Новооткрита храм-гробница
нa тракийски владетел при Старосел

Храмът-гробница над с. Старосел, Хисарско, се проучва в момента от д-р Георги Китов (АИМ-София) с малоброен екип поради отсъствието на финансови средства. Работа, която доброволци, студенти и колеги биха свършили за няколко дена е оставена в ръцете на десетина работника, които разкриват входа на монументалния паметник и в най-горещите часове на деня. Най-странна е позицията на Министерството на културата в този случай, което, изглежда, се оказва без резервни средства дори за сензационни изненади като Старосел. Но не е изненада, че отново откритието е на иманярите...



Гробницата е разположена на хълм в живописна местност над с. Старосел, с поглед към Тракийската низина, в самото подножие на Същинска Средна гора. Кремида от три реда каменни блокове в изодомов градеж ограждат кръг (ок. 240 м). Нейната изящна фасада показва, че тя е била изградена като важно архитектурно съоръжение, а не само за укрепване на пръстта на могилата. Подобно съоръжение засега не е откривано на територията на древна Тракия и може да се свърже с орфическата царска доктрина, обоснована от проф. Александър Фол. Преддверието на храма-гробница е оформено като параден вход на царски дворец, дълъг, според публикувани предварителни данни, 15 м и широк 6,25 м. Стените му са облицовани със същите като на крепидата каменни блокове. Ивица от желязо и олово показва, че е имало масивна входна врата. Входът на първото помещението е с декоративни архитектурни орнаменти с мотиви, които са известни в гробницата при Стрелча и тракийската торевтика (Рогозен, Панагюрско съкровище), но са всъщност общи мотиви за класическата древност, включително за Атинския Акропол от края на V в. пр. Хр. Макар и най-общо, сходство може да се посочи и с червенофигурната хидрия (ок. 430 г. пр. Хр.) от Башова могила на Дуванлийския некропол, разположен на юг от Старосел. Отделни елементи в архитектурата имат преки паралели в класическа Гърция и особено в храма на Атина Нике на Акропола от края на 5 в. пр. Хр. Проучванията ще покажат дали е имало преустройства, характерни при по-дълго използване на подобни култови комплекси. Откриването на по-късни материали в насипа не трябва да измества въпроса кога е построен култовият комплекс. А той несъмнено е преди Филип II Македонски (359-336).
Вътрешните помещенията на Староселския храм-гробница все още не са разчистени, но според д-р Китов, те са поне две. Особено впечатляващи са разкритите от едната страна на фасадата стълби от каменни блокове, сравними отново с архитектурата на Акропола в Атина от втората половина на V век пр. Хр. Бази на статуи показват, че такива са фланкирали входа на комплекса.
Както за специалистите, така и за всички, възбудата от откриването в края на нашето хилядолетие на най-грандиозния досега тракийски архитектурен паметник е неописуема. Комплексът е съпоставим само с гробници на владетели като например Дарий I (522 - 486 г. пр. Хр.). Районът на Старосел, който е известен вече с няколко гробници, изглежда ще бъде повод за по-гореща дискусия и от тази за сребърното съкровище Рогозен. Всъщност, тя вече започна.
Независимо от възможността окончателното проучване на паметника да доведе до нови хипотези относно кой е изградил и кой е бил погребан в храма-гробница при Старосел, той представлява най-изразителния паметник на тракийската политическа и културна мощ на Балканите преди Филип II Македонски. Той доказва, че в писмените извори силата на тракийските владетели от втората половина на V в. пр. Хр. - началото на IV в. пр. Хр. не е преувеличавана и Одриското царство преди Филип II Македонски е било едно от най-мощните или дори най-мощното държавно обединение на Балканите на север от Егея.
Само до преди няколко години основното културно богатство на тракийската култура беше торевтиката. Вълчитрънското, Рогозенското и Панагюрското съкровище, допълнени от златните предмети на Варненския некропол от V хил. пр. Хр., ритони, наколенници и апликации за конски амуниции от класическата древност обиколиха световните музеи. Интересът към изложбите показва, че тракийската култура е един важен елемент от световните културни ценности. Тези посетители са и потенциалните туристи, които не биха пожалели средства да дойдат и да видят новооткритите гробници. Но готови ли сме да го посрещнем или вятърът ще разпръсне този неоценим капитал, един дар на второто хилядолетието към всички нас, потомците на древните траки?
За окончателното разкриване на храма-гробница са необходими около 50 000 лв, а за посещението му е и с най-претенциозен автомобил е необходимо единствено асфалтиране на малка отсечка от настлан с чакъл път.

Д-р по история Лолита Николова


Бел. ред. Надяваме се в следащия брой да информираме читателите по-подробно за хода на разкопките и хипотезите за разкритото в Старосел.