Опус с много ???

Десет години след култовия 10 ноември България е все още в унизителния списък на “страните в преход”. Кретащата икономика на кретащата държава се вари в собствения си постен сос и не намира или не иска да намери сили да задели нужните средства за развитие на интелектуалния потенциал на нацията.
Ако погледнем съществуващата нормативна база, ще видим, че България е между “челниците” с пълен набор от модерни и хармонизирани с Европа закони за закрила на интелектуалната собственост - авторското и сродните му права, изобретенията, полезните модели, марките и географските наименования, индустриалния дизайн, сортовете растения и породите животни, топологията на интегралните схеми, производствените и търговски секрети и борбата с нелоялната конкуренция. Нещо повече - нашата малка страна е отдавнашен пълноправен член на почти всички международни договори и конвенции за закрила на интелектуалната собственост (в някои сме влезли дори преди САЩ). Неотдавна при своето посещение у нас генералния директор на Световната организация за закрила на интелектуалната собственост д-р Камил Идрис не пропусна да подчертае при всичките си високопоставени срещи, че България е и високо ценена за приноса й в работата на тази организация.
Наскоро приетите три нови закона (за марките и географските наименования, за индустриалния дизайн и за топологията на интегралните схеми) бяха и една от главните положителни причини да получим покана от ЕС за започване на преговори за присъединяване. И като че ли дотук хубавото свършва.
Не е достатъчно да има правила за една игра, необходими са и играчи, които да не присъстват само на терена.

Кои са играчите? Естествено най-първи в списъка са създателите на интелектуални постижения, българските творци във всички области на културата, науката, изкуството, бизнеса и др. Те са тези “нападатели”, на които трябва да се партнира, за да има удачни попадения.
Няма да забравя как моя братовчед скулпторът Виктор Коренев като студент пред всеки празник размахваше баданарката, за да рисува плакати. Негов колега от Франция искрено му завиждаше - това беше държавна поръчка, която той възприемаше като грижа за младите художници.
Техническата интелигенция по волята на “техни величества” Плана и Интернационализма бе осигурена с модерни за времето си институти, достатъчно средства за материално осигуряване на дейността и с профилирани поръчки както за развойна дейност, така и за редовно производство. Ще си изкривим душата, ако отречем нашите постижения в космическата техника, оръжейното производство, генетиката, химията и какво ли още не.
След това влязохме в прехода. Изредиха се маса “Моисеевци”, които да ни въртят в кръг, уж по пътя към Обетованата земя. По стара българска традиция сменихме източника на указания и вместо от Изток, те започнаха да идват от Запад. Понеже аз самият съм консултант по професия, бих искал да отворя тук една скоба - зад всяка консултация винаги стои и интересът на консултанта: за мен това е заработеният хонорар, а за някой друг това може да е загубата на идентичността на една държава и превръщането й във второстепенно географско понятие. За това няма да са нужни 40 години - старото поколение мре с ускорени темпове поради нормативно осигурената му дългосрочна бедност, младото бяга при първа възможност от страната, а средното се бори с “трудностите на прехода” и, както сподели Тодор Колев, се готви за конкурс за някоя квартална кофа за боклук.
Вторият основен играч е Държавата - нашата “мила Родина”, която би трябвало поне по химн да е “Земен Рай”. За 10 години тя наистина се превърна в рай за ограничена прослойка от населението, която по най-различни начини я ограби и забогатя на неин гръб, а всъщност на гърба на всички нас. В тази прослойка има люде всякакви, има и интелектуалци, които умело използваха ума си, за да вършат престъпления.
Сега държавата има много малко задължения към културата и те са преди всичко в осигуряването на законодателство и на оперативно управление на макрорамката, в която тази култура би трябвало да се развива. Тук, слава на Европейския съюз, пистата, по която тичаме, за да се присъединим към него, изисква някои задължителни неща. Преди всичко - не само закони, но и спазването им. Защото 5 години след приемането на Закона за авторското право и сродните му права трябваше лично г-н Клинтън да ни се закани с пръст, та държавата да се събуди от летаргията си и да предприеме нещо срещу пиратите на музикални дискове. И се видя, че тя може да се справи доста бързо. Може би не всеки може да си представи, каква е вредата от пиратството. Наскоро бях експерт-оценител за вредите, нанесени от един кокошкар-разпространител на пиратски дискове, хванат на улицата само със 130 парчета - загуба за легалния пазар от около 3 500 нови лева.
Раят на пиратите в България все още съществува. И най-лошото е, че пиратстват интелектуалци на всички равнища, гонени от желанието да заработят повече. Нима е достойно именити преводачки, които са подписали договор да не издават в цялост или в отделни части преведения от тях речник, веднага след като са си взели доста големите хонорари, да преиздадат ограничена извадка от този речник? Нима е достойно безспорно талантливи и направо гениални български програмисти да крадат чужди програмни продукти и да ги тиражират като свои? Преди две години компютърният вариант на справочника “КРАС” бе откраднат от офиса му и се появи на площад “Славейков” съответно фризиран и обезличен. Със смешната цена от 8 долара при реална от 600 долара. Наложи се да стигнем до крадеца чрез сложна и скъпа детективска разработка в стил “Коломбо” и да го спрем. Но колко пострадали биха могли да си позволят това?
Малко по-добре стоят нещата в областта на търговските марки. В тази област патентното ведомство, икономическата полиция, съдът, Комисията за защита на конкуренцията и НСБОП имат множество важни успехи, които трябва да са ориентир за всички пострадали и предупреждение за всички марконарушители. А такива кражби са си криминални деяния и се преследват с цялата строгост на закона. Две служителки в системата за разпространение на рабатни карти с марката “EB-card” не само откраднаха марката, но и значителни финансови средства. Комплексният резултат от проверките и мерките на различните институции бе санкции в размери, които просто унищожиха пиратския им бизнес. Всъщност това е златното правило за борба с пиратството - вкарай пирата в разходи и той сам ще се откаже, защото ще загуби лесните си печалби.
Като споменах патентното ведомство, искам да споделя една своя голяма тревога. То е един от най-главните играчи в закрилата на интелектуалната собственост, а е в ролята на Балканджи Йово - всяка година му режат по нещо, я фонда “Интелектуална собственост”, я доста специалисти. Броят на държавните експерти непрекъснато намалява. Това води до оголване на едно стратегическо звено в държавата, което е призвано да осигурява ефективна и висококачествена закрила на индустриалната собственост - изобретения, полезни модели, търговски марки, географски наименования, индустриален дизайн, топология на интегрални схеми. Намаленият под критичния минимум брой на експертите води до значително забавяне на процедурите поради задръстването на експертизата със заявки.
Но, пак по директива, трябвало да се намали държавната администрация. И тук възниква въпросът бюрократ ли е държавният експерт в патентното ведомство? Държавният експерт в него е специалист с висше образование, задължителна висша следдипломна квалификация в областта на закрилата на индустриалната собственост, с минимум два западни езика и дългогодишна практика, който придобива правото да взима еднолични решения след издържан квалификационен изпит. Подготовката на такъв специалист е дълга и скъпа и всяка загуба на такъв специалист е и финансова загуба за държавата - още повече, че работата в патентното ведомство не намалява, а непрекъснато се увеличава. “България е болна от липса на родни експерти с 5-10 години стаж” - призна наскоро шефът на Валутния Борд Мартин Заимов. Тогава защо се съкращават именно такива експерти?
По цял свят е известно високото качество на българските защитни документи поради пълната експертиза, която осигурява стабилност на получените изключителни права (например, ако един македонски изобретател покаже в тяхното патентно ведомство български патент, срокът на действие за неговия македонски патент автоматично се удължава от 7 на 20 години). Това, заедно с нарасналия интерес на чуждестранните инвеститори към нашата страна, води до непрекъснато увеличаване на броя на заявките. Но забавеното получаване на защитните документи ще доведе до отлив на заявки и до дискредитиране на страната ни в чужбина. На патентното ведомство му предстои да започне съвместна работа с митниците за пресичане на нарушенията на търговските марки още на границата, да започне разглеждането на заявки за топологии на интегрални схеми, да разшири функциите си по решаване на спорове, да интензифицира и организира проверките за пиратска продукция с чужди марки, конфискуването и унищожаването на тази продукция и др. Не на последно място то трябва да реализира държавната програма за присъединяването ни към Европейската патентна конвенция (ЕПК) в началото на 2002 година, което е задължително условие за последващото ни приемане в ЕС.
Пита се, с кои държавни експерти, когато се планират нови съкращения и е невъзможно да се назначават нови специалисти, от които да израснат нови кадри?
Третият основен играч е Бизнесът - независимо дали е държавен или частен. И може би това е структуроопределящият играч, защото, “който дава парите, той поръчва музиката”.
За държавния бизнес ми е неудобно да говоря - парите, които се отделят за култура, са смешни и като процент от бюджета, и като абсолютни суми. Добре, държавата е в труден момент, но утре без творци и култура тя просто ще престане да съществува.
Светлинката в тунела идва от частния бизнес. Макар и плахо той започва да се отваря към българския интелектуалец по чисто прагматични съображения - за да спечели от неговата дейност. И в това няма нищо лошо. Интелектуалният труд и неговите постижения са също стока, която трябва да намери своя пазар.
Първи се ориентираха чуждите мениджъри - те не закъсняха да наемат българските интелектуалци тук на място да работят за тях. Добре се продадоха (поне ние така си мислим) кинотворците и чуждестранните продукции направиха пътека у нас. Програмистите са безспорен хит на пазара (нали усещате как този пазар прилича на пазара за роби в древността), изключителен екип под ръководството на академик Мишев работи за НАСА. Изброяването може да продължи и това е радостно.
Напоследък все повече български бизнесмени се сещат, че лъскавите коли, мацките и другите удоволствия не са капиталовложение и се обръщат към пазара на интелектуалния труд. Вече можем да говорим за начало на симбиоза между бизнесмена с пари и интелектуалеца с иновации. Нямаше да тръгне изключителното творение на инж. Христо Бъчваров (запалителна система за автомобили, която прави автомобила с 15% по-мощен, като едновременно с това намалява разхода на гориво и отделянето на вредни газове), ако бизнесменът Владо Тончев не бе решил да вдигне очи от месарския тезгях и да се огледа къде да вложи капиталите си. Засега те играят сами - държавата високомерно не ги забелязва. А тяхната стока е прекрасна алтернатива на скъпия катализатор, който ръси платина по паважа. И макар и да пречиства газовете, е една тапа за двигателя и му пречи да работи. Къде е Министерството на екологията, което с една проста наредба може да въведе устройството в задължителна употреба?
В частния бизнес са и мениджърите, продуцентите, юристите, консултантите, които трябва да подпомагат реализацията на интелектуалната собственост. Няма да правя на никого реклама, но смея да твърдя, че тази последна група е достатъчно пълна с кадърни специалисти, към които всеки може да се обърне.
Четвъртият основен играч са организациите с нестопанска цел. Във всяко развито общество те са този коректив, който, като постига своите идеални цели, подпомага реализацията на човешките ресурси и творческия потенциал на една нация. В България вече има много фондации и сдружения, които правят отделни стъпки за подпомагането на културата и нейните създатели. Има и Съюз на българските фондации и сдружения, в който членуват повечето от тях. Много от тях обаче са кастови или роднински и за един интелектуалец, който е чужд на приятелския им кръг, е трудно да получи някаква подкрепа.
Петият основен играч са масмедиите. За съжаление, улисани в търсенето на сензации с жълт и скандален привкус, медиите не се отварят за българската култура, макар че са част от нея. Самите медийни творци изпитват нездрав пиетет към лошата новина. А България, макар и да не е “земен рай”, все пак е страна, в която живеят хора с висок коефициент на интелигентност, чиито деца са неизменни отличници във всички чуждоземни учебни заведения, чиято интелигенция “е дала нещо на света” и това нещо не е никак малко.
Д-р Емил Бенатов
Председател
на Съюза на патентните
специалисти в България
телефон 973.36.10
benatov@einet.bg


Интелектуалният
капитал - за бизнес
или за култура