Дарители и приносители
По време на подготовката за отбелязване на Международния ден на музеите - 18 май, възниква инициативата "Да дарим за България", на която откликват над 50 фирми и частни лица. Събрани са повече от 25 хил. лв.
С помощта и на тези средства от началото на годината са закупени 367 ценни реликви от така наречените "приносители".
Най-голямото парично дарение - на МОТО ПФОЕ, е използвано за откупуването на сребърно съкровище от римската епоха и гробни дарове от VII в. преди Христа.
Дарението на Овергаз е похарчено за откупуването на уникални златни накити, изработени 5 хил. години преди Христа.
Сред дарителите - общо 60, са банки (държавни и частни), дори и Световната банка е "вътре", застрахователни дружества, автокъща, както и частни лица, между които провиждаме имената на футболиста Любослав Пенев, както и на г-жа Елена Костова.
Според един от най-щедрите дарители - Яков Нив, нашата страна е уникална и с това, че даренията за музеите се облагат с данъци, нещо, което го нямало по цял свят...
Двойно повече обаче са предмети, предложени в НИМ, които предстои да бъдат закупени, ако върви успешно дарителската кампания, чиито втори етап започна и е посветена на 1 ноември - Денят на народните будители.
Живеещият от десетилетия във Венецуела д-р Иван Дренников щедро дари тези дни на НИМ уникални предмети и документи, свързани с историческата памет на България. Притежание на музея вече ще бъде най-старото изображение на Св. св. Кирил и Методий, според дарителя д-р Иван Дренников, изображение на цар Константин и деспот Йоан върху кост, сребърна плочка на друг велбъждски деспот и кръст от X век, семеен пръстен с рубин от 1850 г. На музея той предостави и оригинално папско писмо, писано през 1917 г.и изпратено до ръководителите на всички воюващи страни...
Това е второ дарение на Дренников. Първото - стари печати, пръстени и документи, е от 1999 г.
Предстои негово дарение да влезе в Галерията за чуждестранно изкуство, което включва текстил и керамика от Тибет и Индия, а също така и книга с предсказанията на Нострадамус от 1650 година.
По-деликатни са отношенията на музейните институции с много странното именуваните "приносители".
С евфемизмът "приносители" срамежливо се определят хора, които по знайни и незнайни пътища предлагат древни предмети, без да си позволява някой да ги нарича иманяри. Защото законът не позволява сделка с придобити по криминален начин предмети.
Освен това обикновено черният пазар пресява по-ценното, което отива за нелегален износ, и чак след това иманяри се превръщат в "приносители", на които се изплащат "възнаграждения за приносител", а не откупки. Сигурно по-голямата част от "приносителите" нямат нищо общо с иманярите, но кой ли се интересува ог това...
Между предложените сега на музея предмети има и няколко много стойностни, наред с по-скромни "музейни единици". Най-скъпият екземпляр, за който музеят ще заплати 10 хил. лв. е колан, направен от 86 броя апликации, монтирани на златотъкана материя, с гравирани животински изображения. Върху коланния накрайник е гравирано изображение на женска фигура, вероятно хубавата Елена с корона, държаща ябълка. Предметът е от XIV -XV век.
Друга ценна находка, предложена на музея, е гробен инвентар на могилно погребение от Северозападна България. - VII век преди Христа - общо 23 броя накити и украси от бронз, включващ и торква - символ на властта - една от най-ранната известна по нашите земи. Цената - 5 хил. лв.
Най-"неконвертируеми" са 102 монети (медни, византийски и имитации на византийски монети от X-XII век.), оценени за 204 лева...
След експертиза на специалистите, което е направено в случая, предложените за откупуване предмети с културна, историческа и художествена стойност би трябвало в едномесечен срок да бъдат остойностени и приносителите да получат възнаграждение.
Което на практика става рядко. Поради очевидната бедност на музеите, тези финансови операции понякога се проточват повече от година... Точно затова е разбираем настоятелният призив на Националния исторически музей към потенциалните бъдещи дарители.

Любен Русков