Владетели на Древна Европа
Едва ли днешните почитатели на древността познават многотомната поредица "Имена от вековете", издавана от някогашното държавно издателство "Наука и изкуство". Използваните в тях текстове на древните гръцки и римски автори за паметните дела на техни съвременници и предци бяха не само част от възпитанието на подрастващото поколение български юноши. Чрез тях се създаваше интересът към далечното минало много по-успешно, отколкото чрез оскъдните часове по история на стария свят в основното училище, или чрез кратките учебници, възпитаващи основно в класова омраза към античните робовладелци. За качествата на свободните хора, творили забележителните древни цивилизации, или възприемали техните постижения, просто не стигаха страници и учебни часове. На делата именно на тези свободни хора са посветени 24-те разказа на Константин Бошнаков, посветени на владетели и държавници в Елада, Македония и Тракия, т.е. в балканските земи на Европа, където е започнала европейската държавност. Тук са се зародили и развили различните форми на държавна и обществена организация и власт, на законодателство и правораздаване, писмеността, науката, литературата и изкуствата, сред които и историята. Възприети от римляните и разпространени в империята им, тези постижения влезли в културното наследство и на съвременните европейски държави, възникнали над руините й през средновековието.
Днес, разбира се, любознателните имат възможност да гледат филми или да търсят в Интернет онова, което ги интересува, но откриват най-често популяризации, правени от хора, които само са се докоснали до увлекателната екзотичност на миналото заради възможността да се митологизира, но не и до етичните норми, уважавани и пропагандирани в древността: смелостта и храбростта, ограничавани от житейския опит; славата на достойния и мъдър законодател, низвергнат с еднаква ярост и от облагодетелстваните, и от ощетените; милостта към победения, но не от демагозите. Така елините наричали водачите на демоса, т.е. на една част от населението в техните полиси, чието управление не се покрива от съвременното понятие "демокрация".
Книгата на университетския преподавател по история на стария свят, доц. д-р Константин Бошнаков предлага на читателя нещо коренно различно - един поглед към древността, осмислен от професионалист, т.е. познавач не само на личностите, но и на събитията, в които са вплетени делата им. Те са претворени чрез разказите на античните писатели, чрез "прочита" на безписмените разкази в изображенията от предмети на изкуството и интерпретирането на архитектурните паметници. В книгата са отразени не само идеите на автора, но и приетите от него резултати от изследванията на съвременните историци и археолози. Книгата е богато илюстрирана чрез художествени реконструкции, възстановки на образи и сцени според историческата обстановка и съответната й мода; има и рисунки, пресъздаващи декорацията на антични съдове и скулптури, отбелязани в текста не съсем коректно като "копия". Голямо достойнство на книгата са и поместените в нея исторически карти и схеми.
Изкусно изваяните образи на владетели и държавници са разположени в протяжно време - от легендарните царе Агамемнон и Резос в Омировата епопея на Троянската война, до тракийския цар Децебал, воювал много столетия по-късно в последното сражение от историческата епопея на римското завоевание на балканските земи.
Не може да е останал незабелязан от читателя фактът, че повечето от личностите в книгата са хероизирани, т.е. представени са като хора, надарени само с подобаващи на боговете им изключителни характеристики. Това е нещо твърде чуждо за античните автори на биографии, отдалечени също с векове от своите герои; такъв е и гръкът Плутарх, и съвременникът му римлянин Г. Светоний Транквил. Писали и двамата за Цезар като човек, държавник и диктатор, те не спестяват сгъстените краски и за нелицеприятните му качества - първият от позициите си на осъзнат морализатор, а вторият - като съвременник на просветените римски императори от династията на Антонините (II в. сл. Хр.). В нашето време, в което похвални слова се чуват рядко, хубави неща се говорят преди всичко на юбиляри, които не винаги дочакват отпечатването им, позитивното повествование на Бошнаков трудно може да получи своето обяснение. Самият автор би могъл да използва веднага краткия отговор на Плутарх по повод на критика към фактологията в написаната от него биография за Александър Македонски: "Аз пиша биографии, а не история". Разсъждавайки по този проблем за Константин Бошнаков, когото познавам като студент, мой аспирант и вече уважаван колега, достигнах до идеята, че обяснението трябва да се търси в онова, което той вероятно е искал да ни каже с новата си (и като жанр) книга.
Изтъквам отколешното ни познанство, за да внуша повече доверие към моето обяснение чрез едно негово качество, останало скрито за мнозина от колегите му - един жизнеутвърждаващ оптимизъм във вярата за доброто у човека. Нещо повече - предполагам дори, че самият той го е сторил съзнателно, за да събуди или да възпита у читателя уважение, а защо не и стремеж към подражание в едно време на всеобщо отчуждение и отрицание на добродетелите у другите (може би защото ние ги нямаме?).
Един добър пример за илюстрация на авторовата доброжелателност е представянето на тракийския цар Котис, който бил убит в годината на възцаряването на Филип Македонски, баща на Александър Велики. Тук може би е мястото да вметна, че ако съдим за двамата македонски царе по реалните им владетелски качества, военен професионализъм и политически постижения, сред които твърдяната империя на Александър е по-скоро виртуална, определението "Велики" би трябвало да бъде присъдено на Филип. За да върна вниманието на читателя към Котис, ще използвам един политически памфлет за царя, писан от съвременника му Теопомп, който го представя като отдаден на удоволствия и разкошен живот. В него се съобщава, че в привичното си според свидетелствата на съвременниците му пиянство, Котис организирал пир и очаквал самата богиня Атина "като за сватбено пиршество с нея"; нетърпелив, той пращал слуги да проверят дали богинята се е настанила в подготвеното сватбено ложе. Първите двама се върнали с отрицателен отговор и той собственоръчно ги убил, докато третият се досетил да каже, че богинята го е удостоила с присъствието си. Бошнаков деликатно отминава и пиянството, и двойното убийство, за да заключи, че "елинският разказвач Теопомп неволно свидетелствал за най-важното тайнство в религиозната обредност на древните траки - свещения брак на владетеля с Богинята-майка, чрез която ставал безсмъртен." Тук всъщност е представена приетата от мнозина траколози догадка за свещения брак (хиерогамия) между цар и богиня. Тази догадка обвързва текста на Теопомп с един хипотетичен "прочит" на изображение върху апликация от Летнишкото съкровище, за което се твърди, че е изработено по времето на Котис. Изображението представя интимен акт между мъж и жена, в които се припознават Котис и тракийската Богиня майка, въпреки че според текста богинята била Атина. Така постигнатата хипотеза за хиерогамията е основателно оспорвана, доколкото в нея античният текст и съвременната семантика на изображението се взаимодоказват. Обредността би подхождала повече на легендарния тракийски владетел Резос от времето на Троянската война, отколкото на прагматичния владетел Котис почти едно хилядолетие по-късно. Тогава дори Аристотел знаел за хиерогамията на атинския архонт с богинята Атина като за един символичен обред в нейния полис, когато и атиняни, и траки живеели и воювали в едно реално време на крах на всички политически и митологични илюзии.
Ако предположим, обаче, че третият слуга на Котис действително е видял богинята Атина в брачното ложе, то това би могло да бъде и добре замислен, силно въздействащ политически трик, какъвто приложил прогоненият от Атина тиран Пизистрат. Според сведенията на Аристотел той успял да се завърне победоносно в Атина на колесница; редом с него стояла една хубава и предрешена подобаващо на богинята тракийка; пред смаяните атиняни той я обявил за самата богиня Атина, която го взела под егидата си.
И ако памфлетът на Теопомп можел да подведе античните му читатели за качествата на Котис, то на съвременните Константин Бошнаков успешно предлага едно друго сведение за царя, което заслужава повече доверие. То е излязло изпод перото на Плутарх, големия изследвач на човешките качества и дух. Сведението е кратко, но силно по въздействието си чрез противопоставянето на доброто и злото в характера на Котис. В него царят оживява реално като човек със силен дух, който не само познавал добре противоречивия си характер, но и успявал да се самоконтролира: "по природа избухлив, в гнева си той наказвал безпощадно сгрешилите си служители"; затова когато веднаж бил дарен с изящно украсени и крехки керамични съдове, Котис строшил всичките, "за да не би да накаже в гнева си много жестоко онези, които (по невнимание) биха ги счупили".
Стилът на Бошнаков с добре темперираните суперлативи и корективи покрива напълно смисловото съдържание на определението "белетристичен". Богатият и образен език на повествованието му за човека като мяра, както и за мярата като характеристика на хероите му - понякога трагични въпреки величието си - е подвластен не на дотегналата ни фразеология, а на една осъзната от автора мяра. Тя може да бъде доловена още по-конкретно в книгата му за "Траките на юг от Балкана в 'География' на Страбон", издадена на немски език в престижната поредица за древна история "Палингенезия" в Германия (2003 г.); тя предшества новото му проучване в същата поредица върху Псевдоскимнос - друг, малко изследван досега и затова малко известен географ от античния свят. Да се надяваме, че приносите на Константин Бошнаков към античното изворознание в двете му монографии ще станат скоро достояние и на българските читатели.

Проф. дин Маргарита Тачева



Един похвален реверанс на Константин Бошнаков и издателство "Кибеа" към балканската античност


Владетели на Древна Европа. Великите държавници на Древна Гърция, Македония и Тракия.
Текст Константин Бошнаков. Илюстрации Христо Хаджитанев, Емилиян Станкев, Атанас Атанасов, Росен Тошев, Пламен Вълчев, Марин Маринов, Мая Буюклийска. Исторически карти инженер Красимир Андреев. Художествено оформление Красимира Деспотова. Консултант на изданието проф. д-р Александър Фол. ИК "Кибеа". София, 2003.
Книгата излиза в издания на български и на английски език.