Състоянието на историческите ни градове
За да оценим днешното състояние на българските исторически градове, трябва най-напред да сме наясно с въпросите: Кое ги прави ценни? Как се развиват представите за тяхната ценност? Какво е бъдещето на тази ценност в информационното общество на 21. век?
Представите за ценностите на историческия град еволюират: от Венецианската харта на ИКОМОС (1962), която акцентира върху паметниците на културата; през Вашингтонската харта (1987), която за пръв път обръща внимание върху значението на градските структурни ценности: мащаб, улична мрежа, начин на застрояване, силует и др.; до днес, когато се оценява ролята на интегралната културна среда и на градския пейзаж (Конвенцията за Европейския пейзаж). Световната теория и практика на опазването следва тази линия на развитие. Нещо повече, изявяват се нови ефикасни инструменти за градско планиране, например интегрираната консервация (Конвенциите от Гранада - 1985 и от Малта - 1990), която дефинира ролята на градоустройствените планове като инструменти за поддържане на равновесието между опазване и развитие, между обществените и частните интереси към паметниците на културата. И една нова визия за културното наследство: то е ресурс за устойчиво градско развитие, особено в сферата на културния туризъм.
Според прогнозите културното наследство ще има огромно значение в информационното общество на 21. век - като уникална ценност, която не само носи духовни послания, но и създава привлекателен търговски климат, при условие, че съхранява своята автентичност, идентичност, живи традиции. За това свидетелства нарастващата популярност на съхранените исторически градове. Световният бизнес чувствително реагира на тези тенденции и насочва своя интерес именно към автентичните градски пространства. Бе доказано, че при определени условия икономическите интереси могат да бъдат мощен стимул за позитивно развитие и възможност за спасяване на градските ценности. Но тези условия трябва да бъдат създадени.
Притежават ли българските исторически градове такъв потенциал? Без съмнение нашите исторически селища са изключителен ресурс за устойчиво развитие. Ще обърна внимание само върху три техни особености:
- тяхната уникална многопластовост, акумулираща ценности в диапазон от 25 века, с едно уникално археологическо богатство (Пловдив, Кюстендил, Несебър, Силистра и др.);
- тяхната забележителна симбиоза с природата (пейзажите на Мелник, Велико Търново, Несебър, Пловдив и др.);
- тяхното изключително разнообразие и незабравима идентичност.
Доказали ли сме, че сме в състояние да опазим тези стойности?
Първият закон за защита на културното наследство в България е от 1890 г. Някои градове като Пловдив имат над 70-годишна консервационна история. Осигурена е стабилна законодателна защита на историческите селища - 23 от тях притежават най-високия режим на защита - "резерват". През последните 50 години историческите селища са обект на активна консервационна дейност - до 1990 г. към тях се насочват ежегодно 20 - 50 милиона щатски долара, предназначени за консервация, като само НИПК работи ежегодно средно върху 350 паметника на културата.
Тази история има и своите тъжни страници. Часовниковата кула в Карлово е взривена в дните на 9 септември 1944 г. с идеологическия мотив: "останка от черното минало"... Някои исторически центрове са съсипани от грандоманските амбиции на местни партийни лидери. Но като цяло, българските исторически градове оцеляват.
Радикалните политически, икономически и социални промени в България след 1990 г. формират един съвършено нов контекст за българските исторически селища.
От една страна новите условия създават качествено нови възможности:
- нови стимули за градско развитие вследствие либерализацията на пазара, новата роля на частната инициатива и новата стойност на частната собственост;
- поява на нови актьори в градското изграждане: многобройни частни проектантски и строителни фирми, частни предприемачи и др;
- нови актьори в градското управление, с особената роля на гражданските организации от различен тип;
- и най-важното - необратимия евроинтеграционен процес, който налага хармонизиране с европейското законодателство, опит и поведение в историческия град. Настоящата среща е проява именно на този процес.
Успоредно с това, се появиха нови проблеми в историческия град, които го завариха неподготвен.
1. Икономическата криза рязко намали средствата за консервация на паметниците - при това близо 200 пъти! Днешните 250 хиляди щатски долара, които Държавата ежегодно отделя за паметниците на културата, са насочени главно към най-големите единични паметници, преди всичко от световно и национално значение. Ежегодните спасителни списъци на паметниците приличат повече на "Списъка на Шиндлер"... Много паметници в градовете са в отчайващо аварийно състояние.
2. Паметниците на културата станаха обект на мощни икономически интереси. Разположени преди всичко в централните градски части, те представляват късове градска тъкан, които силно възбуждат апетита на младия български бизнес. Апетит за какво? За изграждане на нова търговска площ, която може да донесе сравнително бърза и лесна печалба: бизнес центрове, търговски и офис площи, доходни жилища, платени паркинги... Старите ценни сгради, нуждаещи се от внимателна консервация, адаптация и поддръжка, в някои случаи станаха пречка за тези интереси. Човек може да се възхити от изобретателността на бизнеса, с която той се освобождава от това бреме, след като си осигури собствеността върху него. Подходът е диференциран:
- някъде паметникът просто се взривява, често с политически протекции (Софийската градска библиотека). Тук нямам предвид взривяването на една друга "останка от черното минало" - Мавзолея...;
- другаде пасивността е по-ефикасна (бившето Китайско посолство);
- или паметникът е умишлено така занемарен, че да предизвика общественото отвращение - и тогава пристига кметът на бял кон, за да спаси града от този "боклукчарник"; и пр. и пр.
Очевидно, най-тъжна е участта на археологическите паметници, които в очите на бизнеса нямат търговска стойност. Археологическият комплекс в Южния парк (уникален шанс за всеки европейски град!) бе застроен и компрометиран. Античният Форум на Филипопол в Пловдив бе продаден на частна фирма като "празно дворно място" - може би, най-точната формулировка на стойността на археологическото наследство за този тип бизнес...
3. Най-често, първосигналната инвазия на икономически интереси срещу стойностите на историческия град отхвърля правилата на градско опазване и развитие или просто ги заобикаля. За нея градската стратегия е нежелана, политическото лобиране - обичаен инструмент, незаконното строителство - ежедневна практика. Тъжното е, че законодателството и административната градоустройствена практика у нас понякога улесняват този процес. Как иначе да си обясним, че вече 14 години липсва нов Закон за паметниците на културата; че самият Закон за устройство на територията нарушава изискванията на сегашния Закон за паметниците на културата и музеите; че градоустройствената стратегия е заместена от частични, често противоречиви, квартални изменения и няма лек срещу незаконното строителство?
4. И накрая, липсва адекватно градско управление, което да защити градските ценности, без да ограничава градското развитие. Системата за управление на културното наследство днес е силно централизирана; държавният и местният надзор са твърде слаби срещу мощните икономически интереси. При всяко ново поражение върху градски ценности, чуваме как кметове се оправдават със следното странно алиби: "Това е частен парцел, нищо не може да се направи!" Така ли? Но каква е тогава ролята на градоустройствения план като инструмент за градско управление? Каква е ролята на общината - само да разпределя апетитни градски терени между нови собственици? Защо за постигане на равновесие между обществени и частни интереси към културното наследство не се прилагат демократичните инструменти, които са известни в Европа от десетилетия?
Парадоксът е, че по този начин бизнесът застрашава своите собствени икономически интереси. Той показва неспособността си да осъзнае богатството на своя най-важен градски ресурс, да продаде своя уникален културно-туристически продукт. Може би от гледна точка на краткосрочни сезонни търговски интереси тази практика изглежда печеливша. Но в песпектива, от гледна точка на споменатите световни тенденции, тя е абсолютно недалновидна. Българските исторически градове рискуват да загубят най-важния си коз за утрешно развитие. Първите сигнали вече се появяват: отливът от новоизградени "супермодерни" бетонни гета на българските курорти лишени от природа е намек за това, което ще се случи с българските исторически градове, ако бъдат лишени от памет.
В резултат от всичко случващо се, деградира пейзажът на историческите градове. Дори когато техните отделни паметници на културата са съхранени, градовете губят своята идентичност. Какво ще се случи например с Пловдив, ако бъде реализирано твърдото намерение на един бизнесмен - да построи 60-етажни сгради всред пловдивските тепета? Може би някои ще бъдат възхитени от "световния" подход, но със сигурност ще бъде нанесен удар върху идентичността на древния град.
Утрешна Европа е замислена разнообразна, с ярки градски и човешки идентичности. В бъдеща Европа човешките потоци ще се движат свободно и ще се насочват преди всичко към неповторими среди, богати на спомени и автентични ценности - културни и природни. Обект на техния интерес могат да бъдат и българските исторически градове, ако, разбира се, имат шанса да оцелеят.
Пример 1. Несебър може да се раздели със статута си на "Световно наследство", ако не приеме спешно градска политика, която да хармонизира интересите на бизнеса с тези на града. Процесът на незаконно строителство и неуправляема комерсиализация застрашава да стане необратим. Едно бегло сравнение на картините на Обербауер от 1924, с днешния образ на Стария град, показва тъжната участ на уникалните средновековни църкви - например църквата "Св. Иван Кръстител".
Пример 2. Пловдив притежава изключително културно наследство и има всички шансове да го впише в Листата на Световното наследство. Античният градски форум е сърце на една уникална археологическа система, част от градския пейзаж. През първата половина на миналия век в центъра на Форума е изградена поща, а през 80-те години той е разсечен от подземна комуникация, въпреки протестите на специалисти и граждани. Част от него - Одеонът, с усилията на Общината и със средства на Фондация Левентис наскоро възкръсна за нов живот, като показа една различна алтернатива. Останалата част, обрасла в бурени, поставя Общината пред сложна дилема: да бъде ли прието предложението на бизнеса върху нея да бъде построен няколкоетажен търговски център? В този случай бизнесът обещава да даде средства за опазване на археологическите руини. Но тогава Форумът ще изчезне от градския пейзаж, градът ще бъде лишен от своето централно антично открито пространство, ще бъде нарушена целостта на уникалната градска археологическа система, която е част от градската идентичност и дава редки шансове за бъдещето на града.

Проф. д-р арх. Тодор Кръстев



Слово пред Българо-холандския семинар Устойчиво развитие на историческите градове,
София, 2 юни 2004