Хърватинът ходи като пиле...
Далибор Матанич (1975) е хърватски режисьор. От 1993 следва "Кино и телевизионна режисура" в Академията за драматични изкуства в Загреб, предстои му дипломиране, а междувременно е заснел два пълнометражни игрални филма: "Касиерката иска да отиде на море" (2000, показан на Фестивала на европейските копродукции през 2001) и "Готини мъртви момичета" (пет награди, включително за режисура и най-добър филм на Хърватския национален фестивал - Пула `02). Гледахме го на 7-я международен София Филм Фест, където Далибор Матанич бе член на международното жури.

- Атмосферата в "Готини мъртви момичета" напомня за "Хроника на една предизвестена смърт" на Маркес: виновни са всички - виновни няма.
- Къщата, около която се върти действието, е нещо като умален модел на Хърватия. Същото направих и с магазина в "Касиерката иска да отиде на море". Разликата е, че там водеща беше иронията, а тук се опитах да бъда по-реалистичен. И по-комуникативен. Доста забавен е начинът, по който хората реагират на хомосексуалните връзки на екрана.
- Аз възприех филма по-общо - като изследване на нетърпимостта към различното...
- Да, разбира се, не става дума само за лесбийките и техните проблеми. Но смешното е, че съществува "поп-чарт" на негативните неща. И в тази класация, според общественото мнение, хомосексуализмът е доста преди фашизма и некрофилията например... Обществото вече е приело, че можеш да целуваш гаджето си на улицата, но ако става дума за двама мъже? Или пък две жени?...
- Мислите ли, че вашият филм може да промени нещо?
- Въпросът е по-скоро доколко един филм би могъл да промени нещо изобщо. И би било наистина страхотно, ако все пак успее да промени дори само двама-трима души. А зрителите харесват моя филм. Дори и църквата не се противопостави, защото на католиците им е ясно, че обществото се нуждае от катарзис... Всъщност имаше един свещеник, който се опита да проведе акция срещу филма, но хората го сметнаха за идиот, а той май си и беше. Освен това, от доста време църковната забрана означава само едно: реклама. Но все пак не ни позволиха да направим рекламна кампания - с тоя хомосексуализъм, безразборни връзки и шовинистки песни явно сме изглеждали като някакъв филмов еквивалент на Годзила и не бихме се вписали в рекламния блок сред праховете за пране и памперсите.
- В България вече хомосексуализмът е доста популярен и постепенно се превръща в мода...
- Модата определя правилата...
- Как е положението с модите в Хърватия?
- Специфично е... Пораженията, които войната нанесе върху мисленето на хората, все още не са отшумели. Много младежи зарязаха всичко, за да вземат участие в нея, но не получиха признание от никого. Нито пари, нито награди - нищо. Оттогава минаха десет години. И тези същите хора сега са болезнено чувствителни. Това е бомба със закъснител. Има някакъв шанс на предстоящите избори бившата дясна партия на Туджман да спечели отново - както аз мисля, че ще се случи - и тогава ще настъпи катастрофа. Защото тези хора, които са загубили всичко, са готови да преследват различните от тях - било то хомосексуалисти или просто съсед, несъгласен с футболните им пристрастия. Но така е то - Хърватия е била винаги разкрачена между виенските салони и домашната сливовица. Затова хърватинът ходи като пиле - наполовина паркетен лъв, наполовина балкански циганин. Но това е проблем на географията. Според мен, ако се изолира факторът Хърватия, историята в "Готини мъртви момичета" може да се случи и в Сараево, и в Любляна, а защо не и в София. Въпреки че тук сте в по-добра позиция - поне не сте имали война. Само че и вие сте в региона, а той е експериментален - сякаш някакъв луд учен ни е избрал, да намери по лабораторен път точната точка на пречупване в човека, неговия предел на издръжливост. Как сме оцелели досега - не знам... Между другото - сега ми хрумва, че това е добър сюжет за филм...
- В България цари пълна апатия. В момента няма кауза или лозунг, които да обединят повече от сто души...
- Много лошо нещо е апатията - затова и харесах унгарския "Приятни дни", който спечели Голямата награда на София Филм Фест. Този тип филми са пряк резултат от краха на обществото в Източна Европа и са насочени срещу наложената ни сега самозвана система. Ще ми се да има повече такива опити - с малък бюджет, но с мощен заряд, който да достига до хората.
- А къде остават хуморът и иронията?
- Това е добър въпрос, особено когато става въпрос за Балканите. Защото хомосексуализмът след двайсетина години дотолкова ще се е институционализирал, че сигурно ще правим филми срещу него, а хуморът ще си е все същият. Балканите са задните части на Европа и иронията е неотменима част от тях. Точно това харесвам най-много в този регион - независимо колко са прецакани хората, те винаги се шегуват с нещастието си. Ако бях снимал филма си в Лихтенщайн например, сигурно щеше да е много по-сериозен и едва ли бих му инжектирал такива дози хумор...
- Не съм сигурен...
- Е, позволете ми малко поза... Между другото, "Приятни дни" беше единственият филм от конкурсната програма, който почти успя да ме поразсмее. Имаше някакъв тип финландско чувство за хумор, като при Каурисмаки - някой гледа някого, друг си говори...
- Миналата година запитах Радивое Андрич: "Вие снимате комедии. Защо пренебрегвате екзистенциалната драма на модерния човек?" и той ми отговори, че всеки ден на обикновения човек си е една екзистенциална драма и следователно той няма кой знае каква нужда да я гледа и на екрана. И вие ли мислите така?
- Е, Сърбия е място, където се случват странни неща - ето, преди няколко дни им убиха министър-председателя... Но решението да правиш само смешни филми ми звучи малко по индийски - хората умират от глад, а ти снимаш песни и танци. Това е бягство от реалния ужас на ежедневието. Ескейпизъм някакъв. Според мен филмовият режисьор трябва да се оправя някак с реалността - и черният хумор е добро решение.
- Тоест реалността да се лекува с хумор?
- Да, но доста по-твърд хумор. При Каурисмаки и Петр Зеленка можем да видим чудни примери, защото те успяват да иронизират всички трансглобални проблеми, елиминирайки модерната естетика на скъпите костюми и небостъргачите.
- Като споменавате Каурисмаки, открих незначителен паралел между вашия филм и неговия "Мъжът без минало" - ниската гледна точка. Разликата обаче е в образите - при Каурисмаки те са малки хора, с всичките си несъвършенства, но като цяло влизат в категорията на "добрите" и ниската гледна точка ги прави да изглеждат на екрана големи. В "Готини мъртви момичета" героите пак са малки хора, но трудно бихме могли да ги причислим към "добрите"...
- При мен ниската гледна точка идва от традицията на т. нар Черна вълна в югославското кино през 60-те и 70-те, където тя се прилага, за да се обследват всички негативни черти на уголемените по този начин герои. Нали сте гледали "Срещал съм и щастливи цигани" на Павлович... Има два начина да се изведат колоритни типажи - реалистичен и ироничен. Каурисмаки набляга на иронията - неговите герои са "добри", защото "добрите" вече не съществуват в реалността. А моите са лоши, защото са си такива и в живота - прецакани аутсайдери в гадна действителност.
- Искам да задам един по-личен въпрос. Защо след два пълнометражни игрални филма още нямате диплома?
- На няколко пъти ми предлагаха да се дипломирам - само трябваше да отида и да се подпиша, но аз отказах.
- Защо?
- Снимам много странен филм от пет години насам. Моят малък дипломен филм. Нормалните ми колеги наемат стая, пускат вътре двама-трима мъже, една-две жени, по-оригиналните - и куче за цвят. Хората се карат, кучето лае, а моите колеги се дипломират и отиват в Белгия. Има обаче един идиот, който за тема на дипломния филм си е избрал войната между две села, и в тая война двете села се избиват взаимно... Е, кажете ми, как да не го снимам тоя проклет филм вече пет години и как да ги унищожа тия две села, след като изобщо нямам бюджет?.. Един ден като го завърша, ще си отпразнувам дипломирането с цигански оркестър. Засега нямам филм, не съм намерил и цигански оркестър, та не ме питайте повече за дипломата.
- Поне два-три епизода заснети има ли?
- Да, много... Всяка година снимам по епизод, но някои от персонажите умряха от старост - този проблем е особено актуален сред бабите от тия села. А пък точно те изглеждат страхотно в екшън-сцените. Но проблемът е решим - тъй като това е скъпоструващ проект, нищо не ми струва да обиколя други села и да попълня бройката. Едно от работните заглавия е "Злото и аграрната реформа".
- Как намирате пари за филмите си при положение, че все още не сте завършил образованието си като режисьор?
- Разчитам основно на някои специални умения като: да раздавам шамари, да си подбирам едри другари, които първо бият, после питат... Битката за финанси е кървава...
- Има ли хора в Хърватия, склонни да дават пари за кино?
- Е, ние си имаме и Министерство на културата, и телевизия... Абе всъщност само тия две институции дават пари за кино и повечето кинаджии са принудени да надуват кавала и да свирят на флейта, което не е добре, защото това са широко скроени хора, а пък се излагат по този начин. Аз за тия цели съм си намерил уникален продуцент, който някак успява да се справи с намирането на пари, но ги търси от частните спонсори и после чак кандидатстваме в институциите. В Югославия повечето филми са изцяло с частно финансиране, но при нас спонсорите са кът. Парите винаги са проблем, но пък аз мразя да седя, да си пия кафето и да мечтая колко прекрасно би било, ако в момента съм на снимачната площадка и какъв чудесен филм бих направил.
- Има ли някакво финансово участие на тези институции във вашите филми?
- Когато всичко свърши и филмът е готов, идват техни представители да се впишат в надписите като копродуценти и да уредят излъчването му по телевизията. Но новият ми филм, чиито снимки би трябвало да започна наесен, ще бъде финасиран от Министерство на културата. Най-накрая дадоха някакви пари и за първи път ще имаме месо на снимачната площадка. Вече ми писна от киселото мляко. Край.
- Да не би до момента да сте подбирали само актьори-вегетарианци?
- Не, не... Хората много ме харесват, но искат и месо да ядат... Няколко дни преди да започнем снимките на "Готини мъртви момичета", екипът се събра и спретнаха футболен мач. Увещавах оператора в никакъв случай да не ходи, защото имах лошото предчувствие, че ще си счупи крака. Той не ме послуша, аз отидох с него и си счупих крака. Един ден изкарах в инвалидна количка, а после продължих на патерици до края на снимките. Беше ужасно, защото ми се налагаше да скачам от влака, едва не си счупих и другия крак, влачех се по корем наоколо. Екстра си изкарах.
- Наш известен режисьор в интервю беше казал, че с мощния си талант Кустурица бил изчерпал всички продаваеми балкански сюжети. Вие в Хърватия как се справяте?
- Не знаех, че съществува такъв проблем... Но не съм съвсем съгласен, тъй като от филмите на Кустурица харесвам само "Спомняш ли си Доли Бел" и донякъде "Баща в командировка". Той е брилянтен режисьор, но бърка политиката с киното. Неговите филми са много повече политика, отколкото кино.
- Мисля, че Кустурица трябва да бъде съден за вредите, които е причинил на българското кино. Пет години след "Ъндърграунд" ние продължавахме да гледаме сцени от този филм, лошо адаптирани на български.
- Е, аз знам един македонски, който имаше същия проблем - "Циганска магия"... Останалите балканци не са толкова уплашени, но продължават да правят филми "а ла Кустурица", за да вземат някоя и друга награда. Но това вече не са Балканите, може би в арабския свят се случват такива неща, но тук определено не е толкова скучен район. Самият Кустурица явно се е поотдалечил от проблемите, откак живее в Париж. Действителността е доста по-разнообразна.
- Документалното кино привлича ли ви?
- Правил съм и документални филми. Според мен дори да се занимаваш с игрално кино, от време на време трябва да снимаш по нещо документално, за да си сверяваш часовника. В противен случай из игралните филми плъзват скинари, които приличат повече на индианци, отколкото на скинари, или пък курви, каквито от XVIII век насам не съществуват. И единственият проблем на тези типажи е, че са родени на бюрото.
- Преди десетина дни в Прага студент се самозапали в знак на протест срещу войната в Ирак. На същото място, където и Ян Палах. Информацията обаче излезе само в един-два вестника и то на единадесета страница примерно...
- Този човек е бил луд, нали?
- Публикувал е предсмъртно писмо в интернет и последното изречение е: "Моля ви, само не ме изкарвайте луд."
- Не харесвам активистите на антиглобализма, но това е отвратителното на глобализма - всичко е под контрола на някакви големи акули и затова въпросният материал не е отпечатан на първа, а на единадесета страница. Става въпрос за загубата на качества в името на количеството - основната уловка на супермаркета. Хърватите масово си купуват живот в хипермаркетите. Хвърлят безразборно стоки в количките и щастливо се прибират вкъщи... После се чудят какво да правят с купищата ненужни вещи.
- Исках да ви попитам за това какво е човек да бъде жури, но по-добре да не ви мъча.
(Смях).

16 март 2003

Разговора води Никола Бошнаков


Никола Бошнаков е студент III курс "Кино и телевизионна режисура" в Нов български университет.
Разговор с
Далибор Матанич