Отвориха Свещари
Тракийската гробница при Свещари бе тържествено открита за посещения на 30 септември 2000 г. в присъствието на министъра на културата Емма Москова и на други официални лица. Достъпна за публиката е не само голямата, но и две по-малки гробници (могили 12 и 13) - от едната са запазени почти само основите, докато другата е цяла, но практически без украса (освен рисуваните фризчета от двете страни на вътрешната врата). Местността, в която се намират заедно с още стотина могили, няколко запазени части от крепостни стени на тукашната тракийска столица и алианския манастир Демир Баба от XVII век, е наречена Сборяново.

Свещари. Гинина могила. Гробницата с кариатидите, детайл от интериора. III в. пр. Хр.
Навремето тук са се правели съборите за Гергьовден, а светилището на Железния баща (Демир Баба) е постоянен притегателен център на поклонници. Понастоящем местността носи названието Историко-археологически комплекс Сборяново.
Може би за първи път не се наложи многократно разпитване за пътя - табели (и на английски език!) го отбелязваха съвсем точно. Срещу главната Гинина могила (там е била нивата на баба Гина) е построена къщичка-каса, където става ясно, че за възрастни посещението на гробницата струва 2 лева (за ученици и пенсионери - 1), посещението на другите 2 гробници е 1 лев, като не трябва да се забравят найлоновите "терлици", чиято цена е 30 стотинки. (Веднага ще добавя, че си струва!) Странното е, че виртуалният модел на гробницата можеше да се види на два компютъра във военна палатка. Тази временност поставя въпроса за бъдещето на това представяне - възможността да приближиш всеки детайл от гробницата, да я разгледаш подробно от всички страни е изключително важна, още повече, че реалното пребиваване в нея е ограничено. Обясниха ми, че някакъв съкратен вариант би могъл да бъде пуснат в Интернет, но явно това не беше обмислена възможност.
В друга палатка на три екрана вървеше филм за историята и откриването на гробницата. Точно в него можеха да се научат подробности, които археолозите в патоса на откриването не успяваха да споменат. Когато една жена попита къде може да си купи касета с филма, я изгледаха недоумяващо. Явно и това бе възможност, за която не бе помислено. А би трябвало - с текст на различни езици тя би могла да се продава с огромен успех... Тепърва трябва да се мисли за туристическото развитие на местността. Това, за което е помислено обаче, е най-важното - запазването на намереното. Гробницата на Гинина могила е открита през 1982 г. и е наистина забележителен паметник, датиран от втората четвърт на III в.пр.н.е. Във времето след Александър Македонски се основават редица малки държави - обясни ръководителят на археологическия екип Мария Чичикова. - Тук вероятно е била столицата на този гетски владетел, която активно е общувала с останалия елинистичен свят по Дунав и морето. Недовършените детайли от декорацията свидетелстват за съществуването на голяма местна строителна и художествена школа, съчетала местните традиции със съвременното й елинистично изкуство. "Мислехме, че траките не са познавали скулптурата - тази гробница ни опроверга"...
Гробницата се състои от коридор, преддверие, централна камера и странично помещение, всичките са с полуцилиндрични сводове. Общата й дължина е 6 метра, ширината при фасадата - 6,75 метра, а височината 5 метра. Входът е с правоъгълни колони от двете страни с рисувана украса на капителите, отгоре минава релефен фриз от букрании, гирлянди и розети.(Знаем, че стилизираните волски глави - букраниите - често се срещат в гробничната украса.) Несъмнено най-интересно е вътрешното помещение. Украсата е изключително богата: фриз от триглити и метопи е разположен над фриза с кариатидите - десет женски фигури с дрехи, стилизирани като акантови листа. Предположението е, че са изображения на богиня, свързана с погребалния култ и символизират непрекъснатостта на живота и неговото възраждане. Интересното е обаче, че лицата на кариатидите са различни, коланите на дрехите им са оцветени в синьо и червено, косите им са в тъмнокафяво и жълто. В люнета срещу вратата е нарисуван владетелят на кон, увенчаван от богиня, а от двете им страни са представени прислужници с дарове и оръженосци. Сцената се свързва с обожествяването на владетеля след неговата смърт, както и с подчертаване на политическия му престиж и икономическо благосъстояние. Всъщност стенописът е малко дребен и нечетлив, така че в сравнително малкото помещение доминират кариатидите, високи около 1,20 м. Впечатлението за примитивизъм в изпълнението им (което вероятно трябва да отнесем към местните традиции) само подчертава усещането за експресивна мощ и цялост на архитектура и украса.
Страничното помещение е малко и има прозорец към коридора. Счита се, че това е мястото, където са били погребани коне и вероятно куче. Впрочем гробницата е била ограбена още в древността, поради което човешките и животински кости са намерени смесени, заедно с парчета от гробната едикула - богато украсена с пиластри, корниз и фронтон врата, отделяла гроба на владетеля от останалото пространство.
Вратата на могилата съвсем не е врата за гробницата. В началото се влиза в музейно помещение със снимки и текстове, представящи откриването, разкопките, баба Гина и т.н. методите по съхраняването и експонирането за посетители. Външната врата трябва да е затворена, за да се отвори вътрешната... и да покаже напълно разкритата бяла архитектура на фона на постоянното защитно покритие в черно. Наистина впечатляваща гледка (отвън са запазени релсите, по които е било придвижвано покритието). Разбира се, организаторите бяха доста изнервени при откриването, така че голямата гробница не можах да огледам на спокойствие. Затова пък в малката подробно обясняваха за строежа, полуцилиндричните сводове, украсата и - най-интересното - плъзгащите се врати. Такова нещо другаде няма, обсъждаха специалистите. Вероятно в жлебовете е имало метални топчета, за да улеснят плъзгането на каменните врати, великолепно напаснати с останалите блокове.
Могилите са гледани със сателит - в другите няма нищо, разказваха местните хора. Дори и да няма, намереното е достатъчно, за да осмисли напълно пътуването до Свещари...

Диана Попова