Госпожо Ганчева,

Към публикувания във в. "Култура" (бр.23 от т.г.) мой разговор с проф. Боряна Христова в отговор на апела Ви за добросъвестност добросъвестно мога да прибавя само членове и алинеи.
В Закона за държавната собственост, обнародван в "Държавен вестник" (бр. 44 от 21 май 1996 г.), четем, че:
"Публична държавна собственост са държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от световно или национално значение" (гл. първа, чл.2, ал.2, т.3). Тук искам да подчертая, че Националната ни библиотека е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение чрез "Държавен вестник" още през 1978 г. (бр. 40 от 23 май 1978 г.).
Продължавам да чета същия Закон за държавната собственост: "Имотите - публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват за производствена или стопанска дейност." (чл. 16, ал. 1).
Дори и да допуснем, че Вие по някакъв начин сте открили пролука в закона и договорът, сключен от Вас, е редовен, според чл. 19, ал. 3 от същия закон "Срокът за наемане на помещения по ал. 1 и 2 не може да бъде по-дълъг от 5 години, освен със съгласието на министъра на финансите."
Имате ли такова съгласие, госпожо Ганчева? Защото в подписания на 30 юли 1996 г. от Вас Договор за наем между Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и "Билдинвест 3" ООД пише следното:
"Чл. 2 (1) Наемният договор се сключва за срок от 10 (десет) години.
Чл. 3 (1) Наемната цена се определя на 130 000 (сто и тридесет хиляди) лева месечно, считано от въвеждането на обекта в експлоатация на всяко пето число от следващия месец."
А чл. 16 (1) гласи: "При прекратяване на Договора на каквото и да било основание преди изтичането на уговорения срок по вина на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" Наемодателят се задължава да изплати на Наемателя пълния размер на всички и всякакви направени подобрения по пазарни цени към момента на прекратяване на Договора, както и неустойка в размер на не по-малко от 5 (пет) милиона лева."
Надявам се, с тези позовавания на Закона, а и на сключения от Вас Договор, да съм дал на читателите на в. "Култура" достатъчно основания да преценят кой крив, кой прав. Останалото е куха риторика.
На свой ред, като гражданин и като пишещ човек, аз се срамувам, че в зданието на Националната ни библиотека битува въпросният бар.


Марин Бодаков

P. S. Госпожо, боя се зарад Вас.