На 18 април , Международния ден на паметниците на културата, българските комитети на ИКОМОС, ИКОМ и ДOKOMOMO (Документиране и опазване на паметниците на модернизма), САБ и СБХ дадоха пресконференция и се опитаха за пореден път да привлекат вниманието на обществото върху опазването на културното наследство у нас. Същевременно те обявиха периода от 18 април до 18 май (Международен ден на музеите) за Месец на културното наследство. Инициативата е в съзвучие с обявяването от ЮНЕСКО - във връзка с 30-та годишнина от приемането на Конвенцията за световното наследство - на 2002 г. за Международна година на паметниците на културата.
Участниците в пресконференцията се спряха върху тревожните тенденции в опазването на паметниците на културата в страната: остаряла нормативна база, драстично намаляло финансиране, активизиране на иманярството и засилен контрабанден трафик, незаконно строителство, неадекватна система на функциониране на управлението в тази сфера - все неща, за които те алармират от години.
По думите на проф. Тодор Кръстев, за опазване на 40-те хиляди културни паметници в България Международният съвет за паметниците на културата отпуска сега повече средства, отколкото правителството. Във връзка с готвения нов вариант на остарелия Закон за паметниците на културата (приет през 1969 г., с две-три изменения и допълнения в последните години) браншовите общности на архитекти, археолози, музейни работници, реставратори искат по-открит диалог с държавните и публичните власти."Не искаме закон като свършен факт, а предварително да поставим на обществено обсъждане неговата философия, истински закон" - споделиха даващите пресконференцията пред малкото журналисти, присъствали в залата.
Проф. Маргарита Ваклинова от Археологическия музей към БАН определи разделянето на управлението на движимите от това на недвижимите паметници като затрудняващо тяхното опазване. Хаосът, кражбите, иманярските набези много трудно могат да бъдат избягнати при реалното размиване на отговорности и, разбира се, поради вечно недостатъчните средства.
Липсата на регламентиран пазар за паметниците; липсата на икономически механизми, даващи възможност за участие и на частния бизнес в тяхното разкриване и опазване; разпиляването на капитала от специалисти, работещи в тази сфера и поставени днес пред принудата за лично оцеляване - бяха другите проблеми, на които се спряха представителите на неправителствените организации.
На 2 април те са изпратили писмо до президента, премиера и председателя на Народното събрание, с настояване опазването на културните паметници да излезе най-сетне от сянката на последна грижа за институциите на държавата. Чакат се отговори.

Мариана Христова