По всяка вероятност
Първо, по всяка вероятност сегашната сграда на Парламента наистина е в такова състояние, че изнасянето на народното представителство оттам е наложително.
Второ, по всяка вероятност сегашната сграда на Парламента е твърде малка не само за кабинетите на 240 народни представители, но е твърде малка и за обслужващата ги администрация - каквато не е имало нито по Стамболово, нито по Филово, нито по Живково време.
Трето, по всяка вероятност Партийният дом е сградата, където зала, кабинети и администрация могат да се разположат бързо, спокойно и необезпокоявано.
Четвърто, по всяка вероятност Партийният дом трябва да бъде префасониран, ремонтиран, обновен, за да посрещне народните избраници.
По всяка вероятност по всички тези четири точки можем да бъдем убедени.
Има обаче и други точки в българския и софийския дневен ред, които да разклатят тази наша убеденост в основанията за обявяване на конкурса и в резултатите от него:
Първо. Целта на конкурса е да се улесни вървежът по течението на увеличаващата се бюрокрация. Администрацията на НС (която го е обявила), народните представители (които с удоволствие й се подчиняват), общественото мнение - всички сякаш виждат българското развитие свързано единствено с усложняването на законотворството и законоприлагането. Черпейки живителен опит от ЕС. Никому през ум не минава, че в нашата малка страна и държавна администрация, и законова база могат да бъдат опростени. Не намалени - опростени! И държавата да продължи да функционира, пък било то и в бюрократична Европа. Редки са гласовете и за намаляване на броя на депутатите.
Второ. Софийската община никога не е била наясно със смисловите акценти в центъра на столицата. Разрешението за строеж на бизнесцентър върху мястото на бившето кметство (до 1990 г. - Градска библиотека) и идеята да мести кметството в банята са елементарните примери. С решението за преместването и на пленарната зала в Партийния дом, администрацията не само обърква допълнително акцентите, тя доказва, че не само общината, но и висшата държавна власт, т.е. еманацията на България, не я е грижа за никакви смисли в ансамбъла на града (също както когато правителството изпрати Националния исторически музей в Бояна за хатъра на съдебната власт). Когато напускаш вековна сграда-символ, утешението, че президентство, правителство и НС ще са в един ансамбъл, е твърде спорно. Усещането за фриволен безотговорен акт се засилва от безгрижните подмятания, че сегашното Народно събрание, разположено на площад "Народно събрание", между символи като Храма, Паметника, Университета и стария Министерски съвет (БАН!), щяло да стане "някакъв музей".
Липса на мисъл има във всичко това.
Трето. Заситнила към Европейския град, администрацията на НС би могла да се досети, че за една промяна във функцията на сграда трябва все пак да се допита до градостроители, трябва тази промяна да се съгласува с плановете и перспективите на града. Доколкото разбираме, столичната община и нейните архитектурни служби въобще не са били сезирани. Така до Партийния дом, сграда, строена за едно (почти) пешеходно време, ще трябва да достигат колите на народните ни избраници (240?) - и то по булеварди, планирани преди неговия строеж.
Четвърто. Обликът. Как да изглежда входът на Народното ни събрание, поместено в бившия Партиен дом? Да запазим псевдоколоните, да ги позакрием? Това, което винаги е липсвало в архитектурата на българската столица, е радикалност. Малко смелост, малко лудост. По същия начин, по който през седемдесетте години в столицата бе немислим проект като Бобур на Пиано и Роджърс, днес, през 2004 г. се оказа немислим проект на Марио Бота. Не по финансови причини. А защото - за добро или лошо - реализацията на този проект би повлякла крак, би наложила своя отпечатък върху по-нататъшното развитие на образа на целия център.
Ние обаче не искаме да рискуваме. Ние искаме да се домъкнем до ЕС с понапудрен Партиен дом и с "някакъв музей" в старото Народно събрание.
Пето. От друга страна. Колкото до напудрянето - не е ли време ансамбълът Партиен дом, хотел "Балкан", ЦУМ да бъде обявен за паметник на културата. Къде другаде, освен в Димитровград, има такъв запазен ансамбъл?
Шесто... И още доста. Но докато няма мислене, безличната администрация ще си вилнее, всичко ще е на стадий неосъществени посоки и в крайна сметка (живот и здраве!) през 2007 г. ще се озовем не в двора на Лувъра пред пирамидата на Пей, нито в Гран плас в Брюксел. Ще се озовем в папките на Ферхойгеновци.

Хр.Б.