И сега сме в това положение...

Малко за историята. Идеята за участие в Европалия "тръгва" преди три години, когато нашите представители в Брюксел (по-специално Бойко Ноев) водят някакви предварителни разговори, предлагат България за участник, това се приема радушно от белгийците, постепенно е въвлечена и Антонина Стоянова като първа дама на България тогава. Белгийската фондация "Европалия Интернешънъл" взема официално решение България да бъде фокусна страна през 2002 година. През 2000 г. белгийците се обръщат към Министерството на културата с подкана да започнат действията за Европалия, за която ние все още имаме най-обща представа.
След като бях назначена за заместник-министър на културата, започнах да "събирам краищата", срещнах се с Антонина Стоянова и с фондация "Ценности", научих, че в края на 1999 г. Фондация "Отворено общество" е оценила идеята като значима за България и е решила да подпомогне първоначалното проучване и изработване на концепцията за Европалия 2002 с немалката сума от $ 12 000. Събрали екип от смислени хора, всеки специалист в своята област, предимно изкуствоведи, хора с визия, и направили една голяма концепция. Междувременно възложили на Вера Петрова да направи проучвания в страните, които са преминали през Европалия, и тя представя един голям обзор, в който описва всичките плюсове и минуси на това начинание. Като предупреждава, че организирането на Европалия е много тежка работа: всички досегашни примери показват, че фестивалът закъсва тогава, когато се оказва, че предвидените средства не стигат за осъществяване на цялата програма. В този момент се включи Министерството на културата. Събрахме материалите, аз разговарях с всички участници. Нещата се ускориха, когато "Европалия Интернешънъл" подсказа, че е дошъл моментът да сключим официално споразумение. ("Европалия Интернешънъл" е високопрофилна фондация, много високо поставена в белгийското общество, с връзки в различни кръгове в политиката и икономиката.) Тогава започнахме да се питаме кой трябва да сключи това споразумение от наша страна. От предварителните материали се оказа, че в Чехия и в Унгария е била създадена специална фондация, на която се превеждат парите и която се занимава независимо и вън от правителството с реализирането на този фестивал. Опитахме да тръгнем по този път, но когато Министерството на културата отправи запитване до Министерството на финансите, то отговори, че по действащите закони на страната не може да превежда пари на неправителствена организация. И предложи МК да се занимава с това.
В тази ситуация, по време на посещението на Петър Стоянов март месец 2001 г. в Брюксел, подписахме споразумението. От българска страна подписах аз, от белгийска - председателят на фондацията барон Крейг Майер. След като се върнахме в България, започнахме да умуваме какво да се направи в "истинския живот". По съвета на хората, които бяха проучвали концепцията, решихме да създадем Национален комитет "Европалия", в който, първо, да влязат представители на правителството, което трябва да даде парите, и второ, кръг общественици, които да гарантират, че този комитет ще бъде извънпартиен и извънправителствен. Създаде се Национален комитет начело с министъра на културата, министъра на външните работи ex officio и няколко души, относно които нямаше съмнения за политически пристрастия. Този комитет е регистриран. Идеята беше той да одобри програмата, да набира пари, да лобира пред спонсори и т.н. Но този Национален комитет не се събра нито веднъж през пролетта, защото в момента, в който беше създаден, правителството се разпадна.
През есента на 2001 г. белгийците започнаха да питат какво става, как върви, аз се видях с господин Карабаджаков, който е новият заместник-министър на културата по международната дейност. На първата ни среща той беше доста скептичен - беше останал с впечатление, че това е едва ли не PR събитие в полза на президента и неговата съпруга. Мисля, че успях да разсея подозренията му, като му казах, че това не е идея в полза на г-жа Антонина Стоянова, а в полза на влизането на България в НАТО и Европейския съюз. Неговата позиция донякъде еволюира, но той някак си не се зае реално с тези неща.
Доста време се опитвах да убеждавам различни хора, че за Европалия трябва да се вземе политическо решение. Наистина, това е културен фестивал, но всъщност участието ни е политически акт на българската държава. Докато дойде политическото решение, имах три срещи с г-н Карабаджаков, свикахме едно заседание на Националния комитет, на което Министерството на културата увери, че ще подкрепи Европалия, но от това не последваха особени действия (имаше един господин на заседанието, парламентарният секретар на МК, който каза, че те първо трябвало да проверят каква е тая Европалия и дали е законно регистрирана, на което г-н Мартин Заимов репликира: "Абе ние с какво всъщност се занимаваме тука"?, и така се разделихме). Междувременно министър-председателят отиде на посещение в Белгия, където вероятно се е срещнал с краля на Белгия и е разбрал значението на Европалия. Защото, връщайки се оттам, каза, че Европалия е приоритет -1 на държавата. Не чe от това произлезе нещо особено. Националният комитет очевидно в този състав не работи, парите от правителството не са преведени, защото се намеси парламентарната група, която взе да пита какви са тия пари, кой ще ги дава, за какво ще ги дава и т.н. Външно министерство определи за свой представител в този национален комитет г-жа Меглена Кунева. И сега сме в това положение...
Ще го кажа с цялата отговорност. Министерството на културата трябва да заеме активна позиция.
Малко за програмата. Междувременно, още от март-април 2001 г. започна да се сглобява програма. В това бяха ангажирани преди всичко хора от МК - най-вече директорите на центровете по изкуствата. Дойдоха представители от Белгия, които искаха да видят определени неща. Има едно много важно обстоятелство. Белгийската фондация има интерес това, което заведе там от България, да бъде популярно и продаваемо. По условията на споразумението тя получава приходите от билетите. Срещу което ни осигурява зали, наем, реклама и т.н. И естествено е да има интерес да покаже в Белгия продаваеми неща.
И белгийците поискаха тракийското златно съкровище, ансамбъла "Филип Кутев" - няколко от тези най-стереотипни образи на България, но които са пък между най-ценните ни неща... Хората в МК се разтичаха, показаха им всичко - театър, пантомима, музика, класика, опера, какво ли не... И започна един процес - нашите хора оттук пращаха предложения, материали, видео, реклами, а от Брюксел, заети с програмата Полша, отговаряха доста спорадично. Програмата не е уточнена и досега. Много заявки са направени, но има няколко неща, които закъсняват със самото си организиране.
Правенето на тракийската златна изложба е много трудоемка работа. Правенето на изложба от икони, каквато те поискаха, е също много трудоемко. Те искат етнографска изложба, която да бъде тематична - ние им предложихме няколко варианта - "Бакхус", "Розите" и т.н. - могат да се направят смислени неща. Същият проблем е с оперните ни изпълнители. Белгийците биха искали да присъстват лица от "първия ешелон", но те са хора, чиито ангажименти се планират две години напред. Ако не се направят ясни договори, очевидно е, че няма да могат да отидат за определените дати. Естествено, всяко едно от събитията в програмата е вързано с технико-административни подробности, които зависят от централното решение на проблема. Например, тракийската изложба, за да отиде, трябва да бъде застрахована. Това е най-големият разход в нея. Ако не бъде застрахована, не можем да си позволим да напусне страната. Има варианти - да бъде получена така наречената държавна гаранция, която Белгия дава на ниво тяхното МФ. Но за това трябва да се водят съответните преговори. И на съответното ниво. Това не е работа на служители от МК, то се уговаря на друго ниво. Или се намира спонсор - "Алианц България" примерно, който поема застраховката и слага навсякъде логото си. Оставям настрана въпроса, който музейните работници в България зададоха: Защо ще пращаме изложбата без хонорар, "Тракийското злато" е една от най-доходоносните изложби в България. Там, където тя ходи, с изключение на скандалния американски случай, носи значителни приходи, които отиват за реставрация, за консервация, за купуване на нови материали... Това са преодолими трудности, но трябва някой да ги преодолява. И сега сме в това положение.
Малко за образа на България. Ние много мислехме върху това да има някакъв образ, лого, около който да бъде организирано всичко. Докато бях в МК, направих опит: поканихме Георги Данаилов, като го помолихме да предложи визия - как би изглеждала България, обединена около една тема. За да можем да покажем малко на брой, но ценни неща. Той предложи добър текст, който обаче води до многоцентрова схема на концепцията. Например, предлагаше единият център да е етническата толерантност - нещо, което би направило впечатление в Брюксел. Предложи още три или четири такива тематични центъра... И точно в този момент Националният комитет трябваше да се намеси, да се превърне в мислещото цяло, което, ако трябва, да предизвика обществена дискусия, ако трябва, да покани експерти, но да стигне до един образ-представа за България, около който да се "навържат" проявите на Европалия 2002, който да казва нещо кратко и ясно на белгийците. И да разкрива българските особености.
Това никак не е лесно. Преди два месеца в България беше една английска консултантка по имиджа, поканена и платена от Британския съвет. Тя работи като PR, но на високо ниво; издала е книга, която се казва "Запазена марка Британия" (в началото на 90-те години британското правителство решава, че образът на Британия не е добър, и почва да го "репакетира".) Та тази консултантка събра група хора и ни направи това, което се нарича брейн сторминг. Излязоха много интересни неща, две от тях са предвидими - едното беше културното наследство, другото беше природата - за това всеки би се сетил. Но излезе и друго като център на българския образ - българският начин на живот. Отсъствието на припряност, в която ти липсва всичко човешко в делника, способността ни да пием кафе и да се радваме на момента половин час, в най-заетото време... Един живот, който цени приятелските връзки, общуването - понякога повече и от удобствата - може някой да се настани у вас и да спи три дни, докато детето му се явява на кандидатстудентски изпити...
Но единен образ се прави трудно! На мен много ми се искаше, чисто маркетингово, да излезе образ - слънце и роза, злато и траки, вино и планини - де да знам - някаква визия, но не стана. Може би можеше да се съберат повече предложения... Но сега най-голямото ми опасение е, че драматично изоставаме.
Въртяха се идеи - едната беше Кристо да опакова нещо, но се отказахме... Другата: в Брюксел, на известния Grand place, правят цветни килими - това е една от запазените марки на Брюксел - прекрасни килими с цветя; защо да не направим един чипровски килим, изработен с цветя от български цветари - това ще влезе във всички световни фотохроники. Оказа се, че е толкова скъпо, толкова скъпо...
Финален въпрос: Илия Павлов не може ли да плати килима?
Финален отговор: Би могъл. Но някой трябва да отиде, да говори с Илия Павлов, да му обясни и т.н. Разбирате ли - няма я човешката инициатива в цялото това нещо. Министерството на културата беше призвано за това. Все пак Националният комитет е свободна общност от хора. На администрацията за това й се плаща, да мисли по тези въпроси.
И сега сме в това положение...

21 декември 2001

Записал Христо Буцев


Доц. д-р Райна Гаврилова е завършила история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподавател по История на българската култура (ХV-ХIХ в.). Изследвания в областта на градската култура и история, история на всекидневния живот, устна история, историческа антропология.
От м. април 2000 г. е заместник-министър на културата; отговаря за международна културна политика, международно културно сътрудничество и европейска интеграция, за Регионална културна политика.
От м. октомври 2001 г. е изпълнителен директор на Фондация "Отворено общество"








Райна Гаврилова за Европалия - България