"Чисти помисли" и
банкови сметки
Църквата в Пампорово

Отдавна следя как се развиват "чистите помисли" около черквата в Пампорово с културологичен, социологичен, антропологичен (може да се добавя още) интерес. Не се наканих да напиша мнението си за нея като културен, социален, човешки (може да се добавя още) феномен заради уважението си към непознатите дарители, някои от които - вложили в този строеж не излишни, а изстрадани пари. Баталията, която се развихря вече няколко поредни предавания по "Панорама", надхвърляща по екранно време всички "събития на седмицата", взети заедно, мисля, превърна в нонсенс и уважението към непознатите дарители, и последния пиетет към светостта - доколкото още го има у непознати и познати. "Недостигът на святост", разпрострян от Калин Янакиев ("Екип 4", 16 май) върху цялото ни общество - сякаш обществото ни трябва да се състои от манастирски послушници - отекна някак карикатурно в Пампоровския храм. Или - ако трябва да сме прецизни - в "чистите помисли" около този храм.
Баталията, с която вече месец ни занимава "Панорама", превръщайки така един арт конкурс в най-важното събитие за въпросния месец, може да се нарече всякак - "Гарелов срещу Тома Върбанов", "Гарелов срещу дружество "Християни", "Гарелов, Тома Върбанов и дружество "Християни" срещу светостта"... Когато най-мощната медиа, в най-популярното си публицистично предаване реши да "си направи" събитие, тя винаги успява. Така баталията "Пампорово" (или което от другите имена си изберете) измести като облъчвател дори компроматната война.
От доста време ме преследва усещането, че всички баталии в "лишеното ни от святост" общество се водят - не както е прието в класиката на жанра, между "добрите" и "лошите" - а между "лошите" и "лошите". Усещането е същото, независимо дали става въпрос за компроматната война, за вота на недоверие или за казуса "Пампорово". Като че ли "добрите" вече не участват в баталии. Без участието на "добрите" обаче баталиите са скучни. Или доволно неясни, което - в случая с една баталия - е същото.
На пръв поглед казусът "Пампорово" е ясен: провежда се конкурс, част от журито (малка) е недоволна от резултата и го оспорва. Иска провеждане на нов конкурс. Обаче е прекалено малка и затова привлича на своя страна видни фигури. И - което е по-важно - ги показва по най-гледаното предаване на БНТ. Показва и проекта, който не е спечелил. Не показва автора му. Показва авторите на спечелилия проект, които нещо се оправдават. Не показва проекта им. Не показва и другата част на журито, която преди показваше обилно. После се заканва да покаже митрополит Арсений като върховен ментор. Тук вече става малко неясно.
Бързам да кажа, че проектът на Георги Трифонов (неспечелилият проект) ми харесва. Не съм виждала другите - спечелилият включително. За неговия автор научих само, че бил рисувал Тодор Живков. Дори не се каза дали го е нарисувал хубаво или лошо. Тези портрети също не съм ги виждала. Така че - не знам.
Използвах глагола "харесвам" като провокация - защото "харесването" или "нехаресването", въобще оценката са понятия от друг категориален ред и никак не се вписват в отношението към един храм. Или към един обряд. Поне такава е православната традиция, която тук няма да обсъждам.
"Харесването" може да бъде отношение към произведение на изкуството - в този смисъл именно харесвам проекта на Трифонов. Ако го видя в храма (и ако съм "правилна" православна), би трябвало да не го забележа. Преди време (1998) бях на конференция, в която се сблъскаха гледищата на архитекти и каноници за църковната архитектура. Резултатът беше плачевен. Никой не разбра другия. И нямаше как - при условие, че "харесването" се обсъждаше наред с нормата. Слава Богу, на онази конференция не ставаше дума за "чисти помисли". Тогава нещата щяха съвсем да се объркат.
В казуса "Пампорово" има две неясни неща, в които ситуацията около конкурса по-скоро не влиза: защо трябва седмици (преди това - години) наред да ме занимават с един курортен храм и защо именно този храм в именно този курорт е толкова важен.
Понеже казах, че следя казуса отдавна, ще се върна назад - във времето, когато във всяко предаване на "Панорама" виждахме скелето на храма, придружено с декларации за "чисти помисли" и с банкови сметки - седмици, месеци, години наред. За много по-малко от това време (една година) храмът на Кръстова гора (също в Родопите, също посветен на Богородица) се превърна от скеле в черква - отдавна осветена и обживяна. Този храм го виждахме по телевизията за малко и само по Кръстовден - препълнен с богомолци. На Кръстовден храмът не стига да побере богомолците и те застават по отсрещните хълмове със запалени свещи - като в голяма поднебесна черква, за чието зографисване още не е обявен конкурс.
По същото време виждахме и други храмове - в Неделино, в Старцево (пак в Родопите). Тези храмове ни ги показваха не само защото строежът им е спонсориран от "Бъдеще за България", а и защото са построени в мюсюлмански селища. Тези храмове обаче стоят празни. Често - и заключени. Не зная дали "Бъдеще за България" спонсорира строеж на нови храмове в християнски селища.
Не малко мюсюлмани от селища със или без черкви ходят в голямата поднебесна черква на Кръстова гора... Казват, че мястото е свято. И че Бог е един.
Все по същото време, в две (пак поредни) предавания "Панорама" ни занима с уникалността на Пампоровския храм. Пак имаше видни фигури. Тогава те твърдяха, че Пампоровският храм ще бъде единственият християнски храм в тази, иначе мюсюлманска планина - Родопите, в която се строят само джамии... Никой не ни занима с десетките възрожденски черкви в същите тези Родопи, част от които се събарят. Някои от тях наистина са уникални. И са обявени за паметници на културата. Но се събарят - въпреки това. И не само в "мюсюлманските" Родопи, а на много места в християнска България. Докато скелето на Пампоровската черква се явява, придружено от "чисти помисли" и банкови сметки...
Голяма част от старите възрожденски черкви също са празни и заключени. Не защото няма богомолци. Няма свещеници. Миналата година, на Архангелова задушница смолянският храм "Св. Дух" беше заключен, защото се обслужва от свещеника, чийто главен енорийски храм е "Св. Георги". Същият свещеник тогава обслужваше и Пампоровската черква...
Сега има нов, бивш военен.
Старите възрожденски черкви стоят заключени и по друга причина - непрекъснато ги ограбват. Не зная дали в ограбването има дял "харесването". Нормата, във всички случаи, я няма.
Освещаването на Пампоровския храм също беше изобилно показвано в "Панорама". Показано беше и изобилие от видни фигури - Президент, Министър-председател, Митрополит Арсений, Гарелов, сдружение "Християни"...
Вярно е, че в Родопите се строят джамии. Дострояват се или се престрояват джамиите и минаретата, съборени през "възродителния" процес. Строят се и нови. Никой обаче не обявява това строителство по "Панорама", придружено от банкови сметки. Дали защото не са "чисти помислите" им? Никой не обяви и инициативата "Български Байрям"... Защото и Байрямът - за онези наши съграждани-мюсюлмани, които още не са отишли в Турция - също може да бъде български... Отделен въпрос е, че сред вече отишлите също има видни фигури, които биха помогнали на България. Но не на Великден. Дори не на Байрям. А на нещо българско, което обединява, вместо да разделя.
В Родопите се строят също така черкви и параклиси (не само в Пампорово). Строят се дори в християнски селища. Докато трае състезанието между строежа на храмове (християнски или мюсюлмански), покривите на училищата прокапват, а медикаментите във все по-оредяващите болници се свършват. Като че ли няма и толкова ученици. Виж, болни има прекалено много - в прочутите със столетници Родопи средната възраст е под характерната за страната... Някой би казал, че в това има закономерност - бедни болници - богати храмове... Не всички храмове обаче изпълняват "надеждно" функцията на болници. Преведено на езика на местните хора - "не всички места лекуват"... "Лекуват" по-правило старите места - като Кръстова гора. Макар черквата да е нова, тя е на "старо" място, сакрализирано от традицията. В Родопите има много такива места, посещавани от християни и от мюсюлмани. Има и "нови" места, бързо превърнати в сакрални от предприемчивостта на завеждащите ги свещенослужители - като параклиса "Св. Пантелеймон" в непосредствена близост до Пампорово, в който "сестра" Христина (за която не съм сигурна дали е действително подстригана за монахиня) извършва множество "оздравителни" операции, представлявайки сериозна "конкуренция" на Пампоровския храм. Вероятно бившият военен - настоящ свещеник в Пампорово - не притежава нейната предприемчивост...
В цялата тази бъркотия, изразена като баталия в казуса "Пампорово" (във връзка с казуса "Панорама"), Бог като че ли отсъства.
Бог, който е "един" - го няма...
В едни от храмовете има Бог и богомолци. В други има богомолци, но няма Бог. В трети няма богомолци, за Бог - не е сигурно. В някои има само празно.
Казусът "Пампорово" е преекспониране на празността. Преекспонирането на празността може да роди ново празно.
И в края на краищата - защо трябва да го има именно на Пампорово - Бог?

Евгения Иванова