За пийпълметрията
или Спорът за авторитетите


В неделя вечерта, 22 юни 2003 година, Светослава Тадаръкова по "Нова телевизия" посвети предаването си за журналистически разследвания на пийпълметрията. Чуждицата "пийпълметрия" значи техника за измерване на рейтингите (или гледаемостта) на отделните телевизии - една сложна за организиране и функциониране система, която в България е още в своя прощaпулник. С нея тук се занимава агенцията ТВ ПЛАН/TNS, срещу която, в интерес на истината, се издигат множество възражения, съмнения, недоверия. Най-вече в коректността и обективността на измерванията: доколко пийпълметричните устройства покриват цялата страна и съответно доколко дават реална картина за популярността на отделните тв програми. Особено кресливи са от БНТ в лицето на нейния сегашен генерален директор Кирил Гоцев: според него на "скандалната" дата 16 април 2003 година, когато ретранслаторът на Копитото не е работил и, следователно, не би могло да има никакво измерване, за bTV има отчетени стойности, докато всички останали телевизии били заседнали на кота 0. На обяснението, че тогава е излъчвал предавателят на Петрохан, Гоцев попита драматично: "Дали пък пийпълметричните устройства не се намират всички на софийската улица "Джеймз Баучер" 23, където е седалището на ТВ ПЛАН/TNS?" Ако пък зрителят си помисли, че - голяма работа, имаме си доста по-важни грижи от споровете за пийпълметрията, телевизионните босове моментално ще го контрират, че от процентите на гледаемост на отделните програми и предавания в тях зависи всъщност рекламният поток, който ще ги "залее". Е, друг въпрос е защо баш директорът на държавната телевизия, която е на бюджетна издръжка, и то не малка, се е загрижил така много за пазара на рекламата? И не става ли дума за съвсем други неща, а не за доста мърлявия и бос български рекламен пазар, чиито параметри са обидни за всяка уважаваща себе си рекламна и PR агенция?
Ето го разковничето на споровете около пийпълметрията в България. Става дума не толкова за постъпления от реклами (макар и да не са маловажни), а за натрупането на символен капитал/авторитет от отделните български телевизионни оператори. И може би тук е голямото разминаване между ТВ ПЛАН/TNS и тв деятелите: ако тя държи под око най-вече и преди всичко икономическата логика и нейните изисквания (точно в тази връзка Кънчо Стойчев говори за пийпълметрията като за "предлагана услуга"), то последните разпростират въздействието и влиянието й и върху още съвсем други пространства - на доверието и честността. С други думи, първите се движат в полето на пазара, вторите - и в полето на морала. Не случайно Сашо Диков, програмният директор на "Канал 3" - един прочут адепт на честността, чутовен борец за правда и справедливост, каза пред Светослава Тадаръкова, че за него пийпълметрията тук е пълна шашмагория, че той разчита на таксите от кабелните оператори за правото да излъчват "Канал 3" и че - "може да е тъпо", както сам Сашо Диков се изрази, но той не иска реклами, защото те винаги ще те поставят в зависимост от съответния рекламодател. Един вид привилегията да бъдеш честен, откровен и прям със зрителите си има своята цена и тя е отказът от големите рекламни пари. И даде за пример Маргарита Михнева, според чиито думи я изгонили от bTV точно заради сблъсък с интереси от подобно естество (друг въпрос доколко има истина в твърденията на една твърде хлъзгаща се към евтини манипулации журналистка). Шефовете на две пловдивски телевизии - на "Евроком България" и Пловдивска обществена телевизия, също посочиха, че имат резерви към измерванията на тв рейтингите в България, тъй като - по думите им - в Пловдив нямало нито едно пийпълметрично устройство (тук точно Светослава Тадаръкова надуши скандал, след като, според нея, в отчетите на ТВ ПЛАН/TNS фигурирали около 56 такива устройства във втория по големина български град). И двамата обаче отново говореха не толкова за пазари, колкото за авторитети - че не се отчита гледаемостта, сиреч влиянието на двете пловдивски телевизии. И ако за Кирил Гоцев българската пийпълметрия е "трън в петата", то е именно поради тази причина - че в някаква степен БНТ губи влиянието си, тоест авторитета си, които bTV - според проучванията - лека-полека й отнема.
Споровете за пийпълметрията в България всъщност за сетен път доказват и демонстрират една отдавнашна теза на члена на СЕМ Георги Лозанов - че по тукашните географски ширини телевизия се прави не за печелене на пари, а за печелене на влияние, което евентуално по-късно може да бъде осребрено - било политически - във власт, било капиталистически - в пари. Българският рекламен пазар/терен е наистина твърде тесен, за да побере вече толкова много телевизионни играчи - наближаващи числото 70 по най-груби изчисления. Ясно е, че тук не става въпрос за реклама, а за само-реклама: светлият пример на Силвио Берлускони вероятно се провижда в бляновете и мечтите на местните телевизионни босове. Имаш ли телевизия - имаш и авторитет, нямаш ли телевизия - загубен си, нямаш никакъв шанс, "безвестен и безславен" си оставаш завинаги. Пийпълметрията разрушава илюзията, че българският Берлускони може да си ти или ти, или пък ти..., затова толкова лютата кампания срещу нея: има ли на тази планета човек, който да седи мирен и кротък, когато посягат на мечтите му?

Митко Новков







Петък,
ранна утрин