Новият проблем на София
Несъмнено сердикийският театър ще се нареди сред най-емблематичните паметници на културата на София от нейния римски период. Тази археологическа ценност идва точно навреме, сякаш да подкрепи идеята за включване на историческия център на столицата в Листата на световното културно наследство.1
Още с разкриването на археологическите останки, обаче възникват редица проблеми.
- От страна на фирмата инвеститор и строител на 7-етажен бизнес хотел - "Феър Плей Интернешънъл ЕОД", която съгласно действащото законодателство, с натъкването си на археологически находки е спряла строителството (от 15 април) и е вложила до момента средства в инвестирането на разкопките на стойност 40 000 лева. По думи на изпълнителния й директор - Марио Захариев Захариев, той губи не само от влагането на средства, но и от течащите лихви по заема, който е сключил за изграждане на хотела, както и за преработването на проекта. Напълно неизяснен остава казусът със собствеността на имота: парцелът е частна собственост на инвеститора, но археологическите останки са по Конституцията на Република България изключителна държавна собственост. Необходима е спешна намеса на юристи, квалифицирани в областта опазване на културно-историческото наследство.
- От страна на археолозите, които не могат да продължат разкопките извън частния парцел без средства за финансиране; освен това те не желаят да се протака въпросът по обсъждане и дискусии, от страх да не се изгуби и това, което е разкрито, без да е осигурена консервацията и надеждната му защита. Копае се от археолози на НИПК и Общинско предприятие "Стара София". Досега няма сериозни публикации за културно-историческата стойност на паметника. В медиите се появиха свободни интерпретации на журналисти, които основно налагат мнението в полза на хотела, като защитно покритие на античния театър. От друга страна, липсата на професионални публикации държи в изолация археолози, които не работят към двете посочени ведомства. Досега не са направени заявки за финансиране на разкопките от страна на общината или държавата. Има още материал за разкопаване, който трябва да бъде проучен и не липсата на средства трябва да определи спирането на проучването. Отнася се за сума от 30 000 - 40 000 лева.
- От гледна точка на архитектурата и градоустройството на София. Необходимо ли е да се строи изобщо 7-етажна сграда тук, в подножието на високата тераса с най-представителни сгради от столетия, като по този начин се унищожава релефът. Трябва да се знае, че релефът е първата ценност от градоустройственото ни наследство, която трябва да пазим. Кое е по-ценно като обществена значимост за града - съхраняване на археологията и паметта на мястото или строителството на апартаментен тип хотел, пък бил той и най-модерният, който може да бъде построен навсякъде другаде. Буди сериозна тревога намерението на проектантите на хотела по отношение на архитектурния му образ. Преработеният проект търси визия и използва изразните средства, близки до образа на Колизеума в Рим. Използването на ордер и стил "а ла Витрувий", по думите на проектанта арх. Петко Маринов, звучат много шокиращо и налагат асоциации със засилена кичозност. Възможно ли е да се допусне появата на подобен архитектурен образ в центъра на столицата, точно в тупика на ул. "Будапеща"?!
- Най-важният въпрос в случая е точно как под хотела ще се опази, консервира, реставрира и експонира античният театър на Сердика. Това не бива да е подчинено на инвестиционните намерения на собственика. Силното желание за по-голяма разгъната площ предлага решения, които не са в интерес на паметника на културата. Абсурдно е стъпването на конструктивни колони 50/60 см в оригиналната субстанция, "емпорните надвесвания над кавеята", използването на територията на паметника за конферентна зала. Как ще се експонира този уникален паметник не е от компетенцията само на инвеститора и НИПК. Тук е необходимо широкото обществено обсъждане в НСОПК, ИКОМОС, САБ, СОС, професионалните организации по опазване на културното наследство, гражданите на София. На този етап НИПК не е дал нито територия, нито охранителна зона, нито предписания за мерки на опазването на паметника на културата. Водят се устни разговори между проектанти и експерти от НИПК. Този пазарлък за античния театър на Сердика трябва да се спре.
- Сегашните инвестиционни намерения на собствениците на хотела не могат да предоставят в истинския му смисъл т.нар. широк обществен достъп до паметника за туристи. Често споменавания термин "културен туризъм" поставя в случая ред въпроси: какъв характер ще има експонираната археология - музеен, многофункционален, пародиен, профаниран, кичозен, частен и т.н.
- От страна на обществото и гражданите на София - в това число настоящи и бъдещи - проблемът е как се съхранява културната и историческа идентичност на столицата, как се пази образът на града, духът на мястото в руслото на течащата европеизация и глобализация. Това със сигурност не може да стане чрез арогантна подмяна на историческите пластове, а с внимателната и грижлива закрила на основните репери на културната памет на града, неговите специфични образни характеристики, очертани в хилядолетната му история.
- От страна на властта стои проблемът с политиката и управлението на собствеността на терените в централната градска част, особено когато се отнася за тези, разположени в границите на Историко-археологическия резерват "Сердика-Средец" и неговите охранителни зони. Античният театър не може да остане частна собственост на фирма "Феър Плей". Той трябва да получи статут чрез областния управител на изключителна държавна собственост и да се извади от активите на фирмата. Подобна процедура бе проведена за църквата "Св. Спас" при приватизацията на Булбанк. Държавата и общината трябва да поемат разходите по следващите етапи на проучване и експониране. Тук е много важна намесата на юристи и по отношение Закона за концесиите.
- От страна на НИПК проблемът е в противоречието на неговите функции и задачи - не е възможно в един и същи орган да се съсредоточава и експертна, и проектантска, и контролна, и изпълнителска функция, при пълна зависимост от Министерството на културата. Това неминуемо рикошира върху културното наследство. Случаят с античния театър на Сердика далеч надхвърля компетентността и субективизма на НИПК.
Всеки от тези повдигнати въпроси иска своето професионално обсъждане. Най-важният проблем според нас е този, който стои и в заглавието: непрестанната ерозия, на която са подложени ресурсите за културен туризъм в София - паметниците на културата.
Интересно е да се знае какво правят със своето културно наследство и в частност, със своите римски театри нашите съседи. Например, македонците смятат, че техният манастир "Свети Иван Бигорски" е точно толкова великолепен, колкото е като Нотър Дам за Париж. Античният театър в Охрид е също толкова забележителна памет за миналото, както Колизеумът в Рим." "Древният Охрид (Lychnidos), казват те, завещава на бъдещите векове своя величествен театър с 5000 места и отлична акустика."
Какво представлява театърът в Охрид можем и сами да видим. Нещо подобно вероятно е и нашият сердикийски театър, що се отнася до наличните археологически данни. Първите сондажни проучвания в Охрид са извършени през 1960-1962 г., а систематичните археологически разкопки са правени през 2000-2001 г., когато е завършено откриването на арената, както и консервацията и реставрацията на театъра. Нашите съседи са го включили в съкровищницата си на туристическия ресурс на града и страната, в него се провежда фестивала "Охридско лято".
Какво правим ние със софийските археологически паметници на културата? От интервю на главния архитект на София в медиите научаваме, че той, вместо да подложи на преосмисляне изобщо строителството на хотела, е издал нова виза и в момента, по негови думи, се прави нов проект за хотелски комплекс, с разкриване на археологията в партера. Според него, "ще бъде интересно, ако инвеститорите решат да продължат разкопките и по улица "Будапеща", за да се подчертае и развие докрай археологическата ценност, а в същото време и хотелът може да повиши стойността си". Какво можем да прочетем зад тези думи - първото е скриването на факта, че фирмата строител не е собственик на улицата, а общината не знае дали да вложи инвестиции в разкопките. Второто е в подтекста, че собственикът не само ще изгради хотела, той може дори да го разшири и да му повиши категорията. Пак от медиите научаваме, че институциите, отговорни за опазването на културно-историческото наследство, са постигнали устно "принципно съгласие" със собствениците за съдбата на паметника, т.е. след приключването на разкопките, проектът за хотел да бъде преработен. Това става, преди да си е казала думата комисията, в която освен тези страни би следвало да се включат и други експерти. Защо бързат толкова споразумелите се? За чии интереси се грижат те? Това може с просто око да се види.
В случая обществените интереси не са защитени. Последните изменения на ЗПКМ в частта "определение за паметници на културата", наблягат изключително на обществената им значимост. Несъмнено тук тя е налице. Ето защо трябва да продължат разкопките! Да се направят сондажи на необходимите места, да се определят мерките за опазване в съответствие с националното значение на паметника. Необходимо е широко обществено обсъждане за възможностите за експониране на паметника като амфитеатър! Поради обществената си значимост паметникът да се използва като ресурс за културния туризъм, а не да стои, както се планира, запечатан в нечия частна сграда, недостъпен за туристи, без обезпечена още при проектите за експониране - публичност.
Знаят ли гражданите, а и специалистите, колко такива скрити археологически паметници, т. е. неосъществени "експозиции" има в София? Да изброим само няколко от тях:
- Под сградата на "Булбанк" - две антични улици, част от езически храм, голям участък от крепостната стена с кръгла кула, стълба и потерна, част от късноантична сграда, средновековната църква "Св. Спас" със стенописи, запазен образ на Георги Нови Софийски;
- Под сградата на бившия "Кореком" (ул. "Цар Калоян") - останки от късноантична резиденция с мозайки, по-късно вероятна резиденция и на севастократор Калоян;
- Под сградата на адрес ул."Витоша" - 1 (бившия "Комитет за отдих и туризъм") - антична улица;
- Под сградата на МК, на ул."Лавеле" и "Александър Стамболийски" - голяма антична обществена сграда, която е може би герусията на антична Сердика;
- Под Централните хали - късноантична баня;
- Под сградата на бившия магазин "София" и седалището на ОП "Стара София" със Софийския исторически музей - кръстовището на бул. "Мария Луиза" и ул."Екзарх Йосиф" - триъгълната кула от северната крепостна стена на Сердика;
- Част от базилика на ул."Кирил и Методий" - във временна сграда на "Ремонтстрой";
- Под административната сграда на МВР на бул. "Мария Луиза" - 48 - част от късноантична постройка;
- И много други, проучени и зарити археологически паметници
Всички тези паметници са недостъпни за посещения. Те са неизползван, "замразен", може би завинаги, туристически ресурс.
Нима ще направим същото и с амфитеатъра? Нима ще допуснем отново един паметник на културата да бъде "приватизиран" и употребен не в полза на всички граждани на столицата и нейните гости, а само за ограничен елитарен кръг от хора?!
През последните години София губи бавно, но безвъзвратно неповторимата си атмосфера, не на последно място и поради неправомерната намеса в защитените си територии и най-вече заради комерсиалното отношение на институциите към културно-историческото наследство. Какво се случва напоследък с доста паметници на културата в столицата?
- След реституция, продажба или приватизация, някои от тях бяха съборени до основи, за да бъдат използвани отново като театрална бутафория, чрез свободни интерпретации на фасадите им - както стана с Общинския дом на София - подменен с петзвезден "Гранд хотел София"; или със сградата на ул. "Шипка" и ул."Кракра" - "избутана" от бизнес хотел "Кристал палас". Абсурдното е, че и двата хотела продължават да се числят в списъците на НИПК като паметници на културата, а проектантите на "Кристал палас" стигат дори до циничното обявяване на хотела си за "блестяща адаптация на паметник на културата"2. Върху славата на бившите паметници на културата се паразитира, като се обявява, че новите сгради съчетавали "модерната визия" с "културно-историческата стойност" на бившите(?!).
- Други паметници на културата след приватизацията си бяха наистина "адаптирани" и... надстроени, като например банка "Париба", на бул."Руски" и пл. "Александър I", като за това получиха и призове от рода "Сграда на годината";
- На трети, заради местоположението им в централна градска част, им се пишат "некролози", оспорва се тяхната ценност, та трябва да се "доказват" като паметници от национално значение, дори пред специалистите в НИПК. Такъв е случаят с къщата "Яблански" (бившето Китайско посолство) на бул. "Руски" - 18, за която и до днес се водят битки да не бъде подменена с нов "билдинг";
- Четвърти бяха просто изчистени от ценния терен и подменени с нови "модерни" - и, разбира се, луксозни - бизнес сгради, като например къщата на Гешов, на бул. "Цар Освободител" - 10 - с 10-етажната офис сграда "Соравия център";
- Пети се отписват от списъците с паметници на културата тихо-мълком, за да не създават проблеми, като горе изредените.
Всички приведени дотук примери неизбежно водят до ерозиране ресурсите на културния туризъм в София. Най-често прилаганата в другите европейски страни превантивна защита в опазването тук няма приложение. Именно тя изразява респекта на институциите и гражданите към мястото и неговата история. София заслужава адекватно отношение - със славата си на една от най-древните столици в Европа, да се нареди сред най-желаните туристически дестинации на стария континент.

Ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс, Център по архитектурознание при БАН
Н.с. д-р арх. Валентина Върбанова,
главен експерт в ОП "Стара София" и СИМ



Как върви ерозията на ресурсите за културен туризъм


Както много европейски исторически градове, вече и София има своя античен римски театър! Каква щастлива находка, която и от архитекти, и от археолози се оценява като "особена ценност".


1. http://www.stroitelstvo.bg



















































































































































































































































































2. Вж. "Една блестяща "адаптация" на паметник на културата" - В: "Архитектура", 2004, - 1, с.24-31; В интерес на истината, редакцията се е разграничила от мнението на авторите в забележка под черта.