Борис Данаилов:

Качествени изяви през изминалата година имаше достатъчно и което е още по-добро, те бяха в различни сфери на художествения ни живот. Като две от най-важните събития в културния календар на страната бих посочил изложбите "Златни и сребърни тракийски съкровища", открита на 26 септември 2000 г. паралелно с Осмия международен конгрес по тракология и изложбата "Съкровища на християнското изкуство в България" в АИМ. Това бяха изложби, достойни за всеки световен музей, поради което споменаването им като възлови събития според мене е задължително.
Като най-интересна авторова изява за миналата година бих посочил скулптурната експозиция "Стадото" на Павел Койчев, експонирана в Златните пясъци на 16-и юли (решително без съпътстващите събитието недоразумения на Нешка Робева, претендиращи за някаква художественост).
Забележителна по своята атмосфера и излъчване беше фотоизложбата с богат архивен материал "Балканският градски феномен: Солун - Пловдив, приличащи си градове" на ГХГ - Пловдив, и с подкрепата на Културното дружество на бизнесмените от Северна Гърция.
От изявите с авангарден привкус бих посочил изложбата GLOKAL (глобално - локално) на куратора с италиански произход Диего Еспозито в галерия XXL.
Сред силните изяви на български автори могат да се посочат изложбите "Успоредно" на Ангел Станев и Емил Попов, както и фотографската изложба на Иво Хаджимишев - "България - земя на мир и толерантност". Много други автори (Николай Панайотов, Асен Захариев, Веско Велев, Станислав Памукчиев) също се представиха традиционно силно. С една дума, не липсваха интересни събития, които създадоха малко по-оптимистичното усещане за известно раздвижване.