Издателство Колибри
Издателство "Колибри" е частно, основано е през 1990 г. Издава художествена, документална и справочна литература, речници и помагала. Сред авторите на "Колибри" са най-престижни представители на европейския литературен модернизъм, подчертан е интересът към френската култура. Днес издателство "Колибри" държи три книжарници в София. Във всяка от тях са предложени повече заглавия, отколкото има на пл. "Славейков" - най-голямото софийско тържище на книги под открито небе.
В книжарниците се намира не само собствената издателска продукция на "Колибри" - от 1992 г. издателството е директен вносител на книги, речници, енциклопедии, справочна литература, езикови системи, албуми за изкуство, дизайн и мода от Франция, Великобритания, Германия, САЩ, Испания, Италия. Там се приемат и индивидуални поръчки по каталози и CD-ROM.
Клиентелата на "Колибри" е високообразована, съставена предимно от млади франкофони.
През 1990 г. с още двама съдружници Раймонд Вагенщайн създава издателство "Колибри" - при това без каквито и да било капитали. За разлика от своите партньори - дългогодишни преводачи и редактори в авторитетното издателство "Народна култура", Вагенщайн идва в книжния бранш от киното. В началото никой от тримата собственици на издателството няма представа за реалните пазарни механизми в книгоиздаването и книгоразпространението (а и до днес за хората от "Колибри" парите не представляват ключова ценност).
Всяка от водещите фигури на "Колибри" владее по няколко езика, познава по няколко култури, има огромни познанства в България и чужбина. Редом с тези печеливши качества обаче са и скрупулите, благодарение на които никой от тях не иска да се занимава с публикуването на булевардна литература. Основната причина за успеха на "Колибри" според Раймонд Вагенщайн е гъвкавото издателско поведение. "Един издател трябва да е като акула - ако не се движи, тя спира да диша и загива".
Кой дава драматичния тласък в пътя към успеха на "Колибри"? На филмовото Берлинале Вагенщайн случайно се запознава с един книжар, женен за българка. На въпроса му "Искаш ли да ти направя подборка от книги и да ти я пратя да ги продаваш?", Раймонд отговаря положително. И вследствие на това пред офиса на "Колибри", намиращ се на четвъртия етаж на централна софийска уличка, скоро се появява цял камион книги. След като ги качили с помощта на жените и децата и книгите задръстили всички помещения, Раймонд и съдружниците му били принудени да отворят първата частна книжарница в България. И да я разработят така, че да изплатят на третия месец внесените от Германия книги.
Според Вагенщайн българският книжен пазар е малък, за да бъде интересен на западноевропейците. Шефът на "Колибри" вижда присъединяването ни към Европа в макабрени краски: в София идва някой западноевропейски книжар и мощните му ресурси подбиват книжарницата, за чието изплащане някой български издател е работил цели десет години.
"А никой не издава книга, за да си я държи вкъщи", продължава Раймонд, който е настоящият председател на Асоциацията на българските книгоиздатели. "Навремето издавахме на поразия: хвърляме книгата на улицата и който я купи, купи. Днес вече се интересуваме от определена публика. Литературата умира като развлечение. От пет години ние в "Колибри" правим завой и от литературно се превръщаме в учебникарско издателство. Речниците са сериозен бизнес и изискват цялостна пренастройка на всичко, което правиш. Затова сме единствените, които изнасят книги във Франция и Испания. В България може нищо да не върви, но децата учат езици."
"Колибри" са открили и закрили четири книжарници (две в София и по една във Варна и Пловдив). Най-големите перипетии за издателството са по времената, когато се е налагало Раймонд по три пъти да търчи в обменното бюро, за да смени във валута целия оборот - тъй като курсът на лева се мени и печалбата сутринта се оказва загуба вечерта. Валутният борд е добър за книгоиздаването, твърди Вагенщайн. Той не намира за нужно държавата да прави Закон за книгата, според него тя трябва да се справи с разбитото през прехода книгоразпространение. "Колибри" не иска помощ от държавата, иска просто тя да не му пречи.

К