Божията Премъдрост и паметникът на нейната противоположност
Невежеството на българите никога, никога не е имало толкова безспорно изражение, колкото в статуята, която столичната управа възнамерява да издигне (не да бъде!) в центъра на София. Българската духовност и българската интелигенция са изправени пред небивало предизвикателство. Те трябва да докажат, че още ги има в България. Че още действат и могат да предпазят обществото от себепосрамване, от духовна и културна абдикация.
Никъде, никъде по света няма паметник, който да представя такава доказуема и разгърната невежественост. Тя е трикратна:
I. Исторически вярното тълкувание на името на древния храм (а оттам и на града) Света София е Христос-Премъдрост Божия. Това тълкувание се принизява и подменя с едноименната светица София, както личи и от погрешната дата за празник на София (17 септември).
II. Образът на светицата София се десакрализира и подменя с античната богиня-покровителка на градовете Тихе (алегорична женска фигура с крепостна корона), която упорстват да наричат "Света София". В една традиционно християнска страна тази подмяна е светотатствена.
III. Образът на сердикийската Тихе в случая е лишен от присъщите си атрибути (жезъл и рог на изобилието), които са подменени с атрибути на богините Нике (лавров венец) и Атина Палада (сова). Което монументализира невежество и относно самата митология.
Ние, българите, често сме били обвинявани в невежество. Кому е нужно да вдигаме монумент в центъра на столицата ни, който нагледно да доказва правотата на обвинителите ни?
Знаменитата девета Притча Соломонова говори за Премъдростта, която си съгради дом и издяла седемте му стълба. Този символ винаги е бил тълкуван от най-ранни християнски времена като предобраз на Спасителя: Божията Премъдрост е Бог Син, а седемте стълба са седемте дара на Светия Дух. На пръсти се броят съхранените изображения на тази рядка иконография - Христос-Премъдрост с даровете на Св. Дух (Марков манастир край Скопие, манастира Морача в Черна гора и пр.). България се слави с най-старото запазено подобно изображение - прекрасен стенопис от ХIV век в Хрельовата кула на Рилския манастир.
Ще бъдем ли уникални с този първокласен образ на Божията Премъдрост, или искаме да бъдем единствени и с това, че сме вдигнали монумент и на нейната противоположност?
Впрочем подобен противоположен образ е предвиден в същата тази девета Притча Соломонова: Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира ... вика минувачите, които си вървят право по пътя: "който е глупав, да свърне тука," и на малоумния казва: "крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен." И той не знае, че там са мъртъвци и че поканените от нея са в дън преизподнята. (9:13-18)
Сякаш паметник именно на тази "жена безразсъдна" искат да издигнат в центъра на богоименния град София.
Но защо искат да го направят?
Не е за пари. Дори да има замесени някакви парични облаги, те в никакъв случай не са водещият фактор.
Не вярвам и да е заради някакво преднамерен противо-християнски замисъл: целенасочена подмяна на Христа насред града носещ Неговото име. Макар че на практика се получава точно това и макар че в окултни и псевдо-християнски среди и днес се среща "поклонение на богинята София" (срв. о. Серафим Роуз, "Православието и религията на бъдещето", с. 280).
Получава се парадокс. Ако авторите на тази инициатива наистина вярват в това, което изобразяват, значи те подменят християнството с езичество и нарушават първата от десетте Божи заповеди "... да нямаш други богове освен Мене". Ако ли пък не вярват в божеството, което издигат на пиедестал, тогава защо правят статуята му?
Убеден съм обаче, че тук няма нито осмислено прикрито езичество, нито някаква законспирирана нео-софиология. Не само че няма дълбоко скрит анти-християнски замисъл, но няма никакъв дълбок замисъл. Няма същинска идея. Има объркана смесица от понятия, образи и думи, изпразнени от съдържание: сова, лавров венец, мъдрост, вяра, надежда, любов.
Но за каква мъдрост можем да говорим, когато Божията Премъдрост (т.е. Бог Слово, т.е. Иисус Христос) бива подменена?
За каква вяра - когато образът на Христа, в Когото вярваме, е подменен с образ на несъществуваща богиня-хибрид, в която никой не вярва. В нея не вярват нито скулпторът Чапкънов, който я изработва, нито кметът Софиянски, който стои зад проекта.
За каква надежда - щом невежеството се е превърнало в духовна политика на българската столица. За каква любов - освен любов към себе си.
Основният двигател на целия този почин е тщеславието. Именно самолюбието заслепява авторите на този "замисъл" и ги кара да не осмислят критиката, да не искат да си признаят провала, да продължават да държат на почина - дори след доказването на неговата несъстоятелност.
Но кой е същинският инициатор на това деяние? Съответно кой носи отговорността за провала? Човекът, който прави статуята, е Георги Чапкънов, но замисълът не е негов. Авторът на инициативата се вживява в ролята на Велик Комбинатор. Но вместо да стои в сянка и хитро да дърпа конците, той ги оплита. Въпросният комбинатор е изкомбинирал едно интервю на Чапкънов в "24 часа" (22 юни 1999 г.), където скулпторът да поеме отговорността за почина. Ключът към цялата манипулация е фразата, произнесена от интервюиращата: "Значи идеята не е поръчка от властта, а ваше хрумване." Но Чапкънов не е лукав човек и не умее добре да лъже. Сам в същото интервю, без да ще, той издава, че е било тъкмо обратното: идеята не е негово хрумване, а "поръчка от властта".
Е добре, било е поръчка от властта - но кой от участващите във временновластието? И защо е тази криеница, анонимност и гузност?
Формално зад "идеята" стои кметът Софиянски. Но едва ли самият той е неин автор. По-вероятно е това да е някой от неговия екип по "духовните" въпроси. Който и да е този човек, той трябва да излезе от сянката.
Защото тук не става дума за нещо дребно. Мястото, предвидено за статуята, е пресечната точка на двете главни оси на българската столица. Поради което мястото придобива национално-емблематичен статут. И съответно следва да влиза в прерогативите на съответната компетентна национална институция - Министерството на културата. Което в случая не е било консултирано.
Именно липсата на консултация с истински специалисти е една от причините за национално-емблематичния провал с въпросния паметник.
Казват: избрани сме демократично, значи сме упълномощени да действаме както намерим за добре до края на мандата.
Не е вярно. Изборите не дават мандат за непогрешимост. Необходим е непрестанен контрол върху избраниците.
Град София е столица на България - т. е. държавна институция. Но ето че най-груби грешки в културната политика на столичната община формално не подлежат на държавен контрол.
Кметът на София знае, че е направил груба грешка и че цялата идея е сбъркана в основата си. Защо тогава не се отказва от нея?
Първо - защото е амбициозен. Защото не иска да каже: сбърках.
Второ - защото презира колегията на архитектите и художниците-монументалисти. Знае, че те са негови клиенти. За да просъществуват в едно пазарно общество, те трябва да се продават. А не да отстояват принципи. И че само студентите и пенсионерите са достатъчно свободни духом, за да отстояват мнение - но и едните, и другите могат лесно да бъдат маргинализирани.
Трето - защото презира българската интелигенция и общественото мнение. Четвърто - защото е материалист. Защото вярва, че дума дупка не прави. Вярва, че властта е по-силна от истината. Че той държи в ръцете си бетона и метала, а всичко друго са само празни приказки.
Истината е точно обратното. Камъкът, бетонът и металът ще изчезнат, а писаното ще се сбъдне. Ето този слаб лист от вестник "Култура" ще се окаже "по-вечен от медта".
И когато ме попитат: ти къде беше, когато се строеше монументът на невежеството българско, аз ще покажа този лист и той ще ми измие очите.
И ако - дано Божията Премъдрост не го допусне! - статуята все пак бъде издигната, тогава пак този лист ще се пребори тя да бъде премахната. Което ще бъде още по-поучително.
Защото грешат онези, които смятат, че евентуалното построяване на паметника ще сложи край на всякакви дискусии. Тъкмо напротив - тогава ще започне най-силният обществен отпор. Защото престъплението ще бъде не само намерение, но изконсумирано деяние.
Но - казват някои - работата е много напреднала и не може да се спре. Пилонът вече е издигнат, сигурно и самата статуя вече е готова. Направени са големи разходи и няма път назад.
Отговор: ако идеята за статуята не е читава, то тя задължително трябва да бъде спряна - независимо на какъв етап от нейното осъществяване.
Един пример: статуята на Ленин, за която също са били правени големи разходи и която престоя на това място две десетилетия, беше премахната, когато му дойде времето.
И още: въпросът беше повдигнат официално и писмено още при първото обявяване на идеята в медиите - през лятото на 1998 г. Категорично мнение срещу въпросния невежествен паметник беше изразено - своевременно! - и от Светия синод на Българската Православна Църква, и от представители на Богословския факултет на Софийския университет, и от ръководството на Софийската духовна семинария, и от Международната асоциация "Св. София - Премъдрост Божия".
Министерството на културата (юли 2000 г.) предложи да се проведе обществено обсъждане на идеята, на което да бъдат поканени компетентни специалисти и да обсъдят доколко е смислена идеята за въпросния монумент.
Единственият реален проблем, който действително следва да получи свое решение, е това кой ще поеме отговорността за провала.
Нещата са ясни: ако става дума само за умствен и духовен провал, тогава отговорността се поема чрез подаване на оставка.
Ако става дума за незаконни действия и евентуално разхищение на обществени средства в особено големи размери - тогава думата имат прокуратурата и съдът.
Във всички случаи притчата за Паметника на Невежеството българско ще има своя щастлива развръзка и за да се запази честта на България, този паметник ще премине в небитието.
Не е ясно само кога и при какви обстоятелства ще стане това - дали по лесния или по трудния начин. Дали при сегашния кмет или при следващия. Дали с поставяне-и-после-премахване на статуята - или просто с осуетяване на нейното въздигане-падение.
И в двата случая поуката ще е една и съща. А тя е, че за да живее едно тяло, то трябва да има своя имунна система, която да се противопоставя на болестотворните процеси. Изчезне ли имунната система - това е белег за неминуема предстояща смърт.
Едно от предназначенията на интелигенцията и духовенството е именно да играят ролята на имунна система спрямо общественото тяло и да реагират всеки път, когато обществото бъде атакувано от болестотворен процес. Именно такъв е случаят със статуята на лъже-Светата Премъдрост: един стълб ознаменуващ триумфа на невежеството върху познанието, на антихристиянството върху Православието и то точно в центъра на Богоименния град, благословен с най-красивото име на света: името на Христос-Премъдрост.
Повърхностните ще кажат, че дори и всичко това да е вярно, то не е толкова важно на фона на далеч по-важните икономически, политически и социални процеси. Умните люде обаче знаят колко голямо е значението на образите и символите. Не става дума за нещо периферно и второстепенно, а за покушение върху самия средец на българската духовност.
Масовата и окултната преса е пълна с описания на "ясновидци" за някакви тайни черни излъчватели, които враговете на България инсталирали незнайно къде и които постоянно бълвали отрицателна енергия, за да ни погубят. Наивно баснословие!
"Ясновидците" не виждат най-очевидното: че на най-явното място в България, в центъра на столицата посред бял ден се издига нещо, чието унищожително въздействие върху българството е по-пагубно от всякакви "психотронни" излъчватели.
Да подмениш Христа, да подмениш Самия Бог с един метален истукан насред града комуто Той е дал като висша благословия Името Си - каква по-голяма пагуба и каква по-лоша прокоба за един град.
Единственият начин да спрем всеобщото посрамване на всички софиянци е да спрем този паметник.
Няма компромисен вариант. Не е възможно статуята да бъде просто "преименувана", нито пък "преработена". Не може да кажем, че същата статуя, която досега беше "на Св. София", изведнъж ще стане на някой друг. Още по-нелепо би било да започнем да махаме неуместните й атрибути - примерно совата и лавровия венец - за да я пригодим към образа на сердикийската Тихе. Георги Чапкънов като професионалист пръв би възразил срещу такъв подход.
Сбърканата статуя трябва да отиде там, където е мястото на всички сбъркани работи.
Следва да се проведе обществено обсъждане - в Министерството на културата - вследствие на което може да се мисли за обявяване на национален конкурс за емблематичен паметник, който да бъде издигнат на това място.
И дали вече не е дошло времето за България да израсне до усвояването на своето римско и раннохристиянско наследство? И да вдигне на това място паметник на един от най-великите наши съграждани - св. цар Константин Велики с неговата знаменателна крилатата фраза-благословия: "Сердика е моят Рим"?

Георги



Аз съм Господ, Бог твой ... да нямаш други богове, освен Мене ... не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата...
Изход, 20:2-5

Да се вдигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които го мразят. Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй нечестивците да загинат от лицето Божие.
Псалом 67, 2-3