Политическите подземия
на гей желанието
Публикуваната тук дискусия бе проведена преди близо три години, но появата й във вестника се забави не от страх и срам, а по една най-банална причина: участниците в нея прекалено дълго редактираха и дописваха своите реплики... Уверени сме обаче, че тя не е изгубила своята идеологическа актуалност - просто дойде времето да извадим скелета й от килера.
Що се отнася до юридическата проблематика в дискусията, отговор какво се промени в България оттогава насам се съдържа в статията на Моника Писанкънева.
"Култура" е открита и за други становища.
К


Марин Бодаков: Генко, какво е да си гей в България и как се "става" (по израза на Фуко) гей у нас?
Генко Генков: Човек или е хомосексуален, или не е. Убеден съм в това въпреки теориите за влиянието на семейната и обществената среда върху сексуалната ориентация. Обаче стъпалата на признанието (пред себе си), че си хомосексуален, са три. Първо, да проумееш, че в една част от собственото си битие ти си различен от другите. Второ, ако ужасът на саморазкритието не те блокира, да го споделиш с най-близките си (т.нар. coming out). Смята се, че семейството и приятелите ще бъдат най-полезни в признаването на сексуалната ориентация, но в традиционната българска хетеросексуална култура близките не само не изявяват подкрепа, но и се опитват да "лекуват" хомосексуалния от "болестта" му. И трето, да станеш видим за всички останали. Този процес е безкрайно личностен и не подлежи на унификация: при някои почва доста рано, но за повечето хора признанието е трудност през целия им живот. В България е трудно да си гей, защото постоянно си в борба със себе си: прикриваш "порок" и "грях", които в нормални условия не би трябвало да маскираш. И губиш невероятна енергия, която може да бъде впрегната в куп други полезни неща. Гей общността у нас не поддържа такива вътрешни връзки, които да улеснят признаването на хомосексуалните мъже и жени. В България хората се смущават дори от контакта със специалист психолог.
Марин Бодаков: А българските закони създават ли "смущения" пред гейовете у нас?
Генко Генков: От законова гледна точка хомосексуалността продължава да бъде криминализирана, но от социална българинът е почти толерантен. Разбирането към различието съществува, доколкото самото различие не засяга личностния му периметър. Парадокс е, но българското законодателство, което съдържа много дискриминационни спрямо хомосексуалните хора текстове, не е толкова драстично, каквото доскоро беше румънското, да речем.
Марин Бодаков: Това не е ли фалшива търпимост?
Генко Генков: Това е лицемерие. Хомосексуалният бива признат и приет - доколкото не пречи! - чрез особена съжалителна интонация. На Запад лицемерието е чувствително по-префинено и предполага закрила при дискриминация. Западното общество забранява чрез закон дискриминацията, докато нашето общество чрез закон я разрешава. Да, хомофобията у нас е подкрепена чрез закон. В България по-свободно можеш да демонстрираш различието си, в сравнение със съседна Румъния, но и в двете общества то няма да бъде прието.
Марин Бодаков: Каква идеология може да сдружи гейовете в общност, която да постави и разреши този проблем? И може ли сексуалната ориентация да произведе социално малцинство?
Генко Генков: На практика всеки един от нас е включен в дадено малцинство. Обединяването става в зони, в които има нужда от закрила, в които се нарушават права.
Петър Горанов: Става ли въпрос за идеология, това вече не е вътрешен за гей общността въпрос. Генко, като субект на подобна организация, ни представи една самоописваща идеология. Ние, които сме вън от "Джемини", можем да помислим описващата идеология. При това като вътрешни идеолози. Марин попита може ли сексуалната ориентация да бъде признак за малцинствено категоризиране в областта на културата, да бъде жанр в мултикултурален аспект.
Неговият реторичен въпрос сега изисква отговор "не". Глобалните тенденции в модерната култура с изравнявания пред признака на свободата и справедливостта (показани в политиката на признаване на Чарлз Тейлър) са soft-тенденции. Друг е въпросът дали това е правилно... Така обаче са се сложили историческите обстоятелства през втората половина на ХХ век и особено след фашисткото чудо, променило физиономията на западноевропейското човечество. Номинацията на някои малцинства като специално репресирани (т.е. обозначаваш малцинство с цел да го репресираш: евреи, цигани, хомосексуални) създава политически валенции. По отношение историята на желанието (по Фуко), дори теологията на желанието - в спектъра влюбване-обожествяване - трудно могат да бъдат намерени такива признаци, но по отношение на теория на познанието признак, по който може да се ориентира такъв тип малцинствена нагласа, е какъв тип изграждане на субект чрез сексуални практики е постоянен и обширен и какъв е постоянен и малцинствен. Това, което Крафт фон Ебинг въвежда като обратно полово усещане. Тогава може да се говори за контрарно-сексуална общност по линия на идеологията на желанието. Ако вярваме на Халпърин, това изисква въвеждането на термина "хомосексуализъм". Това не е само битка на имената. Раждането на думите като термини конституират общност, която можем да наречем гей общност на Запад. Но не знам как са сложени нещата на Изток. Сигурният конституиращ гей общността принцип е политическата репресия от трийсетте години на ХХ век. Не толкова сигурен за конституирането признак е този какъв тип дискурсивни техники на самостоятелно съществуване на аза чрез секс са се обособили като обратни, постоянни, малцинствени. Такива, които биват забранявани, после толерирани и впоследствие чрез политики на включване биват мултикултуризирани. Тоест биват привлечени с цел лицемерно или диалогично общуване. Не би трябвало да се очаква някой външен да ги монополизира, но по всяка вероятност феноменът на политическото е склонен да го прави. През ХХ век сексуалната ориентация стана най-видима, когато е най-политически изградена и инкорпорирана от една или друга система на власт.
Генко Генков: По-скоро манипулация, отколкото монополизация е това. Холандските партньори на "Джемини" освен подкрепата, която ни оказват в защитата на човешките права, имат и друг тип, по-двусмислена мотивация. Но напоследък се наблюдава вътрешно организиране на гейовете с цел икономическо и политическо подпомагане. В САЩ съществуват много виртуални общности, които включват хомосексуални финансисти и икономисти от най-високите етажи на властта.
Петър Горанов: Индивидуалната форма на секс не бива да бъде изключително решаваща по отношение на обединяването. Но коя сексуалност ще наричаме обратна? И ако имаме приблизително общи историко-желателни политически и юридически ориентири, то чрез разцепване и непризнаване, чрез присъединяване можем да я коментираме като друга - контрасексуалност. Западната история показва, че тя може да бъде принцип на обединение. Аз също не обичам термина малцинствен, но това е инкорпориране на хора по признак на контрарна сексуалност. Встрани от семейно-брачните практики.
Хараламби Паницидис: Г-н Генков каза, че човек се ражда гей и впоследствие осъзнава, че е различен. Раждането е естествен резултат от физиологията на половото различие. Тази полова игра се описва с термина хетеросексуалност. Характеризирането на еротичната игра на еднополови индивиди като "различие" е реинтерпретация на интерпретацията на желанието, съдържаща се в термина "хетеросексуалност". Всяко желание, което не е свързано с физическо възпроизводство на човешки индивиди, се отхвърля и маргинализира от андроцентричната, "хетеросексуалната" култура и политика. В господството на определена форма на желанието несъмнено е изразен и моментът на политизирането на въпросната форма на желание. Това ме кара да си спомня въпроса на Силвиан Агасински в нейната книга "Политики на пола": "Човек се ражда момче или момиче, но как става мъж или жена?" Защото човешката сексуалност може да бъде определена като такъв културен феномен, изразяващ отношението между половете, основано на биологичния инстинкт за възпроизводство на рода, който, обаче, далеч надхвърля неговите граници и се разпростира върху широката област на междуличностни, екзистенциално-интимни проблеми и социално-психологически отношения. И ако очевидността сякаш препотвърждава, че човечеството е естествено хетеросексуално, чрез преобладаващото количество факти на такива отношения, то желанието също така очевидно надхвърля тази "естественост". В античността еднополовата еротична игра не е била възприемана като "субстанциална" основа на различие, а по-скоро е била обект на специфична морална нормативност. Следователно да се интерпретира днес хомосексуалността в публичното пространство единствено чрез темата за различието е преекспониране на status quo. Що се отнася до отношението между закона и хомосексуалността, то в случая законът обособява и кодифицира социални нагласи. Законът регламентира, легитимира репресивността на социалните структури, норми и т.н. И щом общността на хомосексуалните иска и трябва да се ситуира в съвременното общество, то това не бива да става чрез идеологията на различието, поне на първо време от нейна страна. Не съм съгласен, че хомосексуалните са малцинство. Но те могат да бъдат превърнати в малцинство. Сексуалната практика не може да бъде определяща доминанта за конструирането на малцинство - на общност, да, но не и като малцинство. От тази гледна точка политическото реализиране на хомосексуалната общност може да бъде разбирано и като участие в хармонизирането на властта в дадено общество. И доколкото в съвременното общество андроцентричната хетеросексуална нагласа преобладва и потиска друг тип нагласи, приемам, че хомосексуалната общност трябва да защитава своите интереси и в политическото пространство.
Емил Григоров: Аз ще заскобя историята на въпроса и ще говоря аисторично с цел по-ясно да откроя условията на един рационален дебат върху политическите измерения на гей движението. Първо, всеки от участниците в този дебат трябва да заяви по категоричен начин от каква позиция говори. Второ, не бива да се допуска попадане в плен на очевидности от сорта "всички сме хора" и "всеки има право на избор". Въз основа на подобни твърдения не може да се отиде по-надалеч от това да се опише режимът на формалната толерантност, чиято гаменска формулировка е следната: "говори си, не ми пречиш"... И трето, смисълът и ползата от един такъв дебат не е в нищо друго, освен в търсенето на пресечни точки между интересите на участниците в него, като говорещи от позицията на дадено, повтарям, ясно формулирано "ние". Що се отнася до мен, то аз ще говоря от позицията на хетеросексуалните, които имат интерес да подкрепят гей движението в определени негови искания и акции. В какво се състои въпросният интерес? В това, например, че един евентуален успех на гей движението в борбата му за премахване на някои текстове от Наказателния кодекс може да се окаже важен прецедент, който утре да ми послужи да защитя едно или друго от моите "ние" от произвола на съдебната власт. Както и в това, че повечето от исканията на гей движението са насочени, между другото, и срещу мачисткия модел на нашата политическа култура. Модел, който определено не понасям. Докъде, обаче, мога да подкрепям принципно гей движението? Отговорът е ясен. Дотам, докъдето се простира границата на нашия общ интерес.
Генко Генков: Ще дам пример: ние не искаме законово признаване на брака между еднополови партньори, а на фактическото съжителство между партньори. Тогава най-големите поддръжници на "Джемини" ще бъдат точно хетеросексуалните двойки, които живеят заедно без брак, но искат да се ползват от всички икономически облаги, които държавата дава на живеещите заедно. Тук интересите ни се пресичат. Но оттам насетне...
Марин Бодаков: Интересуват ли се българските политици от вас?
Генко Генков: Сигурно, но не са го заявили конкретно. Предполагам, и ние не сме разпознали верния път към тях. Но от страна на политици от Европейския парламент интерес има, търсят ни за различни мнения. За първи път "Джемини" изяви политическа ангажираност по време на кандидат-президентската кампания, когато ние попитахме кандидатите какво мислят за тази немалка част от българското общество. Плаха, но стъпка.
Марин Бодаков: Колко публична беше тя?
Генко Генков: Доколкото медиите ни позволиха. Никой не ни каза ясно: аз ще лобирам за вас. Ние пропуснахме парламентарните избори, които бяха много по-благодатни, защото президентската институция има много по-малко пълномощия. А вижте какво направи Бил Клинтън...
Хараламби Паницидис: Вашата позиция е коренно погрешна. Не може да очаквате политическа подкрепа от когото и да било, без вие да формулирате точно собствените си искания. Политиците само могат да се досещат кои сте и какви сте, но не те са тези, чиято грижа е да ви представят в публичното пространство (или поне не тези са политиците, които биха се "натоварили" и с подобна грижа). Тъй че инициативата трябва да е ваша.
Петър Горанов: Какви тогава - на езика на социалното конструиране - са параметрите на интересите на т.нар. гей общност?
Генко Генков: В българските условия гей общност обаче няма. Поначало у нас хората се страхуват да проявяват всякакви политически активности. До момента, в който самата общност не преустанови собствената си капсулация и криене, никой от нас няма да разбере какво точно иска. Аз не обичам да ходя в гей бар, защото там се чувствам потиснат и ограбен. Това са барове под земята, затворени отвсякъде, недаващи социални контакти. Общността не иска да се отвори, да бъде разпозната като общност. Всепризнати в обществото професионалисти, които са и хомосексуални хора, отказват да участват в общото дело.
Хараламби Паницидис: Предполагам, че и извън гей общността съществуват хора, които могат и биха се наели да структурират вашите интереси и желания на нормален, общоприет политически език, за да бъдете разбрани от тези, които смятате, че не ви разбират добре или никак.
Петър Горанов: Аз съм ходил в поне два бара с черни стени и лилаво осветление. Ако искаме да конституираме общ интерес, то тези подземия на желанието трябва да бъдат разконспирирани. А те са структурирани тъкмо против това. Трябва да се организира разконспириране, което не е просто представяне пред света на другите, нормалните, традиционните. Дори в български условия човек - въпреки конспиративното си съзнание, че е такъв - да не се срамува да инициира стъпки по признаването си навън. Без, разбира се, да става краен.
Емил Григоров: Един от централните въпроси тук е въпросът за актуалните и потенциални съюзници на гей движението. Ако, както казва Генко, контекстът е скрита/явна хомофобия, т.е. ако са налице условия за символно насилие срещу хомосексуалните, то на един първи етап могат да бъдат разпознати съдействащите и несъдействащите на това насилие. И веднага ще отбележа, че в категорията на съдействащите попадат и редица хомосексуални. Имам предвид онези, които се боят да заявят публично този съществен елемент от своята идентичност, за да не се разделят със социални позиции и облаги, спечелени понякога тъкмо в резултат на хомосексуална проституция. Тези хора ми напомнят на т.нар. "лагерна аристокрация" в лагерите на смъртта.
Хараламби Паницидис: Вие искате премахването на текст от наказателния закон, но заради какво по-точно? Дали заради това, че дадено деяние не трябва да бъде инкриминирано, или трябва да се преформулират неговите правни аспекти?
Генко Генков: Никой не може да се противопостави на първите три алинеи на чл. 157, засягащи криминални деяния, които трябва да бъдат наказвани. Ние сме против ал.4, която е неясна - какво означава извършване на сексуални действия на открито, какво означава скандален начин, какво е да подтикнеш някого по пътя на извратяването. Отвръщат ни, че никой не е прилагал досега тази алинея. Какво тогава пречи на изличаването й. Поставянето на законова разлика между хетеро- и хомосексуални създава дискриминация. Ако има престъпление, какво значение има сексуалната ориентация на неговия извършител? Мътен текст, който оправдава и подкрепя хомофобски действия. А какво да кажем за това, че според нашето законодателство един мъж не може да бъде изнасилен...
Петър Горанов: Изнасилването се определя по отношение "умишленото въвеждане на полов член в ситуация на влагалище". В законов смисъл изнасилването в България е възможно от субект мъж към обект жена. Тук няма думата разврат, извратяване, въобще моралната казуистика, типична за коментираната алинея. Колкото по-голям е моралният коефициент в един законов текст, толкова по-лош е той.
Генко Генков: От правосъдното ведомство по наше искане получихме сведение, че в момента излежаващи присъда по тази алинея няма - което е измъкване от въпроса.
Хараламби Паницидис: Всичко показва големия обем теоретична и организационна работа, която гей движението следва да осъществи, преди да влезе в политическото пространство.
Генко Генков: Ние искаме да привлечем в нея компетентни професионалисти, които са и хомосексуални.
Хараламби Паницидис: Но така политизирате и самото желание. Отново ли ще се преповтаря рефренът "Само 'нашите', защото са най-добри!"?
Петър Горанов: Тук няма историческа работа по контекста. Изричната юридическа работа по прецизност на закона е и контекстуална работа - тя изисква и социални дебати, с елементарна чуваемост по това как хомосексуалните, бисексуалните, унисексуалните, транссексуалните да бъдат разпознавани, защото на равнището на общото съзнание няма голяма разлика. Те се държат като маргинализирани спрямо моето централно, семейно желание. Този дебат трябва да създава свързващите концепти.
Емил Григоров: Генко като че ли казва, че едно нещо може да се разбере само от същото. Но това е абсурдно! Същото се знае; разбира се само другото. Вече съм писал по този въпрос в "Култура" и няма да го развивам отново (Бел.ред. - вж. "Нови опити върху хомосексуалната субективност", бр.28/2001). Ще кажа само, че реториката, разчитаща на "душата на хомосексуалния" и на неговия "особен жизнен свят", е едно от камъчетата, които лесно могат да обърнат каруцата на гей движението.
Петър Горанов: Ние не заварваме наготово общото благо, то се изгражда чрез диалогични практики. Да разчиташ само на своите е монологично държание, то не конструира общото благо.
Емил Григоров: И ако да разчиташ изцяло на същото, за да бъдеш разбран, е сега-засега само теоретичен провал от страна на гей движението у нас, то далеч по-близка и непосредствена е опасността от практически провал въз основа на доверието към т.нар. правозащитни организации. И децата знаят, че в българския си вариант тези организации са заинтересовани от постоянното производство и възпроизводство на конфликтни отношения между "унизените и оскърбените", от една страна, и Левиатан, от друга. Няма да забравя, че на първата официална конференция, организирана от "Джемини" преди около година, представителите на Хелзинкския комитет за България бяха силно разочаровани от констатацията на Генко, че българското общество и българското правораздаване далеч не са ад за хомосексуалния. За тях това бе удар върху амбициите им на пазара на третия сектор.
Генко Генков: Друг проблем е, че състоянието на българския език кара хората да смятат, че хомосексуализмът е болестно състояние, което може да се лекува.
Петър Горанов: Средното мисловно ниво у нас не прави разлика между предикативната и субстантивната форма на употреба, между хомосексуалист и хомосексуален, защото общественият коефициент на полезно действие работи предимно със субстантиви. Човек не може да бъде хербаризиран с една от характеристиките си. Ако аз обичам плюшени мечета, трябва ли да се казвам плюшено-мечист? И това да е фиксирано като моя същностна характеристика.
Генко Генков: Същото е и с термина гей култура, която, назована така, означава или правена от гейове, или консумирана от гейове.
Петър Горанов: Социалната конструкция на желанието по отношение на хомосексуалната ориентация се е случила така, защото е представлявала проблем като култура на другите. Хомосексуалният акт не е отвратителен и омразен, а културата, която невидимо се наслага около него - погледите, свалките, поезията. В балканския контекст един по-хигиеничен мъж, който по определен начин си бърше носа, веднага бива разпознат като гей - "може би е такъв". Коментиращият тези проблеми - също...

декември 2001

Генко Генков към момента на провеждането на разговора е председател на българската гей-организация "Джемини" (Впоследствие организацията претърпя ред институционални сътресения.)

Емил Григоров е преподавател по естетика и философия на културата в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и изследовател в Центъра за изследвания на литературите, изкуствата и традициите (CELAT) към Университета Лавал (Канада). Автор е на няколко студии и статии в български и канадски периодични издания.

Петър Горанов е главен асистент в Катедра "Логика, етика и естетика" в Софийския университет. Води семинари по етика и история на нравите. Съавтор в учебника по етика за средното училище.

Доц. д-р Хараламби Паницидис преподава история на философията в СУ "Св. Климент Охридски", чете курс по "Метафизика на пола" и "Феминистка философия" към магистърска програма "Социални изследвания на пола" в СУ. Преводач на Аристотел и Розанов. Автор на книгата "Носталгия по онтология".

Разговор с Генко Генков, Емил Григоров, Петър Горанов и Хараламби Паницидис, посветен на политическите и правните аспекти на гей движението в България