Публиката
Оценката за даден художник не е само мнението на историците и критиците на изкуството, на колегията и на изкушените събирачи. Гледана с очите на ценителя, една картина винаги е по-жива, отколкото в ателието на създателя си. Ето защо особено важна част от всяка сериозна изложба е издирването и включването на творби, частно притежание. Те, понякога по-активно от музейните картини, подсказват обективния диалог между художника и неговите ценители.
През последните години Васил Стоилов присъства на художествения пазар у нас главно с акварелните си пейзажи върху хартия и спорадично - с моливни ескизни рисунки. По отношение на автора несъмнено пейзажът - изключително популярен и четлив жанр в световен мащаб - е най-ценен за притежаване. Рядко частни лица проявяват интерес към портрети на художника, освен ако те не са на техни близки. (И това е обща тенденция в частното колекциониране - най-трудно се формира желание за събиране на портрети, освен ако не става дума за автоизображения или за известни хора на изкуството.)
По-различни са предпочитанията според писмените мнения на над 250 посетители на юбилейната изложба в НХГ. Суперлативни са оценките за битовите композиции и особено за българските мадони:
"... Неговите образи ме върнаха към разказите на моята баба..." Албена Симеонова, Благоевград
"Напомни ми, че съм с български корен и всичко отдавна минало и идилично." Подписът не се чете
"Васил Стоилов е световен художник, който възпява България във всяка своя творба. Аз се гордея с него и ще се опитам , поне доколкото мога, също да покажа на света България." Жана
"Изложбата е великолепна. Най-силно впечатление правят портретите. Толкова изразителни, с такива живи очи!" Подписите не се четат
"Поклон и почит на големия аристократ на българската същност." Проф. Стефан Кристофф, Ню Йорк
Това отношение не е неочаквано. То е анализирано и от изкуствоведа Ружа Маринска в каталога към изложбата:
"Българските мадони... срещат топъл прием у публиката, винаги готова за идеалното, още повече, ако то има народопсихологичен патос. Официалната рецепция на тези образи е също категорично положителна, тъй като те определено отговарят на утвърдената идеологическа доктрина за национално изкуство."
Вниманието на публиката към пейзажите на художника може да се обясни с техния пантеистичен дух - видим в композиционна схема и отделните детайли, в успокоената палитра и общата атмосфера. Тези произведения имат знаков характер, което ги прави търсени и от колекционерите. Любопитна подробност от писмените мнения на зрителите е, че само един от тях акцентира върху тази част от творчеството на живописеца. Но наблюденията върху реакциите в залата показват внимателно вглеждане в тези картини и сравнително продължително задържане пред тях.
Като обобщение на реакциите към изложбата на Васил Стоилов следва да се каже, че лайтмотивът е Българското и свързаното с него национално самочувствие:
"България е богата." Г. Крушева
"Това е национално богатство!" Подписът не се чете
"Страхотен е. Българи сме." В.Т.
"... Горда съм, че живея в тази страна, запомнила такива хора." Подписът не се чете
"Това е най-голямото събитие за мен през тази година!" Калина Соколова
"...Това е огромно съкровище. Моля, пазете го и понякога го показвайте на бъдните поколения..." М. Кирова - София
"Супер яко!" Подписът не се чете
Бончо от София посвещава на художника едно стихотворение, в което няколко пъти се повтаря: "Картините ни правят по-човечни..."
Подобна изложба винаги има особено значение за музея, в който е подредена. Тя укрепва авторитета му, разширява кръга от неговата публика.
"Много се радвам, че видях галерията, защото тя е прекрасна. Ще я помня винаги." Теодора Първанова
"... С удоволствие ще дойда отново, за да доведа хората, които най-много обичам..." Петкова
"Благодаря, че давате възможност на младите хора да се докоснат до това прекрасно нещо, наречено изкуство." Ив. Гогов
"Благодарности към организаторите." Без подпис
Някои откровено споделят личните си връзки с художника, а дъщерята на негов първи братовчед (Иванка от село Герман) е написала кратка емоционална история на рода Стоилови, която завършва така: "Щастлива съм в този ден."
Ето защо е много важно да се огледат всички експозиционни детайли, за да не се дава повод за критични бележки (впрочем напълно обективни):
"Много е голяма." Без подпис
"Бихме искали да реставрираме картината с плесените от 1962 г. - "Мадоната" от ХГ-Разград." Студенти от III курс на катедра "Реставрация и консервация" на НХА
"Моля Ви, докога ще ни тормозите със скърцащия паркет във всички зали? С уважение, Ваша почитателка." Подписът не се чете
Посетителите на ден са средно над 200. Тяхната характеристика е разнообразна - като мотивация, възраст, отделено за разглеждане време. Идват чужденци - от Япония, Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Гърция, Македония, Холандия. Една възрастна жена е посетила изложбата 10 пъти!


Подбор на зрителските впечатления и анализ
Весела Христова-Радоева