Маршрути на наследството
- "Европейски дни на наследството", "Европа, общо наследство". Преводът "наследство" на heritage (англ.) и patrimoine (фр.) досега изразявахме с по-дългото: културно наследство...
- Тази формулировка продължава да е валидна, но търпи нови и нови промени. Днес тя включва например и културните пейзажи, и културните маршрути...
- Понятието "наследство" се разширява, а какво е бъдещето на наследството?
- През 1999 г. бях привлечен в една група за перспективни размишления на СЕ за наследството в следващия век. Каква ще е съдбата му в условията на една невиждана глобализация на обмена, на нови форми на културата, на тенденция към детериториализация на индивида и т.н. Изводите бяха - непрекъснато нарастващ интерес към наследството. Защото то се явява като контрапункт, като компенсация на някои страни на глобализацията. Много хора се стремят да си върнат близостта с една конкретна социална и пространствена среда, която притежава идентичност и памет. Именно културното наследство в голяма степен определя индивидуалния избор към дадена територия. В него човекът преоткрива културата на човешките връзки, паметта на онова, което ни заобикаля. И което е много съществено, наследството все повече се превръща в измерител на качеството на живот. Т.е. преценява се, че среда, лишена от памет...
- ... Няма достатъчно качества?
- Да. Наследството се явява белег за качеството на средата. И човек не може да не се замисли, как ние понякога с лека ръка ликвидираме сгради, само защото са стари, за да изградим на тяхно място нещо супер модно. А утре ще се цени "дълбоката" среда, в която има памет, в която има пластове. Този нов ореол около наследството поражда нова визия, нови представи за неговата роля и нов подход към него. Една от най-интересните страни на тази визия е двойственият, характер на наследството. От една страна, то е послание на минали поколения, попаднало временно в нашите ръце, което ние трябва да съхраним в неговия автентичен вид за следващите поколения (това е философията на Венецианската харта на ИКОМОС от 1964 г.). От друга страна, все повече и повече наследството се разглежда и като ресурс, като стимул за икономическо и социално развитие, който не само трябва да се пази, но и трябва да се използва по един рационален, ефективен начин. За България това е крайно важно, защото ние притежаваме едно изключително наследство - седем наши паметника са Световно културно наследство, а в същото време имаме крайна нужда от стимули за икономическо развитие. Този подход е свързан и с разкриване на нови източници за финансиране на опазването на самото наследство - например от културен туризъм (в Шри Ланка само от него се отделят около 4 милиона долара за археологически разкопки, за консервация, за експониране и т.н.), но също и от други източници - от данъчни преференции, които стимулират дарения, вложени средства в опазването и т.н., от ефективно използване на културното наследство, което понякога многократно връща вложените инвестиции. Защо да не се търсят и нестандартни източници, например във Великобритания чрез Националната лотария се осигуряват милиони лири за паметниците...
- В България?
- У нас наследството е един недостатъчно използван ресурс. Нещо повече, това е един застрашен ресурс. През последните 15 години средствата, които държавата отделя за опазване на паметниците, са намалели близо 160 пъти. А що се отнася до културния туризъм, той е твърде неразвит, защото като цяло нашият туризъм е ориентиран преди всичко към природата. Липсва дори и един модерен гид за българското културно наследство. Между култура и туризъм липсва двустранна връзка, а културният туризъм е дете на двама родители... Понякога туризмът дори застрашава наследството, например в Несебър (Световно наследство!), който реално деградира до груба комерсиализация. Държавата систематически отказва да приеме разумна система за данъчни облекчения в областта на културното наследство (докато във Франция Законът Малро от 1962 г., който обвързва защитените зони на френските градове с данъчни облекчения, доведе до ескалация на вложени средства за опазване на историческите центрове с фантастични резултати.) И, разбира се, трябва да добавим неефективното използване на паметници на културата - във връзка с това ще цитирам само абсурда с адаптацията на Централната минерална баня за музей и кметство...
Друга страна на новата визия за наследството е, че все повече опазването на наследството се превръща в колективен проект, който ангажира нови и нови партньори. Разбира се, във всяка цивилизована страна именно държавата има логичен приоритет в опазването, в тясното съдействие с местните власти. Някои функции на опазването впрочем винаги ще си останат приоритет единствено на държавата, например юридическата защита на паметниците на културата - тук става дума за национални интереси. Но става все по-очевидно, че е невъзможно държавата да бъде единствен субект за опазване на наследството, особено ако функциите по опазването се концентрират в едно единствено ведомство. Затова в много страни се извършва една разумна децентрализация на дейността по опазването. Въвежда се система от партньори - централни и местни власти, неправителствени организации (НПО), частен сектор и т.н. (например във Франция с наследството се ангажира не само едно, а три министерства, всяко от тях има свои служби във всеки департамент или регион - една много разклонена система за почти същия брой паметници, колкото има и България). Създават се условия за една отлична координация между всички партньори и дейности - между археологически проучвания, консервация, териториално устройство, урбанизъм и т.н. (Конвенцията за археологическо наследство на Европа, която България е ратифицирала, въведе понятието "интегрирана консервация", което означава точно такава координация.) Особена роля се отрежда на доброволните организации в сферата на наследството, които имат мощно значение в много европейски страни - една от най-старите - в Норвегия - е от 1844 г... Разбира се, децентрализацията на дейностите по опазването на наследството предполага определени закони, правила, които регламентират функциите на всеки партньор. Добре е, че и у нас все повече се осъзнава, че днешната централизирана система вече не може да съществува в този си вид. По повод кампанията "Европа- общо наследство", например, бе спонтанно формиран национален комитет (в него освен МК участват 15 министерства, ведомства и НПО), който започва да се превръща в един координационен междуведомствен орган - засега още неформален с крайно интересни взаимоотношения в него. Ще бъде предложено той да стане един постоянно действащ орган. Ето така естествено обективните нужди налагат нови форми на междуведомствена комуникация.
Много е интересно също партньорството между МК, съответно НИПК и Националния комитет на ИКОМОС. По този начин бяха осигурени финансови помощи за много наши паметници на културата. Гробницата край Свещари, например, е добър пример за това сътрудничество - тя ще бъде открита до края на този месец със средства, които НК на ИКОМОС осигури от ХЕДЛИ ТРЪСТ (Великобритания) и всяка стъпка по опазването на гробницата се провежда при една координация между всички участници (МК, НИПК, НК на ИКОМОС, Община Разград).
Или Европейските дни на наследството - те показаха, че е възможна една отлична координация между най-различни партньори: министерства, общини, НПО и др.
Но общо - все още това партньорство е трудно. Често властта ревниво пази своя тотален приоритет, проявява мнителност към външните партньори, особено ако те имат претенции да бъдат неин коректив. Само един пример. По повод на Централната минерална баня бе създаден Национален комитет за спасение на банята, т.е. за съхранение на нейните традиционни функции. Е, този комитет беше тотално обруган от служители на Столичната община като една сбирщина от някакви маргинали, чиято единствена работа е да пречат на общината. Тезата на кмета бе: "Ние най-добре знаем какво ще правим с Банята, тъй като сме нейните собственици"...
- Очевидно има разнопосочни интереси - при стопанисването и опазването, но и при реставрацията и консервацията... И при разкриването на нови паметници...
- Най-често културното наследство е възел от много интереси. Неговото "развързване" трябва да става в съответствие с националния интерес.. Ще дам пример с подхода към археологическото наследство. Безспорно, ние притежаваме едно невероятно археологическо богатство. И то се увеличава - с нови, и нови, и нови разкрития. И ще се увеличава. Имаме 10 000 могили - и не знаем какво всъщност се крие в тях. Националният интерес диктува това богатство да се разкрие, да се съхрани и да се използва като ресурс за икономически растеж. Но тук се преплитат различни интереси: Археолозите - техният естествен професионален интерес е да разкрият тотално археологията, да публикуват резултата от тези разкрития, да спечелят една справедлива слава и научен престиж. И разбира се, държавата да съхрани разкритото.
Местните власти - чрез едно тотално разкриване, те искат да предизвикат обществено внимание към общината си, инвестиции, приток на туристи, политически и обществен престиж... като, разбира се, държавата се справи с разкритото.
Туризмът иска да има тотално разкрити и достъпни археологически ценности. Като, разбира се, държавата ги превърне в завършен туристически продукт и му ги предостави за търговска консумация. Т. е. всички те са заинтересовани от тоталното археологическо разкриване. И всеки по своему е прав. И всички априори приемат задължението на държавата да съхрани разкритото археологическо наследство. Но практически възможно ли е това?
Само Свещарската гробница се консервира вече 20 години. Това струва общо 2 380 000 долара до този момент на държавата. А днес ежегодно тя е в състояние да отдели за 40 000 паметника общо 250 000 долара...
Следователно, поради липса на средства за защита, веднъж разкрити, гробниците са обречени на унищожение под влияние на нашия, убийствен за археологията, климат, с много силни температурни амплитуди. Добавете към това действията на иманярите, които цинично ги ограбват с най-модерни технически съоръжения... Ето защо НИПК не може да не се противопостави на тази археологическа инвазия, но в очите на непосветения необяснимо пречи на ценните разкрития.
В цитирания случай всички посочени преди това принципи на една нова визия за наследството практически са нарушени. Държавата не е осигурила действието на други източници на финансиране за опазване, които биха позволили мащабни археологически разкопки и консервационна дейност. Липсва национална система за използване на наследството включително и чрез културния туризъм (той чака наготово, вместо да сподели грижите на държавата, от което би имал в крайна сметка сигурна изгода); липсват законови мерки за осигуряване на координацията между партньорите; липсват адекватни мерки за париране действията на иманярите...
Излиза, че държавата все още не е осъзнала стойностите на своя ресурс и неговото значение за националното развитие. Липсва ясна национална стратегия - и в резултат, този ресурс постепенно изтича. Както изтича ресурсът на Несебър, превърнат в безкрайна чаршия. Както изтича интелектуалният потенциал на консерваторите, които, поради липса на поле за изява, постепенно напускат тази сфера. (А в Япония закон ги определя като жива национална ценност.)
В същото време нашите проблеми не са само български. Основата на новото отношение към наследството е, че наследството на една държава е наследство на човечеството. Т.е. не е проблем само на софийския кмет или софиянци, какво ще става с Централната минерална баня; не е само проблем на МК или на България, каква ще бъде съдбата на гробницата в Старосел. А е и европейски проблем. Основна европейска идея е опазването на общото културно наследство, богато със своето разнообразие, като едно от условията за демократична сигурност на континента. (Всъщност, смисълът на кампанията "Европа общо наследство" е именно да усили това чувство на принадлежност към европейското наследство, към ценностите на Другия.) Има редица европейски конвенции, които коментират това отношение - за световното наследство, за европейското археологическо наследство, за архитектурното наследство на Европа, за европейския пейзаж. Всичко това цели именно да съхрани по съответен начин европейските ценности, европейското богатство.
- Разкажете за проекта "Културни маршрути на Югоизточна Европа".
- Югоизточна Европа представлява огромен интерес в момента за Европа, тук има един изключителен културен ресурс. Тук има 47 световни паметници. Наследство с една невероятна идентичност и разнообразие. Но и наследство, което в момента е застрашено - от военни и етнически конфликти, от икономически кризи. Културният интегритет, който е притежавало това пространство, е в някаква степен нарушен. Общите исторически корени, които са го формирали като една цялостна макроструктура, в момента в някаква степен са разкъсани. Конфликтите, които избухнаха през последните години, създадоха трудности за културен обмен, за единна регионална политика за опазване, за културен туризъм, за културни маршрути и т.н. По моя преценка в момента липсва единна стратегия за устойчивото развитие на този регион.
Във връзка с това НК на ИКОМОС лансира проекта "Културни маршрути на Югоизточна Европа" и спечели с него премията PRIX JEP 2000 на Фондация Крал Бодуен. Ние успяхме да обединим около идеята експерти от всички страни на Югоизточна Европа: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Албания, Македония, Югославия, Румъния, България, Турция, Гърция. 50 експерти от всички тези страни - членове на ИКОМОС, университетски преподаватели, представители на водещи институции по опазване на наследството - се обединиха около идеята да се създаде първата мрежа на културни маршрути в Югоизточна Европа, да се очертае макроструктурата на това наследство, познато досега само в тесните национални рамки.
Идеята ентусиазира абсолютно всички.
Искаме и да покажем, че е възможно една общност, произтичаща от тези страни, да работи в съгласие, да преследва и да постига общи цели. Че от Югоизточна Европа не идват само лоши новини. Че ние не сме бедни държави, ние сме богати с нашите ресурси. Че тези ресурси могат да бъдат стимул за развитие, в духа на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа. Нещо повече- могат да бъдат стимул за една регионална кохезия на целия този регион, за една толерантност към ценностите на Другия, в духа на посочената преди това нова визия за наследството. Т.е. да не се говори само за икономика, само за транспортни коридори с различни номера, които в някаква степен винаги провокират различни геополитически икономически интереси, а да се говори и за неща, които обединяват. За културните, човешките връзки, които могат да свържат всичките тези страни и които могат да направят едно туристическо пътешествие безкрайно по-интересно, отколкото ако то бъде затворено само в тесните граници на съответната страна. Тази мрежа от експерти работи в една постоянна връзка помежду си в продължение на една година, накрая цялата информация ни беше предоставена, ние интегрирахме всички национални части от тази мрежа в една единна база данни и създадохме първата карта на културното наследство на Югоизточна Европа, която ще бъде обсъдена на международното ателие на 16/17 септември т.г. в София, с участие на всички експерти и представители на СЕ, ИКОМОС, Европейския институт за културни маршрути към СЕ със седалище в Люксембург, участие на фондация Крал Бодуен и др. Ще имаме достатъчно добри условия с ценната финансова помощ на Фондация "Отворено общество", програма Изток - Изток и разчитаме на много интересни резултати.
Разчитаме да направим конкретни предложения към Пакта за стабилност, който в момента няма отношение към културното наследство - един съществен пропуск, според мен. Предложения за популяризиране на това доста неизвестно на света наследство, за създаване на гид, на уебсайт, които да популяризират перманентно нашите ценности. Предложения за номиниране на наш, т.е. на региона, културен маршрут за статута Европейски културен маршрут, а защо не и за Световно наследство. (Има такъв прецедент, това е маршрутът Сен Жак де Компостел.) И, разбира се, крайната цел е да се стигне до конкретен туристически продукт.
Това са нашите амбиции в момента: да можем да отговорим по определен начин на новата визия към културното наследство - с един напълно конкретен проект. Който, за щастие, обединява страни, за които доскоро се мислеше, че могат само да се намират в сложни конфликтни състояния.

Разговора води Христо Буцев



Разговор с проф.
д-р Тодор Кръстев, председател на Националния комитет на ИКОМОС