Между реда и свободата
Месеци след появата на “Култура на лъжата” на Дубравка Угрешич, издателство “Стигмати” пусна на българския пазар и друго заглавие на хърватската писателка - “Американски речник”. Книга, която - избързвайки - ще си позволя да определя като едно от литературните събития на отминаващата година. Защото “Американски речник” е своеобразна енциклопедия - речник на постмодерната ситуация и постмодерната култура, на източноевропейската положеност и разкъсаност, на съдбата на източния интелектуалец, но и на западния, на различните, но и взаимообуславящите се, докосващите се култури... В него по един ненатраплив начин надничат чуждото и своето, чуждото свое и у-своеното (но и недотам) чуждо и повеждат своя търпелив и внимателен диалог. Диалог, в който със свой глас се включват американската култура, функционираща най-често като “диктатура на щастието”, в която действителността и екранът, както е забелязал и Бодрияр, са едно и също нещо, защото - убеждава и речникът на Угрешич - и в двата случая важно е да останеш включен... “stay tuned”...; проговарят културните и не само културни митологеми и идеологеми на бившия Източен блок, проговарят културните стереотипи, паметта, миналото, утопиите за бъдещето... Така в този разговор не просто се прави опит за среща на различията, не просто се пулсира между проницаемостта и непроницаемостта на културите и световете, но и се очертава една територия на излинялото, на изчезналото, която винаги някак блокира настоящето. Затова и патосът на този диалог (ако изобщо е подходящо да говорим за патос в текстовете на Угрешич) е концентрирането на съзнанието и тялото в мига, защото светът е крехък, защото всичко и всички бързо се изгубват и разгубват и “достатъчен е миг невнимание и светът, който ни заобикаля, изведнъж престава да бъде наш”. Такава е общата философия на този речник. Колкото до неговата структура, тя следва модела на антологията, като са избрани определен брой думи и чрез есета от по няколко страници са уяснени, доколкото това е възможно (речникът на Угрешич естествено не вярва в крайните и фиксирани истини), тези думи. Като в случая на първо място важен е самият набор от думи. Те - оказва се - са така подбрани, че да са представителни най-вече за американската ситуация. Тоест те са непознати или трудни за чужденеца думи, които заради тази своя непонятност фигурират без превод, с английското си име и които действително се нуждаят от разгадаване. Такива думи в случая са organizer, manuel, jogging, mailbox, harassment, bagel, life vest и пр., и пр. Второ - важни са обясненията, историите, в които тези думи биват вплетени. Защото речникът на Угрешич не задава и не раздава дефиниции, а вплита думите, около които е избрал да се конституира, в разкази. Вплита ги в други думи и се получава нещо като заплитане на безкрайна история, като зацикляне в движението от едно означаващо към друго, което е неизбежно в работата с който и да е речник, ако се вярва на Дерида. Затова и някак несъзнателно dictionary-то се превръща във fictionary. Което ще рече, че според визиите на Угрешич разпиляването на думите е равнозначно и на разпиляване на световете. Защото - имплицира книгата - езикът е този, който оформя света, който гради определен модел на живот. Без ясен, самоудържащ се, строен език нямаме и някаква определена концепция за свят. Така че в случая речникът, който не следва нито реда в азбуката, нито пък се крепи върху някакви базисни понятия, е призван да космологизира и хармонизира хаоса, разпада. И най-сетне - това е странен, билингвистичен речник, в който обаче има преплитане както на езици, така и на светови модели. Защото това не е речник, който казва, аз мисля на хърватски, но ще успоредя това си мислене и с английския. Не, той по-скоро казва - аз вече не мисля нито на хърватски, нито на английски и затова ще видя в това не-мислене какви парчета са останали, какви отломки могат да бъдат навързани. Защото това е речник на другия, третия език, езика на абсолютния бездомник, на чужденеца, който вече не е свой в родината си и който никогат няма да стане свой в чуждото място, в което се е прислонил. Това е речник на човека, който, отивайки в магазина, избира “крем за мама на английски език, мислейки за нея на хърватски”. Речник, който е като празната къща, която безцелно се запълва, като огледало, от което задължително се очаква някакво отражение... Речник на изчезналите имена, усещания, пространства, земи, подменени и заменени от други, които отново и отново трябва да се усвояват. Защото в крайна сметка един такъв речник е и вид пренаписване не просто на езика, но и на историите, възможни на този език, защото той не е задължителен, а пожелателен, не е властови и авторитарен, а е избираем.

Амелия Личева












Думи
с/у думи




Дубравка Угрешич.
Американски речник.
Превод от хърватски
Жела Георгиева.
ИК Стигмати.
С. 1999.