Златна Прага 2003
Историята на телевизионния фестивал "Златна Прага" започва преди четиридесет години. Идеята е да се постави началото на диалог между творци от цял свят за развитието на драматичните жанрове и на публицистиката в електронната медиа. Диалогът изживява метаморфозите на времето, а конкурсът подпомага търсенията в екранния образ на отделните жанрове. Първоначално се състезават само драматичните продукции и публицистиката. От 1974 година в семейството на най-младата муза са допуснати и музикалните жанрове. В годините на промените фестивалът е пред закриване. Спасява го идеята за ограничаване само в областта на музиката. Така със специалния си профил "Златна Прага" става най-значимото събитие редом с МИДЕМ. В началото се състезават по регламент всички телевизии, по-късно само държавните. От 90-те години вратите се отварят отново и за частните продуценти и производители. Така в последните десет години тук се среща променящият се свят.
Тази година "Златна Прага" отпразнува своя юбилей в "гран маниер". Телевизионното приключение започна с тържествен концерт в красивата сецесионна "Сметанова зала", а финалът бе откриването на музикалния фестивал "Пражка пролет". Ритуалите на една голяма традиция, каквато е чешката, украсяваха събитията.
Президентът на републиката, както винаги, присъства на началото на престижния музикален фестивал, а Вацлав Хавел и съпругата му, министри и видни политици връчиха наградите на телевизионния фестивал. И за да бъде пълно усещането за ритуал, домакините ни изненадаха с градинско парти в замък близко до Прага, вечеря в красивите му салони и фойерверки - така, както някога са празнували. Наистина като в приказките.
Юбилейното издание бе уважено и от Мая Плисецкая и нейния съпруг, Родион Шчедрин. Не случайно описвам този блясък. Става дума за култура, за традиции във време, за което обикновено твърдим, че отсъства духовността.
Мястото на събитието е било винаги на исторически места, в които се оглежда историята на Прага. В последните години домакин е Общественият дом, изключително красива сграда в стил сецесион. В конкурсната програма се състезаваха 115 творби от 31 страни. Паралелно се проведоха няколко панела - "Среща с Изтока, "Оглеждане в миналото" - прожекция на музикални и танцови документи от последните 40 години, работни срещи на IMZ и на EBU. Фестивалът в последните десет години е и дискусионен форум за различните проблеми на музиката на телевизионния екран.
Наградите в четирите категории очертаха тенденциите в търсенето на различен език в пресъздаването на това изкуство.
"Балконът" на Франс 3 и Френска Полинезия с копродуценти Bel Air Media в Четвърта категория (опера, заснета на живо) грабна Голямата награда "Златна Прага".
"Убежище" на NPS, Холандия, в копродукция с BBC, The Arts Council of England, Egmond Film от Първа категория (музикална програма, създадена за телевизия) получи "Чешки кристал". Останалите награди "Чешки кристал" бяха дадени на "Бамбуков сън" във Втора категория (програми, адаптирани за телевизия). Това бе спектакъл на тайванската танцова трупа "Облачна врата", заснет като голяма копродукция между осем телевизии. В Трета категория (документални филми) наградата заслужи "Майсторът и неговият учител" на NTC, Холандия, отново с копродуцентско участие, а в Четвърта категория (запис на живо) бе отличена "Бохеми"- постановка от фестивала в Брегенц 2002, копродукция на Австрия и Япония /ORF, NHK/.
Критериите при присъждането на наградите са явно ориентирани към различното, по-новаторско виждане на музикалния субект в познатите жанрове. Различността се търси и в начина, по който се въвлича зрителят в играта, така че по-дълго да задържи вниманието му. Всъщност става дума за промяна в екранното пресъздаване на класическата музика. В последните години то е белязано от повтарящи се модели, от липса на инвенция. Стана очевидно, че не е решаващо дали снимаме с десет камери, а какво е внушението от екрана. Херберт фон Караян успя някога да създаде естетика на образа при концертите и оперите, снимани на живо. Тогава той "впрегна" всички технически възможности, като успя да ги подчини на закономерностите на музикалната партитура. Днес сякаш се изчерпаха вариантите. Приближаването към детайла, "влизането" вътре в музицирането вече не са достатъчни. Търси се документалното внушение, максималното навлизане на зрителя в случващото на сцената. Доказателство за това бе "Балконът". Това е съвременна опера на унгарския композитор Петер Йотвош, създадена по поръчка на престижния оперен фестивал в Екс ан Прованс. Тази творба, рисуваща сцени от луксозен публичен дом, пародия на нравите, наложи като образ документалното проникване в действието в едър план. Едновременно камерата внушава включването в играта на отделните оркестранти, както и реакцията на публиката. Създаде се камерен разказ "отблизо", който говори с езика на телевизионната медиа.
Заснетата постановка на"Бохеми" от фестивала в Брегенц през 2002 година преодолява техническите проблеми при снимането (сцената е в езерото). Сценографията е едромащабна - една огромна разтворена книга е контрапунктът на дребните фигури на артистите. Това създава илюзията за "поглед отгоре". Известният телевизионен режисьор Брайън Лардж приближава действието, както и персонажа-публика до тв-зрител. Екипът, поставил операта на живо, заимства телевизионни прийоми. И обратното: телевизионният екип търси ефекта на живата постановка. "Бамбуков сън" също показа умението на създателите да запазят характера на спектакъла и същевременно да го направят достъпен за зрителя, да предадат посланието му. Тук известната азиатска трупа пресъздава отделните годишни времена във вечно зелените бамбукови гори. "Убежище" отново наблегна на интимната камера, на търсенията във фактурата на телата и цветовете. В тази деветминутна миниатюра имаше нещо много силно и едновременно с това - специфично северно по отношение на психологическия ракурс. Една жена влиза в тунел по време на силен дъжд. Там среща мъж. Идеята за сближаване и любов е предадена чрез движенията на тези две тела в малкото пространство.
Авторитетното жури, съставено от председателите на конкурса от последните десет години, мотивира избора си: "Искаме да видим програми, които използват телевизията като самостоятелна медиа, раждаща своеобразна художествена форма."
Принципът на копродукцията доминира в конкурсната програма. Това се отнася най-вече за страните от Западна Европа и много рядко за участниците от източната част на континента. Членовете на авторитетното жури също бяха основно от Западна Европа, само един бе от домакините. При оценката решаващ е явно англо-саксонският почерк в представите за екранния образ на музиката. Стилистиката в работата на екипите, които бяха наградени, бе доста сходна. Не искам да кажа, че няма какво да се научи от опита на водещите телевизии. Искам да подчертая само, че многообразие означава диалог с различния опит и естетика. Продуктите на страните от Източна Европа също имат свой оригинален почерк. Това бе видимо в конкурсната програма и още повече в "Срещата с Изтока".
България бе представена с няколко продукции на БНТ - "Тенорисимо", "Мистерията на българските гласове: балкански щрихи", "Пътищата на България", "Името на вятъра", както и филми на частни продуцентски къщи - "Саша Попов и царският оркестър", "Гена - гласът на Арената" (извън състезателната програма). Трудно е да се мериш с телевизии, отговарящи на съвременните технически критерии. Още повече с телевизии с утвърден авторитет. И все пак нас ни забелязват с интересните и за чужденеца теми. Това са големите ни оперни имена и мистерията на българските гласове.
"Срещата с Изтока" се провежда за трети път на фестивала. Участниците от Литва, Латвия, Украйна, Молдова, Русия, както и от Босна и Херцеговина и Сърбия представиха примери от свои предавания. Целта е да се предложат проекти за копродукции със западните партньори. В този панел се наложи руският Телеканал Култура, както и рубриката "Царска ложа" на Зоя Беляева от Петербург. Информацията за богатия музикален живот на руската столица и на Петербург предизвика изключителен интерес от страна на западните продуценти. Този безценен архив се "изля" като водопад на екрана. Избраните откъси само подсказаха каква невероятна съхранена памет имат тези телевизии. Истинско богатство, което не може да не съблазни западните продуценти. По-специфичен характер имат продукциите на северните републики на бившия Съветски съюз.
Интересът към миналото е разбираем. Архивът става все по-ценен, стига само да има отношение към съхраняването и освежаването му. Продукцията "Всички руснаци": музикално пътешествие с Валери Гергиев и Мариинския театър, част трета - "Дяволите", бе представена от режисьора Денис Маркс, Великобритания. Тази продукция бе пример за това, как руският архив и погледът на чужденеца към руската история могат да сътворят необичайно произведение. В този изключителен разказ за самодържавието и насилието и за музикалните шедьоври, родени паралелно с тях, доминираше тъмната страна на голямата руска душа. Тук настъпи истинският конфликт между Изтока и Запада. Руските представители остро реагираха и не се съгласиха с този еднозначен поглед към тяхната душевност. Те трудно приеха негативизма на англичаните, различното разбиране за нещата.
Гала прожекцията на френския документален филм "Абсолютната Мая Плисецкая" бе друг важен акцент на фестивала. И тук бе използван богатият руски архив, за да се разкаже за съдбата на голямата руска балерина. Тя също акцентира върху трагичните събития в личната съдба на Плисецкая, оставили дълбоки следи върху формирането на личността й. Този филм разчита изключително на силното присъствие на примабалерината и внушенията на изкуството й - без да има претенции за силна режисура. Независимо че много са документите, правени за явлението Плисецкая, силата на изпълнителското й творчество завладява при всеки следващ опит. Отново архивът е основен елемент.
Очакванията от тази среща бяха свързани с необходимостта да се покажат нови измерения в диалога "Изток - Запад. Но се наложи впечатлението, че не се търси истинското общуване между тези все още различни светове, а по-скоро доминира прагматичният интерес от страна на западните колеги към копродукции, в които много важна е ролята на архива. Все още се опитват да ни поучават как да мислим просто защото трудно приемат нашия поглед към света. Невъзможността да се приеме многообразието и тенденцията да се уеднаквява светоусещането бе една от причините да няма наградени програми от различната Източна Европа.
Изкуството на музикалния документ пролича ясно в "Оглеждане в миналото" - прожекция на документи от последните 40 години, която показа значимостта на архива - и като памет, и като поглед към бъдещето. Един от най-големите продуценти - д-р Райнер Мориц показа примери на технически обработен архив, с изключително добро качество по отношение на картина и звук. Той демонстрира и начини за обработване на този архив - така че за да се възприема от съвременника. Същото сториха и други водещи медии. Избраните филми, между които и "Калас", двата филма за легендарния цигулар Ян Кубелик и сина му, диригента Рафаел Кубелик - на Чешката телевизия, и на Райнер Мориц - също осмислиха изкуството на музикалния документ.
"DVD - новото измерение на техниката" бе тема на работна среща, организирана от IMZ - международен център за музика. Добре е да знаем, че това е организация, която е създадена под егидата на ЮНЕСКО още през 1961 г. със седалище във Виена. Целта е този център да бъде посредник между творците и медийния пазар, да стимулира употребата на нови технологии, да информира, да организира семинари, представяне на нови програми, международни конкурси и фестивали. Членове на организацията са всички телевизии, частни продуценти, оперни театри, институции с музикален профил.
На работната среща за проблемите и бъдещето на DVD участваха представители от Дойче Грамофон, Австрийската телевизия, от ББС, РАИ, ТДК и др. Видяхме отличната систематизация на Дойче Грамофон - избрано от най-силните спектакли на Метрополитън опера. Демонстрирано бе как се съставя съдържанието на продукта, какви възможности дава той и т.н. Екип от ББС показа своята версия на "Хитрата лисичка" от Леош Яначек. Изборът им е "анимационна опера". В случая темата отговаря напълно на интересния подход на авторите.
Особено в условията на пренаситен пазар от традиционно представени отлични оперни спектакли. Проблемите на финансирането, на договарянето на авторските права, маркетинговите проучвания и други теми също намериха място в дискусиите, свързани с бъдещето на този продукт, застанал между CD ROM, видеото и телевизията. И то във време, когато технологиите изпреварват потребностите, а човешката психика трудно се състезава с променящия се свят.

Магдалена Манолова



Като раждането на дете, така изглежда емблемата на Международния телевизионен фестивал "Златна Прага" 2003. Този пластичен образ от балетна постановка е своеобразна метафора на съдбата на класическата музика на малкия екран. Още при прохождането си, тя изпитва неудобството от новата медиa. Търси форми да "облече" нейните одежди и да се сприятели със зрителя. Днес родилните мъки продължават. Музиката по телевизията все по-трудно се преборва с рейтинга, с изискванията на публиката, с новите технологии.