За мъжката доминация
Когато един социолог от величината на Пиер Бурдийо пише за мъжката доминация, феминистките трябва да са спокойни: нещо се е променило в хуманитаристиката през последните десетилетия, и то не без заслугата на феминистките дебати и критика. Бурдийо недвусмислено показва респекта си към последните: от класическите текстове на Вирджиния Улф до анализите на символното господство над хомосексуалността. Както самият изтъква в увода към книгата, цялата логика на неговите изследвания го въвлича в тази "толкова трудна тема" за резултиращото от символното насилие "парадоксално подчинение" на жените, за онова "кротко, неусетно, невидимо за самите му жертви насилие, което се упражнява предимно по чисто символните пътища на общуването и познанието или по-точно на непризнаването, на признаването или в краен случай на чувството..."1. Тръгвайки от етнографското описание на кабилското общество, Бурдийо се интересува от историческите механизми и институции, възпроизвеждащи трайно вкоренените символни структури, но заедно с това и от начините и силите, способни да променят андроцентричните нагласи на обществото. В първа глава - "Един увеличен образ" - той се занимава със социалното построение на човешките тела, с механизмите на инкорпориране на господството и разкрива оперирането на символното насилие, на онази власт, която се упражнява "пряко върху телата" като "по магия, вън от всякаква физическа принуда". "Силата на мъжкия ред", пише Бурдийо, е "в това, че той не се нуждае от оправдание: андроцентричното виждане се налага като неутрално и няма нужда да се изказва в прицелени в узаконяването му дискурси." Целият социален ред функционира като огромна символна машина, действаща за затвърждаване на мъжкото господство чрез половото разделение на труда и строго фиксираните "мъжки" и "женски" дейности, чрез структурирането на "мъжкото" и "женското" пространство и структурата на времето.2 Социалното построение на телата е онова, което прави половото разделение да изглежда "в реда на нещата". Социалният свят налага биологическото различие между половете (и по-специално анатомичното различие на половите органи) като оправдание на конструираното социално различие между жените и мъжете. Актовете на познание на подложените на господство - в случая на жените - са по неизбежност актове на признаване, на подчинение. В тях, обаче, смята Бурдийо, се съдържа и заряд за познавателна борба, за съпротивяващо се познание.3
Идеята, че дефиницията на тялото е резултат от конструиране, не е нова - цялата антропологическа традиция показва именно това. Новото обаче, което прави Бурдийо, е, че разкрива механизма на обръщане на отношението между причина и следствие, чрез което се извършва натурализацията на социалното построение. "Необходимостта от биологичното възпроизводство далеч не определя символната организация на половото разделение на труда и съответно на целия природен и социален ред, а тъкмо едно произволно построение на биологичното и особено на тялото - мъжко и женско, - на неговите употреби и функции именно в биологичното възпроизводство дава привидно естествено основание за андроцентричното виждане и на половото разделение на труда, и оттам на целия космос. Особената сила на мъжката социодицея идва от това, че тя натрупва и сгъстява две операции: тя узаконява едно отношение на господство, вписвайки го в биологична природа, самата тя социално натурализирано построение."4 Вписаният в нещата мъжки ред, пише Бурдийо, се "вписва също в телата чрез мълчаливите повели, предположени в привичките на разделението на труда или в колективните или частни ритуали".5 Подложени на доминация, жените са овътрешностили гледната точка на господстващите и могат по-лесно да разберат тази гледна точка, отколкото господстващите могат да разберат тяхната позиция. Именно благодарение на инкорпорирането на господството на жените лесно се втълпяват - подобно на налаганите им от морала добродетели -"всички отрицателни качества, които господстващото виждане вменява на тяхната природа" като лукавство или една не толкова стигматизираща черта като интуицията.6
Структурите на господство (и в традиционния, и в модерния свят), според Бурдийо, са продукт на непрекъсната, т.е. историческа работа на възпроизводство, за която допринасят както отделно действащи личности, така и институциите - семейство, училище, държава, църква. Подложените на господство жени прилагат построените от гледна точка на господстващите категории към отношенията на господство, правейки ги по този начин "естествени". Видно е, следователно, че символната власт не може да се упражнява без съучастието на онези, които я понасят. В икономиката на символните блага, по-нататък, жените са инструменти за производство/възпроизводство на символния и социалния капитал на мъжете. Но мъжете от своя страна са също пленници и жертви на господстващи представи, техните роли са също построени чрез дълга социализация, назоваване и втълпяване. Мъжествеността за Бурдийо е "преди всичко чин" и често превръща невъзможния идеал за мъжественост в принцип на крайна уязвимост. Мъжествеността е "релационно понятие", построено за пред другите мъже, "против женствеността", в опозиция на женствеността, "в своего рода страх от женското".7
Глава II "Анамнезата на скритите постоянни величини" разглежда мъжкостта като благородство и дискутира женското битие като възприето битие. Бурдийо използва етнологическото описание на социалния свят в качеството на "детектор" на следите и фрагментите на андроцентричния светоглед, но също като инструмент на една археология на историческото несъзнавано, което е дълбоко вкоренено у всеки мъж и всяка жена, у всички нас. "Непрекъснатите, мълчаливи и невидими повели, отправяни към жените от полово йерархизирания свят, в който са хвърлени, ги подготвят поне колкото явните призиви към ред, за да приемат като очевидни, естествени и разбиращи се от само себе си предписанията и произволните отхвърляния, които, вписани в реда на нещата, неусетно се отпечатват в реда на телата."8 Така наречените "женски" предразположения и призвания, конструирани от семейството и обществото, подсилват половата дихотомия и консервират съществуващия ред. А колкото повече с жените се отнасят като с жени, толкова повече те стават жени.
Бурдийо обръща внимание още как едни и същи задачи, дейности и професии са оценявани от обществото като трудни, благородни, значими, когато се упражняват от мъже и обезценявани като банални и нищожни, когато са плод на активността на жени; илюстрира механизма, по който една дейност е приемана за квалифицирана, когато се упражнява от мъже (които по дефиниция са квалифицирани!) и понижавана в ранг като "неквалифицирана", когато се извършва от "втория пол". По силата на "универсалния закон за нагаждането на надеждите към изгледите, на стремежите към възможностите", според него, "продължителният и невидимо осакатен опит на един открай докрай сексуалноопределен свят е склонен да доведе до загиването, обезсърчавайки я, на самата наклонност към осъществяване на действия, които не се очакват от жените - без дори да им бъдат отказани".9 В резултат ред позиции трудно могат да бъдат заети от жени, тъй като са скроени по мъжка мярка. И още: "в нормите, с които се измерват жените, няма нищо универсално", а различието между половете е продукт на историческото отношение на оразличаване.10
Мъжката доминация изгражда жените като символни обекти, намиращи се непрекъснато в състояние на телесна несигурност, на символна зависимост: жените "съществуват най-напред чрез и за погледа на другите, т.е. като приветливи, привлекателни, обекти на разположение"; тяхната женственост "не е нищо друго освен форма на угодничество спрямо реалните или предполагаемите мъжки очаквания".11 "Жената", следователно, е възприето-битие, "осъдено да се възприема чрез господстващите, т.е. мъжките категории."12
В глава III - "Устойчивости и промяна" - Бурдийо разсъждава върху "историческата работа на деисторизиране" и "факторите за промяната", върху "икономиката на символните блага и стратегиите на възпроизводство" и върху "силата на структурата", като предлага посоки за промяна в андроцентричните нагласи и за разбиване на "фантазмения образ на "вечната женственост". Основните въпроси, които занимават Бурдийо тук, са как да се обясни и същевременно парира изключителното упорство на андроцентричното виждане и "структурното постоянство на отношението на господство между мъжете и жените", доминиращо и след епохалните промени, настъпили с производствените дейности и разделението на труда в модерната епоха; как - без риск с това да се увековечи - да се схване дълготрайността на андроцентричността, придаваща естественост на едно историческо построение.
И в други свои (по-ранни) съчинения Бурдийо демонстрира как учебната система, например, допринася за репродуцирането на различията между отделните социални категории. Тук обаче той отива по-далеч, като отправя апел към "историята на жените" да се занимае с "историята на деятелите и институциите" на частния и публичния патриархат - семейството, църквата, държавата, училището, които с различна тежест, но непрекъснато са съдействали (и продължават да съдействат) за възпроизвеждането на мъжкия ред. "Историята на жените", според него, не трябва да се ограничава само с констатирането на женското изключване от една или друга професия, специалност, дисциплина, а трябва да се занимае с последователните съчетания на структурните механизми и стратегиите, увековечаващи структурата на половите отношения на доминация, с професионалните и дисциплинарни йерархии и с "йерархичните предразположения, които те благоприятстват и които правят жените склонни да допринасят за своето изключване от местата, откъдето те във всеки случай са изключени."13 Историята трябва да покаже, според Бурдийо, "трансисторическите инварианти на отношенията между половете", като изследва "непрекъснато произвеждалата и възпроизвеждалата ги историческа работа на деисторизиране, т.е. постоянната работа на различаване, на която мъжете и жените непрестанно са подложени и която ги води дотам да се отличават - възмъжавайки или приемайки женствеността".14
Според Бурдийо обаче мъжкото господство днес не се налага вече "с очевидността на нещо, което се разбира от само себе си". Заслуга за това той отчита както на огромната критическа активност на феминизма, така и на дълбоките промени, настъпили с "женската участ". Като най-важни фактори за тези промени са преобразованията в ролята на учебните институции за репродуцирането на междуполовите различия; увеличаването на достъпа на жените до средното и висшето образование; възможността им за икономическа независимост; преобразуването на семейните структури. Видимите промени в "женската участ", обаче, все още крият много устойчиви неравенства както в образователната, така и в професионалната сфера. Най-фрапиращият пример "за тази устойчивост във и чрез промяната е фактът, че позициите, които се феминизират, вече са обезценени".15 А обявеното формално равенство между половете на всяко равнище и до днес прикрива, "че дори всички неща да са равни, жените винаги заемат най-необлагодетелстваните позиции".16 Разсъждавайки върху новото в ситуацията на жените, Бурдийо отчита, че стародавните структури на междуполово деление все още играят роля при определяне на посоката и формата на социалните промени чрез посредничеството на трите практически принципа, използвани от двата пола при правенето на някакъв избор: "според първия от тези принципи подхождащите на жените функции се разполагат като продължение на домакинските функции - преподавателска дейност, грижи, услуги; вторият принцип иска една жена да не може да има авторитет над мъже и следователно да има всички изгледи, при равни други условия, за авторитетна позиция пред нея да бъде предпочетен мъж и тя да бъде затворена в подчинени помощни функции; третият принцип дава на мъжа монопола за боравенето с техническите обекти и машините".17 Постоянството в хабитусите, следователно, "е един от най-важните фактори за относителното постоянство на структурата на половото разделение на труда".18 Бурдийо се интересува особено от връзката между икономиката на символните блага и стратегиите на възпроизводство на мъжкото господство. Целият социален свят за него оперира като пазар на символните блага, действащ във властта на мъжките категории, и Бурдийо се опитва да дефинира границите и предела на многобройните видове символни услуги, които модерната "бюрократична вселена" изисква от жените.
Който се е докосвал до работите на Пиер Бурдийо знае, че е трудно - почти невъзможно - да се предаде богатството на неговите фини разграничения и детайлизиран изказ. Общуването с подобни текстове е винаги интелектуално предизвикателство, в което реалните читатели откриват различни посоки и импулси за размисъл. И въпреки че резултатът от разбирането и въздействието от текста, знаем, зависи от срещата на "света на текста" със "света на читателя", се изкушавам да се надявам, че интересът към тази книга на Бурдийо ще надскочи малката ни академична общност и ще провокира (несъмнено разнопосочния, но ще ми се да вярвам, адекватен на посланието на социолога) "читателски отговор" на една широка аудитория: на учени и преподаватели, на учители и възпитатели, на бюрократи и мениджъри, на теолози и медийни специалисти, на активисти на неправителствени организации, на мачисти и феминист(к)и, на всички оплетени в паяжината на междуполовите взаимоотношения и напрежения, на "господството и любовта"19...
За възможността да съпреживеем отново "разомагьосващия" социално-критически патос на Пиер Бурдийо сме задължени на Ирена Кръстева - за превода, на програма "Витоша" и издателска къща "ЛИК" - за отпечатването и разпространението му.

Красимира Даскалова



Пиер Бурдийо. Мъжкото господство.
Превод от френски език Ирена Кръстева.
Издателство ЛИК.
София, 2002,
150 стр.








1 Пиер Бурдийо. "Мъжкото господство". Превод от френски език Ирена Кръстева. София: ЛИК, 2002, с. 8-9.





















2 Пак там, с. 18.













3 Пак там, с. 22-23.























4 Пак там, с. 33.




5 Пак там, с. 34.










6 Пак там, с. 43.



























7 Пак там, с. 68.


















8 Пак там, с. 71.



























9 Пак там, с. 77.






10 Пак там, с. 78-79.








11 Пак там, с. 82-83.



12 Пак там, с. 85.














































13 Пак там, с. 102.









14 Пак там, с. 107.



















15 Пак там, с. 111.




16 Пак там, с. 112


















17 Пак там, с. 114-115.





18 Пак там, с. 117.


























19 В послеслова към книгата, озаглавен "За господството и любовта", Бурдийо се отдава на така присъщото за социологията "удоволствие от отнемането на илюзии". Вж. с. 131-135.