Циганите vs розовите пеликани

Преди десетина дни група дунавски роми пребила група от редките птици и ги изяла, въпреки научно обоснованата несъедобност на последните. Надали е било от изследователски хъс. Оттам нататък се случиха серия далеч по-бледи събития от същия порядък: НСРТ се сборичка с общественото мнение, Парламентът организира аутодафе, дебеловрати двуноги налетяха на депутат и пр. По-миролюбивите взехме отново да се питаме: "Какво, аджеба, става тук?", "Защо сме/сте/са такива?", "На какво прилича...".
Опитах се да потърся отговор в радиоефира, къде на случайно попаднали честоти, къде на специално потърсени. Нямате представа колко еднозначни определения на българското (изобщо) се носят из въздуха.
В "експерименталното студио" на "Христо Ботев" витае тъжен нафталинен дух: нареченото "Срещи с другостта" предаване, което обещава поне косвено изясняване на проблема с "българщината", се оказва нещо разпарчетосано, маниерно и безцелно. За завършек Мариус Донкин чете Чехов разказ, а водещият освобождава аудиторията от бремето да го слуша:
...ако не искате - недейте -
чаша бира си налейте...

За да си оправя вкуса в устата, минавам нещо несъизмеримо по-енергично и смислено, "Неделя 150", и от многогласието улавям: "завистта, характерното чувство за България," "жестокостта е толкова българска!", "страдаме от хипертрофия на личността", "повсеместна липса на морал"...
Уморена от страховити диагнози, чувствам остра нужда от успокоение и прескачам на "Без граници", предаването за "българи извън дома" по "Дарик". Е, това вече не е нито неуспял опит за култура, нито успешно политическо наддумване. Въобще нищо не е. За три часа разбирам, че има разлика между хакери и кракери, както и между някои други думи от чужд произход. През цялото време поканените младежи едвам членоразделят ("Ми, к'во да кажа?"). Не само поради закономерна атрофия на комуникативната им способност, а и заради фриволно-неумелото водене (кикотеща се водеща към водещия: "Айде млъкни, само глупости говориш!").
Накрая, на фона на отровените очаквания по БНР и на безполезните брътвежи по частните радиостанции, едно предаване на "Свободна Европа" реабилитира ефирната чест и ми дава поводи за размисъл. Неделното "Другите българи" на Диана Иванова предлага огромно количество информация и прокарва ненадейни паралели от актуалната българска ситуация назад и навън. Само за половин час авторката успява да припомни тезата на Петър Мутафчиев за хилядолетния избор на българите между непродуктивни житейски варианти, символизирани от фигурите на Иван Рилски и поп Богомил (непротивене на злото чрез оттегляне или чрез създаване на алтернативни реалности), да поговори с главния редактор на арменско списание в Прага за сбъдването на утопията като духовен крах, да помечтае с германския културолог Томас Фрирл за мултикултурно европейско общество в диалог, да предложи различни тълкувания за гузното нашенско премълчаване, да пристъпи към разчепкването на "матрицата на стереотипите", за да я надскочи.
Позитивното формулиране на проблемите (любопитстващото, не хленчещото) е първата стъпка към тяхното решаване. Може би още не си заслужава да се откажа от търсене на отговори по радио-скалата - ако не преки, се получават поне косвени прозрения по щекотливия въпрос за националната идентичност.

Неда Мичева








От въздуха
подхванато