Културата като забрава
Дори на най-високо ниво културата е средство за забрава. Дори в случаите, когато се опитва да отговори на най-важните човешки въпроси, тя така ги извърта, че всъщност на нищо не отговаря. Вълнуващият, затрогващ и дълбок начин, по който културата не отговаря на нито един важен въпрос, я прави уникален и предпочитан опиат. Чрез нея човек хем се докосва до важните въпроси, хем не получава отговорите, които таи в сърцето си и от които така много се страхува. Културата е симулант. Тя симулира постигането на смисъл и с това е безценна за културния човек, помагайки му да преживее дните си.
Колко ли хора се нуждаят от точно такава, "висока" култура? По моя сметка не повече от 1 процент. Останалите 99 някак карат без нея. Този 1 процент е сътворил мита за постиженията на човешкия дух, измервайки ги с пирамидите, Аристотел, Микеланджело, Шекспир, Достоевски. Останалите 99 процента дълбоко не се интересуват от този мит. Те в най-добрия случай симулират интерес.
Гениите са болни хора, това клише вероятно е валидно не само за болния XIX век. Висока култура се създава предимно от хора с някакъв недъг, с по-леки и тежки форми на нервни разстройства. Жанровете тук не бива да ни объркват - прочетете малката книжка "Повест за разума" на един от най-смешните писатели на XX век Михаил Зошченко да видите какъв болник е бил той.
Така де, кой здрав нормален човек ще седне да описва живота. Щял ли е Омир да запее, ако не е бил сляп? "Аз не живея своя живот, аз го описвам", е казал Пирандело. В тази изповед има огромна болка, има отчаяние, но то прибавя само още малко шик в мита за постиженията на човешкия дух. Постиженията на болния човешки дух, ще добавим тук.
Защото постиженията на здравия човешки дух не оставят такива следи. Постиженията на здравия човешки дух не оставят никакви следи. Тези постижения са безценни с това, че постигат смисъл. А смисъл се постига насаме и при пълно мълчание. Когато смисълът се огласи, когато се осъзнае дори, когато хората започнат да му се любуват или да страдат поради него, когато кротко или яростно го проповядват, значи него въобще не го е имало. Имало е само мерак по него.
Огласената култура с всички нейни прекрасни паметници е преди всичко общуване. Като всяко едно общуване, тя е куха и празна откъм смисъл, важни в нея са съучастието и съпреживяването. По отношение на смисъла културата е една илюзия, благодарение на която хората хем си задават, хем пък не си отговарят на най-важните въпроси. Адресирам тези редове към тези, които са престанали да вярват в тази илюзия. Да изгубиш една илюзия е голямо нещастие. Останал без нея, човек предприема мъчително пътуване, вижда демони, много пъти стига до ръба. Но идва ден, в който светът му се показва такъв, какъвто е в дейстгвителност. Не е казано, че този свят ще му хареса, но е сигурно поне, че той ще го гледа от упор, а не през кривия макарон на мерака си. Въпросният ден се познава по това, че за него човек не иска да разкаже на никого. Не иска да пише роман. Нито поема. Нито стих. Нито нищо.

Людмил Тодоров