдив за културно-експозиционни нужди; подновяване на заглъхващите традиции за седмици и дни на културата; насока за подкрепяне работата на музеите с деца, чрез неколкократни конкурси, организирани от "Отворено общество"... Ясно е, че кратките обобщения за музейното дело в страната през последните годни са рисковани. Но два процеса са доминиращи: сърцат стремеж за запазване на достигнатото, на притежаваното, и променящи се административно-финансови взаимоотношения с обществеността. Казано е много общо, но и за "музейното войнство", и за обществеността същината е ясна. Разбира се, както във всички сфери на социалния ни живот в годините на промяната, има сензации и скандали, противоречия и прибързаност, а вероятно лошо политизиране или мудност. Нашумяха дискусиите за Централната баня и Халите в София, за преместването на Националния исторически музей в боянската резиденция, за изместването на НХГ от двореца и за използването на мавзолея като нещо полезно... Казанлък не успява да почете достойно, макар и със закъснение, големия си художник Иван Милев, а във Враца възстановяват първия Ботев паметник от 1890 през 1992 година.
______
Сега е излишен въпросът за преместването на Рогозенското съкровище във Враца. И все пак известно внимание е нужно, защото ценността на находката е безспорна, а мнозина смятат, че Националният исторически музей по право и достойнство трябва да притежава всичко безспорно ценно, намиращо се в България. За мен усилията на директора Райкински, финансовата подкрепа и разбиранията на врачанския кмет Стоманярски, както и участието - естествено - на Министерството на културата са безусловно положителен факт. Враца е културно средище със стари, а и със солидни традиции. Правните основания за пребиваването на Рогозенското съкровище именно във Враца вероятно са оформени също така прецизно, съвременно и целесъобразно, както експозиционните условия и охраната му. Една фраза от устата на директора на музея "се заби" в главата ми: "Тринадесет години борба се водеше, докато стигнем дотук. Водя си дневник." За историк-специалист в новата българска история, уважаващ факта, датата и документа, подобна фраза не е безпочвена. "Трийсет и толкова години съм отдал на музейната работа, как да се оттеглям от нея в тези години?!?" Културата на една личност се изгражда трудно, бавно и скъпо. Рушенето и безсмисленото ликвидаторство е много по-лесно. В сферата на културата тези процеси са не по-малко болезнени, отколкото в икономиката или в други "по-лесно видими" области. Привържениците на "Рогозен в София" срещу "Рогозен във Враца" емоционално дълго ще носят - вероятно - в себе си мотиви за възражения, огорчения и радостни доказателства за правотата си. Но устойчивостта на един дългогодишен музеен деятел, организационният му опит и културата му да приеме национални ценности в подходящи съвременни условия, създадени във Враца, не подлежат на оспорване. Вероятно отново директорът, сътрудниците на музея и общинското ръководство ще споделят и занапред съдбата на рогозенската находка. Защото всяко постижение води след себе си и подходящо стопанисване, развитие на възгледите и подходяща широка социализация на тази чисто финансово трудно оценима "вещ", каквато е рогозенската находка.
Тодорка Каменова