Пропагандният тероризъм
Веднага след ударите срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон, проф. Чомски дава серия интервюта за най-големите американски и световни медии. Интересът на журналистите към неговото мнение не е случаен, тъй като той дълги години изследва темата за тероризма и вече е публикувал книгите "Пирати и императори" (1986), "Идеи на тероризма" (1988), "Необходими илюзии" (1989). Само 2 месеца след терористичните атаки издателство "Севън Сторис Прес" (Ню Йорк) публикува неговите интервюта в самостоятелна книга под заглавие "9-11" (така американците изписват датата "11 септември"), като Чомски допълва и разширява някои от текстовете.
Една година след ударите от 11 септември, интервютата на проф. Чомски съвсем не са остарели или безинтересни, а напротив - предоставят любопитен провокативен материал за обобщения и анализи с днешна дата.


Божидар Манов


- До каква степен на американското правителство влияе символиката на тази катастрофа, фактът, че са нападнати именно Пентагонът и кулите близначки?
- По причини, които нямат нужда от коментар, Пентагонът е повече от "символ". А що се отнася до Световния търговски център, ние почти нямаме представа какво са си мислели терористите, когато го атакуваха с бомба през 1993 г. и го разрушиха на 11 септември. Но можем да сме напълно уверени, че това няма почти нищо общо с въпроси, като "глобализацията", "икономическия империализъм" или "културните ценности", които са съвсем чужди на Бин Ладен и сподвижниците му, както и на други радикални ислямисти, като осъдените за бомбените атентати през 1993 г. Тези въпроси не ги засягат, както очевидно не ги засяга и фактът, че в течение на годините техните зверства са причинили огромна вреда на бедните и потиснати хора в мюсюлманските страни.
Сред преките жертви са палестинците в окупираните територии, както е добре известно на извършителите. Техните интереси са други и Бин Ладен ги изрази достатъчно красноречиво в множество интервюта: да свалят корумпираните и потиснически режими в арабския свят и да ги заменят с истински "ислямски" режими, да подкрепят борбата на мюсюлманите срещу "неверниците" в Саудитска Арабия (която според него е окупирана от САЩ), Чечня, Босна, Западен Китай, Северна Африка и Югоизточна Азия, а може би и на други места.
За западните интелектуалци е удобно да говорят за "по-дълбоки причини", като омразата към западните ценности и прогрес. Това е полезен начин да избягнат въпросите за произхода на самата мрежа на Бин Ладен и за действията, довели до гняв, страх и отчаяние в целия регион, действия, с които понякога се оправдават радикалните ислямистки терористични групировки. Тъй като отговорите на тези въпроси са пределно ясни и не пасват на предпочитаната доктрина, по-добре е да ги отминаваме като "повърхностни" и "маловажни" и да се обръщаме към "по-дълбоките причини", които всъщност са по-повърхностни, колкото и да са уместни...

- Можем ли да говорим за сблъсък между две цивилизации?
- Днес е модерно да се говори за това, но то няма особен смисъл. Да прегледаме накратко някои познати исторически факти. Най-многолюдната ислямска държава е Индонезия, фаворитка на САЩ откакто Сухарто взе властта през 1965 г. Тогава в предвождано от армията клане загинаха стотици хиляди, повечето безимотни селяни, с помощта на САЩ и с такъв изблик на еуфория на Запад, че срамният спомен за това вече е заличен от паметта ни. "Нашето момче" Сухарто, както го наричаше администрацията на Клинтън, натрупа най-ужасяващия актив от убийства, изтезания и други престъпления в края на ХХ в. През 80-те г. САЩ заедно с пакистанското разузнаване (подпомагани от Саудитска Арабия, Великобритания и други) събра, въоръжи и обучи възможно най-крайните ислямски фундаменталисти, за да нанесе максимални щети на руснаците в Афганистан.
Пак през 80-те г. САЩ води голяма война в Централна Америка, чийто резултат беше 200 000 убити, милиони сираци и бежанци и четири опустошени държави. Първостепенна цел на атаката на САЩ беше католическата църква, извършила тежкия грях да застане на страната на бедните.
В началото на 90-те г. най-вече по цинични властови причини САЩ избраха за свои фаворити на Балканите босненските мюсюлмани, от което те едва ли имаха полза.
Като спирам дотук, аз се питам къде точно виждаме разделителната линия между цивилизациите. Ще заключим ли, че има "сблъсък на цивилизации", когато от едната страна е католическата църква, а от другата - САЩ и мюсюлманският свят, включително и неговите най-престъпни и фанатични религиозни елементи? Разбира се, аз не предлагам подобен абсурд. Но какво точно ще заключим, на рационална основа?

- Смятате ли, че използваме правилно думата "цивилизация"? Дали един наистина цивилизован свят би ни довел до подобна глобална война?
- Никое цивилизовано общество не би поощрило действията, които споменах преди малко, а те са само скромна извадка от американската история - европейската история е още по-лоша. И определено никой "цивилизован свят" не би хвърлил света в голяма война, вместо да се придържа към средствата, диктувани от международното право, да се придържа към изобилието от прецеденти.
- Казахте, че главните извършители на терористични действия са държави като САЩ, използващи насилие с политически мотиви. Кога и къде?
- Както съм казал и другаде, в края на краищата САЩ е единствената държава осъдена от Световния съд за международен тероризъм - за "незаконна употреба на сила" с политически цели според формулировката на Съда, - като й се нарежда да прекрати тези престъпления и да изплати значителни репарации. Разбира се, САЩ отхвърлят с презрение присъдата и в отговор ескалират терористичната война срещу Никарагуа, и налагат вето на резолюцията на Съвета за сигурност, която призовава всички държави да спазват международното право (и гласува сама, с Израел и в един случай с Ел Салвадор против подобни резолюции на Общото събрание). Терористичната война се разширява в съответствие с официалната политика да се атакуват "меки цели" - беззащитни цивилни обекти, като земеделски кооперативи и здравни заведения - вместо да се противостои на никарагуанската армия. Терористите бяха в състояние да изпълняват тези заповеди благодарение на пълния американски контрол на никарагуанското въздушно пространство и модерното комуникационно оборудване, осигурено от наставниците им.
Трябва също да се признае, че тези терористични действия получаваха широко одобрение. Майкъл Кинсли, известен коментатор, заемащ крайни либерални възгледи в рамките на доминиращата позиция, твърдеше, че не просто трябва да пренебрегнем оправданията на Държавния департамент за терористичните атаки срещу "меки цели". Една "разумна политика" трябва да "издържи проверката на анализа цена - печалба", написа той; анализ на "количество кръвопролития и нищета и вероятността в резултат на това да се получи демокрация" - "демокрация" такава, каквато я разбират САЩ, тълкуване онагледено доста ясно в този регион. Приема се за даденост, че елитите на САЩ имат право да направят анализ и да пуснат проекта в действие, ако издържи техните проверки.
Освен това идеята, че Никарагуа трябва да има право да се защитава, се смяташе за възмутителна от доминиращия политически спектър в Съединените щати. САЩ притискаха съюзниците си да спрат оръжейните доставки за Никарагуа с надеждата, че тя ще се обърне към Русия, както и направи; така се осигуряват правилните пропагандни образи.
Администрацията на Рейгън неведнъж пускаше слухове, че Никарагуа получава бойни самолети от Русия - за да защитава въздушното си пространство и за да предотвратява терористични атаки на САЩ срещу "меки цели". Слуховете бяха неверни, но реакцията бе поучителна. Умерените поставиха под въпрос слуховете, но заявиха, че ако са верни, разбира се, трябва да бомбардираме Никарагуа, защото тя ще застраши нашата сигурност. Нямаше дори намек, че Никарагуа има право да се защитава. Това красноречиво говори за дълбоко вкоренените "терористични политически нрави", преобладаващи в западната цивилизация.
Този пример ни най-малко не е най-крайният - споменах го, тъй като е безспорен, като се има предвид решението на Световния съд, и защото провалените опити на Никарагуа да използва законни средства, вместо да залага бомби във Вашингтон, предоставят модел за днешното време, при това не единствен. Никарагуа е само част от терористичните войни на Вашингтон в Централна Америка през това кошмарно десетилетие, оставило хиляди жертви и четири опустошени държави.
През 90-те г. САЩ осигури 80% от оръжията за жестоката кампания на Турция срещу кюрдите, довела до десетки хиляди жертви, 2-3 милиона бежанци и сриването на 3500 селища (7 пъти повече от селищата в Косово при натовските бомбардировки). Оръжейният поток рязко се увеличи през 1984 г., когато Турция започна терористичните си атаки, и започна да спада до предишните нива едва през 1999 г., когато изстъпленията бяха постигнали целта си. През 1999 г. на мястото на Турция като държава, която е снабдявана с най-голямо количество американски оръжия (ако не смятаме Израел и Египет), застана Колумбия, държавата, известна с най-тежките нарушения на човешките права на това полукълбо през 90-те г. и до момента на първо място в доставките на американски оръжия и осигуряването на обучение, следващо единен модел.
В Източен Тимор САЩ (и Великобритания) продължават да подкрепят индонезийските агресори, които с решаващата им помощ вече са заличили 1/3 от населението. Това продължи и по време на зверствата през 1999 г., при които хиляди бяха убити още преди кампанията в началото на септември, която прогони от домовете им 85% от населението и разруши 70% от страната. В същото време администрацията на Клинтън се придържаше към позицията си, че "отговорността е на правителството на Индонезия и ние не искаме да им отнемаме тази отговорност".
В съшото време Клинтън бе подложен на огромен натиск - най-вече от страна на Австралия, но и отвътре - да направи нещо за намаляване на изстъпленията. Малко по-късно администрацията му показа на индонезийските генерали, че играта е свършила. Те незабавно обърнаха курса. Обявиха, че ще се изтеглят и позволиха безпрепятственото навлизане на оглавявана от австралийци мироопазваща част на ООН. Ходът на събитията разкрива недвусмислено скритата мощ, която Вашингтон винаги е можел да упражни, и факта, че с нейна помощ е можело да се предотврати 25-годишен геноцид. Вместо това една след друга администрациите на САЩ предпочетоха да окажат решаваща военна и дипломатическа подкрепа на убийците - на "нашето момче". Тези поразителни факти ясно посочват чия е главната отговорност за ужасяващите престъпления, продължили 25 години - всъщност, продължаващи в бежанските лагери в индонезийския Западен Тимор.
Това е само малък пример.
Честно казано, аз съм изненадан, че изобщо може да се повдига подобен въпрос - особено във Франция, която е дала своя принос за масиран държавен терор и насилие. [Бел. амер. ред.: Въпросът е зададен от френска журналистка, затова Чомски дава за пример Франция.]

- Как можем да определим кой акт е терористичен и кой е отпор на тиранин или окупационна сила? В коя категория поставяте атаки от 11 септември?
- Аз разбирам думата "тероризъм" точно в смисъла, дефиниран в официалните документи на САЩ: "съзнателната употреба на сила или заплаха за насилие, за да се постигнат политически, религиозни или идеологически цели. Това се извършва чрез заплаха, принуда или внушаване на страх". В съответствие с тази напълно правилна дефиниция, скорошната атака срещу САЩ категорично е терористичен акт; всъщност тя е ужасяващо терористично престъпление. Едва ли по цял свят има несъгласия по този въпрос, не би трябвало да има.
Но редом с буквалното значение на тази дума, както го цитирах от официални документи на САЩ, съществува и пропагандна употреба, която за жалост е стандартната: с думата "тероризъм" се обозначават терористични актове, извършени от враговете ни срещу нас или нашите съюзници. Тази пропагандна употреба е направо универсална. Всеки "осъжда тероризма" в този смисъл на думата. Дори нацистите остро осъждат тероризма и провеждат наричания от тях "антитероризъм" срещу партизаните терористи.
По същество Съединените щати постъпват по същия начин. В следвоенните години те организираха и провеждаха подобен "антитероризъм" в Гърция и на други места. [Бел. амер. ред.: Въпросът е зададен от гръцка журналистка.] Като се имат предвид тези конвенции, дори едни и същи хора и действия могат бързо да се превърнат от "терористи" в "борци за свобода" и обратното. Това става в съвсем близо до Гърция през последните години.
Армията за освобождение на Косово беше официално заклеймена от САЩ като "терористична" през 1998 г., заради атаките срещу сръбската полиция и мирни граждани в опит да предизвикат несъответстващ и жесток отговор от страна на Сърбия, както открито заявиха. Дори през януари 1999 г. британците - най-войнствените в НАТО по този въпрос - смятаха, че АОК са виновни за повече жертви, отколкото Сърбия, в което трудно може да се повярва, но поне говори за представите на висшите нива в НАТО. Ако може да се вярва на многотомната документация, предоставена от Държавния департамент, НАТО, ОССЕ и други западни източници, нищо съществено не се е променило до изтеглянето на наблюдателите и бомбардировките в края на март 1999 г., но политиката вече беше друга. САЩ и Великобритания решиха да започнат нападение срещу Сърбия и "терористите" мигом се превърнаха в "борци за свобода". След войната "бойците за свобода" и близките им сподвижници станаха "терористи", "разбойници" и "убийци", когато вършеха почти същото в Македония, съюзник на САЩ.
Всички заклеймяват тероризма, но трябва да питаме какво имат предвид. Можете да откриете отговора на въпроса си за моите възгледи в множество книги и статии за тероризма, които написах пред последните десетилетия, макар че използвам тази дума в буквалния й смисъл, и следователно осъждам всички терористични действия, а не само тези, които биват наричани "терористични" по пропагандни причини.

- Опасен ли е ислямът за западната цивилизация? Представлява ли заплаха за човечеството западният начин на живот?
- Въпросът е прекалено широк и неясен, за да му отговоря. Трябва да е ясно обаче, че САЩ не възприема исляма като враг, същото може да се каже и за исляма.
"Западният начин на живот" съдържа най-разнообразни елементи. Много от тях заслужават уважение, немалко се приемат ентусиазирано в ислямския свят, но има и много, които са престъпни и дори са заплаха за оцеляването на човека.
А що се отнася до "западната цивилизация", може би не е зле да се вслушаме в думите, приписвани на Ганди, който на въпроса какво мисли за "западната цивилизация", отвръща, че може би тя не е лоша идея.


Превела от английски Милена Попова



Разговор с
проф. Ноам Чомски



На основата на интервюта, проведени в периода 20-22 септември 2001 г. с Марили Маргомено от телевизия "Алфа" (Гърция),
Мигел Мора от в. "Ел Паис" (Испания)
и Натали Левисал от в. "Либерасион" (Франция).