Ислямът на Балканите

Поредицата от конференции в областта на хуманитаристиката, провеждани през последните два месеца в София, бе допълнена от още едно мащабно събития - симпозиумът "Ислямската цивилизация на Балканите" (21-23 април 2000). Това е третият симпозиум, организиран от Изследователския център за ислямска история, изкуство и култура (IRCICA) - Истанбул, в точки на планетата, в които ислямската култура е имала допир с други, напълно различни от нея култури. Първите два симпозиума са били проведени в Африка и Кавказ. София приема домакинството си като израз на признание за толерантност към другите етноси и най-вече като признание на постиженията на българските учени изследователи в областта на ислямската култура. Съорганизатори от българска страна са Центърът по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Висшият ислямски институт, Институтът по балканистика към БАН, Центърът за източни езици и култури към СУ.
Антонина Желязкова, директор на Центъра по проблемите на малцинствата, твърди, че многобройните й пътувания надлъж и нашир по Балканите са я уверили, че на битово ниво хората показват разбиране към самобитните си обичаи и традиции, но като че ли съвсем съзнателно остават "слепи и глухи за духовните постижения на другите". Програмата на симпозиума беше прекалено изчерпателна и специализирана, за да може той да изпълнява някакви популяризаторски функции, но затова пък вероятно е допринесъл за обмяна на академичен опит не само между българските и турски учени, но и между изследователите на исляма от бившите югославски републики и Албания. Спектърът на докладите беше много широк - от общите влияния на ислямската култура до съвсем конкретни теми като живота в дадено мюсюлманско селище в България например през даден период от време или сегашното състоянието на известна охридска джамия. Големи тематични блокове бяха посветени както на традиционни теми като литература и архитектура, базирани на източници, намиращи се на Балканите, така и на административното управление, вакъфите, опитите за модернизация в Отоманската империя през миналия век с изграждането на пристанища по Дунав и Черноморието, на първата телеграфна линия...
Откриването на симпозиума бе придружено от българска страна с представянето на сборника "Ислям и култура", издание на Центъра по проблемите на малцинствата, и откриването на изложба във фоайето на Народната библиотека, представяща ценни паметници на културата от Арабския халифат и Османската империя, пазени във фондовете на библиотеката. "Ислям и култура" е всъщност четвъртият том от поредицата "Съдбата на мюсюлманските общности в България". Съставителите му д-р Любомир Михов и д-р Галина Лозанова изследват т.нар. народен или битов ислям в България с неговите етнографски, верски, морални характеристики. У нас проучванията от този род са започнали преди 8-9 години с етноложки експедиции. Участниците в тогавашните експедиции сега се представят с разработки върху ислямския фолклор. В сборника са включени и статии на македонски и турски учени за храмовете и култовете към мюсюлмански светци.
Доста голяма трудност е представлявал изборът на експонати за изложбата на Народната библиотека (с автор ст.н.с. д-р Стоянка Аверова). В нея се съхраняват около 3800 ръкописа, което я прави едно от най-богатите хранилища на османотурски и арабски писмени паметници. Голяма част от попълненията й са дошли от вакъфските библиотеки, играли ролята на обществени и функционирали по българските земи през XVII-XIX век. По-известните у нас са били в Самоков (една от най-големите с 2485 тома ръкописи и старопечатни книги), Кюстендил, Видин (2390 тома, 73 старопечатни книги), Шумен (800 ръкописа и 1500 старопечатни книги). Преобладаващите заглавия са по арабска граматика, мюсюлманско право, философия, логика. Във видинската библиотека се съхраняват поетични творби на персийски, както и исторически, биографични и медицински трудове. Проучването на голяма част от това писмено наследство тепърва предстои.

Ирина Илиева