Западното направление

Откъде да започна?

От транспортната макросхема с континенталните "коридори" и летище София? От уличната градска мрежа в комбинация с метрото? От проблема с археологията на ранното християнство? От нуждата от пространство за гражданско щастие? От скритите инстинкти на бизнеса? От явното продажничество на колегията? От скудоумието на администрацията или от слабостта на политиците? От собствената си архитектурна визия - хипотезата "Арконада" - дълбоко неизвестна на читателя? Вероятно трябва (по липса на място) да започна от смъртта на Сталин. Сталинската архитектура не изчезна заедно с вожда, в България тя беше построена след нея. Какво представлява тя? Модерен стоманобетонен скелет, модулна, ортогонална (почти фабрична) планова схема, облечени в каменна историческа форма. Класическа фасадна композиция, сглобена от елементи на ранния италиански ренесанс и късния петербургски класицизъм. В България - с намеци за "национално възраждане" - като чардаци, преработени в лоджии и "двойна фичевска кобилица" за по-второстепенните сгради. Архитектура трайна, с качествен детайл, отлични пропорции, добър микроклимат. Доста скучна, официална, помпозна, дистанцираща - подходяща за сградите на властта, неподходяща за всички останали. За голям свой късмет, или по липса на "свои" кадри, управляващите през 50-те години възложиха новия център на София на най-добрите "буржоазни архитекти". За още по-голям късмет, работниците от капиталистическия период бяха още в силата си. От облицовката на "Центъра" не е паднал нито един камък.

Така беше създаден (по-скоро - зададен) еталон за евентуалното развитие на градския център на запад, накъдето комплексът до ден днешен е отворен. Развитието в тази посока обаче беше преустановено за 50 години - срок достатъчен старите майстори да измрат, а нови урбанисти - да не пораснат. Този еталон (вероятно като реверанс към италианския ренесанс ) беше наречен

Ларгото

- име, което остана. Ларго на италиански значи широк, обширен. Именно това "ларго-пространство", а не толкова самите сгради, с тяхното променящо се съдържание, са главният урбанистичен факт, наследен от онова време. По своето местоположение, съдържание и значение, за добро или лошо, пространството между Президентството, Министерския съвет и Партийния дом (и каквото дойде на тяхно място) стана определящо за центъра на София - като характер, мащаб, габарит. Да се върви срещу изброените дадености може, но няма защо. Няма причини, достатъчно сериозни, да решим да смажем, омаловажим или противоречим на Ларгото и неговата тенденция - тя е достатъчно добра, каквото и да мислим/чувстваме за сградите, които го оформят. И на всичко отгоре, колкото и да твърдим, че разтоварваме уличната мрежа, на това място се събират продълженията на две главни шосета - Цариградското и Ботевградското, а третото, най-важното - Белградското, драска да се включи в същото пространство. Голямата урбанистична задача на всички времена е тези направления да присъстват символично на това място, но да не го товарят със своя трафик, защото и една петдесета от него е в състояние да го убие. Гатанката "как да пуснем, но да спрем" движението през центъра, не е решена, нито беше решавана адекватно през този половин век. Именно поради тази нерешеност центърът не "продължи" на запад, а спря на "Мария-Луиза" още докато беше "Георги Димитров". Строителството на метрото (чийто първи диаметър продължава да е неясен) беше само оправдание за назлъндисването.

Може да се каже без колебание, че ако построените и проектираните сгради на 70-те и 80-те години (Главпроект, Енергопроект, Телевизията, БТА, НДК, Национален музей, Художествена галерия, Национална спортна зала и Народна опера, нов цирк, международна автогара) бяха легнали по Западното направление, София щеше отдавна да е по-подреден и по-удобен град. Защо? Защото там има свободни терени и свободни направления.

От запад на изток, през "централната градска част", близко и успоредно една на друга минават "Алабин", "Позитано", "Стамболийски", "Найчо Цанов", "Пиротска", "Екзарх Йосиф", "Цар Симеон", "Кирил и Методий", "Сливница". Девет главни улици - някои от тях можеха да се използват като транспортни, други като обслужващи, трети - като пешеходни зони - живей и пей! Вместо това - става дума за най-западналата и неустроена част на София (ако изключим възстановената, човечна "Пиротска"). През този период по продължението на Ларгото беше направена само една, но затова пък - многозначителна стъпка - сградата на ВТБ (сега - Булбанк). На пръв поглед тя се съобразява с Ларгото - като мащаб и големина. "Дребни" подробности правят стъпката несполучлива - излизането пред червената линия, зададена от хотел "Балкан" ("Шератон"), почти толкова "незначителното" надигане над корнизите на "Ларгото", просташкият детайл. И най-вече (макар и скрито от външно око) - смазването на останките от "Свети Спас" в сутерена. На това място, за тези нужди, не беше необходима толкова голяма и тежка сграда. Тя нямаше и няма с какво да се напълни. Съвсем сигурно е, че бъдещите банки ще имат нужда от все по-малко обем и още по-малко величие.

Харесването/нехаресването на архитектурата на Ларгото има няколко критерийни нива - народно, журналистическо, професионално. Вече много години у нас и трите се обединиха около най-примитивното, популистко и безхаберно мнение, което "преценява" Партийния дом, Министерския съвет и Президентството единствено като среда студена, тежка, отблъскваща (респектираща), лоша. Дамаджани мастило се изписаха (включително в конкурсни програми) за това, че партерите на въпросните сгради били неизползваеми, недостъпни за гражданското веселие и народната любов. Такива са. Какви други да бъдат - става въпрос за правителствени сгради? Дори хотелът, дето е хотел, и той има право да бъде непристъпен (за повечето хора). Стотици "империали", "национали", "принцеси" и "хайати" по света са точно такива - мо-т-а-мо "Балкан" и "Тримонциум" и си остават такива (недостъпни) след десет преустройства и модернизации, защото богатите клиенти ги искат точно такива. Това, че Ларгото е среда неподходяща за народното веселие, не значи, че трябва да му изтърбушим партерите с кафенета и китайски кухни, а значи, че народното веселие трябва да си намери друго място. Ларгото не е мегдан, а е "площад на трите власти". На всичко отгоре (по-скоро отдолу) - с римска археология, която обаче под открито небе и в комбинация с бутици, чадъри и кебапчета автоматично става жалка. Като се замислим, тази ситуация не е проблем, а огромен шанс. Защото държавните учреждения могат да преглътнат един засилен трафик, докато пешеходното оживление не може.

Поставянето на сгради с общоградско и национално значение по трасето на метрото беше най-естествената и неотложна задача на урбанистите през последния четвърт век. Използването на мощен (подземен) транспортен гръбнак има явни преимущества. Защо при това положение Външно министерство се изнесе на изток, проектът за нова Съдебна палата - на гарата, новите канторски сгради останаха във и около Градската градина, а автогара Запад отиде на Овча купел, може да се чудим. Защо градската управа няма до днес яснотата кой, какво, на чия земя ще строи от двете страни на Първи метродиаметър (и дали ще има втори и трети) повече не можем да се чудим. За да се разпорежда в свой интерес с конюнктурати. Докато се планира на парче и без ясни условия, произволът е гарантиран, а следователно и договори като този за терена до Руската черква - предстоящи.

Програмата

на последния градоустройствен конкурс - за Западното направление (От Партийния дом до бул. "Христо Ботев" в мащаб 1:500 и пак оттам до "Константин Величков" в 1:2000) - най-сетне казва кои обществени сгради Общината иска да намерят място по тази перспективна градска ос. Това са: Кметство; Национален музеен комплекс (?); Изложбен център; подземен (?) археологически музей; храм-паметник (?) на Цар Борис I; делови център (тоест банки, офиси, администрация накуп); и други. Освен "други", но необходими сгради, като гаражи, магазини и жилища, участниците имат право да предложат в тази зона каквото си искат (вероятно за да стане сравнението между проектите по-лесно). Кметството и храм-паметникът са указани точно къде да бъдат. За нито една от изброените сгради и комплекси няма аргументация - защо да бъдат по западното направление, нито доколко нужни и възможни са изобщо. Тяхното ситуиране и тяхната вероятност са обект на много по-обхватен план - вероятно на Общия план, който поредното конкурсче претендира, че обслужва. Разположението на символите и монументите в града пък би трябвало да е част от една много специфична културна програма, която да ги мотивира и осмисля. Никой никога не е мотивирал, още по-малко одобрил необходимостта от паметник на цар Борис I, идеята е повече от конюнктурна. От север и от юг конкурсът е ограничен до паралелните улица "Пиротска" и булевард "Стамболийски". От това ограничение конкурсът не става нито по-полезен, нито по-лесен. Без да се излиза от въпросната ивица с ширина два квартала, конкурсът трябва да реши комуникацията, паркирането и захранването на бъдещите и съществуващи сгради, да реши съдбата на най-перспективната и свободна градска територия. Като от своя страна условията на конкурса не казват нищо за евентуален втори и трети диаметър на метрото, за бъдещата дълбочина и трасето на първи диаметър, за това ще има ли, или не автомобилен тунел по бул. "Цар Освободител", ще остане, или не трамваят по "Мария-Луиза", ще остане ли трамваят по "Стамболийски" и ако да, как ще продължи след "Възраждане", кои кръстовища е възможно (и е добре) да бъдат на две нива. Колко коли трябва да бъдат паркирани открито и колко покрито във връзка с новите предложения. Нищо такова в програмата и заданието няма.

Вместо това има един поменик от парцели, които не бива да се пипат, защото там Общината вече се е разпоредила. Разбирай - където някой вече е намазал. Точно както в предишния конкурс беше изключен цял Солни пазар - защото вече бил проектиран.

В замяна на "улеснението", заедно с принципното решение на Западното направление Общината иска от участниците да й направят бадева и един подробен проект за експонирането, защитата и включването "в пейзажа" на археологическите находки както на вече откритите, така и на още ненамерените. Ей така, между другото, проект в 1:500, барабар с конструкцията и клозетите, с туристическите маршрути показани (но без имената на екскурзоводките). Вероятно общинските чиновници са на мнение, че работата е много малко в главния си обхват, та са добавили специализирана гатанка, която може да се реши адекватно след години къртовска работа, и то при условие, че главните параметри са зададени. Или пък ако някой от играчите така и така има готов проект, който няма как другояче да покаже... Някои конкурсни проекти се занимават толкова сериозно с археологията, че не показват нищо във връзка с основната задача. Те естествено не са между наградените и откупените. И Те доказват, че обхватът на задачата в посока археология е хипертрофиран.

Първа награда

печели арх. Тодор Тодоров. Пак той спечели и една от двете първи в конкурса за "Източното направление" - от Партийния дом до Орлов мост. Тогава хит на неговата концепция беше автомобилен тунел от Ректората до Партийния дом, който впоследствие беше отречен полугласно. Заради вибрациите, които можели да смутят Двореца, БАН, хотел "България" и Народното събрание. С какво вибрациите в един автомобилен тунел са по-обезпокоителни от тези на метрото, недоумявам, но така говори мълвата. Няма нищо официално. И в новия си проект Тодоров запазва изхода от тунела пред Народната банка, веднага след него следва светофар на "Дондуков" и "Ларгото" (преставайки да бъде ларго) продължава в четири платна асиметрично покрай Булбанк до трите кръстовища с "Мария-Луиза", "Цар Борис I" и "Христо Ботев" (всички те на едно ниво). От страната на огрения тротоар пред Министерския съвет, ЦУМ и "Явор" се отваря наличният пласт от "археологическия резерват" Сердика - Средец и се експонира под открито небе. Веднага след "Вашингтон" южният фронт на новия булевард "Тодор Александров" (бивш "Найчо Цанов") отстъпва на север в два квартала между "Вашингтон" и "Цар Самуил" и там, в новополучената градина, наситена с археологията на Западната порта и каквото още се намери, се разполага нова католическа черква, приблизително на мястото на изгорялата "Свети Людовик". В ос на възстановената Западна порта една права като стрела алея, успоредна на булеварда, завежда в центъра на огромен културно-исторически-музейно-изложбен комплекс, наречен "Сатурн", който представлява културния център, изискван от програмата. След "Братя Миладинови" "Тодор Александров" излиза напред и продължава към кръстовището с "Христо Ботев", оформяйки улично пространство с ширината примерно на бул. "Витоша", какъвто е между "Солунска" и "Алабин". Двете улици "Самуил" и "Братя Миладинови" не пресичат новия булевард, а оформят двустранно Т-кръстовища. Другият център - деловият - е разсредоточен в няколко квартала от двете страни на булеварда, което никак не е лошо, предвид възможността за етапно изграждане (за разлика от културния център).

Какви са плюсовете на Тодоров? Преди всичко неговият проект е много реален - той може да започне да се осъществява веднага и без много пари. Второ - археологията получава реален шанс да се отвори, а номерираните камъни от Западната порта могат да излязат от железните кафези (ако са все още прибрани) и да бъдат върнати на старото им място. Трето - пространството на Ларгото получава разширение на най-подходящото място и включва парк, черква и археология в благоприятно единство. Четвърто - кръстовището на "Мария-Луиза" се опростява.

Какви са минусите? Първо - ликвидира се Ларгото, а заедно с него и шансът за широк, модерен, празен, отворен булевард, какъвто София няма, а с ликвидацията на тази последна възможност няма и да има. Новият "Тодор Александров" според Тодоров не е нищо повече от "Стамболийски", и то без да има някаква пространствена връзка между двата, така че да "работят" съвместно. Второ, запазвайки всички кръстовища на едно ниво, при това без съпътстващи главното направление "локали", уличната мрежа с нищо не се подобрява, а обслужването на партерите по новия булевард е проблематично. Трето - създаването на пешеходната ос Западна порта - комплекса "Сатурн" - е изкуствено геометрично построение, малко по-добро от оста на НДК, която започва отникъде. Самият гигантски "Сатурн", точно като НДК, е преоразмерено съоръжение, което ако беше разсредоточено, би могло да се построи и експлоатира много по-пълноценно. Четвърто - нищо не улеснява пешеходната връзка между двата тротоара на булеварда, а и подлези не може да има, защото отдолу е метрото. Като изключим уважението към археологията, за която ще стане дума по принцип малко по-нататък, положителното в първата награда е крайно недостатъчно.


Един от откупените проекти - този на арх. Любомир Панчев - за мен представлява особен интерес, защото на предишните конкурси авторът неизменно поддържа изключително високо ниво. Проектът му този път е красноречива илюстрация колко безпомощен се оказва дори доказано добър проектант пред погрешено поставени условия. Също като Тодоров, арх. Панчев оставя само южното платно на Ларгото от Президентството до "Христо Ботев". При това - "Тодор Александров" на Панчев е още по-тесен - защото след "Мария-Луиза" е еднопосочен. Той работи в двоица със "Стамболийски", който също е еднопосочен към "Света Неделя". Идеята да се включи "Стамболийски" в решението на задачата заслужава внимание, но левите завои навсякъде остават. В проекта на Панчев "Тодор Александров" е по-тесен от "Витошка", макар че нищо не пречи поне до "Опълченска" да е четири пъти по-широк. Тъй като отношението на Панчев към ценността на пространството е симптоматично, си струва да се разгледа по-подробно. В програмата никъде не е казано изрично, че пространството на Ларгото трябва да бъде затворено от запад в обхвата на конкурса. Огледът на място, познанието за развитието на урбанизма (Париж, Ню Йорк, Вашингтон, Бразилия, Чандигар, Канбера, Берлин) и отношението към дългите перспективи навежда на мисълта, че повече от естествено е композицията да се остави отворена колкото е възможно по-надалеч, така че пространството да стане и пребъде главно действащо лице още за столетие напред. Въпреки това много колективи затварят (затапват, запушват) Ларгото от запад по аналогия с идеите за разполагане там на Градски дом на съветите, а по днешному - кметство. Кметството, което Панчев предлага, е огромна (по-висока от знамето над Партийния дом), италианско-ренесансова кула, стилизирана ала Алдо Роси, която авторът откровено нарича в записката си "кампаниле". На пръв поглед - много смислено - Ларго-то завършва с Кампаниле-то. Обаче: Тук става дума за бетон, а не за камък. В подножието тече автомобилна река, а не бродят гълъбчета. Става дума за началото на ХХI век, а не за края на Треченто. И най-важното - мащабът е друг и отсъства природната доминанта, спрямо която "кампанилето" да застане мило. Няма венецианска лагуна, няма тоскански хълмове, няма Темза, няма Сена, няма Шпрее. Има гъста 7- до 10-етажна застройка. Най-малкото, нека припомня, че най-голямата урбанистична грешка, вменявана на Гропиус, е разположението на небостъргача на ПанАм напреко на авеню забравих кое в Манхатън. (...) И въпреки това "препречването" е характерно за не малко конкурсни проекти. Защо? Вероятно защото в Приложение 14 към заданието, озаглавено "Проучване на предложенията (...) на конкурса за ЦГЧ, проведен през 1999 г.", последното изречение гласи: "Наложително е да се постави условие булевардът да не бъде третиран като безкрайна ос, пресичаща като меч цялата западна част на ЦГЧ". Проучването, както и останалите приложения, не е подписано. Въпреки това може да се каже, че именно обявителят пряко внушава решаващо условие - да има препречване. Една "безкрайна ос" може да бъде меч, но може да бъде каскада от пространства, може да бъде зелена долина (както навремето предложи една българка, дошла от Рим - Маргарита Крушарска), може да бъде всичко. С повече или по-малко майсторлък.

Независимо от майсторлъка обаче е отношението към пространството. Когато такова липсва, човек може да изписва на латински "декуманус" колкото си иска, може да разкопава и експонира римския декуманус от Източната до Западната порта по цялата му дължина, но ако трябва да интерпретира шибания декуманус с модерни средства (с цел да възроди неговата символика), не се сеща нищо по-добро от това да го препречи.

Трета награда

в конкурса печели проектът на колектив с автори Иван Битраков, Димитър Кръстев, Атанас Тодоров и Константин Антонов. Тук за краткост ще споменавам само Битраков. Третата награда не препречва "Тодор Александров", нито го прави еднопосочен, но също го стеснява значително. Веднага след двойното кръстовище с "Мария-Луиза", зад гърба на Каката, северният дял на уличните платна рязко чупи и се прибира към западния край на Булбанк, както е в момента (и ясно личи, че е зле). Вливането и кръстосването на автомобилите от Ларгото към "Дондуков" и "Цар Освободител" също е както досега. Решението не се влияе от това дали има или няма автомобилен тунел пред Народната банка, тунел все пак е маркиран. Подлезът с Източната порта остава какъвто е сега. Западно от него обаче тревната площ е изкопана до кота римска археология и каквото там се намери, е поставено под стъклен покрив. Доколкото там не се очаква да има нещо интересно, а самият декуманус остава под асфалта, под стъкления покрив е достатъчно да се влиза само от подлезите пред ЦУМ и пред Министерския съвет (а не директно от северния тротоар, както е при първата награда) с цел културна разходка. Лично аз бих предпочел вместо стъклен покрив да има две-три големи дървета.

Ще избързам малко да кажа, че проектът на Битраков според мене е по-добрият проект, защото наред с реализма на Тодоров, предлага "Тодор Александров" да мине върху конструкция на нивото на котата на "Мария-Луиза", която е точно 6 метра по-висока от "Христо Ботев" на съответните кръстовища. По такъв начин Битраков е на три нива (броейки метрото) на важното кръстовище с "Христо Ботев", позволява "Самуил" и "Братя Миладинови" да минат под естакадата, да има локални платна за захранване и паркиране на долно ниво, като пешеходната и автомобилната достъпност север-юг западно от улица "Цар Борис I" е лесна и естествена. Точно това предложих през 1992 година в конкурса за банков център, като продължавам да смятам, че естакадата на "Тодор Александров" трябва да продължи най-малко и над "Опълченска". След като събориха естакадата на гара Сердика съм абсолютно сигурен в това.

В комуникационно отношение Битраков е много по-добре от останалите участници. В пространствено отношение - също. Високите корпуси на неговия делови център оформят асиметрични "пропилеи", без да препречват оста. Сама по себе си архитектурната композиция на деловия и културния център, които са съвместени в Битраковия проект, е най-съвършена в сравнение с останалите, а двете нива позволяват добро функционално решение, без да се впускаме отсега в подробности. Най-големият плюс на Битраков е, че в неговия проект след пресичането с "Цар Борис I" оста не се срива рязко, а продължава хоризонтално. Изобщо фактът, че Битраков използва съществуващите денивелации (също между "Стамболийски" и "Тодор Александров"), за да не копае обширни подземия, а да прави модерна архитектура, е забележителен! Единственото, което не е наред, е свиването на габарита веднага след "Мария-Луиза" до размерите на един обикновен булевард. За какво пести? Наоколо е пустиня! И след сто години трасето няма да се запълни адекватно до "Константин Величков", камо ли до Околовръстното шосе, където е логичният край на оста.

И Битраков като повечето участници не предвижда нищо специално за "Стамболийски". Какво ще става там ще решава друг конкурс...

Сега да оставим конкурсите и да видим какво предлага

Арконада.

Арконада предлага от бул. "Левски" на запад "Дондуков" и "Цар Освободител" да бъдат еднопосочни. Да няма автомобилен тунел под "Освободителя". Първи диаметър на метрото да продължи право през Орлов мост. "Тревният партер" на Ларгото да се изкопае пестеливо и само ако има нещо ценно. В много по-голяма степен да се залеси. След "Цар Борис I" "Тодор Александров" да мине на естакада над "Христо Ботев" и "Опълченска", свивайки дистанцията между двете платна много плавно и незабележимо, удължавайки оптически перспективата. Под естакадата да се оформят локали и паркиране. В района на Западната порта крепостната стена да се оголи и възстанови максимално под открито небе. Пак там да се направи градина и малка черква като знак в памет на старата, а не като католическа катедрала. Новата застройка до "Христо Ботев" да не превишава във височина корниза на ЦУМ. Мястото на небостъргачите в този район не е на "Тодор Александров", а на Солни пазар. Най-малкото, защото кулата на Профсъюзите е вече там. Какво друго да стане по Западното направление да каже Общият план (и никой преди него). Защо не предложих тези ясни разсъждения на почитаемото жури, надявам се е очевидно. Аз бих приветствал резултатите от поредния пародиен конкурс, ако имаше поне един участник, който казва: "Аз не знам какво трябва да има в този квартал, но го смятам за ценен и предлагам да го резервираме за бъдещето празен". Такива няма.

Както съм писал неведнъж по други поводи, в посока изток-запад през градския център минават не по-малко от девет големи улици, почти успоредно. От тях "Тодор Александров" все още може и е подходящ да се превърне в супер-булевард - широк, дълъг, озеленен, колкото е възможно повече качен на конструкция (естакада), със значителни цезури (дворове) от север и юг, още веднага след Каката. Слепият случай прави втори подарък на София - грамадно свободно пространство в центъра. Първия подарък - терена на казармите, там, където е сега НДК, до голяма степен прахосахме. В посока север-юг обаче София разполага само с три напречни връзки- "Христо Ботев", "Витоша"-"Мария-Луиза" и "Раковски", като последната - доста крива и тясна. И трите забиват челно в железопътния ареал и не минават отдолу му (а трябва). И трите не могат да се лишат нито от личния, нито от обществения транспорт, защото няма начин - градът ще се запуши. При все това, непрекъснато се опитва поне "Витоша" да стане пешеходна улица, като се използва евфемизмът "успокоена зона". Доколко е успокоена знаем всички. Няма как да стане. Ако обаче "Тодор Александров" се използва пълноценно, именно "Стамболийски" може да стане пешеходна зона, какъвто е всъщност вече близо 50 години в частта си източно от "Света Неделя". Смятам, че за следващите 100 години отсечката от "Христо Ботев" до "Света Неделя" е достатъчна за нова пешеходна зона. И без това на "Света Неделя" няма кръгово движение, има Т-кръстовище, а под асфалта е пълно с ценна археология. Какво да стане с трамвая по "Стамболийски" ще кажа друг път. За разлика от "пешеходната зона" по "Витоша", "Стамболийски" може да се обслужва транспортно, да се захранва добре двустранно, особено ако Ларгото продължи на естакада, а "Позитано" поеме нови функции. Като ширина, ослънчаване и проветрение "Стамболийски" е по-добър за пешеходна зона от "Витоша", но такова широко разсъждение не се вмества в тесните рамки на общинските конкурси. Решавайки на дребно проблемите на София, тези конкурси надребниха мисленето на участниците. До такава степен, че не мога да кажа нито дума - ни добра, ни лоша за втората награда - на професор Никифоров. Той просто фиксира съществуващото положение. Изобщо обявяването на конкурс за идеи, при положение, че няма никаква ценна застройка, но с условие да се пазят съществуващите парцели, е доста смрадливо поведение. И пак се намират участници. Включително добри...

Докато добрите умуват къде да разположат символичната "Врата към Европа", Макдоналдс си купи парцел на новия булевард. Остава да се съобрази архитектурата на Макдоналдс с корниза на "Балкан"-"Шератон", Каката, "сатурналиите" на Тодоров и "кампанилето" на Панчев. Може би този конкурс щеше да е по-полезен, ако не изискваше проектиране в мащаб 1:500, а позволяваше на участниците да се съсредоточат на пространството и комуникацията. Едни общи силуети и разширен обхват на територията на конкурса биха били по-полезни. Изобщо ако някой си мисли, че може да проектира пълноценно "Тодор Александров", без да каже какво става на "Възраждане", "Македония", "Солни пазар", "Света Неделя" и "Екзарх Йосиф", има много здраве. А за да може да каже какво става на изброените места, човек трябва да има ясна представа от метросхемата, най-малко - от Вътрешния транспортен пръстен и естествено - от гаровия площад. Понеже всички изброени места се решават изолирано, нито едно няма да бъде решено пълноценно.

Сега

трябва да си спомня, че работя в катедра "История и теория на архитектурата" и че животът ми мина в пряк допир с кадрите на НИПК. При цялото ми уважение към старите и по-нови старини, смятам, че амбицията да бъде експониран максимално археологическият резерват София-Средец е прекомерна и нереалистична. Решението новият Център да легне точно върху римския град е предрешило окончателно съдбата на старините - да останат в земята. Всъщност Банята, Халите, Македонският дом и "Света Неделя" са го предрешили още по-отдавна. Възможно е нашите прадеди да са подценили съществуващата субстанция. Възможно е ние да я надценяваме. Така или иначе най-важните софийски улици минават отгоре й. Това, което е направено в подлеза на "Дондуков" с Източната порта, е върхът на възможностите - културно, достолепно, елегантно. Защо не можа да стане същото в мазето на Булбанк не мога да знам. Когато се отвори в цялото си великолепие Северната порта преди две години на "Екзарх Йосиф", нищо не пречеше там да се направи същото като с Източната. Още повече, че там така и така има крещяща нужда от пешеходен подлез. Вече знаем как се прави, с доказани качества. Явно днешните архитекти сме по-големи леваци от архитектите на 60-те години. Ако камъните от Западната порта още се пазят така, както бяха инвентаризирани преди 20 години, тя може да бъде възстановена и дори символично достроена под открито небе - с много добър обзор и с реална възможност да бъде заобиколена отчасти със зеленина. Вместо това, някои участници предлагат хектари схлупени подземия. Отдолу ги подпира метрото, отгоре ги притискат уличните платна. В едно ниско подземие дори архитектурен бисер няма начин да бъде видян (дори ако нямаше нужда от канализация). А бисери и без това няма...

Ако Ларгото измести автомобилите само в сянката на Президентството-Шератон и се разкопаят старините пред ЦУМ-Министерски съвет, то там ще лъсне такъв кошмарен контраст между старите зидове и класицизма на околната застройка, че следващият президент ще ги засипе отново без много приказки. Но пространството на Ларгото вече ще е увредено непоправимо. Докато, ако приемем само Западната порта за задължителна даденост, лесно бихме направили околната архитектура адекватна на археологията (само на едно място). Което между другото значи някой да се сети, че кварталът на "Явор" вече е достатъчно амортизиран, за да се събаря без разорителни компенсации. И ако този някой осъзнае, че "Вашингтон" барабар с трасето на Топлофикация също не е свещена крава, то за крепостната стена с многобройните кули в този участък може да настъпят по-добри времена. Но това може да стане само при друга Община, при друго ръководство.

Българските архитекти се примириха с факта (или зарадваха, кой знае) градоустройството на София да се прави от анонимна администрация. Ако попитате главния архитект Стоян Янев той ли е авторът на Общия план, вероятно ще отрече. Кой тогава? Петър Терзиев? Янев твърди, че планът се прави от 280 специалисти от всички специалности. Прекрасно! Кой все пак има последната дума? Кой решава? Кой подписва заданията за конкурсите, където пише, че "Тодор Александров" не бива да е "като меч"? Зад тези възгледи стои анонимен чиновник, който най-вече пред-решава града. Без да носи никаква отговорност. Без да се конкурира с никого. Кой има думата? Най-вероятно - Стефан Софиянски и Антоан Николов - и то не с "последната дума", а много преди архитектите да си отворят устата. Още две години...

Павел Попов


Архитект Павел Попов е преподавател в катедра "История и теория на архитектурата" на ВИАС от 1974 г. Публицист и архитeктурен критик. Автор на книгата "София на карта" (2001).
Проблемите на столичния център не са от вчера, но като че ли с всеки опит да се решават градоустройствено "на парче" се задълбочават. Открай време "Култура" призовава градоустройство да не се прави с моментни хрумвания и за моментни изгоди. В миналия брой публикувахме гледището на арх. Тодор Булев. В този публикуваме мнението на арх. Павел Попов за наскоро преключилия конкурс за западната ос на софийския център.