От Пловдив
към Европалия на балон
През 1958 г. Брюксел е домакин на Световното изложение и става столица на Европейската икономическа общност. По време на изложението Дворецът на изящните изкуства и Белгийският център за международен културен обмен провеждат съпътстваща фестивална програма, която се радва на такъв успех, че е взето решение фестивалът да стане биенале със страна-гост. Така се ражда "Европалия" - комбинация между името на стария континент и латинското наименование на древен фестивал, свързан с есенната реколта (opalia). Досега страни във фокус са били Италия, Холандия, Великобритания, Германия, Белгия, Гърция, Испания, Австрия, Япония, Португалия, Мексико, Чешката република. Фестивалът става ежегоден, от 3 октомври 2001 г. до 6 януари 2002 г. Полша ще представи своя културна програма - изложби, литературни четения, концерти, спектакли, филмови прожекции. А догодина, по същото време, е ред на България... Като стигнах до България, отново изпитам противоречиви чувства - на радостна възбуда и на безкрайна тревога, даже с примес на предизвестено огорчение. Но да не бързам, и дай боже да бъркам.
*
Полската "Европалия" се провежда под патронажа на краля на Белгия и президента на Полша; в почетния комитет фигурират поляци със световна известност; официални партньори са федералното правителство на Белгия, общинските власти в Брюксел, общността на френскоговорящите, общността на немскоговорящите и др.; официални спонсори са "Сабена", белгийската лотария и др.; сред медиа-спонсорите са най-големите белгийски, европейски и полски вестници. Програмата ще представи най-добрите и интересни образци на полското изкуство. Селекция, извършена от полски специалисти в различните области (Програмен съвет), е предложена на белгийския партньор (фондация "Европалия"), който от своя страна търси одобрението на културни институции в Бенелюкс, пряко свързани с реализацията на проектите и познаващи вкуса на публиката. Изпълнителното бюро, администриращо програмата от полска страна, е крупната фондация "Институт Адам Мицкевич".
Изобщо струва си да се познава полският опит - в обръщенията на министрите на външните работи и на културата и националното наследство събитието е поставено в контекста на европейската интеграция на Полша и това не е клише. Ясно е заявено, че целта е не само да се представи културата, но и постиженията в областта на икономиката; активно се привличат спонсори - както полски фирми, така и компании от ЕС, опериращи на полския пазар; PR кампанията на събитието е насочена предимно към елита в културата и политиката, изграждащ общественото мнение. Полското министерство на културата обявява значително увеличение на субсидиите за промоцията на Полша в чужбина. И всичко това - за да се създаде положителен имидж на страната, икономиката и културата й, като културата е дефинирана като "ключ към икономическото и политическо участие на Полша в обединена Европа." Изглежда има право г-н Бартошевски, министър на външните работи, с достойно самочувствие да заяви, че "Европалия 2001 - Полша" ще бъде толкова успешна, че ще служи за образец за следващите издания на фестивала.
А какъв ще бъде българският "модел"?
Имаме два опита в тази посока - България като страна-гост на Лайпцигския панаир на книгата през 1999 г., и домакинството на Европейския месец на културата '99. Понеже имах щастието да опозная "месеца" отвътре, да го съпоставя с "голямата" програма - "Европейска столица на културата - Ваймар' 1999", ще си позволя да разкажа това-онова.
Община Пловдив основа фондация, натоварена с организацията и реализацията на програмата. Фондацията си имаше Управителен съвет и Обществен съвет. Целта на първия бе, от една страна, да приобщи големи предприятия и банки към каузата чрез шефовете им, а на втория - да мобилизира интелектуалния елит на града и да осигури прозрачност на процедурите. Самата фондация се състоеше от двама души, единият от които моя милост, и поради липса на офис, средства и техника, стартира от собствения ми хол и компютър. После станахме трима, когато към нас се присъедини доброволец от американския Корпус на мира. До края на 1997 правихме опити за "институционално укрепване" на фондацията. В същото това време се опитахме да градим и мрежата от контакти - с държавни институции, с културни институти на чужди държави, с партньори от чужбина, с Мрежата на градовете на културата, с Ваймар.
Оживели единствено благодарение на Община Пловдив, се изправихме пред трите големи въпроса: Каква да бъде програмата на Месеца на културата? Каква да бъде процедурата за селекционирането на проектите? Как ще се финансира събитието?
Интересно е как бе отговорено на тях във Ваймар - Културна столица на Европа за същата 1999. Основополагащото в тяхната концепция бе смелостта да се експонират противоречията, концентрирани във Ваймар. Градът, където са живели и творили Гьоте, Шилер, Бах, Лист и градът, край които все още стои един от най-големите нацистки концлагери, а съвсем наблизо се зъбят и изоставените съветски казарми; градът символ на бюргерския дух и баухаус. Програмата проблематизираше неприкосновеността на идоли и канони (така, че в офиса на фондацията възмутени граждани бяха подхвърлили на няколко пъти бомбички!); разединена и обединена Германия не само в политически смисъл, и т.н. и т.н. Ядрото на програмата бе подчинено определено на концептуален (не панорамен) подход, който провокативно експонираше митологемите и истините за Германия и немската култура, или поглеждаше по (пост)модерен начин на класиката. Оптиката държеше в център конкретното място - Ваймар - и чрез него се постигаше проекция на националното. За гастролната част няма да говоря - естествено тя бе внушителна и спираща дъха. Всичко това бе "измислено" от екипа на едноименната фондация (никой не се притесняваше от липсата на демократизъм) за две години, в които, както дословно се изрази шефът й, г-н Кауфман, са седели с вдигнати на бюрата крака и са мислили и дискутирали. И още едно важно уточнение: многолюдната гвардия от добре платени културтрегери, куратори и експерти се залавя за работа след като има гласуван бюджет от правителството и договор с голям, основен спонсор. Или - във Ваймар алгоритъмът бе национален приоритет -> бюджет -> проекти, а на екипа на фондацията бе дадена творческа свобода, след като им бе гласувано доверие.
В Пловдив въпросите си седяха. Трябваше да се намери деликатен баланс между регионално и национално представително. В тази ос програмата неизбежно вървеше към панорамност. Но имаше и достатъчно мотиви да се разработи и в другата опозиция: "панорамност-концептуалност", като се акцентува на модерни и постмодерни артефакти, както и на хронотопния фокус - Срещата на исторически Кръстопът в пространството и във времето - в края на века и хилядолетието.
После трябваше да стартира процедурата за набиране, разглеждане и селекциониране на проектите. Процедурата бе максимално демократична и наплив имаше. Това, което нямаше, бе култура как се изработва и изпълнява проект, т.е. как чудесните идеи, витаещи наоколо, да се опишат не в есеистичен вид, а с цел реализация, като начало отговаряйки на въпросите "какво и защо" (цели и обосновка на проекта), "къде и кога" (срокове, които въпреки ориенталския ни манталитет няма как да не бъдат включени), "как и с кого" (кой би имал интерес да рекламира по време на събитието, да го спонсорира, разчита ли то само на директна субсидия, кой с какво може да допринесе не пряко финансово, кой може да участва, демек кои са евентуалните партньори).
Програмата вървеше към панорамна представителност и пъстра еклектика по ред причини. Излишно е да обяснявам, може би, че в началото, при пълната липса на държавна подкрепа и яснота кога ще дойде тя и в какъв размер, действахме по обратен финансов алгоритъм проект -> бюджет. Основното "достойнство" на проектите бе не от естетически порядък, а от финансов - кой го предлага и поема ли финансирането, попада ли проектът в категория, за която по-лесно ние ще намерим пари и т.н. Така неусетно програмата набъбна - еклектична и изпълнена с неравностойни проекти. Но пък с шаренията и еклектиката бяхме органични, бяхме идентични на мястото и времето.
Ролята на държавните институции продължи да бъде нулева - принципът "не благодарение, а въпреки", общо взето, се запази. Събитието бе обявено за национален приоритет твърде късно и още по-късно тази формула се изпълни с някакво съдържание. Националните медии все още не проявяваха никакъв интерес и медийното покритие се ограничи за "вътрешна консумация" в местната преса.
По време на "месеца" българската култура бе представена по достоен начин. Гледахме постановки, слушахме изпълнения и гледахме изложби на световноизвестни режисьори, певци, изпълнителски формации, солисти, художници... Афишът бе действително впечатляващ. В града цареше дух на различност, свобода и фестивална разкрепостеност.
Но, ако не броим стълпотворението около "Металика", това, изглежда, никого не интересуваше извън Пловдив. Нещо повече. Във всекидневник с огромен тираж под колоритното (дори за пловдивчани!) заглавие "Европейската култура ала "густо, майна" организацията и концепцията на събитието бяха описани като "приятелски жестове" и "баталии между улични банди", съдържанието му като "сапунена опера", а гостите ги предупреждаваха да си носят "суха храна" и "спални чували"... Започнахме да изпитваме "неудобство" от калибъра на културните събития, защото за тях явно нямаше медийно пространство и време. Освен редките сензационни заглавия за "провала", на Месеца на културата бе отделен 15-минутен ТВ дневник, излъчван два пъти седмично, късно вечер. И в сферата на медийното отразяване, както в институционалната идентификация на събитието от страна на държавата, липсваше адекватност. А без да бъде "припознато" от държавни институции и медии, събитието не можеше да привлече и големи спонсори.
Аз не съм журналист, нито PR специалист и затова следващите съображения вероятно ще прозвучат наивно. Мисля си, че е еднакво важно какво се случва и как то се обговаря; че ако искаш другите да те видят по определен начин, първо ти трябва да решиш по какъв точно и да повярваш в това. Някак неудобно е пък да повтарям христоматийни клишета за обективност, осведоменост на журналиста, дума да не става за добронамереност, патриотизъм или национално отговорна позиция по определени теми.
Остана горчивината от наистина непонятното отрицание в медиите, почти екзистенциалната институционална самота и равносметката за ред случили се и още толкова неслучили се неща. Като цяло програмата не постигна големите си цели. Пловдив не изгради културен имидж на България в европейското пространство - та ние не успяхме дори в родното! Събитието не получи медийно покритие в чужбина. Пловдив не се появи на картата като атрактивна дестинация за културен туризъм, не дойдоха чужденци - бе отчетено, че туроператорите не са реализирали бог знае какви приходи от събитието (освен при лудницата около концерта на "Металика"). С малки изключения не се установиха трайни партньорства, които да съживят местните културни институции. Фестивалът бе обявен за ежегоден, разбира се, в много, много по-скромен формат и не под такова име, за да се използват опитът, практиките и контактите в името на града и културата му. Но въпреки членството на Пловдив в Мрежата на европейските градове на културата, без субсидиране и консенсус в местния парламент инициативата е със затихващи функции. Надеждите за капитални реконструкции на паметници на културата около събитието се оказаха напразни. (Чест прави на Община Пловдив, че въпреки всичко успя да намери парици да спретне поне някои фасади.) Изобщо като че ли всички - и "свои", и "чужди" - си отдъхнаха, когато всичко свърши. А свърши един голям шанс - не само за Пловдив, а за България. Програмата "Европейски месец на културата" бе една от най-сериозните програми на Европейската комисия в областта на културата. Но пловдивското издание не бе осмислено и изживяно в публичното пространство като важен момент в процеса на европейската интеграция на България. Министерства, правителство, парламент фатално закъсняха с останалата докрая мудна и доста формална подкрепа. Далеч съм от жалба по път, осеян с рози и славословия. Но се питам какво ли щеше да се промени, ако Министерството на външните работи бе поело инициативата за популяризиране на събитието чрез мисиите ни в чужбина, ако тогава все още жизнеспособният ни национален превозвач имаше на борда на всичките си самолети рекламни материали, ако големите ни туроператори бяха включили в офертите си Пловдив, ако националните всекидневници, заемайки национална позиция всеки ден поместваха едно мъничко, ама съвсем скромно, но постоянно каре, в което се обявяват културните събития за текущия ден и седмица, както и телефоните на билетните центрове, на туристически агенции и хотели, ако публикуваха материали, с които да заинтригуват и чуждите кореспонденти, ако имаше публикации, които сериозно да коментират случващото се от самото начало, стъпка по стъпка, да го коригират и подкрепят, защото именно Месецът на културата можеше да постави началото на сериозна дискусия за съдържанието, политиката и начините за изграждане на културния имидж на България в международен план...
Накрая се връщам отново на "Европалия 2002". И на мен ми се иска да кажа като поляците, че нашата "Европалия" ще бъде прекрасна. Чопля миналото за грешки, които не бива да се повтарят, за изводи, пък и за кураж, седя си и се питам. Коя културна институция се е заела с организацията на това събитие? На 14 юни т.г. е учреден Национален комитет "Европалия България 2002" с членове Министерство на културата, Министерство на външните работи, Национален център за театър и шест видни личности с председател министъра на културата. Избран е спешно и комисар. Спешно, защото белгийските партньори вече са идвали. И си тръгнали обезпокоени, защото не са успели да идентифицират с кого точно и какво точно ще работят. Налице е и проектопрограма в много, много начален стадий. Оттук изникват и следващите въпроси. Само административно тромавата и кадрово проветривата структура на МК ли трябва да се занимава с това? Какъв ще бъде балансът между гласувани права и контрол, обективна преценка и уязвими лични "пристрастия"? Ще има ли конкурсен принцип за набиране на проекти с прозрачни и ясни критерии, как ще се формират програмите по жанрове, ще има ли експертен художествен съвет и как ще бъде съставен той? С кого ще си партнира в България комитетът и как? А откога? Кога ще започне действителна работа по проектите с белгийската фондация "Европалия"? Кой ще начене преговорите с големите спонсори - в България и в Белгия? Как ще се финансира събитието от българска страна? Кога ще има гласуван бюджет? Кога ще стартира промоцията?
Мога да продължа да питам. Даже мога да предложа и възможни отговори за дискутиране. Но предпочитам да оставя тревожните въпроси да трептят в публичното пространство. Белким някой ги чуе. И то навреме.

Ноември 2001 г.
Брюксел-Пловдив-Брюксел

Русана Бърдарска
Бивш директор в издателство Летера
Още по-бивш Главен секретар и координатор на Общинска фондация Европейски месец на културата - Пловдив' 1999