Паметникът на Света Ignorantia
Непризнаването на грешката с паметника на лъже-Света София поражда нови по-тежки грешки


Христос е Бог Слово, т. е. Божията Премъдрост, т. е. Светата София (на гръцки: H AGIA SOFIA), на която са посветени открай време всички едноименни катедрални храмове в света.
Институционното невежество относно този прост факт е коренът на злото, което Столичната община иска да въплъти в един противохристиянски, противоисторически и противоумствен паметник, подменящ Светата София Премъдрост Божия, уронващ достойнството на българския народ, духовенството, интелигенцията, академичната общност и вярващите християни. Този паметник все още упорстват да сложат в центъра на Богоименния град София.
В началото беше самото невежество.
През юни 1998 г. столичният градоначалник обяви чрез медиите, че "статуя на света София ще бъде монтирана върху сградата на бившия Партиен дом ...До два месеца проектът ще бъде готов и ще започне монтирането на статуята." Без конкурс. Без експертно обсъждане. Без обществен дебат.
Оказа се, че това е един несъстоятелен замисъл. Защото неговите начинатели не знаеха какво правят. Кметът Софиянски не знаеше какво означава името на древния храм "Св. София", а оттам и името на столицата. А оттам и собственото си име.
Това не знаеше и скулпторът Георги Чапкънов. комуто беше възложено изработването на статуята. Това не знаеше и задкулисният инициатор на целия почин. Чието име съучастниците се срамуват да произнесат.
Беше етапът на невежеството.
Невежеството е простим недостатък. Но не и за ръководителя. Невежественият ръководител не бива да води. Именно защото не знае къде.
Още от самото начало грешката беше разяснена в отворено писмо до столичния градоначалник (вж. "Култура" от 17 юли 1998 г., стр. 8). Ясно беше указано как тя може да се поправи: чрез признаване на грешката и отказване от проекта.
Почтеният човек, когато сбърка, си признава. Отказва се от сбърканото. Казва: сгреших. И още: прощавайте.
Това кметът Софиянски не казва. Упорства в осъзнатата вече грешка.
Продължават да честват по погрешка "ден на София" на 17-ти септември, вместо на Благовещение. Преди не знаеха, че грешат. Сега вече знаят, но продължават.
И ето. По повод на сбъркания "ден на София" мозъчният тръст, застанал зад паметника на лъже-св.-София, направи нови фундаментални грешки.
Всички тези грешки са били замислени като хитро измъкване от провала. Издават действията на кризисен "мозъчен щаб", който мобилизира целия си умствен потенциал. Събират се. Обсъждат. Умуват. Знаят, че са в лъжа. (Как ли се гледат в очите?) Знаят, че самите те са проблемът. И никой не казва: да кажем истината! Да признаем, че сбъркахме! Толкова е просто и почтено!
Имат ясно съзнание, че служат на лъжата, но дори не подозират, че всъщност работят за Истината. И целият този бетон и камък и бронз, който трупат, работи против тях и за нас. И всичко, което правят, и всичко, което казват.
И сами се разобличават много повече отколкото разобличителите си. Свидетелстват срещу себе си повече отколкото обвинителите си. Самопогубват се въпреки усилията ни да ги измъкнем.
Знаят, че са в блатото, а предприемат следващи лъжливи движения. Които водят до ново затъване и нови по-тежки грешки.

Г р е ш к а I.
Тя бе замислена като хитро тактическо отстъпление - спряха да наричат статуята "Св. София". След като от началото през юни 1998 г. чак до август 2000 г. и кметът Софиянски и скулпторът Чапкънов отстояваха, че злощастната статуя е "Света София", от септември т. г. те отстъпиха тази неудържима позиция. Признаха това, което им доказвахме: че това не е статуя на "Света София". В свое изказване по "Хоризонт" на 12 септември Г. Чапкънов двукратно капитулира: "...хайде да махнем тази дума "света"! Не е "света", добре! "София" е, толкова."
С което доказва нашето твърдение, че той не е знаел какво прави.
Това е пълно самопризнание.
Досега надлежно доказвахме в поредица от текстове, че въпросната статуя не е и не може да бъде на Света София, а е плод на коренно объркване и невежество. Сега вече това твърдение е признато за истинно от самите носители на объркването и невежеството: кметът и скулпторът.
Предстои да изведем очевидните следствия.
А те са, че щом и поръчващият и изпълняващият творбата са били в състояние на объркване и невежество, следователно злополучната скулптура е плод и овеществен образ на това невежество. Следователно тя не бива да бъде поставяна в центъра на столицата ни.
Казано просто: щом не знаеш какво правиш, не го прави.

Г р е ш к а I I.
На тържествена сесия на 17 септември 2000 г. Столичният общински съвет (СОС) гласува Решение за поставяне на статуята. И това беше привидно хитър ход. Такова гласуване сякаш придава процедурна легитимност на мероприятието. Един вид общинският парламент взема суверенно решение, което възлага за изпълнение на кмета. Сякаш пак ни измамиха.
Но.
Има един свидетел, който издава всичко: един 14-метров бетонен стълб - постаментът за статуята - който вече беше издигнат на въпросното място преди "гласуването". Значи решението вече е било взето и приведено в изпълнение от "изпълнителя" Софиянски, който използва СОС само като гумен печат. И по този начин дискредитира и делегитимира общинския парламент.
Сглупиха. Ако бяха се сетили за подобно фиктивно гласуване в СОС, докато пилонът още го нямаше, можеше да ни изиграят. Пак щеше да е фарс, но нямаше да можем да го докажем. Сега те самите го доказаха.
И още: щом изобщо се прави такова "гласуване" в търсене на мнима легитимност, следователно изначало (две години наред) проектът не е имал процедурна легитимност.
Което трябваше да се докаже.

Г р е ш к а I I I.
Това е самата докладната записка на заместник-кмета по културата Петър Станков, с която се предлага на СОС въпросната статуя.
Записката подвежда СОС. Тя премълчава генезиса на статуята и нейната двугодишна история. Премълчава нейното първоначално име "Света София". Премълчава документираната обществена критика по този въпрос. Премълчава защо това име сега се сменя. Премълчава провала на първоначалния почин за качване на скулптурата върху Партийния дом заедно с часовника и т. н.
Като премълчава истината, Станков говори за друго. За герба на София.
Цялата записка звучи като оправдание. Като безсилна кръгова отбрана срещу мощен неназован свръхобвинител (Истината ?), който е завардил всички проходи на мисълта. Та оправданието трябва да тръгне по най-обречената пътека - чрез герба на София. Разбира се, това е подмяна на термина.
Половината от докладната записка се занимава подробно с неща, които отсъстват в статуята на Чапкънов: лъвчето в софийския герб, Аполон Лечител, църквата "Св. София", изображението на Витоша и пр. Статуята пък представлява цяла женска фигура, каквато отсъства в герба. Отсъства и бухалът на ръката й, зает от съвсем друга столица.
П. Станков несръчно е скалъпил своята докладна записка, преписвайки механично извадки от статията на Жанет Митева в сборника "Сердика Средец София - III" (стр. 128-130). Но не е разбрал смисъла на преписаното. Не е осмислил неточностите у Хараламби Тачев. Не е разбрал, че Apollo Medicus и "Аполон лечител" е едно и също. Не е схванал какво е отношението между Улпия Сердика и Тюхе. И още. Една наглед дребна, но емблематична грешка.
Заместник-кметът на град София по културата не знае как се пише на латиница името Serdica. Пише го Serdika.

Г р е ш к а I V.
Кметът Софиянски се обръща към Министерството на културата (МК) за съгласуване на "идеята". Привидно и това е хитър ход. Изземва от критиците си важния аргумент, че прави паметник върху национално-емблематично място мимо националната културна институция, която е МК.
Но.
Има един свидетел, който издава измамата: един 14-метров бетонен стълб - постаментът за статуята - който вече се издига на въпросното място преди "съгласуването". Тъй МК е поставено в положение да се самодискредитира. Сега дори да даде своето одобрение, самата дата на лъже-съгласуването го опровергава.
И още. Закъснялото псевдо-съгласуване е самопризнание, че две години наред въпреки нашите непрекъснати настоявания и въпреки писмата на самото МК, деятелите на статуята пренебрегваха и заобикаляха българската интелигенция, експертите и националната културна институция.
Което трябваше да се докаже.

Г р е ш к а V.
Георги Чапкънов хвърля в блюдото на везните целия си авторитет. Заявява: "Ние сме в такава възраст и зрелост, че аз лично, нито пък Станислав, архитекта, сме в състояние да изпаднем в глупост и непрофесионализъм и в края на краищата този символ на София...това е част от смисъла на нашия живот."
Опитвайки се да спаси чрез своя авторитет провалената статуя на лъже-света-София, Чапкънов само постига обратното: проваля авторитета си. Ако част от смисъла на неговия живот е съчетание между невежество, възгордяване, клиентелизъм, високомерие, непочтеност, безпринципност, манипулация, измама и упорито непризнаване на грешките, това би било много лошо.
Не, приятелю. Това не е смисълът на твоя живот. Това е само една голяма грешка, но ти ще изпаднеш наистина в глупост и непрофесионализъм само ако се отъждествиш с нея. Никой от твоите врагове и минипулатори никога не би могъл да ти направи по-голямо зло. И никой от твоите истински приятели няма да може да те измъкне.
Има и още нещо. В своята записка П. Станков пише: "Авторите са се ръководили от своето непоколебимо вътрешно чувство за необходимостта от създаването на символ на града в този му вид. Според тях той е част от смисъла на техния живот."
Оставям настрана нелепостта на първото изречение. Но във второто звъни съвсем същият израз, който Чапкънов ще каже по "Хоризонт" една седмица по-късно. Значи ли това, че и този "аргумент" е изработен в лабораторията на "мозъчния тръст"? И двамата преписват от едни и същи пищови?

Г р е ш к а V I.
Милениумът. Както в записката на П. Станков, така и в изказванията на Ст. Софиянски и Г. Чапкънов изрично се заявява, че паметникът се прави във връзка с "настъпващото хилядолетие". Но българската интелигенция отдавна знае, че няма хилядолетие въобще, а само по отношение на дадено събитие. И че Събитието в случая е въплъщението на Божията Премъдрост, т. е. Бог Слово, т. е. Иисус Христос. Недопустимо е един псевдо-езически идол да се издига в чест на Унищожителя на идолите. И то насред столицата на традиционно православната християнска България (чл. 13, ал. 3 от Конституцията).

Г р е ш к а V I I.
Кощунството. Миналия месец в древната базилика "Света София - Премъдрост Божия" в българската столица беше подменена храмовата икона.
Иконата е дело на художника Господин Желязков и е направена в 1933-34 г. най-вероятно по внушение на тогавашния софийски митрополит (бъдещ екзарх) Стефан. Тя изобразява вярното богословско тълкувание на посвещението на храма: Божията Премъдрост (Светата Sofia) е Бог Слово, т. е. Иисус Христос. Зад образа на Христос е нарисувана сцената Благовещение, за да е ясно на всички кой е главният храмов празник.
Макар и казионна като стил, в богословски смисъл тази творба е единственият български принос в иконографията през ХХ век и то по една тъй важна и тъй трудна тема.
Икона беше трън в очите на кмета Софиянски и на лъже-митрополита Инокентий, защото изобличава по най-нагледен начин тяхното невежество при тълкуване името и празнака на храма и града. Наместо да признаят и поправят невежеството си, те премахват свидетеля.
На мястото на истинската храмова икона сега е сложена друга, която да утвърждава погрешното тълкувание на храмовото посвещение.
Това светотатствено и углавно деяние е белег за углавно мислене. За ясното и съзнателно извършване на престъпление. Едновременно против Христа, против историята, против наследството, против познанието и против нравствеността.
"Чуха това някои от фарисеите, които бяха с него, и му рекоха: нима и ние сме слепи? Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава. Иоан, 9:40-41.

* * *

Това е част от покушенията срещу нашата вяра, разум, интелект, познание, наследство, чувство за почтеност и гражданска доблест, които една невежествена и бездуховна общинска културна политика нанася върху българската интелигенция, духовенството, академичната общност, християните, младежта, мислещите и чувстващите люде в България.
Въпросът е как ние ще отговорим на това предизвикателство. Но това е тема за друг текст. Който ще проследи дали българската интелигенция и духовенството биха могли да се примирят с паметник на Светата Ignorantia. И то именно в Богоименния град Света София и в благодатната година Господня, когато светът чества двухилядолетието от въплъщението на Божията Премъдрост, т.е. Словото, т. е. Христос.

Георги



...тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата. Ала няма да успеят повече, защото безумието им ще се открие пред всички...
I I. Послание на св. апостол Павел до Тимотея, 3:8-9

Не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.
Псалом 140, 4