Изпълнението
- Как стана така, че вие успяхте с програмата си да спечелите конкурса за директор на Националния исторически музей? Кое обстоятелство ви помогна?
- Постановление №161 на МС за преместването на НИМ в Бояна е от 15 април 1998 г. Няколко точки в него се отнасят до възстановяването на собствеността на Министерство на правосъдието над Съдебната палата. За сметка на това на НИМ се предоставя дом N1 и прилежаща площ от правителствения комплекс в Бояна.
Поех поста директор на НИМ през август 1998 г., след като се явих на конкурс, обявен от МК и когато постановление N 161 беше вече в сила.
Конкурсът беше обявен, защото срокът на действие на заповедта на Божидар Димитров изтичаше. Спечелих с моята концепция, в която защитавах и обосновавах преместването на НИМ в Бояна. Доволен съм, че това, което бях предложил, го изпълних. Много пъти са ме упреквали, че малко говоря за работата си като директор на НИМ и действително е така. Но по-важно за мен е да изпълня програмата си, отколкото да я описвам.
- Кои бяха основните пунктове и кои бяха критичните моменти в осъществяването на програмата ви?
- Най-голямата въпросителна бе дали ще може Дом N1, най-голямата резиденция, да се адаптира успешно за нуждите на музея. Сградата дълго време е изпълнявала съвсем други функции. Тя е с много интересна архитектура, пространствата й са наситени с мрамор, врачански камък, дърворезба, ламперии, кристал. Опитахме да ги съхраним адекватно, макар да са доста претенциозни. В нашите разговори с арх. Александър Баров - светла му памет! - той също споделяше притесненията си относно архитектурните дадености на сградата и нейния интериор. Когато обаче сътрудниците от различните отдели на НИМ направиха своите задания и му ги предоставиха, той се убеди, че това действително е най-приемливият вариант за нова сграда на НИМ. Съпругата му продължи започнатата от него работа след смъртта му.
Другият момент бяха "скритите" пространства. Съвременният музей не е само експозиция. Доскоро се смяташе, че това, което обслужва интересите на посетителите, е единствено важната част от институцията "музей". Но към музея спадат и пространствата на фондохранилищата, голяма част от лабораториите, където реставраторите и консерваторите днес много често работят пред погледа на посетителите. В съвременния музей вече не може да има недостъпни пространства. При проектирането ние балансирахме, струва ми се правилно, използвайки опита на напредналите в музейното дело страни. Експозицията е добре подкрепена с "производствена" част. (Една преоразмерено голяма експозиция, с много скромни възможности за поддръжка, е неадекватна - към музейната сграда има много изисквания, които трябва да се вземат предвид: профилактика, осветление, климатизация, охрана...). Това, което се получи като синтез, е добро, според мен. Пространствата са добре оразмерени и функционални.
- Как влизат тук експонатите?
- Сега експонатите, независимо от техните размери и състояние, могат да влязат в музея с автомобил в закрит гараж, оттам да бъдат свалени или вдигнати с пневматична количка, и внимателно, без опасност за състоянието им, да попаднат в трезорите на музея, в лабораториите, откъдето с лифтове могат бъдат пренесени директно в експозиционната зала, за която са предназначени.
- Побрахте ли финансовите разходи по адаптацията на НИМ в отпуснатите за целта средства?
-Това е задача изцяло изпълнена от Министерство на културата, което е инвеститор. Точна и подробна информация не мога да дам. Около 500 000 лв. струва пренасянето и изграждането на новата експозиция - опаковка, пренос, превоз, реставрация, консервация...
- Преди време се вдигна шум около витрините...
- Виждате ги на първия етаж на музея. Те са произведени от "Ласбаухам"- Германия. Сделката е договаряна не от музеят, а от МК.
- В колко зали престои да разширите експозицията на НИМ в бъдеще?
- В момента са подготвени пет, предстои да се подготвят още осем.
- Каква е експозиционната площ на НИМ в момента?
- Зала тържествена на 1 етаж е с площ 960 кв. м. Като цяло площта на музея в Бояна е по-голяма, отколкото досегашната, в сградата на Съдебната палата - около 15 000 кв. м. Проблемът не е в липсата на експозиционна площ, а в създаването на реални и благоприятни условия, на "тила" - за експониране и работа: консервация, реставрация, ателиета за снимане, студиа, видеозаписи, фондохранилища и трезори, закрити гаражи, места за обеззаразяване. Не е достатъчно само предметите да постъпят в музея. Трябва да се осигури пълен, завършен цикъл от приемането им до тяхното експониране.
- Т.е.сътрудниците на музея ще имат добри условия за работа в Бояна?
- Никъде другаде в страната няма такива добри условия за работа за музейните специалисти, както тук.
- Защо тогава беше толкова активна съпротивата срещу преместването? Обвиняваха ви именно в това, че намалявате чувствително експозиционната площ.
- Много хора се опитват да правят политика и да натрупват дивиденти на гърба на българската култура, вместо да си гледат политиката. За други беше много удобно да са в центъра на града, да "отидат на работа", след което да изчезнат, да се "хлъзнат" по "Витошка". Е, не може да се работи така.
- Новата експозиция, новите пространства ще наложат ли промяна в структурата, в състава на работещите тук?
-Сред екипа има много добри специалисти. Ще направим една реорганизация, но в момента тя се обмисля.
- Имате ли вече представа какво не предвидихте, какво не довидяхте в процеса на проектирането и подреждането на новата експозиция?
- Да, но не сме направили фундаментални пропуски. Всеки ден получаваме препоръки. Беседваме с посетители, четем мненията в книгата за впечатления. Някои от бившите директори на НИМ посетиха новата сграда, казаха своите препоръки, това е важно за нас. Аз смятам, че този музей трябва да е за максимално широк кръг посетители. Наблюдавам първите - те се радват на чистотата, на яснотата на посланието на експозицията. Има спорове по разни пунктове - да има ли макрофотоси, да няма ли, дали тези или онези експонати трябва да представят определена епоха. В един музей не е задължително всичко да си остане по местата с десетилетия. В самите исторически периоди се добавят новости, защо да не се правят промени в експозициите? Ще има и цялостни промени, мобилни тематични експозиции, както се прави във всички добри музеи.
- В много музеи по света още на входа посетителят получава подробен план на музея, уокмен с касети и разхождайки се, може да слуша запис на лекция за експонатите, на монитори в коридорите или в някои зали да проследи подробности от определено събитие. У нас няма такива екстри...
- В Съдебната палата музеят беше "заснет" дигиталнно в образи и текстове. Това остава в нашия уеб сайт. Така че посетителите ще могат да видят и стария музей чрез компютъра си или на специална стена тук, на първия етаж вляво. Интерактивно всеки би могъл да види това, което е негов специален интерес.
- Не мислите ли да ползвате билети, рекламни материали, които да допълват впечатленията от музея, да се продават копия на експонати със специален знак?
- На посетителите ще даваме билети с рекламата на музея. Работим и за останалото. Стремим се да увеличим посещенията на чуждестранни туристи; услугите, които можем да предлагаме; подписали сме договори с почти всички туроператори. Сега, когато за български граждани входът е свободен, за чужденец се взема такса - 5 лв., ако е сам, 4 лв. за група, за беседа за чужденци - 10 лв., беседа за български граждани - 5 лв. Правим всичко възможно да облекчим българите да могат да посещават музея при по-изгодни условия.
- Сигурно ще имате и битови проблеми. Ще трябва да се отоплявате...
- Има климатизация за сградата, също и за витрините. През лятото е включена само вентилацията, за да не се хаби енергия. Ще я включим през септември или октомври. Налага се да пестим, но става дума за разумно пестене. А що се отнася до разходите на електроенергия, ще въвеждаме режим на ползването - при намаляване на посетителите ще намаляваме осветлението в съответните места, оборудвали сме с крушки с икономична консумация, правим замервания на разходите. Ще търсим оптималните варианти за икономия, но без да ощетяваме посетителите.
- Докъде стигнахте с връщането на експонати на местните музеи?
- Почти всичко сме върнали. От Враца обаче направиха жест и върнаха обратно голяма част от Рогозенското съкровище, което е в античната експозиция.
- Как ще допълвате колекцията? Знаем, че музеят е институция, която постоянно трябва да има средства, за да търси, да прави откупки?
- Миналата година, имаме събрани средства от спонсори в размер на повече от 60 000 лв. и всички са дадени само за откупки. Получихме интересни експонати от царското семейство, от наследниците на Богдан Филов, ценни археологически предмети и материали. Още не сме остойностили всичко, което сме получили.
- Кога от складовете на Съдебната палата ще бъде пренесено всичко в Бояна?
- До Коледа бихме искали да приключим с пренасянето на абсолютно всичко. От Градския съд са обещали да не ни насилват да бързаме на всяка цена. Де факто разполагаме с време до септември 2001 г.
- Как ще си съдействате с градския транспорт?
- Наблизо има спирки на тролеи и автобуси. С маршрутно такси също може да се дойде в НИМ. Обърнахме се с настоятелна молба към Транспортния холдинг на Столичната голяма община за съдействие. Предстои голяма реконструкция на Околовръстния път. Сега проектират спирките, подлеза и начините за подход към сградата на музея. Специалистите по комуникация ще решат дали ще има светофар, указания за намаляване на скоростта на превозните средства и т.н.

21 юли 2OOO



Разговор с
Иля Прокопов,
директор на НИМ