Ще направим навес...
Ст.н.с. д-р по история Георги Китов е завeждащ секция "Тракийска археология" към Археологическия институт на БАН. Първата проучена от него гробница е тази при Стрелча, недалеч от Панагюрище, а и от Старосел. През 80-те години екипът му изследва тракийски могили в бившия Ловешки окръг. Между откритията му там е раннобронзовият могилен некропол Горан-Слатина, който е единственият изцяло проучен и най-богатият от тази епоха на Балканите. През 90-те години Г. Китов разкрива няколко гробници край с. Шипка, Казанлъшко, от края на V и IV в. пр. Хр., които значително обогатиха данните за тракийските куполни гробници. Материалът от неговите разкопки бяха основното ново постъпление в обновената изложба "Тракийските съкровища" в САЩ през 1997, въпреки че името му не фигурираше в лаконичните текстове на изложбата, а негова статия отсъстваше в каталога. Старосел е без съмнение най-значимото откритие на Г. Китов в неговата област, съпоставимо единствено с това на Богдан Филов на могилния некропол при Дуванлии (1929-1931).



- Д-р Китов, намираме се пред едно от най-значимите открития на българската археология през последното десетилетие. Можете ли да споделите някои интересни подробности, свързани с разкриването на храма-гробница Старосел?
- В моята област (надгробните могили - б. а.) Старосел е най-голямото откритие на тракийската археология, която има около 150-годишна история. Това е грандиозно, представително съоръжение от края на V в. пр. Хр., с огромни каменни блокове, свързани с железни скоби, както и изящна фасада от прецизно обработени блокове от вулканичен туф с пластична и цветова окраса.
- Почувствахте ли се щастлив досега, или очаквате още изненади?
- Аз съм песимист, който всяка година казва на екипа, че няма да открием повече нещо впечатляващо. Слава богу, най-често съм опровергаван. Този храм, който е най-голям и най-впечатляващ на Балканския полуостров, естествено ме прави щастлив. А вчера (19 август - б. а.) в зидан гроб от камъни в съседната могила разкрихме толкова много и красиви материали, които не само ни впечатлиха, но и изненадаха... За пръв път в нашите проучвания открихме два бронзови наколенника, а също и златен пръстен, златен венец, сребърни и бронзови съдове, тракийска керамика, както и старогръцки глинени червенофигурни съдове. - Каква е предварителната ви датировка на гроба?
- На границата на V и IV в. пр. Хр. Пръстенът е по-стар, от началото на V в. пр. Хр.
- Вие разкрихте няколко гробници в Казанлъшко. Каква е тяхната съдба днес?
- За щастие гробниците в Казанлъшко са отлично запазени. Те бяха обект на туристически интерес още по време на откриването им. Но Министерството на култура не проявява особен интерес, те са затворени под навеси и бараки и достъпът до тях е сравнително ограничен.
- Може ли да се влиза в тях сега?
- Заровени са с железни врати, но достъпът е възможен и са в отлично състояние.
- Как виждате съдбата на Староселската храм-гробница?
- Тя се посещава вече от 50-60 човека дневно. Между гостите са двама австралийци, германци, кореспонденти на Ройтерс и Франспрес и т. н. Но съдбата на паметника зависи от Министерството на културата и правителството на България. Това, което ние ще направим, е навес, за да я предпазим през зимата. Но тя може да се превърне в изключителен туристически обект, още повече, че наблизо има и друга гробница.
- А смятате ли, че храмът-гробница може да бъде паметник, охраняван от ЮНЕСКО и какъв е пътят тя да получи подобен статут?
- Безспорно е паметник с европейско и световно значение. Министерството на културата има механизми, чрез които може да се обяви за защитена от ЮНЕСКО. Но това е извън моите възможности.
- А имаше ли вече официален представител на Министерството на културата на обекта и какво е неговото становище?
- По донос на властите от Хисар имаше комисия от Министерството на културата преди около 20 дни, но тя установи, че работим, без да нарушаваме правилата. След това други представители не са идвали.
- Вие изпратихте ли официално писмо да докладвате за откритията и да искате помощ за консервиране?
- Не. Имам много работа. Поканили сме вицепрезидента. Министърът на културата би трябвало да дойде без покана.
- Има ли положителен резултат от призива за спонсори, какъвто се отправя от всички статии в пресата?
- От държавни институции - не. Но богати граждани се обаждат, идват и дават по малко пари. Вчера например г-н Павлов даде 250 лв. и обеща при следващото идване да даде повече.
- Каква е вашата благодарност към спонсорите?
- Тук има табела, където са изписани спонсорите. Освен това ще им бъде разрешено да имат копие от новооткрития златен пръстен.
- На кой се чувствате най-благодарен в този момент?
- На Пламен Славов, депутат от Карлово, който ни оказва много голямо съдействие, а също на холандската фондация "Хоризонт", която ни отпусна една сравнително голяма сума, на акад. Юхновски, който ни съдейства за помощ от Фондацията за развитието на българската наука, към Донка Рачева (Хисар), "24 часа" - Пловдив, и много други.

Разговаря Лолита Николова


Разговор с
д-р Георги Китов, ръководител на разкопките