София! Какво я очаква?
София има Общ устройствен план, а дали софиянци имат основания за добри очаквания? Планът на София не бе само събиране на данни, разбор и опит да се насочи развитието на бъдеща София, да се надяваме, че той ще стане и обществено събитие.
Но за да се превърне и в организиращ всички софиянци управленски факт, а защо не - и за да вдъхнови поведението им, трябва основните (градо-, гео- или просто политически) въпроси на Общия устройствен план (ОУП) да бъдат така зададени, че да изкушат всеки мислещ софиянец сам да потърси отговорите.
Трябва да се разговаря за София (намираме се в започнала вече кметска избирателна кампания, а това не става). Подобен широк разговор е по-различен от експертното обсъждане. Той не може да бъде граден върху систематиката, йерархичните равнища, оптимизацията на съставките от градската технология (тях ще запазим за наблюдаващия компютър). Трябва да бъде използван мисловният апарат, присъщ всекиму - здравият разум.
Следва опитът това да бъде предизвикано:

1. Къде е мястото на София?

Как тежи София спрямо съседните й: Белград, Букурещ, 14-милионния Цариград или пък Атина, която създава 10 пъти по-голям брутен вътрешен продукт (БВП) [1] от този на София? С какво може София да устои на натиска на мощната концентрация на човешки маси и капитали в съседство? Какво ще противопостави София на гръцката стратегия за превръщането на Солун в балканската "наша обща (!?) столица". И въобще трябва ли София да се бори (само звучи анахронично) за място под слънцето?
Последният от въпросите е очевидно реторичен. Не случайно всички изброени градове искат да са център на нещо си (пък било и само енергийно-диспечерски). Макар и неоспорваната географска централност да не превръща даром София в център на Балканите, централността помага в това съревнование! В задграничен командировъчен отчет още от 1939 година директорът на градоустройствената дирекция арх. Тотю Горанов записва: "...становището на румънската делегация е, че ...най-важните [жп-] съединения минават през София и тя е естественият кръстопът на Балканите." Това си остава вярно и досега, а и бъдещето няма да го промени. То доскоро бе неоспорвано и за автомобилните връзки през Балканите. Но Гърция с европейски пари насилва географията, като изгражда Via Egnatia напреки на пропастите на Пинд-планина. В полза на Солун Гърция прави опит да измести София от нейното възлово разположение по автомобилното направление от Средна Европа към Близкия Изток. Така стигаме до отговора:
София трябва да удържи и разшири позициите си в международния транзит, в т. ч. и на жп транспорт. Тогава как да си обясним разрушаването на налични жп-трасета и жп-ареали, на което сме свидетели в София? Какво спечели общината, като заличи жп гара "Сердика" и Околовръстната жп линия? Ако погледнем в по-едър план - защо се премахна жп-отсечката до Гюешево? А защо се бавим с Коридор - 8? Експресните влакове на EURO-CITY (жп връзки, съединяващи пряко центровете на големите европейски градове) достигнаха вече Белград. Важно е за европейското бъдеще на София накъде те ще продължат. Към Букурещ ли, към София или към Солун-Атина? ОУП подготви ли достатъчно силни софийски аргументи в този международен спор? Сякаш мнозина продължават да изпитват този пословичен страх от влака и гледат на него като на неизбежно зло. А той в съвременното си изпълнение е фактор, който силно активизира града и е част от неговата модерна естетика.
За да защитим централността на София, вътре в нейните очертания ще трябва да се откажем от търсене на някакъв компромис между обхождащите я далечни пътища (например: северният Околовръстен път) за международния транзит и идеалната праволинейност на източно-западните автомобилни транзитни трасета. Ще трябва да ги проведем праволинейно и успоредно на основното жп-трасе. Това ще разреши скъсяване с допълнителни 10 км за трансбалканските авто-пътувания. Това наше предимство трябва безкомпромисно да бъде осъществено от ОУП.
Централността на София се материализира и в непревозната инфраструктура. Например: в телекомуникациите, в енерго-, в газо- и в нефтопреноса. Откъде ще минат те, зависи от управленски решения, за разлика от превоза на пътниците, където всеки прави верния избор сам за себе си. Поради това за София е важно БТК, Булгаргаз, АМБО (Нефтопроводът Албания - Македония - България) и енергопреносните дружества да останат под български контрол. За да не стане както с Букурещ - румънците да телефонират със света през Солун. Използваме ли ние ОУП за въздействие върху (а не само за териториално подсигуряване на) процесите на модернизация и "приватизация"(?) на националната техническа инфраструктура в името на укрепване на позициите на София в балканското пространство? Осъзнава ли София себе си като геополитически фактор?

2. Откъде София да черпи сили?

Досега София разчиташе на ресурси: хора, пари, влияние от останалата България. С 1/8 от българското население София осъществява (не казвам: изработва!) 1/4 от БВП и приема 1/2 от чуждестранните инвестиции. Това на дело води до обезкръвяване на страната и е опасно и за самата София, а и няма ефект. Защото София не успява да натрупа достатъчно сили, за да се пребори със съседските столици за чужди инвестиции, за международни институции.
Броят на софиянци съгласно ОУП с немного надскача прага от 1 милион; явно от България повече не може да се черпи. Далекоперспективната прогноза от 1938 г. на Мусман за 800 хиляди и тази от 1961 г. на Нейков - за 960 хиляди се оказват учудващо реални. В последните 60 години софийското население нарасна само двукратно. Това развитие е здравословно, ако го сравним с десетократно увеличеното от войната насам население на Цариград, или с 5-милионния мегаполис Атина-Пирея. Развитата мрежа от български окръжни градове допринесе за устойчивия баланс "столица-провинция". Той предпазва днес страната от обезлюдяване, а София - от бидонвилен пояс. Този добър баланс може да бъде нарушен само ако континенталните миграционни вълни не го наложат. А те са вечни и неподвластни на българските съображения. Историята ни учи, че европейците мигрират винаги от север на юг, а азиатците - от изток на запад. София застава на пътя и на двете миграционни вълни. В една Европа без граници това може да се окаже риск за София, но той крие и шанса да укрепим София, като щадим българската провинция. Трябва ли подобен демографски шанс (първо имиграционно "сито", отсяващо младото, работливото и квалифицираното за България, а чак след това за Европа) да бъде пренебрегван от ОУП! Не трябва ли да интензифицираме асимилационната сила на столицата?
А трябва ли да забравим, че София основно е изградена от онези българи, чиито близки продължават да живеят в Македония, в Беломорска Тракия и в Бесарабия. За тях София несъмнено продължава да е желана цел - било за трайно преселване, било за епизодично софийско присъствие. ОУП предвижда ли транспортни и институционални улеснения (като "Домът на българите в чужбина" например).

3. Как да не разпиляваме софийските ресурси?

Въпросът може да се видоизмени: Върху колко голяма територия да се разпростре София? Отговорът е бил винаги прост: Възможно най-малката територия. Градът трябва да живее с възможно най-къса улична, електроснабдителна, съобщителна, водопроводна, канализационна мрежа, мрежа на градския превоз; с по-малко на брой, но в резултат на това - интензивно използвани училища, болници, гари, спирки... Това е теза, която никой не оспорва. Въпреки това София се развива по обратното правило - това на обременяващата я териториална експанзия.
Градската територия е била 30 кв.км през 1931 година за 300-хилядна София; Мусман предвижда в 1938 година само 40 кв.км за 600 хиляди обитатели [2]; квадратните километри достигат 145 - за едномилионна София от 1979 г.; същата година са планирани 180 кв. км за 1 250 000 жители, очаквани през 2000-та година. Днес ОУП предвижда 210 кв.км. Петкратната териториална експанзия на София от Мусман насам не може да се обясни само с демографския ръст и с усложненото градско стопанство. Въпросът става още по-тревожен, ако отчетем обстоятелството, че съгласно ОУП в следващите две десетилетия производствените и неусвоените (т.е. понастоящем незастроени ) територии намаляват и като абсолютна стойност. Но за сметка на тях устремно растат жилищните територии. Не се ли крие зад този факт мощният натиск на строителните предприемачи, създал вече необратими факти? Трябва ли градът чрез ОУП да легитимира всяка лична строителна инициатива от близкото минало и да обременява общината с грижата да благоустроява ново-"усвояваните" територии?
Не трябва ли ОУП да оцени досегашната практика Законът (за Общия градоустройствен план на София от 1961 година) да бъде ревизиран от подзаконови актове, каквито са Частичните застроителни и регулационни планове като правен абсурд. И с какви наказателни мерки днешният ОУП ще защити утре себе си от бъдещо беззаконие?

4. Социалното и друго жилищно строителство

Трябва ли социалното жилище да се свързва носталгично само с времената на социализма? Доколко официалната теза, че общината не строи, но създава условия друг да строи, е обществено отговорна? Не трябва ли общината да поставя задължителното условие диференциалната рента (тя принадлежи на общината) на всеки новоурегулиран терен да финансира евтини жилища за млади семейства, социално слаби и многодетни семейства? Даже предвоенна София [3] го е замисляла! Днес общината постъпва точно по обратния начин. Например чрез изграждането на скъпи канализационни мрежи в доскоро вилните зони на подвитошката яка, общинският бюджет съфинансира най-разточителното жилищно строителство.
В същото време (междувременно приватизираните) жилищно-строителни комбинати стоят изоставени и биват използвани като източник на скрап. Бавно, но сигурно съгласно вече казаното в предходната точка те се превръщат от производствени предприятия в жилищни територии. В, общо взето, нерадостната перспектива на социалното жилищно строителство (доказан общински приоритет на всички градове с много бедни хора) се просветлява от общинската решимост да се пристъпи към санирането на масовите панелни жилищни комплекси. Но досега липсва осъществен пример.
Отвъд безсмислената дискусия "за/против" панелните жилищни блокове не забелязваме ускорената деградация на жилищните кооперации на Центъра на София. Те са безжалостно експлоатирани от обитателите и което е потресаващо, от своите собственици. Покриви, инсталации, фасади и даже конструкции са често пред разруха. Пари са нужни, но това, което наистина липсва, е нормативната уредба, която трябва да уреди правните взаимоотношения между собствениците и техните задължения спрямо собствеността им; те трябва да се делегират на строителни и ремонтни дружества.
За неовладяното ново строителство не смея и да говоря; то съчетава безумни цени с лошо строително изпълнение и архитектурна грозотия. ОУП ще допусне ли институцията на така нар. "узаконяване"?

5. Накъде със софийския метрополитен?

Тази тема стана ключова в желанието ни да разширим лъчението и въздействието на София. Всяко софийско богатство (човек, терен, природа, институция - например: Александровската болница, Софийският университет, Националният стадион...) се умножава, ако влезе в "учестен оборот", т.е. ако се окаже леснодостъпно за много хора. Ускореният оборот на малкото, което има София, е нещо, с което тя би се противопоставила успешно на многото (но често зле използвано), което имат другите. Кое е за предпочитане: Едномилионна София с бърз релсов превоз или 14-те милиона на Цариград, разчитащи само на "долмуши" (турските маршрутни таксита)? Засега обаче метрополитенът участва само с 3%-тен дял в софийските превози. Софийският метрополитен се намира в състоянието, когато всички показатели са много лоши - направени са досега големи инвестиции [4], но превозният ефект е разочароващо скромен. Далеч по-скромен от първоначалните прогнози [5] за 52 млн. пътници/год. между жк "Люлин" и "Св.Неделя". Перспективата обаче е отлична; бързото удвояване на метродължината (до 20-ина км) ще доведе до учетворяване на сегашната използваемост (брой превозени пътници) на метрополитена, както и до осемкратното увеличение на неговата работа (пътници, км) в сравнение с днешните показатели. От това ще последва поне преполовяването на сегашната прекалено висока себестойност (стотинки/пътник,км) на превоза с метро. И превръщането му от само показна инсталация ("Всеки милионен град трябва да има метро!") и/или Паметник на Българо-съветската дружба в стопанска дейност с поносими финансови резултати.
След постигането на оптимални показатели, удължаването на метрополитена трябва да бъде спряно; тогава ще сме постигнали оптимума на неговата работа. Думите на бившия софийски кмет Стефан Нинов: "Всяко метро има начало, но строежът му няма край" (в. "Дума", брой 98 (3898) от 2003 г.) са подвеждащи. За съжаление ОУП е възприел подобно мислене. Той възпроизвежда в централната градска част твърде сурово основната идея за трите метродиаметъра от далечните 70-те години. Тя се оказа финансово непосилна. Но ОУП трябва да бъде поздравен за това, че се отказа от една от метродогмите - повсеместната тунелност. Този нов подход би разрешил да бъдат мобилизирани достатъчно средства поне за една редуцирана метропрограма. На въпроса, коя да бъде тя, ОУП не отговаря, даже не си и задава този въпрос. За жалост, ОУП не успя да се пребори със свършения факт - тежкият съветски подвижен състав (и съответстващата му инфраструктура), който Софийската община на Стефан Нинов съзнателно натрапи на днешна София.

6. Грижата за децата, инвалидите и възрастните софиянци; безопасността на всички софиянци

Тъкмо това трябва да стане основното изискване на ОУП, а не удобствата, както е сега, на разглезените нови хора. София не е замислена да приема 1/2 милиона МПС (обичам тази пейоративна абревиатура, еднаква и за BMW-то, и за запорожеца). Градът няма достатъчно свободни пространства, за да ги подслони. Градът не може повече да толерира агресията на возилата и на гешефтите с тяхното паркиране (паркингът за 40 леки коли до НДК бил отдаден на концесия срещу 250 лв. месечно?!). София вече загуби такива знакови пространства като плочниците, където "...на "Руски" започва денят", а "кестените прецъфтяват и пак цъфтят". Оплакват се от липсата на подземни гаражи; но кой ще ги построи, когато вместо това всеки може да паркира върху тротоар или в градинка.
Градът стана опасен за обитаване. По тротоарите е пълно с препятствия, стъпала, прагове, прътове, вериги, входове към мазета. Траен мобилиар от маси, пейки, хладилни шкафове, тезгяхи, ... се изнася и разполага върху общинска собственост. На височината на очите са щръкнали рекламни табели и надписи, плажни чадъри. Оголени жици се подават от осветителните стълбове, кабели са положени направо върху плочниците.
Контейнерите за боклук се търкалят по уличните платна. Започнаха да си присвояват и части от уличното платно, като в него биват набивани колци и поставяни бетонови препятствия, даже - бариери.
Постепенно, макар и по-бавно, всичко обрисувано в тази точка, може да бъде премахнато. При повече лична настъпателност и непримиримост от страна на софиянци всяко от тези "явления" може да се отстрани веднага. Но има и такъв риск, който може да стане факт още утре и то за всички в София. Ние живеем в сгради, много от които, без да са изчислявани да устоят на земетръс, са отслабени допълнително било от въздушните нападения над София, било от безотговорните преустройства (в 20% от сградите в центъра) на партерните етажи с цел тяхното търговско използване. Смразяващо е как ние гледаме на масовата смърт, която безотговорното строителство и/или сградно преустройство причиняват в съседни Турция или Гърция. Но предприемаческата (строителна и/или търговска) алчност отдавна се настани и в София. Трябва ли да я търпим и да я пренебрегваме, като залагаме при това нашия живот?
Целият софийски сграден фонд трябва спешно да бъде проверен и статически оценен доколко може да устои да едно земетресение. А София лежи в земетръсен район с повече риск, отколкото е средно обичайното за България.

7. Да се стремим ли към софийски стил на живот?

Задължително трябва да се стремим към софийски стил на живот, ако искаме софиянци да бъдат отличавани всред и по-важно - почитани, от останалите европейци. Част от този стил трябва да стане масовото спортуване. Неделните витошки екскурзии са благосклонно възприемани от чужденеца като софийската "особеност". Витоша е рядко благо, но тя трябва да стане част от нашето ежедневие. Само час след като ти е хрумнало да караш ски, си вече на 2000 м височина под Черни връх. Това е технологично постижимо (за всяка друга европейска столица, вкл. и за Осло и Берн това е немислимо). Защо софийският метрополитен да не достигне до полите на планината и да не "продължи" нагоре?
Няма култура на спорта, на бита без много вода. През 50-те години софийските градоустроители все още страдаха от комплекса за вина, че София е "избягала" от река Искър. Те живееха с мисълта, че тя трябва да се върне при реката или най-малкото - че София трябва да докара водите й до себе си. Още преди 1944 година се беше родила идеята за плавателен канал (станал в последните години лесна тема на журналистите, търсещи безрисково своя антитоталитарен профил).
Софийската чистота деградира в резултат на няколкото кампании за пестене на вода. А се очакват и всемирни затопляния. Налага се извън концесията "Софийска вода" София да доведе от Места води в Искъра, а искърски води - в София. Плавателният канал трябва да бъде реабилитиран, но вече като оводняващ реките и овлажняващ въздуха. Най-малкото - пазен. Чрез него откритите (течащи и кариерно-езерни) води трябва да станат изобилни в София. Водата, а благодарение на нея и чистотата, спортът, озеленяването, свободното време на открито ще станат част от това, което нарекохме софийски стил. Той е и южняшки. Но би могъл да се сведе, както е сега, до себеизлагане всред прах във въздуха и пепел по земята.
Софийският стил на живот ще бъде роден от Витоша, Искъра, масовото спортуване (липсващата все още течаща) вода, животът на открито и южняшката леснина, с която софиянци фамилиарничат помежду си.

8. Софийската вода

Всред ресурсите, които можеха да направят София богата, а животът на софиянци - привлекателен, е нейното водоснабдяване. За качествата на софийската вода си спомням една чудна характеристика: "В Европа няма столица, където да можете да пиете вода направо от водопровода." А що се отнася до водните резерви и до капацитета на водоснабдителната мрежа всичко вече е направено от поколенията преди нас. Те изградиха довеждащите водопроводи с капацитет от 20 куб.м/сек, пречиствателните станции - с потенциал до 18 куб.м/сек, а водоизточниците осигуряват 15 куб.м/сек. Според възприетите норми водопотреблението няма да надхвърля даже и 8 куб.м/сек. А в минали времена София успяваше да се справи и с двукратно по-голямо потребление на вода. ОУП отчита тези щедри софийски дадености и ги запазва като бъдещ резерв. Очевидно проблемите не са такива, че да се налага да правим чак и молебени за дъжд. Да не говорим за това, че с води от Места може всяка година да се пълни по един язовир "Искър". Софиянецът на земята си е свършил работата.
Защо при това изобилие и още по-големи "водни" възможности трябваше да викаме англичаните да ни управляват водата? Те всички са израснали, без да знаят какво е гравитачно водоснабдяване; помпи и свирукане придружават всяко отвъртване на църцорещото кранче в Англия (те не знаят и какво е смесител). Излиза, че сме годни да построим системата, да докараме водата, но не и да ги оползотворяваме. Защо водарят проф. Александър Янчулев като кмет успя да осуети даже само 15-годишна концесия върху софийските води, а кметът Стефан Софиянски се съгласи да ги концесионира за цели 25 години! Обяснението е в десетократното повишение на цените на водата в последните години до 0.65 ст./м куб. Това прави близо 5 млрд. лева за пълния срок на концесията при днешни цени. Това е колосален оборот, който, не знам защо, трябваше да бъде предоставян за управление от чужденци с по-скромен опит от нашия. И то без риск за тях: Водата е винаги налице (концесионерите не плащат нито стотинка за водата, те я получават даром от българите, свършили си тежката работа по язовири, деривации и тунели), разпределителната мрежа е построена (не била в добро състояние, е и?), а пазарът - гарантиран, монополизиран и безропотно плащащ. Печалби в размер на стотици милиони левове вместо да текат в софийската общинска каса, сега напущат България. Софиянци са предмет на безжалостна експлоатация. Сега водата струва вече наполовина от тази във Виена. А като започнем да я индексираме всяка година с инфлационния коефициент? От прекалено поскъпналата вода страда битът на софиянци, чистотата на София, нейните улици, паркове и градини. Всичко, с което се отличавахме доскоро от близкия Ориент.
Концесионният договор не трябва повече да бъде крит. Трябва да бъде публикуван и да стане предмет на ревизиране. За да може водата пак да стане общодостъпно и евтино благо. Важното е колкото може повече вода да достига до софиянци. Ако ще и част от нея да потъва в софийската земя. Сега завирените води изтичат в Искъра.

9. Чистотата - също тема на ОУП

Софийската община има странно разбиране за чистотата. Най-добре го обрисуват думите на проф. Александър Янчулев от времето на неговото кметуване: "Мръсни сме, защото сме бедни". Другаде по света биха се сетили, че ако са бедни, то е, защото са мръсни.
Чистият бит е ценност, която стои извън политиката, над парите, той е като "слънцето и въздуха за всяко ..." (нека бъда извинен за направената алюзия). За разлика от софиянци търговските дружества "Чистота", "Волф" и "ДИТЦ" по определение искат да печелят - много и лесно. Пазарният подход - в случая той е развращаващ, има един безспорен резултат: стремглавото десетократното покачване в последните години на изразходваните пари; те надхвърлиха 70 и ще наближават 100 милиона годишно. В желанието си тези пари да са и лесно спечелени, въпросните фирми променят към по-лошо довчера трайно стабилизирани хигиенни навици като например всеки да пази собствената си смет в собствения си парцел, двор, дом. Звучи като анекдот:
Шекспировият баща е бил глобен, защото държал отпадъците си пред вратата на къщата си. А софиянецът в ХХI век слаломира всред контейнери от чужд боклук (вкл. и автомобилни бракми), оставени на надзора на клошари и кучета. Ресторанти, сладкарници вече не пазят своите хранителни отпадъци в кухнята си, а ги изсипват в първия попаднал им уличен контейнер. Наядените тротоари (това толкова опасно несъобразяване с регулационните и нивелетни планове) станаха вече недостатъчно удобни за глезльовците-сметосъбирачи. За да си спестят усилията, те разполагат контейнерите вече направо на уличното платно. И се питам, каква ли ще е битовата култура в домовете на отговорните общинари? Ще е от рода: "Държат си мръсните чинии върху неоправените кревати."
Трябва да бъде възстановена технологията на събирането, пазенето и извозването на битовата смет, каквато я знаем от годините, когато София бе чиста.
А спрямо някои (вкл. и циганските "барони") ще трябва да бъде използвано и "убеждаването". Но да не забравяме, че няма да възстановим европейските си хигиенни навици, без водата да стане пак обилна и достъпна. Тя е ключ към решаването на повечето софийски проблеми.
И за друго замърсяване; на тези културтрегери, които популяризирайки своите мероприятия, облепват всеки свободен кв. дециметър фасадна площ, стълбове и най-неочаквани места. Няма общинско правило, което да го забранява. Другаде има закон. У нас няма, но защо тогава общината се дразни и игнорира неколкократните опити на Съюза на архитектите да постави на широко обсъждане въпроса за графичната чистота на столицата. Разбираемо поведение: още една досадна грижа, наред с паркирането по тротоарите, мръсните улици, дупките по тях, уличните кучета. Ще привикнем с тях, а и с латинските надписи по челата на трамваи и автобуси, в които са оказани крайните спирки на онези немски градове, от които се сдобихме с возила (почти?) даром. За да търпиш това, трябва да си екстремен непукист.
Колко достолепни фасади, колко каменни облицовки (вкл. и на Министерския съвет) бяха съсипани заради монтажа на климатични инсталации. От грозните дупки са провесени маркучи и тръби. Всичко това става без фасадни чертежи и без архитектурен надзор.
Всичко описано е вярно, но това предмет ли е на ОУП? Няма друго средство със силата на закон, което да застави общината да се справи с проблемите на градския бит, чистотата, реда. Съответните правомощия на ОУП трябва да бъдат дефинирани в Правилника за неговото приложение. Без него ОУП ще бъде полезно, но помощно занимание, което само ще улеснява кмета в неговите импровизации.

10. Софийски стил на живот, немислим без културни събития

Без театрите, музеите, галериите, библиотеките и без нейните паметници на културата не мога да си го представя. Това е истинската централност - централност всред културните центрове на Балканите. "Мечтата ми е да взема следобедния влак и да отида на театър в София." - ми се изплака веднъж един издигнат скопянин. Но софийската община не мечтае. Тя не помага на софиянци да ходят на театър. За да не спирала движението по бул. "Руски" (а то вече е спряно). Общината даже зачерта предвижданата десетилетия наред, метростанция на "театралната" ул. "Раковски". От тази метростанция се отиваше пеша за 2-3-4 минути до Младежкия театър, до Националната опера, до Студентския дом, до Военния клуб, до Военния театър, до "Сълза и смях", до салона на Ла Страда, до Народния театър, до Театър "199", до театъра на НАТФИЗ, до Сатиричния театър, до Кукления театър. И до още толкова много събития в зала "България", в салона на БАН, в "Света София", в чуждестранните културни центрове, в Градската градина. 12 театрални (и още толкова други) салони са разположени в 200-метровия обхват на тази въображаема (засега) най-централна софийска метростанция "Раковски"!
Ето как с премахването на една метростанция само, силно бива ограничено културното излъчване на столицата. Бирфестове и технофестивали, обаче, се организират в самия пъп на София.
София изпростява и това, за съжаление, остава извън вниманието на ОУП. Как да си обясним разрушаването (ставащо и предстоящо) на софийските паметници на културата? Заради гаражите на Булбанк останките на Стара Сердика стоят разхвърляни и загиват по поляните на Обеля. В метростанцията "Сердика" по стените обаче са налепени антични бутафории - културно алиби.
Ориенталщината е съжителството на лукса и претенциозността с безредието и нечистотията. Имаме си вече и знаков символ за това съжителство - позлатеният бюст[7], който стърчи над оградения и пазен с бариери (!) паркинг "Св. Неделя". Как е възможно да бъдат парцелирани за паркинги доскоро общодостъпни, знакови пространства и площади като "Св. Неделя" , "Александър Невски", бул. "Цар Освободител"...

11. А образът на София?

"Нито нов, нито стар град" - така я характеризират. Макар и докачен, им дадох право - софиянци сме недостатъчно почтителни към миналото, а и често користни в намеренията си. И ако София е станала град, то е само благодарение на хора извън провинциалисткия начин на мислене, който винаги е владеел софийската община. "Св. София", "Св. Александър Невски", Съдебната палата, Ларгото, НДК са били или бяха замислени и осъществени не от общинари, а от държавници. Днес обаче софийската община не признава ничия власт над дребнавостта си. Даже не иска ОУП да бъде узаконяван от Народното събрание, а сама да го правела, на общинска сесия. Така софийската община ще може свободно да продължава да пропилява шансовете, които наследи от миналите времена. Тя, например: Застроява по регулационната линия (не само) Княжевското шосе и Околовръстния път. "Реституира(?)" Южния парк и го застроява. Наряза и на парче "оползотворява" Околовръстната жп линия и обслужващата Центъра (според Мусман) жп гара "Сердика". Раздава, пак на парче, т.нар. Плавателен канал. Подарява терена на бившата съветска легация (най-ценното и единственото място в централна София, където нашият век би могъл да построи своя достоен архитектурен паметник; България все още няма своя исторически музей). Общината направи от замисления преди години като достолепен озеленен булевард "Тодор Александров" непривлекателна, без плочници и без простор транспортна артерия. Така ще съумее някой да продаде и/или подари и/или да получи някой и друг парцел. Този дребнав, антиградоустройствен подход води до печалната последица периферен и беден като архитектура булевард като Ботевградското шосе да изглежда по-градски, по-представителен и по-внушителен от възможно най-централно разположения и толкова скъпо изграждан "Тодор Александров"? Обидно за нашето десетилетие сравнение.
В политиката на софийската община днес липсва широтата на градоустройствения замисъл. Липсва съзнанието, че градът бива изграждан съобразно с усилията и според замислите на предхождащите ни градоустроители. Че опитите да бъдат ревизирани с "пазарни" аргументи замислите на предходниците ни (често вече и в процес на осъществяване) за градска композиция, за щедри габарити, за столичен мащаб и патос водят града към хаос. Свидетели сме на детинското злорадство да чупиш поверената ти играчка (постигнатото от София в миналото), за да компенсираш творчески комплекси от младини, когато си слугувал на старите властници. "Образцов социалистически град" - така бе едновремешната формула за софийското бъдеще. И тогава и сега никой не употребява простичките думи като чиста, зелена, здравословна, вода, гора...
Истинската мъдрост на градоустройството е, че градът се гради и върху грешките на предходниците. Да се превърне грешката в достойнство е предизвикателството пред истинския градоустроител. Опитите да бъдат поправени направените вече грешки рушат града. Най-често тези опити водят само до разпад на дисциплината в градския бит - начало на безредието и безпътицата. Днес софиянци сме се запътили към бъдеще, когато въпросът ще бъде не "нов или стар", а дали София ще успее да се изтръгне от залялата я ориенталщина. А София бе "един чист европейски град" - Иля Еренбург, казано веднага след войната.
Даже и град като София, надарен с Витоша и с щедра зеленина, може да загуби образа си, ако той съзнателно не бива моделиран и осъществяван. ОУП е средството, чрез което Идеята се бори срещу градската ентропия - дребнавостта, опошляването, използвачеството. На тях софиянци не можем да им се противопоставим без една идеална представа за града, без настъпателен и непримирим ОУП.

12. Да осигурим дееспособността на София

Дееспособността на града може да бъде осигурена само от собствените, софийски ресурси. Всред тях на първо място е общинската собственост - недвижими имоти, печеливши комунални дейности като водоснабдяването и канализацията, концесии. Община без собственост е осъдена на бездействие. Община, която не брани и не оползотворява собствеността си, мисли не за своите жители.
Основна задача е да бъде възстановена софийската общинска собственост, разпиляна от кмет и общински съвет. Точният израз би бил: нейното раздаване на вътрешен кръг от хора. Софийската община, ако пазеше интересите на софиянци, щеше да продава тези лесно продаваеми имоти на публичен търг и така да осигури милионни постъпления в общинските каси.
Сравнени с безгрижното разпиляване на общинска собственост (кой знае как останало неотбелязано от общинските съветници), настаняването на търговски дейности, паркирането и въобще присвояването на тротоари и зелени площи изглежда като дребно джебчийство. (Макар че сумирано, това са десетки милиони лева месечно за обсебени площи, за които не се плаща нито право за строеж, нито тротоарно право, нито търговски такси.) Или пък облепването на всяка повърхнина с реклами, афиши, съобщения - също обсебване на чужда собственост. Предстои да бъде възстановена собствеността и правата на софийската община върху нейната собственост. Това не са само уличните (платна и тротоари) и озеленените площи. Боже, какъв вой ще настане. По понятни причини това мнозина няма да допуснат да се превърне в предмет на ОУП. Но защо да не стане предмет на предизборната платформа на някой бъдещ кмет?

13. PR - (пропагандна) - кампания?

Вместо разговори над проблемите на София ставаме свидетели на PR-хитрини. Това от полза за кметовете ли е или помага на София? Избирателните кампании на софийските кметове in spe залагат на изграждането на някакъв личен образ. Единият е добро момче. Другият има пари ("Аз знам как да реша проблемите на София! С пари!") [9]. Третият - успешен бизнесмен.
За техните софийски намерения - нито дума. Нещо повече - зад непринудените разговори на безобидни теми се крие режисурата да бъде съкратено и ако е възможно - убито, времето, в което би могло да се спори за София. А ако се каже нещо за нея, то ще е от рода на "Искам София да бъде така хубава, каквато я виждам от Витоша. И като се приближавам към нея, тя да продължава да е такава" [8]. Обич към София, но отвисоко и отдалече. Първоначално приех, че тези думи издават само липсата на кметска ангажираност с градоустройствените проблеми и отсъствието на усет за града. А то е и страх да се говори ясно и отчетливо за София. В подготовката на кметския избор стоят не начинът на решаването на софийските проблеми, а апаратни игри, реклама, новият баланс на интересите.
А и никоя от партиите не представи кметска предизборна програма. Предоставена била пълна свобода на кандидата сам да я изработи - безрезервно доверие ли е това или дистанциране от предизвестен провал? Или неявна подкрепа за друг; срещу какво?
Столът на софийския кмет стана част от необозрими политически игри. В ущърб на София.
София, 20 май - 20 юни 2003

Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Генчев

Христо Генчев (1934) е завършил архитектура в София. Доктор е на техническите науки в Техническия университет, Грац; има успешно защитена пред Специализирания научен съвет, но непотвърдена от ВАК (1984) докторска дисертация по архитектура: "Бърз релсов превоз за София". Той е известен наш архитект, градостроител, преподавател, изследовател и публицист.



































[1] Брутният вътрешен продукт на 4-те милиона атиняни възлиза на 27 млрд евро (6674 евро/чов. х 4 млн = 26.696 млн евро).
















































































































































[2] Сборник "Усвояване и еманципация - встъпителни изследвания върху немска култура в България", К&К, София, 1997.

































[3] Община, Столична голЬма, Архитектурно-градоустройствена дирекция, Общъ докладъ относно предварителнитЬ резултати отъ финансово-правнитЬ, технически и организационно-методологически проучвания за приложението на общия градоустройственъ планъ на ГолЬма София, 12 юни-30 октомври 1938.






































[4] Твърде предпазлива и условна авторова оценка - 1/4 млрд долара.


[5] От 1971 година.


[6] А колко обичат да правят подаръци със софийско имущество. Така Петър Стоянов занесе нотариалния акт на най-централния софийски имот (сградата на старата руска легация), като подарък на московския кмет Юрий Лужков, а Стефан Софиянски се готви да "обезщети" еврейската фирма Ащром с двора на същата легация.




























































































































































































































































































































[7] Църквата достатъчно ясно обясни, че Света София олицетворява Божията премъдрост, а не е езически символ.































































































































[8] Из интервюто на Стефан Софиянски пред БНТ на 26 юни 2003.


[9] Из предизборната кампания на Венцислав Йосифов, 1995.