Отворено писмо до читателите на в. Култура

Тонът на писмото на Вера Ганчева по повод моето интервю за в. "Култура" никак не ме учуди - в библиотеката бяхме свикнали с подобни обноски през 1996 г. Учудена съм обаче защо въобще й е била нужна тази бурна реакция на "справедливо възмущение", след като, надявам се, много добре си спомня подробностите около отдаването на една огромна част от Народната библиотека под наем за заведение. Дадох това интервю не за да засягам някого или да "изопачавам факти" със стара дата, а защото ме боли за институцията, в която не гастролирам за година-две, а на която съм отдала цели 25 години от живота си. И сега отговарям на това писмо само от уважение към читателите на вестника, които заслужават да знаят истината.
Тук ще се съсредоточа върху отдаването на 680 кв. м от Народната библиотека под наем за бар-клуб "Библиотеката", тъй като, ако трябва да засягам и други въпроси, няма да ни стигне целият вестник.
Преди всичко договорът за отдаване под наем, както ще проличи от приложеното фотокопие, е сключен за 10 (десет) години - нещо, което напълно противоречи на законовите разпоредби за отдаване под наем на публична държавна собственост, каквато е Народната библиотека. В закона (прилагам факсимиле и от него) изрично е записано, че подобно нещо е забранено и ако по изключение (ама много голямо изключение!) се направи, то максималният срок е само пет години. Въпреки това Вера Ганчева е отдала част от един паметник на културата, каквато е сградата на Народната библиотека, за десет години на едно нощно заведение, работещо до 4 часа сутринта; създаващо и опасност от пожар, тъй като в началото в програмата на Клуб "Библиотеката" имаше и танц с факли. По-късно пък (и това беше отразено в повечето всекидневници) видният холивудски актьор Долф Лундгрен бил в Клуб "Библиотеката" и обявил, че "ще целуне пъпчето на всяка жена, която се разсъблече публично". И станала една... Та питам, с такива "културни събития" ли трябва да бъде известна националната ни книгохранителница? Не е ли това срамно за цялата ни държава? Не че подобни неща не трябва да стават, но просто не им е мястото в храма на книгата, носещ името на първоучителите ни.
Дали били подаръци на служителите - сигурно - те даже, спомням си, дадоха и един безплатен коктейл за служителите на библиотеката. И как няма да дадат, като (както се вижда от факсимилето на договора) получиха 680 кв. м в центъра на столицата срещу сумата от 130 000 стари (т.е. 130 нови) лева месечно. Е, това ли е грижата за националната културна институция. Да не говорим за това, че Вера Ганчева се е погрижила и за друго - в случай на прекратяване на договора преди да изтекат 10-те години, Народната библиотека да плати огромна неустойка.1
На Дирекционен съвет на Библиотеката Вера Ганчева съобщи, че онова, което се отдава под наем, ще бъде Клуб на книголюбителя и интелектуалеца. Аз каня абсолютно всички, коите се интересуват, да посетят Клуб "Библиотеката", пък после ще видим кой изопачава фактите и защо. Иначе "по времето на Вера Ганчева" основната реклама, която вървеше по радиото, беше: "Елате в Народната библиотека, за да прочетете най-големия бестселър - менюто на Клуб "Библиотеката".
Може би и това беше част от "реформата"...
Що се отнася до моето "съсредоточаване върху поверената ми институция", то аз, позволявам си да уверя читателите на "Култура", правя всичко по силите си за Народната библиотека. И колкокто повече се съсредоточавам върху някои проблеми, толкова повече нередности откривам "от времето на Вера Ганчева".

Боряна Христова


1. И още нещо - вероятно по времето на "вихъра" на Вера Ганчева нещата са се уреждали с познанства и връзки. Сега Народната библиотека действа по установения законов ред и се опитва да се освободи от заведението по законов път - чрез дело във Висшия административен съд. Надяваме се на справедливо решение. Надяваме се и на подкрепата на културната ни общественост.

Б.Хр.