Министерството на културата събра миналата седмица журналистите от столичните медии на кратък отчет за дейността си през годината, а също и за да заяви непосредствените си планове. Съвсем накратко бихме казали, че министерството е доволно от себе си и от началото на българската "Европалия" в Брюксел, където успешно е минал концертът на Симфоничния оркестър на БНР (със солист Людмил Ангелов и диригент Милен Начев), а изложбите "Тракийското злато" и "Българо-белгийски отношения" предизвикват очевиден интерес. МК има обещанията на финансовото министерство да разгледа отново исканията за данъчни облекчения в областта на културата, а спонсорството да бъде признато изцяло за разход. Във връзка с проточилия се с години нерешен въпрос за строежа на сградата на Младежкия театър на бул. "Дондуков", от екипа на МК обясниха, че предишният строеж е спрян, защото е бил незаконен - в смисъл, че строителната фирма е била избрана без конкурс, което от своя страна е породило и други, ощетяващи бъдещето на театъра проблеми. От МК увериха, че в най-скоро време ще проведат конкурс, за да може строителството да продължи.
Предвиждат се промени в проектозакона за концесиите. Директорът на НИМ Божидар Димитров заяви, че според него няма риск при отдаване на паметници на културата под концесия, стига за това да има добре изработен правилник към закона, в който изрично да се уточняват условия от рода на това, кой има право да копае на терена, кой одобрява проектите за реставрация и консервация, на какво отстояние могат да се строят заведения и т.н. Ако контролът е в ръцете на държавни органи и се упражнява съвестно, много от проблемите по стопанисването на безценни исторически обекти (за което сега никога не стигат средства) биха били решени. Още повече, че заявки за това често идват (пак според Божидар Димитров) от заможни хора по чисто патриотични подбуди.
Предстоят конкурси за директори на театри. Както обясни юристката на МК, според Закона за закрила и развитие на културата конкурси за директори се провеждат във всички театри, включително и в Народния. Министърът назначава директора, а той от своя страна назначава всички останали. На практика често обаче се стига до неприятния казус, когато конкурсът не е подходящо решение (в Кюстендилския театър например, както се оплака министър Абрашев, никой не искал да се яви на конкурс за директор), а пряката намеса на министъра, който да назначи директор без конкурс, е уязвима и юридически, и морално. Търси се някакъв законодателен изход от ситуацията. Според думите на юристката това би могло да бъде поправка към Закона, която дава право на министъра да назначава т.нар. артистичен директор на театъра. За съжаление това също не би бил удачен изход, защото овластената директно от министъра фигура на артистичния директор би довела до блокиращо дейността на театъра двувластие.
В плановете на МК влизат още пускането на Интернет-портал с новини и календар на културните събития, както и работа по младежката програма "Нова духовна среда", която трябва да приобщи (или да върне) младите към утвърдени културни ценности. За нея се използва сградният фонд на читалищата, където трябва да бъдат оборудвани Интернет центрове и попълнени библиотеките. При 3200 читалища в страната набавянето на необходимите компютри засега е само добро пожелание. Освен това МК е взело мерки в читалищното законодателство да се въведат санкции за настоятелствата, които по сигнал на граждани, не използват читалищата по предназначение.
Към МК ще има специализиран ромски съвет, който ще възобнови ромския музикален театър и ще съдейства за проучването и документирането на автентичен ромски фолклор.
Добра новина е, че МК се готви да открие културни центрове в Париж и Истанбул, а след излагащите държавата ни скандали във Виена, ремонтът на Дом Витгенщайн върви с ускорени темпове.

И.И.