Музей на съвременното изкуство или съвременен художествен музей
С интерес следих дискусията за музея на съвременното изкуство (или по-скоро за липсата на такъв) в София. Появата на подобен разговор, изглежда, е добър знак. Навярно битката за оцеляване на българските художествени институции отминава, има потребност от изграждане на нещо ново. Дали това да е нов музей на съвременното изкуство, или модернизирането, привеждането в крак със съвременността на вече съществуващите художествени музеи?
Без да се включвам в дискусията по същество, бих искала да споделя наблюденията ми върху Художествената галерия на Нов Южен Уелс в Сидни, която често посещавам. Тя е най-голямата в щата публична галерия за национално изкуство и по своя тип и исторически оформила се функция, в известен смисъл съответства на НХГ в София. По отношение на качеството на колекциите, очевидно, галерията не спада към музеите от световна класа - по-адекватно е да се говори за местно и регионално значение. Онова, което ми се струва особено интересно в практиката на тази галерия и имащо отношение към повдигнатите в дискусията въпроси, е успешното съжителство под един покрив на "музейното/старото" със "съвременните артистични практики"1.

Днешният успех на галерията - възможността да осъществява все по-амбициозни проекти, да се радва на близо милион посетители годишно - в не малка степен се дължи на връзката със съвременността - и като съвременни артистични практики, и като начин на работа. Галерията е работещ пример на т.нар. "нова музеология"2, която разглежда музея като просветна институция, насочена към обществото и постоянно търсеща нови форми за връзки с публиката. Няколко цифри от годишните отчети на галерията (винаги публично достъпни във вид на брошура, а от няколко години и на сайта на галерията, www.agnsw.com.au): През 1999 - 35 изложби за годината, 1.17 млн. посетители, държавните субсидии намаляват с 4% и представляват 17.2 млн. долара, докато приходите от вход за изложбите, както и от други комерчески дейности нарастват с 4% и се равняват на 10.2 млн. долара. Общо в галерията работят 228 души (включая технически персонал, охрана и т.н.) Преглеждайки статистики за следващите години установявам, че всички цифри продължават да нарастват (броя на изложбите, посетителите, на галерийните публикации, даренията и откупките), изглежда само бройката на хората, вършещи всичко това, намалява, през 2002 тя е 193...

Сградата

Начинът, по който се конституира и функционира Художествената галерия на Нов Южен Уелс, от самото начало съчетава два модела: британския, залагащ повече на частната инициатива и субсидия, и европейския, държавно финансиран. Галерията възниква в резултат на частна инициатива на група австралийски общественици и бизнесмени (1871), започнали да организират годишните художествени изложби в Сидни. Намерението е изложбите да станат основа на постоянната обществена галерия в колонията. Идеята получава държавна подкрепа през 1874, когато правителството на Нов Южен Уелс решава да отпуска ежегодни субсидии за придобиване на художествените творби. Избран е и Управителният съвет (Board of Trustees) на галерията, отговорен за разходване на тези средства3. С държавните средства се придобиват творби на местни австралийски художници, а също и на европейски, предимно британски автори. Същевременно с първата си живописна творба галерията се сдобива в резултат на частна подписка. Един век по-късно средствата за първото разширяване на сградата, предприето в началото на 1970-те, са били частично отпуснати от държавния бюджет, частично събрани с обществена подписка. Съучастието на държавата и частният сектор в бюджета на галерията продължава да е много жизнено и сега.
Галерията се намира в центъра на града в местността Домейн, в непосредствена близост до залива и Кралската Ботаническа градина - все много живописни и значими места от гледна точка на културната история на Сидни. Сравнително рано (1885-1909) галерията се сдобива със специално построена за нея сграда по проект на местния архитект Волтер Вернон. Впоследствие тя претърпява няколко разширения (1972, 1988 архитект Ендрю Андерсонс). Последното предстои да бъде завършено. Те многократно увеличават нейната площ, но старата класическа фасада с главния вход на галерията остава непроменена. Нейният портик с йонийски колони, релефите, изобразяващи най-значимите моменти от историята на световната култура (Асирия, Египет, Гърция и Рим), както и фризът с имената на великите европейски художници представят галерията като "класически храм на изкуствата". Напълно са запазени и старите зали, в които се експонира историческата колекция на австралийското и европейско изкуство. Съжителството на старото и новото в сградата на галерията е визуално ефектно, и е съдържателно от гледна точка на експозиционните цели. Новите части, проектирани в духа на късния модернизъм, представляват функционална, неутрална рамка за експониране на творбите.
Съвременните естетически качества на цялостния интериор, на експозиционния дизайн съществено допринасят за възприятието на всичко, ставащо в сградата на галерията, започвайки от контакта с творбите и свършвайки с посещението на ресторанта, кафенето, кинозалата или галерийния магазин. Като визуална стилност на цялостното пространство, галерията не отстъпва на добрите световни образци. Старата галерия Тейт в Лондон - може би не толкова неестествена в случая асоциация, е ориентир за следване.

Колекциите

Галерията има няколко колекции и съответстващи на тях кураторски отдели: Австралийско изкуство, Западноевропейско, Аборигенско, Изкуство на Азия, Съвременно изкуство, Фотография и Графичен отдел. Колекциите са възниквали по различно време, отразявайки променящи се идейни, културни и геополитически ориентири. На смяна на единствената авторитетна посока - Европа, идва оценяването на локалната културна история (аборигенското изкуство), на значението на изкуството на региона (Азия). Успоредно с това очевидно е желанието да се засили присъствието на съвременното изкуство.
Най-старата и многобройна, започнала да се формира от самото основаване на галерията, е колекцията на австралийското изкуство. Хронологически тя обхваща изкуството от първата половина на XIX век до 60-те години на XX век. Основните етапи в развитието на австралийското изкуство са застъпени в колекцията с немалко емблематични творби. Експозиционно, австралийската колекция се разделя на две части. Изкуството от XIX век се разполага в старата част на сградата и има класически, истински "музеен" вид, не само поради характера на изкуството, размера на творбите, начина на окачването, стила на интериора, но и защото тя е същински постоянната експозиция. Тук зрителят действително има възможност да се запознае с христоматийни представителни творби за австралийското изкуство от XIX - началото на XX век. В старите зали се намират и творбите на чуждестранното изкуство - колекцията се нарича "Европейско изкуство преди 1900 година" - силната й част е британската Викторианска живопис, счита се за най-добрата извън пределите на Великобритания.
Австралийското изкуство от XX век се експонира в новата част на сградата. За неговото представяне се търсят по-динамични форми. Експозицията тук периодично се променя изцяло или частично, в зависимост от разработена приблизително за срок от една година кураторска програма. Всъщност през годините, когато аз посещавам галерията, тази нейна част никога не изглеждаше като "постоянна експозиция" в класически смисъл. Поредицата Australian Collection Focus Series (1999) се основаваше на една творба от колекцията, представена както в контекста на творчеството на нейния автор, така и на австралийското изкуство от времето на нейното създаване. Проектът Australian Icons (2000) показваше монографично 20 най-значителни австралийски художници от XX век, като всеки от тях заемаше отделна зала. Parallel Visions: Affinities within the Australian Collection (2002-03) представяше 22 известни автори, групирани посредством сравнителен анализ, изявяващ общността на търсения, мотиви, изразни средства. Decades: through and beyond Australian Modernism 1910-2000 (2001-02) предлагаше по-едри стъпки в прочита на историята на австралийското изкуство на XX век, отправяйки зрителя към категориите на стилове, направления, движения. Интерпретаторската динамика, изразена посредством често сменящи се експозиции4, действително предлага много по-живо и сякаш индивидуално откривателско общуване на зрителя с колекцията, тя съдържа в себе си повече възможности за нов прочит на известни творби, както и за показване на творби, които при традиционен, по-статичен начин на експониране не биха стигнали до зрителя.
През 1979 в галерията се създава отдел за съвременното изкуство. Хронологически, разграничението между колекцията на австралийското изкуство и на съвременното изкуство, особено по отношение на австралийските автори, не е много категорично. Но очевидно 60-те се приемат като условна граница5, сиреч съвременният отдел се попълва със създаденото през 70-те - 80-те години и до днес. В този отдел австралийските и чуждестранни автори са обединени, нещо, което отговаря на интернационалния характер на съвременното изкуство, а и на по-активното присъствие на австралийските автори на международната сцена. Една от важните инициативи на отдела след неговото създаване е устройваната веднъж на две години изложба "Australian Perspecta", представляваща преглед към най-новите насоки в творчеството на младите художници. Акцентът винаги е бил върху експериментално, търсещо нови форми, средства и материали изкуство - инсталации, пърформанс, по-късно видео и компютър арт. Чрез тези изложби, постепенно прераснали в общонационални (по-късно се провеждат в МСА), галерията не само е подкрепяла новите тенденции и насоки в изкуството на Австралия (както навсякъде, и тук те са били предмет на остри полемики), но и самата галерия се утвърди като сериозен участник в този процес.
Като цяло начинът на представянето на колекциите има много ясна, хронологически детерминирана логика. Колкото по-близко към нас във времето е материалът, толкова по-динамичен е експозиционният му прочит. В залите за старо изкуство всички "точки над И-то" са сложени, практически няма местене, творбите са христоматийни, мястото и значението им в историята е сякаш завинаги определено. Тази класическа музейна статичност се нарушава само в редки случаи и то без да засяга същинската експозиция (акции, свъзани със Сидни Биенале - скулптурните групи на Juan Munoz, Still Life пърформaнс на Cai Guo-Qiang). Изкуството от първата половина на ХХ век се пренарежда приблизително веднъж годишно, в опит да се проблематизира от нови и различни гледни точки. Що се отнася до съвременното изкуство, то тук мерната единица е по-скоро "изложба", а не "експозиция", поради което въртележката е постоянна...

Галерията и местният арт календар

Галерията "създава" и поддържа своята публика с добре планирана изложбена програма, насочена към максимално широки (а не само професионално ангажирани с изкуството) групи хора. Елементите на това планиране са дългосрочност, регулярност и съобразяване с по-значимите културни мероприятия, ставащи в града. Важен момент в осъществяването на повечето от програмите е координирането и интегрирането с други културни институции в града.
Художествената галерия на Нов Южен Уелс има дългогодишно сътрудничество със Сидни Биенале - едно от най-интересните и стимулиращи международни артистични събития тук. Започвайки от 1976, Сидни Биенале се разполага в залите на галерията. Оттогава тя е едно от централните места за изложбите на Биеналето и неговите съпътстващи прояви (лекции, срещи с участниците, дискусии, филми). Сътрудничеството на галерията с Биеналето очевидно допринася за укрепване на нейните международни контакти, за попълване на съвременната колекция с нови творби. Високият професионален статус на Биеналето, както и нарастващият му международен престиж6 са извън съмнение. Но това, което наистина ме впечатли - видях последните две издания на Сидни Биенале (2000 и 2002) - е интересът, с който неговите прояви се посрещат от широката публиката тук. (Сравнявам с Истанбулското биенале, което видях през 2001, няколко седмици след откриването - малко посетители, малко информация, събитие сякаш само за себе си.) За успеха на Сидни Биенале заслуга има и галерията. Без да е пряк организатор, тя допринася със своя опит за работа с публиката, с вече създадени връзки, отработени методи, а и с авторитета си като институция.
Не по-малко интересно крупно събитие с международно участие е Сидни Фестивал, който се провежда всяка година през януари (в разгара на лятото) и включва театрални, музикални, танц и пърформанс прояви. По това време и тъкмо в рамките на фестивала галерията предлага една от главните си за годината (платени) изложби. Мащабната реклама, цялостната атмосфера на града по време на фестивала - всичко това се разпростира и върху нея.
Още една популярна в Сидни изложба се организира от галерията ежегодно в сътрудничество с редица държавни образователни институции (Департамента на образованието и др.). Изложбата се казва ARTEXPRESS. Представя селекция на ученически работи на завършващите общообразователни (държавни и частни) гимназии, избрали визуалното изкуство като един от предметите за диплома (High School Certificate)7. Освен в галерията, където се експонира по-голямата част от творбите, ARTEXPRESS се представя и в централната Библиотека на щата, във витрините на универсалния магазин David Jones, в галерията на College of Fine Arts. Това беше една от първите изложби, които се случи да посетя в галерията. Досега си спомням как ме изумиха публиката (множеството - родители, деца, въобще много семейно посещение), съвсем не детското съдържание на работите, искрения и напълно адекватен интерес към проблемите на обществото и на себе си в него, разнообразието на средствата - рисунка, пластика, живопис, инсталации, видео, фотография. Сериозната подготовка проличава и в задължителните обяснения към проектите, много често включващи като отправна точка имена от световната история на изкуството - старо и модерно. Изложбата8, която би направила чест на всеки център на съвременното изкуство по света, е лишена от сякаш задължителните вече в съвременната арт-продукция комерсиалност, пресметнат скандал, "политическа коректност" и т.н. Не на последно място - удивителен респект по отношение на визуалното изкуство като предмет в задължителната образователна програма. Не е необходимо да се обяснява в детайли доколко стратегически умна и с далечни последици е тази годишна изложба за галерията, не само защото укрепва нейния "обществено-полезен" образ (което никак не е маловажно), но най-вече защото ефективно привлича млади хора като свои днешни и бъдещи посетители.
В раздела на регулярните изложби, които галерията представя, има и няколко ежегодни конкурсни изложби - за най-добър портрет (Archibald Prize), за пейзаж (Wynne Prize), за жанр (Sir John Sulman Prize) и за рисунка (Dobell Prize). Най-известна е портретната изложба, която се провежда от 1921 година (миналата година в нея участваха 572 автори, от които 32 бяха финалистите). Според изискването на конкурса, портретите трябва да са на видни личности от културния и обществен живот на Австралия. Изложбата неизменно привлича множество посетители, засилено отразяване в масмедиите и навярно е най-малко интересна от гледна точка на художествените критици. Победителят се избира от Управителния съвет на галерията и получава награда от A$35 000. Освен тази официална награда от 1988 г. има и награда на публиката ("Рeople's choice"), а от 1991 г. - и награда на работниците, които приемат, разопаковат и окачват творбите ("Packing Room" prize). Защо тази изложба е така популярна, е трудно да се каже. Може би поради "who is who" сюжета, може би поради възможността да гласуваш за своя избор или поради непредсказуемостта на официалния избор. Така или иначе, изложбата е извънредно популярна (от миналата година има и изложба-конкурс на фотопортрет).
Регулярност на галерийните прояви, сътрудничество с други институции и включване в по-мащабни начинания, насочване към различни като възраст и вкус групи посетители (очевидно зрителите на Биеналето и на Archibald Prize, меко казано, не се покриват напълно) - всичко това е колкото естествено, толкова и съзнателно следвана политика. Гъвкава е също така и практиката на определянето не кои прояви да са платени, а кои да са безплатни - входът в галерията, достъпът до постоянната експозиция е безплатен, повечето съвременни изложби, включая Биеналето - също, но големите временни изложби (Сезан, Buddha: Radiant Awakening, Dead Sea Scrolls, Michelangelo to Matisse: Drawing the Figure), както и Archibald Prize - са с платен вход.

Галерията и нейните връзки с публиката

Художествената галерия на Нов Южен Уелс има многобройна и разнообразна аудитория. Не е необходимо дори да гледаш статистики, в това се уверяваш при всяко посещение на галерията, при това, огромна част от посетителите не са туристи, а местни жители9. Броят на посетителите, макар и да не е единствено възможен критерий, е най-лесно разбираем и видим (за спонсори, дарители, държавни чиновници) резултат от работата на галерията. В битката за публиката на галерията й се налага да бъде едновременно и социално-отговорна, и развлекателна, и плюс това или като резултат от всичко това - да прави пари. Свободен вход за постоянната експозиция, безплатни екскурзии, запознаващи с колекциите, театрализирани екскурзии из експозицията за малки деца, специални екскурзии за хора с увредено зрение и слух, безплатни неделни концерти, програми за ученици, великолепна филмова програма, обикновено свързана с големите изложби, и т.н. - с тези неща галерията изгражда своя общественополезен имидж. Особено впечатлява нивото на образователната програма за ученици. Всички големи изложби се съпровождат с комплект материали за учители, достъпни чрез галерийния сайт, които съдържат разработки по темата на изложбата, речник на понятия и термини, кратка информация по конкретния художник или аспект, върху какво да се помисли преди посещение на изложбата, на какво да се обърне внимание в изложбата, възможни теми за разговор и т.н. Тази галерийна "услуга", изглежда, е вече също така задължителна в стандарта на изложбената практика, както и каталогът, и стоките (сувенири, чанти, тениски и т.н.), произвеждани по повод изложбата. По своя смисъл образователните усилия на галерията не са заместител на академичното знание за изкуството, по-скоро те дават ключ към по-смислено гледане, размишление и наслаждение от и около изкуството и са насочени към много широка зрителска аудитория10.
Дейността на галерията по разширяването на нейните услуги и ползватели е не само популяризаторска, тя също така е насочена и към хора с професионални интереси. Едно от най-значимите начинания в тази насока, разширяващо "достъпа" до галерията практически от всяка точка на света, е слагането на каталога на нейните творби on-line. Каталогът, достъпен сега чрез галериен сайт, може да се "търси" както всяка библиотечна каталожна система, той съдържа пълна информация за творбите, включително физическите данни, произхода, библиографията и изложбената история. Ползването на каталога се регулира от закона за авторско право, репродукциите са защитени с цифров "воден знак" (digital watermark). Специално искам да отбележа библиотеката и архива на галерията, съществуващи от основаванито й (а от 1988 година отворени за външни посетители). Основният приоритет на библиотеката е да съдейства на кураторите на галерията (с набавяне често чрез международен библиотечен обмен на необходимите текстове във връзка с изложбите). Същевременно тя е неоценим източник на първична информация за изследователите на австралийското изкуство, както и на местните арт-дилъри. Освен внушителен брой книги и списания библиотеката притежава една от най-пълните колекции на каталозите на аукциони (23 000, датиращи от 1960), на каталозите на изложбите, буклети, изрезки от вестници по повод художествените изяви в региона, въобще най-разнообразна първична документация, която постоянно се попълва и се съхранява в тематични файлове - персонални, на художествените дружества, институциите и т.н. И това съкровище е достъпно за всеки, желаещ да се запознае или да проучи въпросните материали. Каталогът на библиотеката също е достъпен чрез Интернет. Освен това сътрудниците на библиотеката (5 души, включая главен библиотекар и архивист), отговарят на запитвания на гражданите по телефон и on-line на различни въпроси в сферата на галерийната библиотечна компетентност и информация. Ползването на библиотеката и архива е безплатно.
Успешната дейност на галерията се дължи на професионализма, високата дисциплина и чувството за отговорност на екипа на галерията, оглавяван в продължение на четвърт век от изкуствоведа Едмунд Капон. Само в отговор на това галерията може да разчита и наистина да се радва на много значителна и разнообразна подкрепа, която се изразява в дарения, спонсорство и доброволен труд на множество хора. Почти всички по-значителни придобивки в колекцията сега се правят не от бюджета, а от дарения. Почти всички програми имат спонсори. Държавните средства отиват предимно за капитално строителство и заплати. Галерията генерира внушителни средства от "съпътстваща" дейност като продажби в магазина (включително и на нейни публикации), доходи от ресторанта и кафенетата и т.н. Внушителни са размерите на корпоративното спонсорство, както и изобретателността на галерията да прави подобно партньорство интересно и взаимно изгодно.
Сред голямото разнообразие на съпричастните към галерийните дела една категория заслужава специално отбелязване - това е Art Gallery Society11, тази година отбелязващо 50-годишнината си. Започнало като тесен, елитарен клуб на заможни хора (адвокати, съдии, бизнесмени) с твърде рестриктивни правила за членство, през годините дружеството неотклонно се демократизира. Доста отдавна не са необходими препоръки на действителните членове на дружеството, а и членската такса е напълно достъпна. Същевременно постоянно се разнообразяват и удоволствията, на които членовете могат да се радват - намаления за изложби, за ресторанта, възможност да участват в начинания, предназначени само за тях. Навярно не би било преувеличено, ако се каже, че без поддръжката на неговите членове галерията не би била това, което е сега. Множество значими откупки за колекцията са направени със средствата на дружеството, немалко инициативи на галерията са възникнали по идея на дружеството. Екскурзоводската дейност е също изцяло негово дело. Галерията няма платени гидове, всички екскурзии в галерията се водят от доброволни членове на дружеството, след едногодишно обучение при съответните сътрудници на галерията. Постоянно увеличаващият се брой на членовете на дружеството - сега то наброява повече от 30 000 (!) души - е може би едно от най-убедителните доказателства за истински добри връзки на галерията с нейната публика.

Познавам Художествената галерия на Нов Южен Уелс във вида, който се постарах да опиша - благополучен и процъфтяващ, макар и да знам, че тя не винаги е била такава. В модела на нейната работа наред със "събира, съхранява, изучава", не по-малко важно е "приобщава, просвещава и развлича" колкото може повече и разнообразни посетители. Навярно този модел не е еднозначно положителен, поне от гледна точка на галерийните сътрудници. Усилията им се отклоняват от традиционните изследователски занимания, от работата в кабинета, архива. Очевидно е също, че финансовата принуда води до изложбен популизъм (в избора на темата, в дълбочината на осмислянето) - колкото повече публика, толкова повече приходи, повече аргументи за осигуряване на спонсори. Както и други подобни институции по света, галерията е принудена да балансира между академичното изследване (в миналото приоритет) и тенденцията да стане част от индустрията за развлечение. Но от гледна точка на масовия посетител това е положително развитие. В такава галерия винаги е интересно. Пък е и трудно да се посочи някакъв друг начин за оцеляване на художествената галерия в днешни времена.

Татяна Димитрова



Художествена галерия на Нов Южен Уелс, Сидни, Австралия























1. В Сидни има и други специализиращи се в съвременното изкуство центрове, например Музей на съвременното изкуство (открит през 1991, притежава собствена колекция, но не и постоянна експозиция, работи предимно като изложбена институция, подобно на МОМА Оксфорд). Но като авторитет и популярност, не само по отношение на изкуството от миналото, а и за изкуството на деня, Художествената галерия на Нов Южен Уелс определено доминира.


2. Vergo, Peter (ed.) The New Museology. London : Reaktion, 1989.


















































3. Начинът на управлението на галерията, която всъщност представлява тръст, претърпява известни промени през годините, но схемата е същата - Управителният съвет (11 души) се назначава за определен мандат (3 години) по препоръка на министъра на изкуствата или образованието (според структурата на правителството) и се оглавява от председател. Обикновено в състава са видни представители на бизнеса, предполага се, че имат и отношение към изкуството като меценати или колекционери, изрично се подчертава, че поне 2 души трябва да са професионално свързани с изкуството. Управителният съвет ежегодно се отчита публично. Заседава веднъж месечно. Управителният съвет е отговорен за цялостния контрол и мениджмънт на галерията. Директорът на галерията присъства на заседанията на Съвета.

























































































































4. Методиката, предложена от Николас Серота (Serota, Nicholas. Experience or Interpretation : the Dilemma of Museums of Modern Art, New York, 1997) и активно приложена в галерия Тейт, Лондон.











5. Art Gallery of New South Wales Handbook, Sydney, 1988.

























































































6. През 2000 Биеналето бе курирано от група изкуствоведи, оглавявана от Nicholas Serota (директор на галерия Тейт), сред членовете са били Harald Szeemann (куратор на 4-то Биенале във Венеция), Robert Storr (Музей на модерното изкуство в Ню Йорк). Куратор на предстоящото Сидни Биенале 2004 е Исабел Карлос от Португалия.






























7. Всеки ученик работи по проекта в продължение на близо една година, по няколко часа на седмицата под ръководството на учител по визуално изкуство. Задължителен елемент е и дневникът, отразяващ етапи на работата, намерения, влияния, промени в идеите, който служи и като свидетелство за самостоятелността на работата.








8. На адрес http://www.artexpress.nsw.edu.au/
artexpress95/express95.html все още може да се види подборка творби от Artexpress 1995.




















































































9. За отбелязване е, че Сидни съвсем не е градът на почитателите на изкуството, в общественото пространство преднина безусловно има спортът.











































10. Същото наблюдавах и в Лондон, и мога да кажа, че методиката на Националната галерия в Лондон, на Тейт Галери са много близки с това, което се прави в Сидни.

















































































11. Много популярна в англо-американската музейна практика форма, членовете на подобни формации (обикновено се наричат приятели на музея, ботаническа градина, библиотека и т.н.).