Най-мощната археологическа институция в Европа
Слънчева октомврийска събота. Служебният вход на Археологическия музей е затворен - влизам през централния. Вътре, между експонатите - щандове с историята и производството на фирма Данон. Малчугани. Някакви весели италиански гласове. И разговорът започва от само себе си с Данон.

- Няма пари. Институтът не получава нито лев в бюджета си за научни изследвания, получаваме средства за заплати и за една част от текущите разходи. Така че трябва да използваме това, което имаме, за да можем да получаваме някакви приходи. Ние имаме много издания - 14 списания и поредици. Засега не са тръгнали всички, но набират скорост, а това иска средства. Отделно - всичко останало, свързано с издръжката. Миналата година, когато станах директор, в същата нощ падна таванът на пристроената отпред част на Музея, правена преди повече от 100 години. Бях тръгнал да си получа заповедта от акад. Иван Юхновски и ми се обажда охраната: падна таванът... И - преди да получа заповедта, трябваше да искам пари. Поисках 20 хиляди, после станаха много повече - оказа се, че има много за правене... Ръководството на БАН ни помага много сериозно. Но и ние трябва да търсим пари.
- И за Института, и за Музея.
- Археологическият институт с музей е една много интересна институция, създадена от две различни институции през 1949 г. Първо от Народния музей (създаден през 1892 г.) са започнали да се роят Етнографският, Художествената галерия, Институтът за паметниците на културата. Но Народният археологически музей си остава и винаги си е бил тук. Първият му директор е Вацлав Добруски. Богдан Филов пък е създателят на Българския археологически институт, той си е бил една отделна организация, на държавен бюджет, създадена през 1920 г. През 1949 г. двете институции са обединени, вкарани са под шапката на БАН. И се е получила една малко странна институция, каквато, общо взето, няма по света, или поне в Европа аз не познавам... Като цяло тя е най-мощната археологическа институция в Европа. Тук работят около 70 души археолози, епиграфи, нумизмати. 66 от тях имат научна степен и научно звание. Такъв потенциал просто няма никъде. И съответно ние прилагаме възможностите си в различни посоки. И се стремим да поддържаме Музея на едно добро ниво. Експозициите и всичко останало гълта страшно много пари. И затова участваме в международни изложби, в момента сме в Бон; даваме си част от съкровищата. Получаваме от това някакви средства, но не са нещо особено. Имаме съвместна дейност с това кафене тук, с Данон имахме съвместна акция през септември. Ползва се залата за коктейли, за различни такива случаи, които не противоречат на музейната обстановка. Винаги се опитвам да съобразявам това, че все пак сме музей, но пък и музеят трябва да се социализира. Това е бъдещето изобщо на музеите. Музеят не може да остане една консервативна институция, в която има наредени археологически предмети един до друг. Така, както е било по времето на немските князе. Трябва да бъдат вкарвани хора. Какъв е начинът? Ето тези италианци, които ги срещнахте сега, те са от музея на Тренто и Роверето в Северна Италия, с тях два дни правихме семинар "Музейна дидактика. Музеят и училището". Нещо, за което би трябвало да се сети Министерството да го направи, но не се сеща, някои там се занимават да пречат на тези, които искат да работят в интерес на културното наследство. Ние направихме този семинар за всички музейни специалисти от страната и за учители. Около 80 души участваха в семинара, слушаха лекции. Ние просто трябва да се научим да вкарваме децата от предучилищна възраст в музея. И с тази акция, която направихме с Данон, това е целта ни. Доведени бяха по график 6500 ученици от софийски училища, включително и от детски градини. Екскурзоводки им показваха по-накратко или по-нашироко, в зависимост от възрастта, историята на Данон и след това им се показва Музеят. Тези деца от малки трябва да знаят, че тук има един такъв музей, трябва от малки да са чули нещо за него, защото и в учебниците почти нищо не пише за далечното минало. Наскоро участвах в едно телевизионно предаване, една госпожа се обади да пита кога новооткритите неща, за които всички сега говорят, ще влязат в учебниците. Те толкова бавно навлизат в учебниците... но пък са тук, в музея. Така че - това не сме го измислили ние, има си музейна социология - групата на децата е тази, която задължително трябва да влиза в музея. За да се научат от малки, че трябва да ходят там, че в музея има интересни неща, да се събуди интересът към миналото. Другият начин е семейното посещение. Това са двата най-разпространени начина за влизане в музея. Просто да си върви човек по улицата, да види, че има музей и да влезе в него, това е голямо изключение. Но семейството може да отиде - в събота, в неделя. Аз съм наблюдавал в Германия, във Франция, през празниците семейството отива в музея, родителите разказват на децата си. Разбираш, че родителите знаят, те са ходили много пъти в този музей.
- Това носи в известен смисъл и социален престиж, "аз съм бил в музея"...
- Естествено. Пък и нашият Музей се намира на едно много интересно място, в центъра на столицата, до все пак най-важните държавни институции - Президентство, Министерски съвет, Народно събрание, че и БНБ от другата страна...
- И вестник "Култура".
- И вестник "Култура", разбира се.
- Понеже започнахме с музейните експозиции. Вие говорите за посещения на младите, за деца и т.н. Мислите ли за осъвременяване на експозицията?
- В смисъл?
- Вие по-добре от мен знаете, че по света има най-различни опити за "осъвременяване на контакта с експоната". Посетителят да се допуска да пипа експоната. Или му се дава копие от експоната да го пипа. Или се изгражда някаква възстановка - доказана или хипотетична - около експоната и той се помества в нейния контекст... най-различни опити. Струва ми се, че ние в България, поради липса на средства или поради липса на инвенции, седим малко встрани. Разбира се, вие сте голям музей и малко трудно ще пробвате първата дошла идея, нали?
- Естествено. Ние преди всичко сме академичен Музей и съответно трябва да се съобразяваме с това. Липсва и достатъчно място... Още при откриването на първата експозиция, първият директор Вацлав Добруски подчертава, че няма достатъчно място. Това е сграда на 410 години, най-старата сграда в София. Направихме доста промени, освободихме площ, сега започваме една отворена политика на попълване на хранилището от наши разкопки. Но нямаме достатъчно място за такива дейности, които други нови музеи по света правят. Ето, този семинар с децата го правихме в нашата заседателна зала. Ние би трябвало да имаме едно отделно помещение, където да ги каним - да им се дадат копия, да пипат предметите, както казвате... В Лувъра няма такива помещения за деца, но съм виждал в залата седнали малки деца с блокове - рисуват, зададено им е да прерисуват един къснопалеолитен мамут, примерно. Рисунка от пещера. И те внимателно рисуват. Тук италианците експериментираха нещо подобно с деца от втори клас; наблюдавах как музейните педагози насочват вниманието им към отделни части на предмета, към отделни рисунки, учат ги как избирателно да наблюдават археологическите паметници. Така че има какво да се прави. Но все пак ние сме една научноизследователска институция преди всичко, не само музей. Истинските музеи по света имат голяма площ, повече пари, нови сгради, големи дворове... Ние нямаме къде една кола да паркираме тук, нямаме място. Но търсим различни форми - диплянки, компютърна информация при входа ще бъде направена. Ще направим един малък магазин, в който да се продават копия и книги, в лапидариума отстрани. Нещата трябва да се раздвижат. Ето - добра идея беше да изложим веднага гробния комплекс с маската, който д-р Китов намери. И хората стояха на опашка, дълга опашка - откриха нашия Музей. Подобен интерес имаше само към току-що откритото Рогозенско съкровище и към Паисиевата история.
- Изглежда, че намереното от д-р Китов в Голямата Косматка ще бъде собственост на Казанлъшкия музей. На каква база, защо?
- На никаква база, просто на база извиване на ръцете. Това беше смисълът на цялата полицейска акция при откриването на гробницата. Законът казва, че министърът на културата решава къде отиват находките. Но министърът никога не е решавал... представете си от всички обекти (това са 300 обекта в годината) списъците на всички находки да отиват при министъра и той да решава коя находка къде ще отиде. Това са просто абсурди, трябва да бъде намерено друго решение.
- Като че ли "децентрализацията", "връщането" на паметници с изключителна стойност на местните музеи беше грешка.
- Всички сме убедени в това. Естествено, че е огромна грешка, грешка на местните хора, които просто ореваха света, докъде ли не ходиха... А в Казанлък... Нека си оправят гробниците, да могат в тях да влязат хора. Там гробниците са силното, а не музеят. Ето сега в много тежко състояние е последният гробен комплекс. Отпуснати са пари от Министерския съвет, а те ми плачат: организирай... Защо аз ще организирам, нали ги искахте нещата, защо АИМ ще организира консервацията и реставрацията, откъде-накъде?
- Напоследък Божидар Димитров възобнови дебата за изложбите в чужбина. Според него не бива съкровищата да излизат от България, България губи от това.
- Аз не съм против изложбите в чужбина, директно го казвам. Аз съм за тия изложби. Но просто трябва да се намери един добър вариант при организирането им. Първо, ние не трябва да си разрушаваме експозициите. Онзи ден тука водихме преговори с две испанки, които искат за 2005 г. да организират голяма изложба в Барселона, Мадрид и Севиля за една година. За една година аз не мога да дам ценните съкровища от Музея, да изпразня примерно залата Трезор. Това е изключено. Обаче имам възможност, защото все пак сме голям музей, без да пипам Трезора (или от Трезора ще взема някои съвсем дребни неща, които мога да ги заменя), да дам от фондовете други неща. Те не са абсолютно равностойни на изложеното в Трезора, те са подходящи, но не са попаднали в нашата експозиция поради липса на място или поради това, че са подобни на изложените. Фондовете на нашите музеи има какво да извадят, то и без това всичко не може да се покаже. След като ти стои нещо във фонда, можеш да го дадеш за известно време и да получиш пари срещу това, защо да не може...
- Темата беше за централните експонати, за...
- Аз съм за това тези централни експонати да се изнасят само в краен случай. Примерно, за новите находки на Китов моята позиция е, че поне една година трябва да бъдат в България. След като консервираме и реставрираме гробния комплекс с маската (като го изложихме при нас, ние показахме нещата просто в насипно състояние), поне една година той трябва да стои тук. Българската публика да има възможност да види, да бъде привлечена и чужда публика. И след това, точно с цел привличане на публика - кратки изложби в чужбина. Да отиде за месец, за два месеца най-много - и то не в нашия туристически сезон. Показваш нещата и си ги прибираш тук. Привличаш публика. Просто трябва гъвкава политика.
Ето, испанките казват: при нас изобщо няма усещане за археологически паметници. Хората не посещават археологически музеи. Трябва да бъде нещо много интересно, за да влязат в музея, така ще разберат нещо за България. Но това послание от България трябва да бъде премерено, добре дозирано. Например в Бон тракийската изложба е фантастична. Има страхотно посещение, на откриването щяха да ни отнесат. В четвъртък (работен ден!!) в 11 ч. на откриването имаше 1200 души.

- Вие имате поглед върху цялата история на българската археология. Какъв процент от изкопаното е описано?
- Това, което археолозите са изкопали, не мога да кажа, че не е описано, то е и съхранено в музеите. Дали е публикувано, в какъв обем е публикувано, това е другата страна на проблема. При старите разкопки (те по принцип са били в по-малък обем), общо взето, са публикувани основните неща, основните наблюдения. В по-късно време без съмнение съществува едно забавяне на обработката и на публикуването. Особено в последните години, с инфраструктурните проекти, които налагат спешни и бързи разкопки - газопроводите първо, след това започна строителството на шосета... Тая година цяло лято хората бяха на магистрала "Тракия". Работи се на големи площи, с много хора. Удвоява се ж.п. линията от Пловдив до Свиленград, после - северната дъга на София, Марица-Изток, по Дунав мост се работи. Просто хората са по 6-7 месеца на терена. Да се очакват бързи публикации при такава работа е почти изключено. Но това, което аз се опитвам да правя (и като директор на институцията, и като председател на Съвета за теренни проучвания), е да изисквам поне предварителни отчети за разкопките, в рамките на една нормална статия, примерно 20 машинописни страници. Така че основната идея, основните наблюдения, основните находки да влязат в научно обръщение. Никъде по света целите комплекси не могат да бъдат публикувани. Това е изключено! Примерно аз от Карановската могила само (от българо-австрийската експедиция) имам, да речем, 200 хиляди фрагмента от керамични съдове. Пълната публикация е практически невъзможна. Но обобщения върху тях трябва да се публикуват и да се знае кое къде е. Съответно трябва всичко да се инвентира. При нас в края на март се правят сесии, на които се отчитат разкопките от миналия сезон и се гледа документацията. Отделно си има една комисия, отделно си има шеф на този отдел "Научен архив", проверява се инвентирани ли са находките, как, проследява се, доколкото това може да се проследи. Но за самото публикуване не мога да кажа, че сме много напреднали. Така или иначе ние трябва да спасяваме - ситуацията е много сложна.
- Непубликуването или забавянето на публикуването не е ли в ущърб на науката?
- Естествено, че е в ущърб на науката, но... Вижте, има хора, които работят бавно. Това винаги е така. Има хора, които работят малко или сравнително малко. Има хора, които работят много. Хората са различни. Не може да се каже, че всички археолози в България, те са да речем 250 души, работят с еднакви темпове. Обаче тогава, когато държавата е почти абдикирала от охраната на археологическото наследство и тия хора трябва да го спасяват, тичайки след иманярите, какво друго може да се направи? По-добре е то да бъде спасено, да бъде вкарано в музея и после да бъде обработвано. В Германия е същото, аз съм, мога да кажа, немски възпитаник и съм прекарал сравнително много време в Германия. Музеите им са пълни с находки, с комплекси, които не са обработени. Стоят, докато се появи някой студент, търси му се тема за дипломна работа, обаждат се в службата за охрана на паметниците (защото музеите са обикновено към тая служба), там казват: ето, имаме еди-какъв си комплекс необработен. Отива студентът, започва, прави проекта, търсят се пари отнякъде, други студенти се включват - и така. Но е страшно! Познавам много добре президента на Френския институт за спасителни археологически проучвания, приятели сме. Имат страхотни проблеми, особено в Парижкия басейн. И при тях депата на музеите са пълни с непубликувани материали. Хората работят почти целогодишно да спасяват. Естествено, може да се каже, че е в ущърб на науката, но още по-голям ущърб за науката ще бъде, когато това нещо си замине и просто бъде изринато. По-добре е да бъде изкопано и събрано с документация в музея и някога да се стигне до неговото публикуване, отколкото да бъде унищожено.
- Просто се питах дали това не създава някакви, особено с тракийския период, предпоставки за градене на бъдещи необосновани митове. Говоря вече за нещо, което е извън археологията...
- Възможно е. Но ситуацията, аз с това започнах, е много сложна. След като не се охраняват паметниците, след като те са оставени на разграбване, какво друго да правим ние? Непрекъснато звънят отнякъде колеги, ето, вчера пак подписах едно разрешение за разкопки, някъде за Пернишко, за някакъв долмен. Копаят иманяри. И трябва да бъдат изпреварени, не може да бъдат оставени, защото - една нощ и ще си замине долмена, ще го гръмнат...
- Тази година се оказа необичайно богата за археологическите проучвания. И не само по отношение на тракийското наследство.
- Не само. Тази година има издадени около 300 разрешения за разкопки. По-късно ще мога да кажа дали всички те са използвани. Вероятно не, но примерно 250 обекта сигурно са работени. Само академичните обекти до онзи ден бяха 137. Още 1-2 спасителни се появиха...
- Академични - неакадемични?
- Академични, в смисъл обекти на археолозите към академията. Те са в нашия Институт и в Института по тракология има един археолог. Другите колеги са в различните музеи, в катедрите по археология. Не деля колегията по този начин, само казвам нашият Институт какво е свършил. Та - големият шум се вдигна покрай разкопките на тракийски обекти и то главно за двете надгробни могили в Казанлъшко, които дадоха много интересни комплекси. Но и другите периоди реално от научна гледна точка не изостанаха с открития. Ако започнем с праисторията, самият аз открих най-ранната и най-голяма жертвена яма досега в Югоизточна Европа, в селищната могила в Капитан Димитриево, нещо, което не съм очаквал. В рамките на една къща, в основата на могилата - безкрайно интересно. По стъпала може да се слиза до дъното на ямата, там е извършвано жертвоприношението. От бронзовата епоха също има интересни открития - пак се сещам за мои проучвания. Една постройка от селище до Крън, Казанлъшко, от края на бронзовата епоха, от пода й са разкрити вече над 300 кв. метра и няма край, няма край... След това от античността - по магистрала "Тракия", Чирпанско. Много интересни неща за тракийската древност. Огромни полета с жертвени ями. 40 метра е сервитутът на магистралата, примерно 1 км са дълги общо двата проучвани обекта при Малко Тръново, Чирпанско; само ями. Ями, жертвени тракийски ями. А кой знае какво е настрани, какво чудо, какъв огромен комплекс... След това в Странджа, южните части, около Малко Търново. Много ранни долмени, добре запазени. Тези дни ми показа един колега снимки от разкопките му при Дражево, Ямболско, една надгробна могила от носители на степната ямна култура. Това са степни номади от началото на бронзовата епоха, втората степен на ранната бронзова епоха. Много интересна могила, кръг от камъни, 4 гроба, при това с различен ритуал. Едно семейство, а едните ги погребват с трупополагане, другите ги изгарят, много странно. И след това е натрупана могилата. Какво още от този период? Тия долмени, които тука, в Западна България, за първи път се откриват, поле гробни ями до Свиленград, пак тракийски. След това от Средновековието - Плиска, невероятни неща, тайни ходници под целия град. И най-ранното дървено укрепление на Плиска беше намерено тази година, което е изгорено от Никифор I при похода му в началото на IX век. Тайните ходници, които излизат в дървената палисада - това е укреплението, около два метра и половина е разстоянието между двата реда от дървени колове и там излизат тайните ходници, между редовете на палисадата. Вътре в палисадата. Много интересно. В Преслав - владетелската църква. Миналата година започна разкриването й, тази година беше допроучена - огромна постройка, 47 м, близо до двореца. Една крепост - Лютица, Ивайловградско, също е интересна, проучванията започнаха преди две години. Там стените са запазени до 10 метра. След това Перперикон, на Николай Овчаров разкопките продължиха там. Една много ранна църква от IV век беше открита. При с. Татул пак в Източните Родопи е открито едно светилище от елинистическия период, значи от класическата тракийска древност. Частично вкопано в скалата и изградено с каменни блокове. Над него се извисява този скален гроб, за който Овчаров предположи, че е свързан с орфизма. Какво още... Във Видинско имаме едно интересно селище от средната бронзова епоха, за първи път в района.
- И намереното злато, за което не съобщихте местонахождението на разкопките...
- А, това е също интересно - в Тракия... Вероятно ще се окаже гроб или гробове със златни предмети, както предположих. Колегата вече е намерил за първи път и два, макар и счупени съда, между камъни. Това е среден бронз, за първи път толкова, макар и дребни златни предмети, но на едно място. Тези гробове показват връзки с Троя и Източното Средиземноморие, което подкрепя идеята, че Тракия по това време е част от тоя кръг.
- И сега въпросът, който винаги се задава след края на разкопки. Намереното се прибира в музеите. Как се съхраняват обаче обектите, недвижимите паметници.
- Не всички обекти заслужават някакво консервиране. Понякога, примерно селища от праисторията, почти нищо не се запазва. Там е така: копаеш и продължаваш надолу, за да видиш следващия пласт. Няма начин да бъде запазено. В Караново запазихме един от профилите на селищната могила - намерихме пари от един австрийски бизнесмен. Рядко може нещо да се запази, наистина по изключение. Хенриета Тодорова работи сега по един проект в Дуранкулак, дадоха й сравнително много пари за консервирането на основи на каменни постройки от халколита. Но праисторията е сложна. От античността - тая година няма нещо, при което да се налага запазване, с изключение на класическия тракийски период, гробниците. За това се изисква вече отделен интерес. Чух, че ще се отпуснат пари да се прави инфраструктура в долината, за което пледираме много отдавна. И съответно трябва да се отпуснат пари за консервация и реставрация на гробниците. И то немалко пари са необходими. Но да се очаква всичко това от държавата е просто изключено, трябва да се намерят други форми.
- В Старосел какво стана?
- Там гробницата е закрепена, но няма инфраструктура, няма път дотам. Пътят, дето го бяха понаправили, съвсем се е издънил. Разбрах от Китов, че дотам просто не може да се стигне вече. Въпреки че бяха дадени пари, път реално няма. Без инфраструктура, без консервация на тия паметници, изобщо не може нищо да се направи. Приказки за културен туризъм... Президентът инициира един комитет, който трябва да подпомага представянето, консервирането, реставрирането, социализирането на културното наследство. Там се разминаха мненията. Аз лично предлагам да бъде изготвена една листа, но не от 500 паметника, както някои предлагат, а от 40-50 паметника най-много, върху които да бъде концентрирано вниманието. Да се насочат и държавата, и частният капитал към подобряването на инфраструктурата около тия паметници, към тяхното консервиране, реставриране, поддържане. Когато се говори за културни коридори (пак президентът инициира една среща на президентите на страните от Югоизточна Европа по този въпрос, тя се отложи за май догодина, ако не се лъжа), трябва да се започне с по-малко на брой, но ярки паметници, които да се доведат до такова състояние, че да могат действително да предизвикат интереса на хората. Паметници от различни периоди - селища, гробници, църкви, манастири, крепости...
- Какво мислите за отдаването на паметници на културата на концесия?
- По принцип не съм против, но трябва да се подхожда много внимателно. Аз не подписах последния проект за Закон за паметниците на културата и музеите, който беше правен от една работна група преди две години, точно заради това. Заедно с проф. Фол, Божидар Димитров, арх. Угринов не го подписахме, една от причините за мен бяха концесиите. Аз искам в закона да се опише точно какво в този случай означава концесия. А не да се пише "концесия" и да я уреждаме после с правилник. Защото някои хора си представят следното: дава им се един обект, дава им се една гробница, да речем, или там три гробници една до друга, и те ще сложат една ограда и ще късат билети. Нито съответният териториален музей има достъп до обекта, нито НИПК, ние нямаме достъп, никой няма достъп. Някои така си го представят.
- А те да си построят примерно казина наблизо.
- А те да си правят казина и каквото си искат. Аз съм за това, да има една охранна зона вътре в археологическия резерват или паметник; там правилата остават такива, каквито са били досега. Териториалният музей, НИПК, Министерство на културата, Археологическият институт - те са тези, които казват, решават, работят. Този, който дава пари, той ще има права извън тази зона, така че да не пречи на паметника. Да си направи хотел, да си води туристи, да си направи кафене, но това да не пречи на паметника. Води ги тези туристи, вкарва ги вътре, те оставят пари там. Вважно е да бъде намерен механизъм, при който да се знае какви пари се печелят оттам и какъв процент от тях ще отидат за паметника. И не концесионерът да се разпорежда с този процент за паметника. Той трябва да го даде на териториалния музей или да бъде намерена друга структура, която ще казва какво ще се прави. Експертите трябва да казват какво ще се прави, те да получават парите. Такъв да бъде механизмът. Естествено и концесионерите трябва да печелят, но това да не е в ущърб на паметника. Така че аз съм за концесиите, но при строги правила...
- А какво ви е мнението за частните колекции?
- И аз не знам вече какво да кажа, защото нещата са тъжни. Просто един омагьосан кръг. Иманярство и частни колекции, износ през граница... Аз отдавна пледирам за нещо, което знам, че няма да стане. Движимите паметници да бъдат обявени за публична държавна собственост. Това означава всяка масова търговия с тях да се преследва от закона. Така ще можем да ударим по иманярството. Но има такива лобита, че това няма да стане никога. Така или иначе съществуват частните колекции - ние не трябва да си затваряме очите. При това те съществуват законно, макар и на границата на закона. Защото юристите казват: всеки може да купи. Нямаш право да продадеш, но можеш да купуваш. И да те хванат в момент, когато купуваш, ти не си уязвим. Уязвим е този, който ти го продава.
- Освен това, по логиката на по-малкото зло, по-добре да го купи българин, отколкото да излезе зад граница...
- Това е така. Много нещо излиза извън границата явно. Обаче злото е там, че търговията подклажда иманярството, тя създава изобщо възможността за съществуването на иманярството. Тези хора копаят безогледно, разрушават се паметници... Намереното се изважда от контекста му, сътветно запазените находки придобиват предимно колекционерска стойност. (Ау, колко е хубаво това, това е антично!) Толкова. Друго е, когато предметът при разкопки се документира в контекста. Ако примерно златната маска или златният пръстен, който излезе пак от същия комплекс, или бронзовата глава от Голямата Косматка бяха намерени от иманяри и бяха изнесени извън граница, никога никой специалист нямаше да каже, че те са от Тракия. Никога! Защото те са реално гръцко изкуство или са силно повлияни от гръцкото изкуство. Дали са правени на място или са внесени, това е отделен въпрос. Никой нямаше да знае, че всъщност Тракия по това време не е варварският свят, както гърците, имайки писменост, пишат. Това, че нямаш писменост, не значи, че си нецивилизован. Така или иначе, материалната култура на Тракия показва, че тя е част от този широк източносредиземноморски кръг; една култура, различна от гръцката, с особености, но не по-малко духовна от гръцката. В този смисъл иманярството помага много неща, които са изнесени от България, да минават сигурно за гръцко изкуство. Нямам конкретен пример, но със сигурност е така. Там имаше и гръцки съдове, рисувани вътре в гроба. Те, ако бяха изнесени през границата, щеше да се каже, че са от Гърция. Защото керамиката наистина е донесена в Тракия от Гърция... Така че колекционерите спасяват нещо, но купувайки, те просто създават интерес към иманярството.
- Вие знаете ли какво съдържат колекциите? За да използвате, примерно, срещу заплащане предмети от тях, ако решите да направите някаква тематична експозиция...
- Нямаме представа, защото колекционерите предпочитат да не ги изваждат на светло. Аз съм за това да бъдат извадени на светло. Законът да предвиди съществуването на частни музеи. Ето, ние сме взели колекцията на Димитър Иванов тук. Има каталог даже на тази колекция. Аз предпочитам те да бъдат на светло, да може всеки да ги види. Но трябва да бъдат регламентирани частните музеи, кога имат право и по какъв начин имат право да попълват фондовете си. Всичко трябва да стане много внимателно и премерено. Да нямат право да попълват колекциите си по същия начин, както досега.
- Може би някаква борса да се открие?
- Точно това смятам, че не трябва да се прави, защото нещата са различни. Да, в Западна Европа има аукциони. Но там аукционите са възникнали, за да се продават предмети, на които им се знае произходът. Предмети от бившите кунсткамери на немските князе и от сервизите на аристократите; неща, които, ако са изкопани, то е било наистина някога. Защото там съществуват и описи, знае се историята на предметите, има сертификати и т.н. Докато в България няма такова нещо. Няма аристокрация, няма князе, какво ще продаваме? Това, дето ще го продават, ще се окаже намереното в раклите на бабите им, тези ракли изведнъж ще станат големи като вагони! (Нали редовно се казва, че антиката "я намерих в раклата на баба ми"!) Ако се направи аукцион, просто се узаконява иманярството. Аз съм за това, в близките десетина години да бъде сложен ред и тогава да се мисли за аукциони. Разбира се, това, което предлагам, е почти химера, защото тия, дето имат парите, те решават.
- Как мислите, кога ще има нов закон за паметниците?
- 13 години знам, че няма. Кога ще има, не знам. Ние работим, подпомагаме изготвянето на такъв закон, но и други работят, от друга гледна точка. Какво точно ще се случи, не знам.

Разговора води Христо Буцев


Ст.н.с. I ст. д.и.н. Васил Николов е археолог-праисторик, специалист по новокаменната (халколит), каменно-медната (халколит) и ранната бронзова епоха (VI-III хил. пр. Хр.), автор на множество проучвания и научни публикации. Преподавател по праистория на българските земи, Югоизточна Европа и Анатолия.
Директор на Археологическия институт и музей при БАН. Председател на Съвета за теренни проучвания.

Разговор с
Васил Николов



2004 година бе богата с археологически находки - и със спорове за начините на откриване и съхраняване на материалните останки от миналото, за тяхното присъствие/отсъствие в изложби в чужбина, за конфронтацията и/или сътрудничеството между държава и частен капитал на полето на паметниците на културата.
"Култура" започва серия от разговори по тези теми.

Хр. Б.