Издаването на каталози с характер на студия върху изкуствоведски проблем е сравнително отскорошна практика у нас. В Европа отдавна вече е немислима голяма изложба с исторически или теоретичен акцент, ако показаният материал не е осмислен научно и не е представен във формата на богато илюстрирано изследване.
По правило у нас финансирането на представителните изложби не става наведнъж и навреме. А разминаването с каталога ограничава ефекта на изложбата. Правилото подейства и при изложбата “София-Европа. Българската живопис (1900-1950) в контекста на европейското изкуство”, която се състоя в края на 1996 г. и началото на 1997 г. в Националната художествена галерия - изданието закъсня с две години и десет месеца. Изложбата беше замислена да съвпадне с Международното биенале на живописта в София през 1996 г. Тя трябваше да насочи вниманието и на дошлите от чужбина всезнаещи критици и художници към българската живопис от целия XX век, а не единствено от самия му край (имаше и изложба на творби главно от 70-те години, която пък не предвиждаше никакво издание). Днес изданието не става по-ценно и по-полезно за специалистите от други страни (половината тираж е на англйски език), които ще трябва да положат огромни усилия, за да си изградят представа за българската живопис от първата половина на века само по репродукции и по текста за тях.
Каталогът заслужава изключително сериозно внимание. В изследването на Ружа Маринска (съставител съвместно с Петър Щилянов, в сътрудничество с Анелия Николаева и Николай Бошев) са поставени акценти върху историко-културологични проблеми, които са основни при интерпретирането на българското изкуство през този век: художественото образование на родни художници в чужбина и трайното заселване на част от тях в европейски страни; излагането на български произведения в големи европейски центрове; информацията у нас за европейското изкуство; осмислянето на българската живопис като част от европейския художествен модел. В убедително аргументираната позиция на авторката няма превес нито на нихилистични интонации, нито на шовинистични оценки. За нея главен проблем е как постепенно да се запълни онова голямо бяло петно в историята на изкуството от XX век, което е страната ни със своя художествен център София. Става дума не за изследователски патос, а за преценката на задълбочен учен със собствена методология. Специалистите знаят, че именно Ружа Маринска вече е направила първите стъпки към прилагането на нови критерии в анализа на българския художествен код.
Текстовата и изобразителната част на каталога са построени върху едновременното действие на различни принципи. Това дава възможност всеки извод и всеки представен автор да звучат като идея за нова панорамна изложба, подчинена на сравнително-аналитичното изучаване и представяне на тенденции, периоди и личности в нашето изкуство. За съжаление няма индикации кои точно от репродуцираните произведения съставляваха изложбата.
Едва ли има мислещ и отговорен пред събдата на българското изкуство историк, теоретик или художник, комуто този каталог не би бил полезен. Защото е от онези книги, които не се четат еднократно.
Весела Христова-Радоева


София-Европа.
Българската живопис
(1990-1950)
в контекста
на европейското
изкуство.

Каталог
на едноименната
изложба.
Издание
на НХГ.
С., 1999 г.