Оцеляване без хленч

От няколко години Атанас Киряков си мечтаеше да заснеме филм за съвременниците ни от разни краища на България, справили се сами с трънаците на пазарната икономика, местен модел. Написа и проекта за документален сериал "Белите лястовици", ала той бе отхвърлен. Междувремено Киряков се нагърби с тежкото директорство на замрялата студия "Време" и времето му за собствено кино все не стигаше. Най-сетне в края на 2000 филмът "Цяр" бе готов, а месец и нещо след премиерата в Дома на киното бе излъчен по Канал 1 (на 31 януари т. г.).
Открай време търсач на любопитни ситуации и герои, емблематични за разни проблеми от обществения ни живот, и сега Атанас Киряков е попаднал на оригинална находка - бизнес с билки в Родопите като спасение от сиромашията през последната година на века.
"Цяр" започва с августовски поход на учители от село Рибново по следите на боровинките. "Комбайните" подскачат в ръцете на цели семейства - от децата до старците. Те говорят за безпаричие, за изостаналост, но без вайкане - трупат пари и енергия за зимата. И мобифон се мярка в ръцете на баба: "От Израел е, подарък".
Оказва се, че Рибново е спирка по пътя към Сатовча - където тютюнът храни хората, но поминъкът им е все по-застрашен от сушата; където българи и българомохамедани живеят спокойно: "наедно работим и играем на хорото"; където са останали малцина: "Младите всички заминаха за чужбина: Америка, Португалия, Австралия; където "нищо не става", по израза на тамошен дядо. Точно в Сатовча обаче семейство се е запретнало да надвие неволята с билки. Преди пет години мъжът си счупил крака и така започнали. После купили малко земя, засяли семена, продали ги, вложили парите в още земя и т.н. - вече гледат плантация от десет декара. Всекидневието им минава сред аромата на пресни и сушени иглики, маточина, кантарион... Дори нова за региона билка отглеждат - ехинацея, "от нея сиропи правят". Ниже ли, ниже низи цяла фамилия, а мъжът говори, без да спира работа: "Още го има това мислене, че някой трябва да ти осигурява работа... Важното е, че вече не ни е страх. Можем да изкараме". Интересно е не само да наблюдаваш жестовете на хората в кадър, а и да ги слушаш - симпатични са. Имат самочувствие. Кадрите с кервани пълни каруци се сменят от вехти, порутени къщи, след това камерата се връща към плантацията - всички ядат от обща чиния, над гърбовете им стърчат гигантски мури, а задкадровата класическа музика одухотворява дори обрулените човешки ръце. Междувременно се запознаваме и с друго семейство от Сатовча - жената, и тя учителка, се бъхти с билки и картофи като муле, а съпругът й, облечен в анцуг, разпъва на домашния балкон акордеона и гласните си струни с "Болен ми лежи...".
"Цяр" деликатно се опитва да лекува отколешното нашенско черногледство чрез предприемчивостта на селската интелигенция. На кого ли не му е писнало от безпаричие или безизходност в тази нещастна държава, но след като сме останали тук, все пак си струва да опитаме сами да потърсим брод в нищетата. Филмът кротко пресича агресията, която ни облъчва отвсякъде. Излъчва позитивната енергия на миролюбивото съзидание. И продължава ценната за документалното ни кино от 90-те посока, маркирана от Здравко Драгнев например в "Орфей и говедата" ("Златен ритон" '98) или "На запад от София" - редово оцеляване без хленч в безпътицата наоколо.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед


Цяр, сценарист и режисьор Атанас Киряков, оператор Ванцети Радев, продуцент - БНТ, изпълнителен продуцент - "2 и половина".