Кой плаща етиката?
Пиша тези редове със смесени чувства. През 1990 г. станах председател на Комисията по етика на Съюза на българските журналисти и една от първите ни задачи беше да създадем Правила за журналистическа етика. Дотогава, по понятни причини, такива правила не бяха познати у нас. Потърсихме образци из световната практика и доста бързо, компилирайки и допълвайки с наблюдения от нашия къс опит със свободна преса, създадохме Правилата. Много скоро след това (не по-късно от началото на 1991 г., ако не ме лъже паметта) те бяха приети*. Със съвсем незначителни изменения, правени на различните конгреси на СБЖ, те са същите и до днес.
(За незапознатия читател трябва да кажа, че правилата за журналистическа етика са като десетте Божи заповеди, те са базисни - и затова простички. Не лъжи. Осветлявай максимално широко. Не кради (колегата). Мисли за читателя (зрителя, слушателя). Освен това те са лични задължения, журналистът се задължава пред колегията и обществото да ги спазва.)
Може би една година след това създаваният тогава журналистически съюз към "Подкрепа" прокламира свои правила - всъщност това бяха правилата на Международната федерация на журналистите, които той провъзгласи и за свои.
Все по същото време изникна въпросът за спазването на правилата. Ширещата се слободия по медиите демонстрираше нахално пълно пренебрежение към каквито и да е задължения на журналиста към истината, читателите и колегията - това бе въведено в принцип от редакциите и журналистът, винтче в изграждащия се медиен бизнес, можеше само да се подчинява на този принцип. Комисията по етика (при Съюз на журналистите) не можеше да санкционира медии; беше глупаво да се самосезира и при нарушения на отделни журналисти - отливът от Съюза беше голям, повечето от сериозно действащите журналисти не бяха членове на Съюза. Както е впрочем и досега.
Малко по-нататък гражданското общество в България започна да се развива - в смисъл, че с чуждестранна помощ се създадоха неправителствени организации. Една част от тях беше загрижена за състоянието на журналистиката тук. Донорите им също. И като израз на тази загриженост, започнаха да никнат етични кодекси, добре финансирани тогава и вече никому неизвестни. Според мен не по-малко от десет - по нищо не отличаващи се един от друг, както и от първия (от 1990 г.). Та, Западът даваше пари за етични кодекси, те се изработваха тук и тутакси се забравяха.
Защо?
Защото спазването им влизаше в пряко противоречие с редакционната политика на големите медии, които продаваха продукцията си със заглавия като "Циганин изнасили майка си" и със снимки като трупа на Луканов в моргата.
Защото спазването на журналистически правила изисква и възможност за санкциониране на неспазилия ги журналист, а това при липса на съсловно законодателство за журналистите (каквото има за лекарите и адвокатите) е невъзможно.
Защото се изисква механизъм, по който нарушилата правилата медиa да бъде санкционирана. Това значи или съществуването на комисия, в която влизат представители на журналисти, медии и потребители, и в която медиите влизат доброволно и изпълняват доброволно санкциониращите решения на комисията. Или законодателство, в което медиите, а не само отделните журналисти, носят отговорност за евентуалните деформации на публикациите. Или и двете.
Няколко години, между 1994 и 1998 г., СБЖ правеше сондажи за създаване на такава комисия. Главните редактори се присмиваха. С вървежа на времето положението с отговорността на медии и журналисти си оставаше същото въпреки многото разговори и размисли, предимно около законите за електронните медии, НСРТ и СЕМ.
И ето, днес пак има пари. Пак има етичен кодекс. Но този път има много, наистина много пари и тържествено приет кодекс.
И при приемането му човек можеше почти да се трогне от единодушието, от срастването на въжделенията на изпълнителната, законодателната и Четвъртата власт. В хотел "Шератон", сред международния лукс, Големите на деня се срещнаха. Президент, Председател на Народното събрание и Министър-председател наблюдаваха умилително-възторжено-насърчително как техните колеги и приятели, Главните на медиите, подписват. Как "даряват" (по израза на един всекидневник) българския народ с етическа конституция на общуването.
На общата снимка за спомен, предназначена за показване по първи страници, всъщност присъстващите запечатаха неразривната връзка помежду си. Колкото и медиите да крият свързаността си с властта - и колкото и властта, с помощта на медиите, да крие своите отношения с медиите - в България отдавна вече тихото разбирателство, сътрудничество, обменът на информация между власт и медии е факт. На снимката липсваха само хората от едрия бизнес, но те не обичат снимките, те формират политиката и на медиите, и на властта, но незабележимо, изотзад.
Какъв общо-примирителен извод да извадим от милото тържество и от подписания текст, пълен с обтекаеми формулировки, та да не би да се попречи на досегашното функциониране на медийните магнати? Може би, че след като и в ЕС наблюдаваме срастване на медийното с икономическото и политическото, добре е все пак, когато Брюксел се е бръкнал с доста пари за един текст, от него все нещо добро ще излезе.
Но тъй като става дума за етика, т.е. за чистота на поведение, по случая има и други размишления.
- Не би ли трябвало подписалите документа, в който се задължават да разпространяват "достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация", именно в интерес на достоверността и прозрачността да публикуват:
а. Общата сума, отпусната за проекта;
б. Организациите, поели (спечелили?) осъществяването на проекта;
в. Подробен отчет за усвоените средства, вкл. хонорари и командировъчни на български и чуждестранни лица (поименно) и сметката от тържеството в "Шератон";
г. Предвидени (ако са предвидени) средства за проектирания Съвет за журналистическа етика.
- Не трябваше ли, заедно с приемането и публикуването на кодекса, да бъдат приети и публикувани и правилата за съставяне на Съвета за журналистическа етика - или структурата и съставът му ще се нагаждат "в движение", според "съгласувания" с триединството медийно - икономическо - политическо?
Обществото трябва да бъде информирано за тези неща, за да не бъде заченат етичният кодекс в грях.
Но от кого?

* Първо от Съюзния съвет на СБЖ, а после и на конгреса през 1994 г. Така че никак не е прав Светослав Терзиев, който твърди във в. "Сега", че "Съюзът на българските журналисти прие етичен кодекс още през 1998 г."

Христо Буцев